РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Търговище, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Бл. Д. П.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530100629 по описа за 2024 година
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 124,ал.1
от ГПК и по чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК и чл. 110 от ЗЗД, при
участието на И. А. П. от ********** -трето лице-помагач на ищеца.
Ищцата Д. Р. И. от **********, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв. М. В. - САК твърди в исковата молба, че
на 27.03.2009г. между „Експресбанк“ АД, чиито правоприемник е ответника и
И. А. П. от **********, в качеството му на кредитополучател, е бил сключен
Договор за кредит експересо № 111397/27.03.2009г. за сумата от 20 000лв.,
като съгл. условията на договора кредитът е следвало да бъде обезпечен с
поръчителство и застраховка жИ.т в полза на банката-кредитор. Излага се, че
именно поради необходимостта на обезпечаване на кредита с поръчителство,
тя подписала договора, но в същия била посочена като съдлъжник, без да са
били предвидени никакви права за нея, а само задължения за погасяване на
кредита. Сочи, че тъй като кредитополучателя не изпълнявал задълженията си
по договора, кредиторът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 по ч.гр.д. № 175/2014г. по описа на Районен съд гр.
Търговище и му бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който
ответникът е образувал изпълнително дело № 398/2014г. по описа на ЧСИ А.
З. срещу ищцата и кредитополучателя - И. А. П..Като излага подробни
съображения относно качеството, в което е подписала договора за кредит и
считайки, че има качеството на поръчител, а не на съдлъжник, ищцата приема,
1
че за нея е налице правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск за установяване качеството й на поръчител по
договора.Като излага, че задължението на кредитополучателя е погасено по
давност, а нейната отговорност като поръчител е акцесорна, ищцата счита, че
вземането на ответника спрямо нея също е погасено по давност, изтекла след
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, поради което
приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иск за
установяване, че не дължи сумата от 6 973,79лв., поради погасяване на
главното задължение по давност, за което е образувано ИД № 398/2014г. по
описа на ЧСИ А. З.; претендира разноски. В съдебно заседание исковете се
поддържат от процесуалния представител на ищцата адв. М. В. – САК, който
пледира за уважаването им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл.- 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника чрез юрисконсулт Е. М., в който предявените искове се считат
недопустими, а в евентуалност-и за неоснователни.Поддържа се, че ищцата е
страна по договора за кредит в качеството й на съдлъжник, а не на поръчител,
като се излагат подробни съображения;оспорва се и предявения иск по чл. 439
от ГПК като неоснователен, като се излагат подробни съображения и се иска
отхвърлянето им изцяло, като неоснователни;претендират се разноски,
въвежда се възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание
процесуалния представител на ответника поддържа въведените възражения,
поддържайки, че ищцата е сключила договора като съдлъжник и пледира за
отхвърлянето на исковете, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от третото лице не
е постъпил, липсва становище по исковете.
По въведените възражение от ответника относно недопустимост на
исковете, съдът се е произнесъл в постановеното определение по чл. 140 от
ГПК, като е приел, че доколкото ищцата не оспорва качеството си на
солидарен длъжник към датата на постановяване на заповедта по чл. 417 от
ГПК, а вида на солидарността, като поддържа, че е поръчител, а не съдлъжник
и давността е изтекла след приключване на производството , по което е
издадено изпълнителното основание, то съдът е приел, че възраженията в
тази насока на ответника са неоснователни, а предявените искове са
допустими и следва да бъдат поставени на разглеждане
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно обстоятелството, че ищцата е страна по Договор
за кредит експересо № 111397/27.03.2009г., сключен между „Експресбанк“ АД
(чиито правоприемник е ответника БАНКА ДСК АД) и кредитополучателя И.
2
А. П., в който договор ищцата е посочена като съдлъжник, като видно от
съдържанието на договора-чл. 2.1, по силата на същия на кредитополучателя е
предоставен кредит в размер на 20 000лв- -чл.3, който се усвоява по банковата
сметка на кредитополучателя и е със срок от 120 месеца.В чл.11 от договора е
посочено обезпечение на кредита-поръчителство, както и застраховка
„ЖИ.т“-чл.13.В част II от договора за уговорени правата и задълженията на
кредитополучателя вкл. и задълженията му по погасяване на кредита и
осигуряване на средства за това по банковата му сметка, а в чл.17 е уговорено
встъпване в дълг, като в ал.1 е посочено, че съдлъжникът, съпруг/а на
кредитополучателя, заявява безусловно, че встъпва в дълга на
кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с
него за всички негови задължения, произтичащи от настоящия договор. В чл.
18 е уговорено поръчителството, като в т.1 е уговорено, че поръчителя заявява
безусловно, че става поръчител пред банката за задълженията на
кредитополучателя, като поръчителят и кредитополучателят отговарят
солидарно за изпълнение на задължението-т.3, а съгл. т.5 е уговорено, че
погасяването на главното задължение погасява и отговорността на
поръчителя.Към договора е приложен и погасителен план, като в съдебно
заседание и с оглед разпределената от съда доказателствена тежест ответникът
е представил Данни по искане за кредит, в който документ ищцата е посочена
в раздела съдлъжник/поръчител, както и Приложение № 3 към договора, в
което ищцата е посочена като съдлъжник. От приложената Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 80/11.02.2014г., постановена по ч.гр.д.№
175/2014г. по описа на РС Търговище се установява, че кредитополучателя И.
А. П. с ЕГН ********** и Д. Р. Ст. с ЕГН **********, като солидарни
длъжници, следва да заплатят на кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД сумата от 16553,66лв. главница, 415,45лв. наказателна договорна лихва от
14.04.2011г. до 07.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.02.2014г. до изплащане на задължението, както и за сумата от 499,38лв.
разноски за внесена държавна такса, на осн. чл. 418,т.2 вр. 417,т.2 от ГПК, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 11.02.2014г. за посочените
суми.Въз основа на този изпълнителен лист, с молба от 11.07.2014г. на
кредитора е образувано ИД № 398/2014г. по описа на ЧСИ А. З. с район на
действие ОС Търговище(приложено по делото). От молба на взискателя от
12.09.2016г. се установява, че същият е поискал от ЧСИ да наложи запор
върху трудовото възнаграждение на кредитополучателя И. П. след извършване
на справка за работодателя, респ. за се извърши опис на движими
вещи.Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на настоящата ищца,
като са извършвани преводи по сметка на ЧСИ, но по отношение на
кредитополучателя други изпълнителни действия не са искани или
извършвани, като едва на 13.09.2023г. е наложен запор върху трудовото
3
възнаграждение на кредитополучателя.С постановление от 21.09.2023г. на
ЧСИ по молба на длъжника И. П., производството по изп. дело е прекратено,
по отношение на него на осн. чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, след което ЧСИ е
вдигнал запорите върху възнагражденията на двамата длъжници. От
Удостоверение за размера на дълга изх.№ 3629/08.02.2024г., изд. от ЧСИ З. се
установява, че задължението по ИД № 398/2014г. по описа на ЧСИ З. е в
размер на 6 973,79лв. главница и законна лихва в размер на 23 033,07лв. ,
неолихвяеми вземания в размер на 18лв. и такси по Тарифата на ЗЧСИ в
размер на 2 425,79лв. По делото са събрани и гласни доказателства, като св.Ел.
П. Ст.-майка на ищцата, твърди, че разбрала, че дъщеря й има проблеми със
задължения по договор за банков кредит, като договорът е от 2009г. Твърди, че
дъщеря й е направила услуга на бившия си съпруг, който я помолил тя да
стане гарант за кредит на трето лице, което свидетелката не познава, но
дъщеря й не е получавала кредита, като свидетелката не знае какви са били
уговорките между кредитополучателя и ищцата. Св.Ел. В. Др. приятелка на
ищцата от двадесет години твърди, че знае от ищцата за този кредит, като
знае, че бившият съпруг на ищцата я помолил да стане поръчител на негов
приятел, за да му се отпусне кредит, но самата ищца не е взимала пари, тъй
като само се подписва, за да бъде гарант и да се отпусне кредита.
Свидетелката твърди още, че ищцата й споделяла, че е притеснена, тъй като
всеки един човек, който стане поръчител е притеснен относно това, дали ще си
плаща кредитополучателят, като знае още, че ищцата е плащала кредита след
това, защото кредитополучателят спира да плаща.Съдът, преценявайки
свидетелските показания съобр. разпоредбата на чл. 172 от ГПК и при
съобразяване на обстоятелството, че първата свидетелка е майка на ищцата
приема, че следва да кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни
и непротИ.речиви, дадени от лица, които са имали лични впечатления от
убеждението за осигуряване на поръчителство, с което ищцата е предприела
подписването на процесния договор за кредит.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
I.По предявения положителен установителен иск с правно основание
чл. 124,ал.1 от ГПК:Не е спорно между страните по делото, че между ищцата,
ответника и третото лице-помагач на ищцата е сключен Договор за кредит
експересо № 111397/27.03.2009г., в титулната част на който ищцата е посочена
като съдлъжник на кредитополучателя-помагача по делото, като твърденията
на ищцата са за това, че е сключила процесния договор в качеството си на
поръчител на кредитополучателя, а ответникът оспорва тези твърдения и
поддържа, че ищцата се е задължила по договора като съдлъжник, поради
което основният въпрос по този иск е в какво точно качество се е задължила
4
ищцата по този договор.Видно от съдържанието на договора,
кредитополучателят-настоящ помагач, е получил по сметката си договорената
сума и се е задължил да я върне съобразно сроковете и условията на договора
чрез служебно събиране на вноските от банковата му сметка, като в него е
посочено още, че кредитът се обезпечава с поръчителство- чл.11 и застраховка
„ЖИ.т“-чл. 13.Същевременно в чл. чл.17 е уговорено встъпване в дълг, като в
ал.1 е посочено, че съдлъжникът, съпруг/а на кредитополучателя, заявява
безусловно, че встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си
качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения,
произтичащи от настоящия договор. В чл. 18 е уговорено поръчителството,
като в т.1 е уговорено, че поръчителя заявява безусловно, че става поръчител
пред банката за задълженията на кредитополучателя, като поръчителят и
кредитополучателят отговарят солидарно за изпълнение на задължението-т.3,
а съгл. т.5 е уговорено, че погасяването на главното задължение погасява и
отговорността на поръчителя.При така формулираните условия на договора и
при липса на твърдения и доказателства ищцата да е била съпруга на
кредитополучателя, съдът приема, че е налице необходимост от тълкуване на
действителната воля на страните по договора съобр. чл.20 от ЗЗД.
Тълкуването на договора поначало има за цел да установи точния смисъл на
уговорките в неговото съдържание, като се спазва правилото, че се тълкуват
само неясни уговорки- двусмислени или ясни, по които обаче е налице спор,
както е в случая. Правният режим на тълкуването, изразен в чл. 20 ЗЗД,
урежда три критерия: да се търси действителната обща воля на страните,
отделните уговорки да се тълкуват една с друга и да се разбират в смисъла,
който произтича от целия договор /систематическо тълкуване/; тълкуването да
е съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
При тълкуване на разпоредбите на договора съобразно правилото на чл.20 от
ЗЗД съдът счита, че подписвайки договора за ищцата е възникнала пасивна
солидарност за задълженията по него, но предвид действащата съдебна
практика за възникване на солидарната отговорност следва да е налице
определено правно основание и не е достатъчно в договора да е записано, че
едно лице отговаря солидарно с длъжника, доколкото солидарна отговорност
"по принцип" не съществува, а квалификациите на правоотношението, давани
от страните, сами по себе си също не са определящи за неговата същност, а са
важни съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от
тях цел, обуславящо необходимост съдът да изясни конкретното договорно
основание по чл. 121 ЗЗД(В този смисъл е Решение № 213 от 6.01.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК). Следва да се посочи, че
солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има
възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като
изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл.
5
122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички
случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е
уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този
смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. В
мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на I т. о. на
ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници
възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е,
че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при
договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с
договор за заем, като е посочено, че солидарно съзадължени са лицата, които
са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко
едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически,
като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от
всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за
поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора
за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем,
поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е
получил същата в собственост. Безспорно е по делото, предвид условията на
процесния договор, че ищцата не е съдлъжник по договора за кредит,
доколкото от договора е видно, че паричната сума, предаваща се в заем е
предоставена само на кредитополучателя чрез превод по сметката му, но не и
на ищцата, но тя отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението т.е.
за връщане на паричната сума, без да е получила същата, което я определя
като поръчител по договора, поради което съдът приема възраженията на
ответника в тази връзка за неоснователни. На следващо място, видно от
съдържанието на чл. 17 от договора, съзадължеността е предвидена за
съпруг/съпруга на кредитополучателя, каквото качество ищцата няма, а овен
това, в самия договор е посочено, че вземането на банката се обезпечава с
поръчителство-чл.11.Следва да се посочи още, че при солидарната
задълженост съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за
съществуването на другото, всеки съзадължен дължи на свое и независимо
основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане
на другите. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на
главното задължение и е функция на главното задължение, за разлика от
солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение, за
разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост;
поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в
дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и
първоначалният длъжник и солидарно с него.В конкретния случай, видно от
съдържанието на договора, доколкото ищцата не е получила сумата от
кредита, а тя е получена от помагача и той е бил задължен да я върне, като
6
само при неизпълнение на това негово задължение банката има право да търси
изпълнение от ищцата, съдът приема, че намерението на страните по договора
и преследваната от тях цел, е ищцата да обезпечи дълга на помагача-
кредитополучател по договора. Задължението й е акцесорно на това по
договора за кредит и е уговорено като поръчителство и спрямо нея следва да
се прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД, обстоятелство, обуславящо
основателността на предявения положителен установителен иск за
установяване на качеството на поръчител на ищцата по процесния договор и
неговото уважаване, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.(в този см. Решение № 213
от 06. 01.2017г. по гр.дело № 5864/2015 г. на ВКС, 4 г.о; решение № 654 от
08.01.2008г. на ВКС по т.д. № 320/2007г. на ВКС, ТК, 2 т.о; решение № 161 от
20.03.2006г. по гр.д. № 47/2005г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 788 от 15.12.2005г.
по гр.д. № 513/2004г. на ВКС, ІІ г.о и др.).
II.По предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК и чл. 110 от ЗЗД:Нормата на чл. 439,ал.1
от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори
вземането по него, основавайки се на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание-ал.2. Наличието на такива нововъзникнали
обстоятелства е предпоставката за допустимост на иска, която в случая е
налице, предвид обстоятелството, че се касае до изтекъл правно релевантен (
давностен) срок от време след постановяване заповедта за изпълнение по чл.
417 от ГПК № 80/11.02.2014г., постановена по ч.гр.д.№ 175/2014г. по описа на
РС Търговище(връчена на ищцата на 17.07.2014г.), въз основа на която е
издаден и изпълнителен лист, която заповед е влязла в законна сила с
изтичането на двуседмичния срок за възражение, а именно- на 01.08.2014г.,
при което съдът е приел иска за допустим.По съществото на спора, съдът
приема следното: Основният релевантен въпрос по делото е за това дали е
погасено по давност самото изпълняемо право по отношение на
кредитополучателя и ефекта му върху задължението на поръчителя, с оглед и
на образувано и изпълнителното производство по ИД № 398/2014г. по описа
на ЧСИ А. З. с район на действие ОС Търговище. Ищцата, чрез адв. М. В. –
САК уточнява в съдебно заседание, че давността спрямо кредитополучателя
И. П. е прекъсната с молба от 12.09.2016г. по изпълнителното дело, след което
не са извършвани и искани никакви изпълнителни действия против него, при
което петгодишния давностен срок е изтекъл на 13.09.2021г.Ответникът
оспорва иска, като излага, че доколкото ищцата има качеството на съдлъжник,
то изтеклата давност спрямо кредитополучателя е неотносима към
отговорността на ищцата, които възражения съдът приема за
неоснователни.Видно от материалите по ИД № 398/2014г. по описа на ЧСИ А.
7
З. с район на действие ОС Търговище(приложено по делото), с молба на
взискателя от 12.09.2016г. същият е поискал от ЧСИ да наложи запор върху
трудовото възнаграждение на кредитополучателя И. П. след извършване на
справка за работодателя, респ. за се извърши опис на движими вещи, което
действие е прекъснало давността, като в продължение на петгодишен период,
взискателят не е искал и не са извършвани никакви други изпълнителни
действия спрямо кредитополучателя, а едва на 13.09.2023г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на кредитополучателя.С постановление от
21.09.2023г. на ЧСИ по молба на длъжника И. П., производството по изп. дело
е прекратено, по отношение на него на осн. чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, след което
ЧСИ е вдигнал запорите върху възнагражденията на двамата длъжници.В
хипотезата по чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, обаче, поръчителството не се погасява,
тъй като прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона срещу
главния длъжник не води до погасяване на съдебно установеното материално
право, нито до обезсилване на изпълнителното основание и на изпълнителния
лист, въз основа на който до изтичане на давността срещу главния длъжник
може да бъде образувано ново изпълнително производство при същия или при
друг орган на принудителното изпълнение.
Относно доводите на ищцата за изтекла погасителна давност на
задължението на кредитополучателя, съдът приема следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгл.
разпоредбата на чл. 114,ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгл.чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Съдът
приема още, че самото образуване на изпълнителна дело не съставлява
предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което
следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Когато молбата
за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни
действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са
самите изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя), а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността също
и искането на справки, изпращането и връчването на покана за доброволно
8
изпълнение, но налагането на запор или възбрана в изпълнително
производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера –неговите актове на
разпореждане стават непротИ.поставими на първоначалния и присъединените
кредитори.( Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, IV
г.о. и др. ). Видно от посоченото по-горе, след последното изпълнително
действие спрямо кредитополучателя от 12.09.2016г. и при липса на данни за
извършени други изпълнителни действия спрямо него, то с изтичането на
петгодишния давностен срок и при съобразяване със спирането му по силата
на ЗМДВИП в периода 13.03.2020г.-21.05.2020г. - чл.3,т.1 и § 13 ЗИД
ЗМДВИП, давността спрямо дълга на кредитополучателя-помагач на ищцата е
изтекла на 20.11.2021г.,т.е. преди предявяването на иска на 02.05.2024г., като с
погасяването по давност на главния дълг се погасява и поръчителството, на
което се позовава ищцата. Този извод следва пряко от акцесорния характер на
поръчителството - аргумент от чл. 138, ал. 2 от ЗЗД и чл. 142 от ЗЗД. Ако
главният дълг е погасен по давност, поръчителят също се освобождава - чл.
119 от ЗЗД и чл. 142 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 142 от ЗЗД поръчителят
може да протИ.постави на кредитора всички възражения, принадлежащи на
длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към
кредитора. Това означава, че може да направи и възражение за недължимост
на претендираното от кредитора вземане поради погасяването на вземането по
давност спрямо главния длъжник. Предвид акцесорния характер на
поръчителството, то се прекратява при прекратяване на обезпеченото главно
задължение чрез изпълнение или други погасителни способи - прихващане с
вземане на длъжника, опрощаване, заместване на длъжника, както и поради
изтекла давност. Изключения от правилото за акцесорната отговорност на
поръчителя са уредени в изрични законови разпоредби и тези разпоредби са в
защита интересите на поръчителя - например в нормите на чл. 147, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД и чл. 148 от ЗЗД. Такова изключение не е уредено по отношение на
действието на изтеклата погасителна давност, поради което следва да се
прилагат правилата, произтичащи от акцесорния характер на отговорността на
поръчителя. Налага се извод, че погасяването на правото на принудително
изпълнение срещу главния длъжник има същото действие и по отношение на
правото на принудително изпълнение срещу поръчителя.С оглед на
изложеното съдът приема, че с погасяването по давност на отговорността на
главния длъжник на 20.11.2021г. е погасено и правото на принудително
изпълнение спрямо поръчителя – ищцата, което е уговорено изрично и в чл.
18,т.5 от договора, обстоятелство, обуславящо основателността на предявения
9
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 6 973,79лв. по
Договор за кредит експересо № 111397/27.03.2009г., сключен между
„Експресбанк“ АД (чиито правоприемник е ответника БАНКА ДСК АД) и
кредитополучателя И. А. П. с ЕГН **********, адрес: ****************,
поради погасяване на главното задължение по давност, за което е образувано
ИД № 398/2014г. по описа на ЧСИ А. З. и неговото уважаване, на осн. чл. чл.
439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК(в този см. Решение № 89 от 31.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 907/2016 г., II т. о., ТК).
Доколкото по делото е конституиран като трето лице-помагач на ищеца
и кредитополучателя по договора И. П., то следва да се посочи, че решението
има установително действие в отношенията между третото лице И. А. П. с
ЕГН **********, адрес: **************** и ответника "Банка ДСК" АД,
ЕИК; *********, адрес: ул. „Московска" №19, представлявано от В. М. Сп. –
********** и Д. Д. М. –**********/правоприемник на “ЕКСПРЕСБАНК“ АД,
ЕИК: *********/, на осн. чл. 223,ал.1 от ГПК, а установеното в мотивите на
решението е задължително в отношенията между Д. Р. И. с ЕГН **********
адрес: **************** и И. А. П. с ЕГН **********, адрес:
****************, на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от делото, ищцата има право на
разноски, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са 358,95лв.
внесена държавна такса и е посочено1200лв. адв. възнаграждение за
предоставена правна помощ в хипотезата на чл. 38,ал.,т.3 от ЗАдв., като съдът
следва да се произнесе по възражението на ответника за прекомерност по чл.
78,ал.5 от ГПК и в тази връзка, съдът приема следното: Видно от
представения договор за правна защита от 08.01.2025г., на ищцата е
предоставена безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство по делото в хипотезата на чл. 38,ал.,т.3 от ЗАдв., при което
съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение, което,
съобразно размерите по НМРАВ, които съдът има предвид като
ориентировъчен критерий, следва да се определи в размер на 935лв., при което
възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, доколкото така
определеното адв. възнаграждение е в минимално определения размер по
НМРАВ, като съответства на извършената работа по представителството на
ищцата по делото и оставянето му без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от
ГПК.Така ответникът следва да заплати на ищеца разноските в размер на
358,95лв. внесена държавна такса и 935лв. адвокатско възнаграждение, или
общо 1293,95лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Банка ДСК" АД,
ЕИК; *********, адрес: ул. „Московска" №19, представлявано от В. М. Сп. –
********** и Д. Д. М. –**********/правоприемник на “ЕКСПРЕСБАНК“ АД,
ЕИК: *********/, че Д. Р. И. с ЕГН ********** адрес: **************** има
качеството на поръчител по Договор за кредит експересо №
111397/27.03.2009г., сключен между „Експресбанк“ АД (чиито правоприемник
е ответника БАНКА ДСК АД) и кредитополучателя И. А. П. с ЕГН
**********, адрес: ****************, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Банка ДСК" АД,
ЕИК; *********, адрес: ул. „Московска" №19, представлявано от В. М. Сп. –
********** и Д. Д. М. –**********/правоприемник на “ЕКСПРЕСБАНК“ АД,
ЕИК: *********/, че Д. Р. И. с ЕГН ********** адрес: ****************, не
дължи сумата от 6 973,79лв. по Договор за кредит експересо №
111397/27.03.2009г., сключен между „Експресбанк“ АД (чиито правоприемник
е ответника БАНКА ДСК АД) и кредитополучателя И. А. П. с ЕГН
**********, адрес: ****************, поради погасяване на главното
задължение по давност, за което е образувано ИД № 398/2014г. по описа на
ЧСИ А. З., на осн. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.
Решението има установително действие в отношенията между третото
лице И. А. П. с ЕГН **********, адрес: **************** и ответника
"Банка ДСК" АД, ЕИК; *********, адрес: ул. „Московска" №19,
представлявано от В. М. Сп. –********** и Д. Д. М. –
**********/правоприемник на “ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК: *********/, на
осн. чл. 223,ал.1 от ГПК. Установеното в мотивите на решението е
задължително в отношенията между Д. Р. И. с ЕГН ********** адрес:
**************** и И. А. П. с ЕГН **********, адрес: ****************,
на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА "Банка ДСК" АД, ЕИК; *********, адрес: ул. „Московска"
№19, представлявано от В. М. Сп. –********** и Д. Д. М. –
**********/правоприемник на “ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК: *********/, да
заплати на Д. Р. И. с ЕГН ********** адрес: **************** разноските по
делото в размер общо на 1293,95лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за
прекомерност, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11
12