Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 140/8.9.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, първи административен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Д. Д.,
разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 181
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на М.Д.И. *** против Решение № 2153-28-61/03.07.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ, гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против
Разпореждане № 2215–28–127-17/21.05.2020
г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол.
С доводи за незаконосъобразност се
иска отмяната на оспорения административен акт и на потвърденото с него
разпореждане, като издадени в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Конкретно се твърди, че незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да зачете
доказателствената сила на записванията в трудовата книжка за периода 22.08.2006
г. – 10.02.2008 г. предвид установената липса на разплащателни ведомости за
същия; в тази връзка се сочи, че незаконосъобразно е и извършеното заличаване
на данните за този период въз основа на проведеното контролно производство от
органите на НОИ, в което оспорващата не е взела участие. Излагат се съображения
за допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК при произнасяне на процесното
решение и потвърденото с него разпореждане – сочи се, че те са издадени, без да
се изяснат всички факти и обстоятелства и без да са събрани съответни
доказателства, които са от съществено значение за решаване на въпроса колко е
действителният трудов стаж на оспорващата, което е рефлектирало и върху крайния
извод за липса на една от предпоставите за отпускане на пенсия по реда на чл.
69б, ал. 2 от КСО, а именно - липса на изискуемия за жените сбор от
осигурителен стаж и възраст в размер на 94 точки. Прави се искане за отмяна на
оспореното решение и за връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне. Претендират се деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа на посочените в нея основания от редовно упълномощения процесуален
представител – адвокат И.Д. ***, която иска съдът да отмени като
незаконосъобразно процесното решение и потвърденото с него разпореждане.
Претендира се присъждане на разноски по списък.
Ответната страна – Директорът на
ТП на НОИ - Ямбол, се представлява от юрисконсулт М., която иска съдът да отхвърли депозираната жалба
като неоснователна и недоказана. В представен по делото писмен отговор се
излагат подробни съображения по съществото на спора. Претендира се присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като
прецени доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното производство,
приключило с издаване на оспореното решение, е инициирано със Заявление вх. № 2115-28-127 от 16.12.2019 г. на оспорващата М.Д.И.
до Директора на ТП на НОИ – Ямбол, съдържащо искане да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от КСО. За
установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход, видно от отбелязаното в заявлението, И. е
представила Трудова книжка № 2299, издадена от СХК „Димитър Димов“, гр. Ямбол, ведно с прод. на Трудова
книжка 2299, изд. съответно от „Ингри Комерс“ ЕООД, гр. Ямбол и от „Янина Стил“
ЕООД, гр. Ямбол; Удостоверение за стаж, издадено от чужда осигурителна
институция № SS070475D; Удостоверения УП-3 №
62/17.01.2012 г. и УП-2 № 63/17.01.2012 г. – и двете издадени от „Ямболен“
АД-Ямбол.
Съобразно отбелязванията в
трудовата книжка, на стр. 20, 21, 22 и 23 се съдържа запис, че през периода 14.07.2006 г. – 08.08.2006 г., както и през периода от 22.08.2006
г. до 10.02.2008 г., М.И. е
работила на длъжност „шивачка“
в ГПК
„НАРКООП“, гр. Ямбол. Налице
е надлежно вписване на прослуженото време за двата периода, както следва: за първия период – общо
трудов стаж двадесет и четири дни; за втория период – общо трудов стаж 01
година, 05 месеца и 19 дни; записите са удостоверени
с подписи на компетентните съобразно изискванията на действащото
законодателство лица и с печат на осигурителя.
Във връзка с подаденото заявление
и на основание чл. 5, ал. 7 от КСО, административният орган е изискал от
осигурителите, при които лицето е полагало труд през съответни периоди,
издаването на Удостоверения Обр. УП - 2 за осигурителен доход по месеци за съответно
посочените в писмата периоди с посочване броя на работните дни за съответните
месеци, каквито са представени. Издаване на удостоверение по образец е изискано и от осигурителя ГПК
„НАРКООП“, гр. Ямбол (с Писмо изх. № 2215-28-127#4/19.12.2019 г., л. 30) за периода
от 14.07.2006 г. до 08.08.2006 г., както и за месец декември 2006 г. В отговор
е изпратено Удостоверение Обр. УП-2 с изх. № 290/22.01.2020 г., в което са вписани данни, извлечени от разплащателните
ведомости на осигурителя за длъжност „шивачка“, заемана от И.
през периода 14.07.2006 г. – 08.08.2006 г., включително и
броят на работните
дни за съответните месеци съгласно изискването на чл. 70, ал. 8 от КСО и размера на брутното
трудово възнаграждение; посочено е
в забележка, че за този период И. е назначена по реда на чл. 114 от КТ, а за месец
декември 2006 г. се сочи, че няма данни в разплащателната ведомост. Поради
несъответствие между данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, заверката в
трудовата книжка и Удостоверение Обр. УП-2 с изх. № 290/22.01.20020 г., от Сектор
„ОП“ е подаден сигнал изх. № 1056-28-129/28.04.2020 г., с който е изискано
спешно извършване на проверка от контролен орган при ТП на НОИ-Ямбол на
осигурителния стаж и доход на заявителката И. за месец декември 2006 г. в ГПК
„НАРКООП“, за което И. не е уведомена видно от данните по делото. Проверката е завършила
със съставянето на Констативен протокол № КП-5-28-00755511 от 18.05.2020 г. (л.
37-38), в който са обективирани следните констатации: осигурителят ГПК
„НАРКООП“-Ямбол с ЕИК ********* е създаден с Решение на ЯОС по ф.д. № 1749/1992
г., вписан е в Търговския регистър на 18.05.2000 г. и е пререгистриран съгласно
§ 4 от ПЗР на ЗТР, което обстоятелство е вписано в ТР на 09.06.2008 г.; според
последно извършените вписвания Председател на кооперацията е Г.Д.Ж.,
осъществяващ тази функция и към момента на проверката. В КП са изложени
констатации за периода от 14.07.2006 г. до 08.08.2006 г., както и за времето от
22.08.2006 г. до 10.02.2008 г. За последният посочен период е отбелязано, че М.Д.И.
не фигурира в представените разчетно-платежни ведомости - в тази връзка е
направено позоваване на подписаната от осигурителя Декларация вх. №
1056-28-129#1/13.05.2020 г. по описа на ТП на НОИ - Ямбол (л. 39), съдържаща
изявление на Председателя на ГПК „НАРКООП“ - Ямбол, че в архива на Кооперацията
не са намерени ведомости, трудово досие или други документи, удостоверяващи
трудов стаж на оспорващата - намерена е информация само за времето от
14.07.2006 г. до 08.08.2006 г. В КП са посочени данни за двата периода,
извлечени от „Регистър трудови договори“, както следва: на основание чл. 114 от КТ (код 12) между осигурителя и оспорващата на 11.07.2006 г. е сключен Трудов
договор № 53 за длъжност „шивач - дамско облекло“ с код по НКП 74331009 и
основно трудово възнаграждение 230 лева; подадени са и съответни уведомления по
чл. 62, ал. 5 от КТ за сключването му (на 13.07.2006 г.) и за прекратяването му
(на 09.08.2006 г., считано от 08.08.2006 г.); на основание чл. 67, ал. 1, т. 1
от КТ на 21.08.2006 г. между осигурителя и оспорващата е сключен безсрочен
трудов договор № 58, код по НКП 74331009 и уговорено основно трудово
възнаграждение в размер на 230 лева; подадени са и съответни уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ за сключването му (на 21.08.2006 г.) и за прекратяването му (на
14.02.2008 г., считано от 11.02.2008 година). Посочена е също така и извлечена
от „Регистър на осигурени лица“ (Декларация обр. 1, т. 16, позиция 4) информация
за ежемесечно подавани от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
лицето М.Д.И. за периода 22.08.2006 г. – 10.02.2008 г. за дневно работно време
7 часа, като единствено за месец декември 2006 г. са подадани данни за 8 часа
дневно работно време. В заключение са направени изводи, че за периода на първия
трудов договор лицето е осигурено по силата на действащите към този момент
разпоредби на чл. 4, ал. 2 от КСО,
поради което следва да бъде зачетен осигурителен стаж 10 работни дни за периода
14.07.2006 г. – 07.08.2006 г. За периода на втория трудов договор от 22.08.2006
г. до 10.02.2008 г. е възприето, че осигурителен стаж не следва да бъде
зачетен, тъй като лицето не фигурира в представените от осигурителя при
проверката платежни ведомости; посочено е, че на осигурителя ще бъдат връчени
задължителни предписания за подаване на липсващите данни в „Регистър на
осигурените лица“ за период 14.07.2006 г.- 07.08.2006 г. и за заличаване на
подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за период 22.08.2006 г. –
10.02.2008 г. за провереното лице. Така изготвеният протокол е връчен на
Председателя на ГПК „НАРКООП“ - Ямбол, на когото са връчени и издадените въз
основа на КП Задължителни предписания № ЗД-1-28-00755542/18.05.2020 г., с т. 1
от които е разпоредено осигурителят да подаде Декларация Обр. 1 с код
заличаване на информацията за период 22.08.2006 г. – 10.02.2008 г. за лицето М.Д.И.
с код за вид осигурен „01“ (за работници и служители, осигурени за всички
социални рискове при един работодател) по съображения, че за лицето няма данни
в разчетно - платежните ведомости за периода.
Към преписката е приложена
служебна справка от Регистъра на осигурените лица на НОИ при пенсиониране –
обощени суми по осигурители и трудови договори за заявителката М.И., изготвена към дата
17.12.2019 г., видно от която за спорния период
се съдържа съответна информация. В съставения на 19.05.2020 г. Опис на осигурителния стаж (л. 18), длъжностното лице е описало осигурителен стаж на
жалбоподателката в ГПК „НАРКООП“ само за периода от 14.07.2006 г. до 07.08.2006 г. на длъжността „шивачка“, като е изключен периодът по втория трудов договор от 22.08.2006
г. – 10.02.2008 г.; длъжностното лице е признало осигурителен стаж от втора категория труд общо 15
г., 08 м. и 04 дни, (превърнат към трета категория труд 19 г., 07 м. и 05 дни);
признат е превърнат към трета категория труд общ осигурителен стаж
от 34 г., 04 м. и
07 дни, включващ и осигурителен стаж от 04 г., 01 м. и 23 дни,
положен в държава по международен договор; извършено е изчисление на сбора от
осигурителния стаж и възрастта, навършена към датата на заявлението (58 г., 05
м. и 23 дни), равняващо се на 92 точки.
Въз основа на представените
писмени доказателства, Ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол издал Разпореждане
№ 2215–28–127-17 от 21.05.2020
г., с което отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ на оспорващата И. по съображения, че същата
на отговаря на изискването по чл. 69б,
ал. 2 от КСО за наличие на сбор от осигурителен
стаж и възраст в размер на 94 точки за жените. Този резултат е постановен при посочване на данните от
Обр. УП-1, съобразно което към датата на заявлението молителката има навършена
възраст 58 г., 05 м. и 23 дни и придобит осигурителен стаж от втора категория
15 г., 08 м. и 04 дни, съответно – придобит общ осигурителен стаж, (в т.ч. и
положеният във Великобритания), от 34 години, 04 месеца и 07 дни; от страна на
органа не е зачетено за
осигурителен стаж времето от 22.08.2006 г. до
10.02.2008 г., като в тази
връзка липсва изрично позоваване на резултатите от извършената проверка,
обективирани в изготвения Констативен протокол, както и на изпълнени към този
момент задължителни предписания. В преписката
не се съдържа информация относно датата на съобщаване на
разпореждането на заявителката,
но последната е подала жалба до Директора на ТП на НОИ -Ямбол на 12.06.2020 г. и при
съпоставка с датата на постановяване на оспорения акт - на 21.05.2020 г., следва да се приеме, че жалбата е депозирана в срока по чл. 117,
ал. 2 от
КСО.
С процесното Решение № 2153-28-61/03.07.2020 г.
Директорът
на ТП на НОИ, гр. Ямбол се произнесъл по подадената срещу разпореждането жалба, като я приел за
допустима, но по същество – за неоснователна, поради което я отхвърлил. Видно от мотивите на
административния акт, направено е позоваване
на констатациите от извършената на осигурителя проверка, а именно, че за периода
на втория трудов договор № 58 от 21.08.2006 г. за длъжност „шивач - дамско
облекло“ за времето от 22.08.2006 г. до 10.02.2008 г. включително лицето не
фигурира в разчетно-платежните ведомости. Цитирани са разпоредбите на чл. 40,
ал. 1-5 от Наредбата за пенсиите и осигурителня стаж (НПОС), въз основа на
което е направен извод, че представената трудова книжка не е от категорията на
визираните в чл. 40, ал. 5 от НОПС документи, служещи като доказателство за
установяване на осигурителния доход – това е документ за установяване
единствено на факти, свързани с трудовото правоотношение, в т.ч. и на трудовия
стаж. Обсъдено и представеното към жалбата Удостоверение за декларирани данни с
дата 01.06.2020 г. и приложената към него справка, (л. 67-70), видно от които
е, че към датата на произнасяне на разпореждането данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО за процесния период не са заличени, като е направено позоваване на
изисканата в хода на оспорването по административен ред от горестоящия орган
Справка за осигуряването по ЕГН, актуална към 22.06.2020 г. (л. 78-79), видно
от която съответните промени съгласно издадените Задължителни предписания са
извършени на 02.06.2020 г. по електронен път и данните за процесния период са
заличени. При тези фактически основания е прието за установено, че доказаният
общ осигурителен стаж за право на пенсия в България и Великобритания е 34
години, 04 месеца и 07 дни, (15 години, 08 месеца и 04 дни от който е втора
категория труд), а навършената към момента на подаване на заявлението възраст е
58 г., 05 м. и 23 дни, при което сборът им се равнява на 92 точки. Въз основа
на така приетото е обоснован извод, че към датата на заявлението оспорващата е
навършила изискуемата по чл. 69б, ал. 2 от КСО възраст и има 15 години
осигурителен стаж от втора категория труд, но няма необходимия сбор от
осигурителен стаж и възраст в размер на нормативноустановения размер от 94 точки
за жените.
Решението на горестоящия орган е
съобщено лично на оспорващата на 07.07.2020 г., видно от ИД PS 8600
00SE4Z 4 (л. 90) и недоволна
от постановеното решение, на 16.07.2020 г. И. подала жалба против него,
(заведена във входящия регистър на ТП на НОИ - Ямбол под № 2103-28-24 от
16.07.2020 г.), въз основа на която е образувано и настоящото съдебно
производство.
По делото са събрани писмени
доказателства, приобщена е административната преписка по издаване на процесното
решение и на потвърденото с него разпореждане; в качеството на свидетели са
разпитани Я.Д.Е.и Т.К.К.,
които с показанията си установяват относими към правния спор факти по отношение
на полагания от оспорващата труд в процесния период за осигурителя ГПК
„НАРКООП“, гр. Ямбол и получаването на трудовите възнаграждения.
При тази фактическа установеност, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в преклузивния срок по чл. 118,
ал. 1 от КСО от надлежна страна – адресат на
акта, засягащ пряко неговите права и интереси като осигурено лице.
Предмет на оспорване
е Решение № 2153-28-61/03.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ, гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на М.Д.И.
против Разпореждане № 2215–28–127-17 от 21.05.2020 г. на Ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол за отказ да й се отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Оспореният акт е постановен от
административен орган със степенна, материална и териториална компетентност, в
писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, но при наличие на отменителните
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, предвид следното:
Основният спор по делото е относно
наличието на надлежни доказателства за установяване на осигурителен стаж на
заявителката за
процесния период от 22.08.2006 г. до 10.02.2008 г. - отрицателният отговор на административния орган по този въпрос, доколкото е мотивиран с констатациите от извършената проверка по реда
на чл. 108, ал. 1 от КСО, обективирани в съставения Констативен протокол, е незаконосъобразен по средните съображения:
Съгласно чл. 37, ал. 1 от НПОС, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били
дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3,
т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се
лица и лицата по чл. 4, ал. 7,
8 и 9 и чл. 4а КСО - времето, за което са внесени осигурителни вноски. По смисъла на чл. 40, ал. 1 от
посочената наредба осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО,
с трудови, служебни, осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, които по аргумент от чл. 40, ал. 3 се издават
въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд, а липсата им съобразно разписаното в чл. 40, ал. 5 се замества с удостоверения от
осигурителите за стаж или доход въз основа на други автентични документи,
съдържащи достатъчно данни за стажа и дохода, какъвто по смисъла на действащата нормативна уредба е
трудовата книжка.
Действително, с оглед констатираните разминавания между представените от
оспорващата документи и съдържащите се в регистрите на НОИ данни, пенсионният
орган правилно е инициирал
събирането на доказателства, в т.ч. оправдано е изискал и извършването на
проверка с цел установяване на действителното
положение. Обективираните в изготвения КП фактически констатации, че
процесният период не следва да се зачита за осигурителен стаж, тъй като лицето
не фигурира в разчетно-платежните ведомости, представени от осигурителя при
проверката, възприети и от пенсионния орган, и от горестоящия административен
орган, са незаконосъобразни и в противоречие с разпоредбите на НПОС,
регламентиращи допустимите доказателствени средства за установяване на
осигурителен стаж. В случая, оспорващата е представила на пенсионния орган трудова книжка,
издадена на нейно име, на стр. 20, 21, 22 и 23 от която се съдържа запис, че през периода 14.07.2006 г. – 08.08.2006 г., както и през процесния
период от 22.08.2006 г. до 10.02.2008 г., М.И. е работила на длъжност „шивачка“ в ГПК „НАРКООП“, гр. Ямбол. Налице е надлежно вписване на прослуженото време за двата периода, както следва: за
първия период – общо трудов стаж двадесет и четири дни; за втория период – общо
трудов стаж 01 година, 05 месеца и 19 дни; записите са удостоверени с подписи на компетентните съобразно изискванията на действащото
законодателство лица и с печат на осигурителя. Горното сочи
на трудова книжка, оформена по надлежния ред и в този смисъл, както и предвид липсата на редовно
проведено оспорване относно истинността на този документ, същият следва да се
ползва с придадената му съгласно чл. 347 от КТ материална доказателствена сила на официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, включително и за отразяванията във връзка с трудовия
стаж. Видно от наличните в административната преписка
писмени доказателства (Декларация изх. 298/12.05.2020 г., л. 39), в архива на
Кооперацията не са намерени ведомости, трудово досие или други документи,
удостоверяващи трудов стаж на лицето за процесния период – намерена е информация
само за периода 14.07.2006 г. – 08.08.2006 г., с оглед на което са издадени и
УП 2 с изх. № 290/22.01.2020 г. и потвърдителното писмо с
изх. № 291 от същата дата. Установената при
проверката липса на съответните документи не би могла да се тълкува във вреда
на осигурения, още повече, че съобразно нормите на действащото законодателство,
задължението за опазването и съхраняването на тези
документи е възложено именно на работодателя, а не на
осигуреното лице. Липсата на разплащателни документи за процесния период, за да се потвърди отразеното в
трудовата книжка, не следва да се приема в насока влошаване положението на осигурения, както е строено в случая - без да се
изследват обстоятелствата за реално
положен по възникналото трудово правоотношение труд и внесени/дължими в тази
връзка осигуровки, (относими към преценката дали лицето е осигурено по смисъла на действащото
към този момент законодателство, респ. за зачитане или
незачитане на стажа като осигурителен), незаконосъобразно
и в разрез с разписаните в закона правила е счетено, че следва подаваните от осигурителя данни за този период да бъдат заличени. При така установени факти, данните от вписванията в трудовата книжка следва да бъдат преценявани в
съвкупност с всички останали доказателства по преписката, а от тях е видно, че
за жалбоподателката е налице надлежно регистриран в ТД на НАП трудов договор,
чието сключване и прекратяване напълно съвпада с отбелязванията в трудовата
книжа, като за времето на съществуване на трудовото правоотношение реално е положен
труд и са внасяни съответно дължимите осигуровки, т.е. изпълнено е съдържанието
на понятието „осигурено лице“ по смисъла на закона (§ 1, т. 3 от
ДР на КСО) и записаният в трудовата книжка стаж от 01 година, 05 месеца и 19 дни,
положен за времето от 22.08.2006 г. до 10.02.2008 г., следва да се зачете за
осигурителен стаж. От съдържанието на трудовата книжка е видно, че през
спорния период оспорващата е работила на
длъжност „шивачка“ в ГПК „НАРКООП“, гр. Ямбол, което се
потвърждава и от свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло като
логични и непротиворечиви. Вписванията в трудовата книжка са напълно
редовно извършени и удостоверяват съответните обстоятелства, а именно, че И. е
назначена на работа в ГПК „НАРКООП“ от 22.08.2006 г., като е била в трудови
правоотношения с работодателя до 10.02.2008 г. със съответно посочени в книжката работна заплата и заемана длъжност. Пренебрегвайки материалната доказателствена сила на
представената пред него трудова книжка за относимите обстоятелства, която е
приета и приобщена към доказателствения материал в административното
производство, но за чиято истинност не е проведено надлежно оспорване,
пенсионният орган, а в последствие и горестоящият административен орган, са
постановили своите актове в нарушение на процесуалните правила за разкриване на обективната истина чрез установяване
на действителните факти от значение за случая, визирани в чл. 7 от АПК, и в тази връзка - в нарушение на изискванията по чл. 35 и чл. 36 от АПК да се проверяват и преценяват всички
събрани доказателства, а административният акт да се издаде, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. В подкрепа на казаното,
следва да се посочи, че разумът на разпоредбите в социалното осигуряване и
по-точно тези, отнасящи се до
документите, които следва да бъдат представени при пенсиониране, е да бъде
издирена обективната истина относно действително положения осигурителен стаж. Липсата на документация или непълната
такава при осигурителя не може да бъде
пречка за реализиране на правото на пенсия, както неправилно е приел
административният орган - изложените от него доводи в
обратния смисъл не са формирани въз основа на приобщения доказателствен
материал и са в противоречие с водещата идея, застъпена в практиката на СЕС, че
никоя от страните по пенсионното правоотношение няма право на избор да не
зачита осигурителен период, респ. осигурителен доход, за който са представени
редовни документи (в този смисъл Решение на СЕС по дело № С-103/2013 година).
Посочените
нарушения са повлияли и върху правилността на издадените административни актове, които съдът
намира, че са произнесени в разрез с материалния
закон. В случая в преписката са налице доказателства,
относими към определяне на осигурителния стаж и за придобиване на правото на
лична пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО на И. - спорният осигурителен стаж е
доказан със събраните в административното производство документи по чл. 40, ал.
1 от НПОС и жалбоподателката незаконосъобразно е лишена от правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Този извод е верен, предвид следното: като се включи незачетеният осигурителен стаж за
процесния период от 22.08.2006 г. до 10.02.2008 г., равняващ се на 01 година, 05 месеца и 19 дни, към изчисления от административния орган общ
осигурителен стаж от 34 години, 04 месеца и 07 дни, общият осигурителен стаж за
право на пенсия възлиза на 35 години, 09 месеца и 26 дни, а при сборуването му
с навършената към датата на заявлението възраст от 58 години, 05 месеца и 23
дни, се получава резултатът от изискуемите по чл. 69б, ал.
2 от КСО 94 точки. Изложеното сочи
на необоснован извод за отсъствие на визираните в нормата предпоставки, а от
тук и на незаконосъобразност на процесното
решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяване в противоречие с материалноправните разпоредби.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи административен състав
ИЗПРАЩА делото като
преписка на административния орган –
Директорът на ТП на НОИ - Ямбол за ново разглеждане съобразно дадените
указания по приложението на закона.