№ 653 / 25.10.2019 г.
Р Е Ш
Е Н И Е
25.10.2019
година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
МЛАДЕНОВА гр.д. № 1623 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.143
ал.2 от СК и чл.149 от СК.
Ищцата В.З.В. ***, като майка и законна
представителка на малолетното дете Кристиан Викторов И., ЕГН ********** твърди,
че ответникът В.Т.И. е баща на малолетното ми дете Кристиан Викторов И., ЕГН **********,
родено на *** ***. Поддържа също така, че до 05.04.2018 година живеели заедно,
на съпружески начала, в гр.Варна, на посочения по-горе адрес. От 05.04.2018 г.
не живеят заедно с бащата, като от тогава той не е търсил и не е виждал детето.
Твърди, че тя сама се грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на
детето. Същото живее с нея в град Монтана и посещава детско заведение - детска
ясла № 4 в гр.Монтана. Поддържа, че съгласно чл.143, ал.1 от Семейния кодекс,
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Твърди, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Заявява,
че с доходите, които има, е затруднена и няма възможност да осигури пълна
издръжка на детето си, а дори и да има, това не освобождава бащата от
задължението му за издръжка на детето. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди бащата В.Т.И. да плаща месечна издръжка за
малолетното им дете в размер на 350 лева, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, както и на основание чл.149 от СК - издръжка за минало
време, считано от 25.06.2018 година, до настъпване на законоустановени причини
за изменението й, както и да й присъди разноски по делото, в това число
адвокатско възнаграждение.
Ответникът В.Т.И. *** е представил в предвидения от закона срок писмен
отговор на исковата молба, в които изразя становище за процесуална допустимост
на иска. Твърди, че претенцията за издръжка в размер на 350 лева месечно е
неоснователен. Заявява, че месечна издръжка е много голяма и несъразмерна за
възрастта и нуждите на детето. Твърди, че издръжка се дължи според
възможностите на този, който я дава. По делото не са представени доказателства
за дохода му, поради което следвало да се определи месечна издръжка, указана в
чл.142, ал.2 от СК или една четвърт от МРЗ за страната. Искът е предявен през
2019 г. и МРЗ за страната е 560 лв., което означавало, че минималният размер на
месечната издръжка е 140,00 лева. Твърди, че възразява срещу така претендирания
размер издръжка от 350,00 лева и заявява, че няма възможност да я дава в този
размер. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да заплаща месечна
издръжка в минималния предвид размер.
Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” към Агенция
за социално подпомагане твърди в писмено становище по делото, че издръжката ще
е в интерес на детето Кристиан Викторов И..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено
следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че същите са живяли на
семейни начала, като от фактическото им съжителство се родило детето Кристиан
Викторов И.. Няма спор между страните, че същите живеят разделени от 05.04.2018
г., като бащата останал да живее в град Варна, а ищцата заедно с детето – в
град Монтана. Установено е по делото, че майката се грижи за отглеждането,
възпитанието и издръжката на детето, но и бащата след раздялата е изпращал
колети с различно съдържание. Установено е също така, че ответникът е изплащал
на ищцата различни по размер парични суми.
Установено е по делото, че детето е Кристиан Викторов И. е родено на ***
година и към момента е на 3 години и 3 месеца. Видно е също, че детето посещава
дневна детска ясла № 4 „Веселушки” – град Монтана.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен
начин от събраните по делото писмени.
По силата на чл.143 ал.2 от СК родителите са длъжни да издържат своите
ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице” по
отношение на претендиращия издръжка, а размерът на издръжката, съгласно чл.142
ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини – нуждите на детето, което
има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е
определен в ал.2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на
едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, която към настоящия момент е 560 лева или минималната издръжка е от
140,00 лева. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се
преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло и различни
видове занимания.
За възможностите на родителя, който дължи издръжка, съдът намира, че
независимо, че същият е обективен показател и се определя от доходите му,
квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които
също е длъжен да се грижи, но като се има в предвид и че задължението за даване
на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и също така, като се има в
предвид, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземе предвид
и непосредствените грижи на родителя при когото, ще живее детето и при отчитане
изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с
двамата си родители. При определяне на конкретния размер на издръжката следва
да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, който в случая е бащата на
детето. Ответникът чрез пълномощника си по делото – адвокат Д. е заявил, че би
могъл да заплаща издръжка в размер на 150,00 лева. От представеното на лист 47
и 48 удостоверение за декларирани данни се установява, че средномесечния
облагаем доход за половин година от месец януари до месец юни е 521,31 лева. Видно
е също така, че ответникът е млад, здрав и работоспособен и би могъл да
реализира много по – висок от посочения по-горе доход. От данните по делото не
се установява, същият да има друго дете или друго лице, за което да следва да
полага грижи. Част от писмените доказателства, приложени от ответника
действително удостоверяват, че същият е превеждал суми на ищцата, но не се
установява, че същите представляват именно издръжка за детето Кристиан.
Като взе предвид възрастта и нуждите на детето и възможностите на
родителите, като съобрази обстоятелството, че майката е тази, която и занапред
ще полага непосредствените грижи по отношение на детето, както и факта, че
ответникът няма задължение за издръжка към друго лице, съдът намира, че същият
следва да участва в размера на издръжката по отношение на детето със сума от 160
лева, като останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от
майката, която непосредствено полага грижи за него. Ето защо тази искова
претенция следва да бъде уважена в размер от 160,00 лева, като за разликата над
уважения до заявения размер от 350,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на исковата претенция за присъждане на издръжка за минало
време, съдът намира, че същата е основателна до размер на сумата от 160,00 лева
месечно. Няма спор между страните, че същите са във фактическа раздяла от месец
април 2018 година. Представените от ответника писмени доказателства
удостоверяват, че същият е превеждал суми на ищцата, но не се установява, че
същите представляват именно издръжка за детето Кристиан. В тежест на ответника
бе да установи, че е изплащал издръжка за една година назад от завеждане на
делото, което не бе сторено. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата издръжка за минало време, а именно считано от 25.06.2018
година в размер на 160 лева месечно.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса от 230,00 лева, както и 5
лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата
съразмерно с уважената част от иска -сумата от 182,86 лева – разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение. Ищцата следва да заплати на ответника
съразмерно с отхвърлената част от иска сумата от 162,86 лева – адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Т.И. ***, ЕГН ********** да заплаща на В.З.В. ***, ЕГН **********
като майка и законна представителка на малолетното дете Кристиан Викторов И.,
ЕГН ********** по 160,00 лева - месечна издръжка, считано от 25.06.2018 година
до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
съобразно падежа й вноска, до окончателното й изплащане, като отхвърля исковете
в останалата част – за разликата над уважения до заявения размер от 350,00
лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Т.И. ***, ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд -
Монтана държавна такса в размер на 230,00 лева, както и 5,00 лева - държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на В.З.В. сумата от
182,86 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА В.З.В. ***, ЕГН ********** да заплати на В.Т.И. ***, ЕГН ********** да заплати по
сметка на Районен съд - Монтана сумата от 162,86 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на предварително изпълнение, но може да се обжалва пред
Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 28.10.2019 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :