Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер…………… Година 2019 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и пети юни
Година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: КАЛИНА
КАРАДЖОВА
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 2601 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Н. Н., депозирана в качеството му на
управляващ и представляващ „ М.С.” ООД- ***, против Наказателно постановление №
03-010176/ 08.08.2018г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.128
т.2 вр. чл.128 т.1 от КТ, на основание чл.416 ал.5 във вр. с
чл.415В ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е процесуално
легитимиран субект и в срок, поради което е приета от съда за разглеждане по
същество.
С жалбата се изразява становище, че
НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, оспорва се извършването на приетото за установено
нарушение, като се сочи, че в срок са отстранени всички пропуски.Не се оспорва
фактът, че процесното възнаграждение не е платено, но се твърди, че работникът С.
С. многократно е била канена в офиса на фирмата, за да получи дължимото трудово
възнаграждение, но тя не е сторила това до момента на проверката.Сочи се, че
още в деня след проверката С. е получила дължимото трудово възнаграждение,
приема се, че поведението й е целяло единствено да затрудни процесното
дружество и да му бъде съставен АУАН, визира се липса на вредни последици,
оспорва се размерът на наложеното административно наказание, акцентира се върху
депозирано възражение срещу АУАН,излагат се и аргументи относно приложимост на
чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на
евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на наложеното административно
наказание.
В съд.заседание въз.
дружество, редовно призовано, не се
представлява, не се ангажират доказателства в подкрепа на жалбата и не
се изразява становище в хода на делото по същество.
Въззиваемата страна се представлява
от ю.к. Ошавкова, която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за
потвърждаване на НП, аргументирайки доказаност и
съставомерност на извършеното нарушение и правилно налагане на санкцията.
Варненският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
През месец през месец юли
2018г., след депозиран в Д“ИТ“-Варна
сигнал от С. А. С. на 06.07.2018г. за неизплатено трудово възнаграждение, служители
на Д”ИТ”-Варна, сред които и св.Д., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на работодателя “М.С. ” ООД, стопанисващ обект- ресторант „Садиния“,
находящ се в гр.Варна, на Крайбрежната алея.Насрочена била и документална
проверка, като след преглед на представените на 16.07.2018г. документи св.Д.
установила, че на С. С., която е престирала работна
сила за дружеството през месец април 2018г., не е изплатено дължимото трудово възнаграждение
за положения труд, както е било посочено и в подадения от работника
сигнал.Обясненията на работодателя били, че С. е била канена, но не се е явила,
за да получи възнаграждението си, докато С. твърдяла, че многократно е търсила
управителя, за да получи възнаграждението си, но й е било отказвано плащане.При
проверката св.Д. уведомила упълномощеното лице, което представило нужните
документи,включително и разчетно-платежна ведомост,
че ако не бъде изплатено възнаграждението ще бъде съставен АУАН, като още на следващия ден
работодателят изплатил дължимото трудово възнаграждение на С. за месец април
2018г.
В трудовия договор на процесния работник било отразено, че възнаграждението
следва да се изплати до 30-то число на месеца, следващ отработения, поради
което св.Д. приела, че нарушението, свързано с неизплащането на дължимото
трудово възнаграждение за положен труд през месец април 2018г. е извършено на
31.05.2018г.
Предвид
горното на 27.07.2018г., срещу дружеството
бил съставен АУАН, предявен и връчен на упълномощено
от представляващия и управляващ дружеството лице, което го подписало без възражения. В законоустановения срок постъпили писмени възражения срещу съставения
АУАН, съгласно които С. е възпрепятствала изплащането на възнаграждението и е
получила същото още в деня след проверката с аргументи за приложимост на
нормата на чл.415 В ал.1 от КТ, но видно от съдържанието на НП АНО приел
възраженията за неоснователни, поради което въз основа на материалите по преписката
на 08.08.2018г. АНО издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка, като възприел изцяло описаните фактически констатации в АУАН
и приложил разпоредбата на чл.415 В ал.1 от КТ.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства:
Съдът
кредитира писмените доказателства -
ведомост , фиш, обяснения, протокол за проверка , копие на трудов
договор, сигнал, АУАН и др.като събрани по реда на НПК.
Като непротиворечиви
и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, съдът кредитира
показанията на св.Д.. С оглед гореизложеното, фактическата обстановка се
установява и потвърждава такава, каквато е описана в обстоятелствената част на
АУАН и НП.
По
приложението на процесуални закон.
При провеждане на АНП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в законоустановения срок. Съдържат формално реквизитите, изисквани
съгласно чл.42 и 57 ЗАНН. Обстоятелствената част на НП отговаря на
разпоредителната. Нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на
въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава, като
нарушението е описано пълно, точно и
ясно както от правна, така и от фактическа страна. Описани са и
доказателствата, на които се е позовал АНО.Срещу АУАН са били депозирани възражения, които очевидно
са преценени от АНО преди да се произнесе по преписката, поради което съдът не
констатира нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.В жалбата срещу НП не се сочат
конкретни процесуални нарушения, поради
което и съдът е лишен от възможност да изложи конкретни мотиви.
По приложението на материалния закон.
Видно от събраните по делото доказателства,
С. А. С. е положила добросъвестно труд през м. април 2018 год. но към момента
на проверката не й е било изплатено трудовото възнаграждение за положения труд.
По силата на приложения по делото трудов
договор, възнаграждение за положения
труд е следвало да се плати в срок до
30.05.2018 г.,което не е било сторен, поради което нарушението е било извършено
в първия ден след изтичане на работният ден
на забавата – 31.05.2018 г.
Съгласно чл.128 т.1 от КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомостта за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд, а съгласно чл.128 т.2 от КТ
работодателят е длъжен и да изплати уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
Предвид горното правилно АНО е приел,
че санкционираното дружество в качеството на работодател не е изплатило трудово
възнаграждение за положен труд от
работника С., която е престирала работна сила за
санкционираното дружество през месец април 2018г. В тази връзка очевидно
незабавно след проверката по документи работодателят е успял да издири С. и да
й заплати дължимото трудово възнаграждение, поради което възраженията, че С. е
саботирала по някакъв начин плащането на трудовото възнаграждение не се
споделят от съда, още повече, че е нелогично тя да е търсена, за да й се
изплати възнаграждение и да е подала сигнал за неизплатено възнаграждения, а и
от гласните доказателства- показанията на св.Д. се установи противното-
работодателят е отказвал да изплати това възнаграждение своевременно.В този
смисъл безспорно е нарушена нормата на чл.128 т.2 от КТ, касаеща
задължението за изплащане на трудовото възнаграждение, като посочването и на
нормата на чл.128т.1 от КТ, касаеща начисляването на
възнаграждението, не ограничава правото на защита на нарушителят, който се
защитава срещу фактите в НП, които са посочени изчерпателно.
Горното нарушение е обявено от закона
за наказуемо по чл. 414 ал. 1 от КТ, като
в конкретния случай правилно АНО е приложил разпоредбата на чл.415 В ал.1 от КТ,
визираща налагане на по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага
след установяването му по предвидения от закона ред и не са произтекли вредни
последици за работниците и служителите.Изброени са лимитативно критериите, на които трябва да отговаря
нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав- съответно “да
е отстранено веднага по реда, предвиден в този кодекс” и – “от него да не са произлезли вредни последици
за работници или служители”, поради което е недопустимо да се прибавят и други
критерии при прилагането на тази норма,
която е императивна и не допуска преценка за целесъобразност.
Допуснатото нарушение
и неговото авторство се установяват и потвърждават с горепосочените
доказателства по безспорен начин. Същото така безспорно се установява, че в
конкретния случай нарушението е било отстранено веднага след извършване на
документалната проверка и още преди съставянето на АУАН.Не са ангажирани
никакви доказателства от деянието да са настъпили някакви вредни последици за
работника, като дължимата сума е била в нисък размер- 41,65лв., който сам по
себе си също не мотивира безспорен извод за настъпили вредни последици, поради
което са били налице предпоставките за приложение на чл.415 В ал.1 от КТ
По отношение размера
на наложеното административно наказание АНО не е изложил конкретни мотиви, като
съдът намира имуществената санкция за завишена. В конкретния случай съдът не констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, сумата е в размер на 41,65лв., липсват каквито и да било
доказателства за предходни нарушения или за неизпълнение на задълженията и към
други работници, като предвид икономическата обстановка в страната ни съдът
намира, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, санкцията следва да е
в минималния размер от 100лв. , като същата би постигнала предвидените в чл.12 ЗАНН цели на индивидуалната и генералната превенция, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.Санкция в по-висок размер по-скоро би
имала негативно въздействие спрямо дружеството и би възпрепятствала
възможността да изпълни задълженията си към работниците, чийто основни права
гарантира КТ.
Липсват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид, като не се касае за забава от ден, два или
седмица, а за забава от около два месеца, което не води до извод за липса на обществена опасност или за малозначителност, още повече, че нарушението
касае издръжката на работника.
Водим от гореизложеното съдът намира,
че следва да бъде изменено НП в частта, касаеща
размера на наложената имуществена санкция, поради което:
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 03-010176/ 08.08.2018г. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „ М.С.” ООД- ***,
представлявано и управлявано от М. Н. Н. , за нарушение на чл.128 т.2 вр. чл.128
т.1 от
КТ, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415В ал.1 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лв., като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция на 100/сто/лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
СЪДИЯ: