О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на втори ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1537 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №58602/07.09.2018г. по
описа на ВРС на Н.Н.П. с ЕГН **********, срещу Определение №8964/09.08.2018г.,
постановено по ч.гр.д. №7088/2014г.
по описа на Варненски районен съд, 18 състав и по частна жалба вх. №58600/07.09.2018г.
по описа на ВРС на Н.Я.П. с ЕГН **********, срещу Определение №8965/09.08.2018г.,
постановено по ч.гр.д. №7088/2014г.
по описа на Варненски районен съд, 18 състав, с които са върнати депозираните
от тях възражения по чл.414 от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №3920/02.06.2014г.
В жалбите се твърди, че обжалваните определения са неправилни и незаконосъобразни,
поради допуснато нарушение на материалния закон. Оспорва се формираният от ВРС
извод, че подадените възражения са просрочени, като се твърди, че срок по
чл.414 от ГПК изобщо не е започвал да тече, доколкото връчената на длъжниците
призовка за доброволно изпълнение не отговоря на изискванията на чл.3, т. 1 от
Наредба 7/22.02.2008г. и не е била окомплектована с изискуемите приложения –
заповед за незабавно изпълнение, изпълнителен лист, документа по чл.417 от ГПК
и образец на възражение по чл.414 от ГПК. Навеждат се доводи, че срокът по
чл.414 от ГПК започва да тече не от връчване на ПДИ, а от връчване на подписана
от съдия заповед за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист,
каквато взискателят изобщо не е представял по изпълнителното дело. Приложеният
заверен препис на заповедта по чл.417 от ГПК не е подписан от съдия и няма
отбелязване за издаден изпълнителен лист, поради което е негоден за връчване на
страна. В случая с ПДИ е връчен само подлежащият на изпълнение акт, т.е.
изпълнителния лист, без заповедта за изпълнение, в която в раздела „Важна
информация за длъжника“ се съдържат указания за възможността за подаване на
възражение, поради което се поддържа, че последната не се е преклудирала.
Частните жалби са подадени в законоустановения
срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и от легитимирани лица, при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явяват процесуално
допустими. Поради идентичността на наведените оплаквания по основателността на
жалбите следва да бъдат формирани общи мотиви.
За да се произнесе по същество на жалбите съдът констатира следното:
Въз основа на
разпореждане №23153/02.06.2014г.,
постановено по ч.гр.д. №7088/2014г. на ВРС, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК №3920/02.06.2014г.
в полза на „Банка ДСК“ЕАД срещу Н.Н.П. с ЕГН ********** и Н.Я.П. с ЕГН **********.
На 11.07.2018г. са постъпили възражения с вх. №46984 и №46974 от
длъжниците Н.Н.П. с ЕГН ********** и Н.Я.П. с ЕГН **********, изготвени по образец
за възражение по чл.414 от ГПК, в които длъжниците се позовават на нередовност
на връчване на заповедта за изпълнение, тъй като същата не е била приложена към
връчената на 10.11.2014г. призовка за доброволно изпълнение.
С разпореждания №27960 и №27963
от 13.07.2018г. възраженията са оставени без движение с указания до длъжниците
да уточнят дали са подадени по реда на чл.414 от ГПК или по реда на чл.423 от ГПК.
С молба от
08.08.2018г. длъжниците, чрез процесуалния си представител уточняват, че
възраженията са подадени по реда на чл.414 от ГПК. Наведени са твърдения, че
датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение е без значение, тъй
като към нея не е бил приложен подлежащият на връчване документ – заповедта за
изпълнение. Законът изисква да бъде връчена именно заповедта, в която е
инкорпорирано разпореждането за незабавно изпълнение, поради което
правнорелевантен за начало на двуседмичния срок е единствено моментът на
връчване на заповедта за изпълнение.
С обжалваните
определения, постановени на 09.08.2018г., възраженията са върнати като
просрочени.
Във въззивното производство съдът служебно е изискал заверени копия на
призовки за доброволно изпълнение по изп.д. №20148070400366 на ЧСИ Надежда Денчева, от които се установява, че
същите са връчени на длъжника Н.Я.П. – лично и в
качеството му на съпруг на длъжника Н.Н.П., на адрес *** на 10.11.2014г.
Представените от ЧСИ заверени преписи от призовките за доброволно изпълнение са
придружени с преписи от Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №3920/02.06.2014г., издадена по ч.гр.д. №7088/2014г. на ВРС с положен върху него печат на съда.
Разгледана по същество
частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу
заповедта за изпълнение в двуседмичен срок от връчването й. В производството по
чл.410 от ГПК заповедта за изпълнение подлежи на връчване от заповедния съд, а
връчването на издадената по реда на чл.417 от ГПК заповед за незабавно
изпълнение е от компетентността на съдебния изпълнител и се извършва
едновременно с връчването на призовката за доброволно изпълнение. В предвидения
в чл.3, т.1 от Наредба №7/22.02.2008г.,
вр. Приложение №21 (в редакцията
му преди измененията от бр.64 на ДВ от 2018г.) образец на призовката за
доброволно изпълнение се съдържат изрични указания, че двуседмичният срок за
изпълнение започва да тече от връчването на поканата с приложени заповед за
изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за
изпълнение.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че с
връчването на ПДИ длъжниците са узнали за съществуването на Заповед за
изпълнение на парично задължение срещу тях, защото видно от съдържанието на ПДИ
ЧСИ изрично е уведомил длъжниците, че има издадени изпълнителни листи и
основанието за издаването им – Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7088/2014г. на ВРС, като е посочен и
размерът на задължението. Заповедта за незабавно изпълнение e връчена на длъжниците, ведно с призовките за
доброволно изпълнение, тъй като е надлежно отразена като приложение. Посоченият
по-горе задължителен реквизит на образеца по Приложение №21 от Наредба №7/22.02.2008г.
фигурира в текста на връчените покани за доброволно изпълнение. Съдържат се
изрични указания, че двуседмичният срок по чл.428 от ГПК започва да тече от
връчване на поканата с приложеното към нея копие от изпълнителен лист и заповед
за изпълнение, като в обстоятелствената част е посочено, че същите са издадени
по гр.д. №7088/2014г. на ВРС. Вписването представлява официално удостоверително
изявление, че на страната е връчен препис от съдебния акт, което изявление
длъжниците не са опровергали. Поканите за доброволно изпълнение са
получени от длъжника Н.П. в лично качество и в качеството му на лице от
домашните на другия длъжник срещу задължение за предаване и са подписани от
него без възражения за липса на някое от описаните в тях приложения.
Подписаният документ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по
отношение на неизгодните за автора на изявлението факти. В случая с подписа си
длъжникът е удостоверил, че към ПДИ са били приложени посочените в нея
приложения, включително заповед за изпълнение.
Съдебните актове, включително заповедите за изпълнение, се постановяват в
един единствен оригинал, който се прилага по съответното дело. Официално
заверени преписи от съдебните актове се издават едва след влизането им в сила,
респективно стабилизирането им, когато става въпрос за заповед за незабавно
изпълнение. По тези съображения е практически невъзможно заповедта за изпълнение
да бъде представена на съдебния изпълнител за връчване на длъжника в официално
заверен препис или в дубликат с оригинален подпис на съдия, доколкото към този
момент съдебният акт не е влязъл в сила. Изложените в този смисъл оплаквания в
жалбите съдът преценява като неоснователни.
Обвързването на
началото на двуседмичния срок с връчването на заповедта за изпълнение има за
цел уведомяването на длъжника, че изпълнителният лист е издаден по реда на
заповедно производство, за да може да упражни правата си по чл.415 и сл. от ГПК. Всеки начин – справка по делото, уведомяване чрез
изписване на заповедта за изпълнение и номера на гражданското дело /както тук в
ПДИ/ свежда до знанието на длъжника, че срещу него има издадена заповед за
изпълнение. Тази информация позволява в достатъчна степен длъжниците да
предприемат своевременно активно процесуално поведение по подаване на
възражение по чл. 415 от ГПК. Същите са били пасивни в срока, който е изтекъл
на 24.11.2014 г., поради което и възраженията като подадени след изтичане на
законоустановения срок не подлежат на разглеждане.
Съдържащите се в жалбите доводи за неравноправни клаузи и липса на пасивна
материална легитимация на длъжника Н.П. са относними към законосъобразността на
разпореждането за незабавно изпълнение и нямат касателство към преценката за
срочността на подадените възражения по чл.414 от ГПК, която е предмет на
разглеждане в настоящото производство, поради което не следва да бъдат
обсъждани.
Като е достигнал
до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразни и
правилни съдебни актове, които следва да бъдат потвърдени.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №8964/09.08.2018г., постановено по ч.гр.д. №7088/2014г. по описа на Варненски районен съд, 18 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №8965/09.08.2018г., постановено по ч.гр.д. №7088/2014г. по описа на Варненски
районен съд, 18 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.