М О Т И В И
по
НОХД № 895/2016 г. АРС, I н.с.
Районна Прокуратура - Асеновград
е повдигнала обвинение против подсъдимия К.И.Д., за това че на 21.06.2016 г. в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, повторно, в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими
вещи - сумата от 350 лева, от владението на И.Р.К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по
чл. 195 ал.1 3 и т.7 вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 28 ал.1 от НК
Прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Служебният защитник на
подсъдимия, адв. Е.Н. се солидаризира с казаното от представителя на държавното
обвинение, досежно виновността на подзащитния му, но моли съда да му наложи
наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода.
Граждански иск не е
предявен.Частен обвинител не е конституиран като акцесорна
страна в наказателния процес.
Подсъдимият се признава
за виновен, признава и фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Същият заявява, че е съгласен да не се събират доказателства
за тези факти, изразява съжаление за стореното деяние и моли за справедливо
наказание.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е К.И.Д.
- роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан, живущ ***, ЕГН **********
Подс.
Д. бил осъждан по НОХД 738/2015 г. по описа на РС Смолян за престъпление по чл.
195 ал.1 т.4 и т.7, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 28 ал.1 от НК, като наложеното
наказание в размера на 6 месеца е било изтърпяно на 22.01.2016 г. Посоченото
осъждане обуславя извършеното от подсъдимия деяние при условията на повторност
по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК.
Подсъдимият
нямал постоянно жилище и обикалял различни населени места. На 21.06.2016 г.,
същият се намирал в гр. Асеновград. Разхождал се по ул. „Генерал Колев“ в града
и търсел начин да се сдобие с финансови средства. На първия жилищен етаж от
къща на административен адрес № 31 на посочената улица, живеела св. Е.Д., а в
едноетажна постройка, находяща се в дъното на имота- св. И.К.. Около 16.00 ч.
на същата дата, подсъдимият преминал покрай стопанисвания от св. К. имот и
решил да извърши кражба от него. В изпълнение на замисленото, подс. Д.
отстранил комарна мрежа от находящ се в имота прозорец и проникнал през него в
постройката. Претърсил цялото жилище и в едно от чекмеджетата, намерил в него
портмоне, съдържащо сумата от 350 лв. и взел парите. По същия път напуснал
имота и похарчил парите за лични нужди. На излизане, в двора обаче бил
забелязан от св. Е.Д. и К.К.. Всеки един от двамата обаче решил, че подсъдимия
е бил при друг обитател на имота и не му направило впечатление неговото
присъствие там.
Впоследствие, при
проведените оперативно мероприятия, подсъдимият бил установен и заловен.
По
делото била изготвена дактилоскопна експертиза, съгласно чието заключение,
дактилоскопна следа № 2, иззета от метална кутия със син цвят, намерена в
чекмедже на ракла е оставена от ляв показалец на лицето К.И.Д.. Дактолископна
следа № 1 иззета от вътрешната страна на рамката на прозореца в средната част е
оставена от ляв показалец на пострадала И.К..
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от събраните в
досъдебното производство доказателства, а и доколкото подсъдимият Г. изцяло признава фактите, изложени в
обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл.
371, т. 2 НПК.
В тази насока са
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – И.К.,
Ж.П., Е.Д., К.К., П.К., И.В., които са в отношение на пълно покриване и
допълване с останалите доказателства, поради което се кредитират от съдебния
състав.
Съдът кредитира
и заключението на изготвената по делото дактилоскопна екпертиза, като
компетентно изготвена от лице, притежаващо съответните професионални знания и
неоспорена от страните
Съдът кредитира
и събраните делото писмени доказателства, тъй като същите са относими,
допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина, а именно протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно са фотоалбум, протокол за изземване на веществени
доказателства и одорологични следи, протокол за разпознаване на лице, справка
за съдимост, характеристична справка, и др.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние. Единствено ще се посочи,
че за обосноваване на обвинителната теза
по несъмнен и безспорен начин е достатъчно
да бъдат обсъдени заключението на дактилоскопната експертиза и протокола
за разпознаване на подсъдимия от св. К.К.. От заключението на дактилоскопната
експертиза се приема за установено, че подс. Д. се е прониквал вътре в имота,
от който е извършена кражбата. Разпознаването
му от Кюрпеков като лицето намиращо се в близост до мястото на извършване на
деянието потвърждава във времево отношение местонахождението на извършителя непосредствено след осъществяване
на противоправните му действия.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
При така установената и
неоспорена фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието
си 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а именно за
това,че това че на 21.06.2016 г. в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, повторно, в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи - сумата
от 350 лева, от владението на И.Р.К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои
От обективна страна
- с действията си подсъдимият е
реализирал обективните признаци от състава на престъплението кражба- т.е противозаконно е прекъснал е фактическата
власт на К. върху инкриминираната парична сума и е установил свое собствено
владение върху нея. Противозаконно е действал, тъй като не е имал законово
основание да стори това. От обективна страна деянието е извършено при условията
на повторност, по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено,
след като деецът вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за същото престъпление и не е бил изтекъл 5
годишния срок по чл.30 ал.1 от НК. В този смисъл, налице е и квалифициращ
признак на деянието.
От субективна страна,
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
обществено опасни последици. Прекия умисъл в случая е изводим от действията на
подсъдимия, който е съзнавал, че паричната сума е чужда и не се намира в негово
владение, както и че владелецът й не е съгласен да се разделя с нея в полза на
подсъдимия. Във волево отношение, целял е подсъдимия да се сдобие със сумата.
Съдът не може да се
съгласи обаче с първоначалната правна квалификация на престъплението, лансирана
от представителя на държавното обвинение, в обвинителния акт, а именно, че
кражбата е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот- квалифициращ признак по чл. 195 ал.1 т.3 от НК. И това е така,
доколкото липсват доказателства комарната мрежа да е била унищожена, а и според
съда, тя по своето предназначение не служи за охраняване на имота от чужди посегателства, а ограничава
достъпа на насекоми до вътрешността му. Затова, съдът оправда подсъдимия по
първоначално повдигнатото му обвинение за посочения квалифициращ признак.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а от НК.
Разпоредбата на чл. 195
ал.1 от НК, предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия Г. престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК,
съдът счита, че на подсъдимия Г. следва да бъде наложено наказание по реда на
чл. 54 от НК при лек превес на смекчаващи вината обстоятелства, което наказание
да е ориентирано между минималния и средния размер . За достигане на този
извод, съдът прецени като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на
подсъдимия, ниската стойност на отнетата сума, която е под минималната работна
заплата, установена за страната, критичното му отношение към извършеното.
Отегчаващо вината обстоятелство е наличието на предходни осъждания, извън
осъждането обуславящо и правната квалификация ан извършеното от него. Ето защо,
преценявайки съвкупността от смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, съдът прие да определи на последния наказание по реда на чл. 54
от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Това
наказание, съгласно разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, съдът редуцира с една
трета и на подсъдимия бе наложено наказание в размер на една години лишаване от
свобода.
Доколкото от справката за съдимост се
установява, че подсъдимият е осъждан на
наказание лишаване от свобода, то единствената законова възможност е наложеното
му наказание една година лишаване от свобода да се изтърпи ефективно. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1
от ЗИНЗС съдът постанови то да се изтърпи от подс. Д. в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, като определи първоначален строг режим.
На основание чл.
59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК съдът приспадна времето през което подс. К.И.Д. е бил задържан по реда ЗМВР, считано от
16,10 ч. на 30.06.2016 г. до 16,00 ч. на
01.07.2016 г.; както и по чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление на Районна
прокуратура - Асеновград, считано от 16,00 ч. на 01.07.2016 г. до 04.07.2016
г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража” по настоящото дело, считано
от 04.07.2016 г. до влизане на
настоящата присъда в законна сила.
По въпроса с веществените доказателства: По делото са приобщени
веществени доказателства- един брой
дактилоскопна следа, находяща се на л. 51 от ДП, която съдът постанови
да остане по делото.
По въпроса за
разноските:
По делото са сторени
разноски в размер на 41 лв. за изготвена
по досъдебното производство дактилоскопна експертиза, за които съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив- органа,
който ги е сторил.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: