Присъда по дело №342/2023 на Окръжен съд - Търговище

Мотиви към присъда № 14/27.10.2023 год. постановена по НОХД №
342/2023 год. по описа на Търговищки окръжен съд

Подс. Б. И. Б. е предаден на съд затова, че на 30.08.2023 год. в гр. Търговище дал
подкуп - сумата от 200 евро (две банкноти по 100 евро) на полицейски орган по смисъла на
чл.57, ал.1 от ЗМВР - инспектор Н.Е.Н. на длъжност ВПД полицейски инспектор в група
Моторно превозни средства, водачи и административно наказателна дейност на сектор
„Пътна полиция“ към отдел “Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. Търговище, за да не
извърши действие по служба - да не изпълни задълженията си по длъжностна
характеристика, свързани с издаването на свидетелство за управление на МПС -
престъпление по чл. 304а във вр. с чл.304, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението
като доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство ( по
глава ХХVІІ от НПК ) пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.58,
ал.1 от НК. Счита, че на подсъдимият следва да се определи наказание в размер две години,
което след редукцията да бъде намалено. Като на подсъдимия се наложи наказание „Глоба“
в размер на 1000 лева. Пледира наказанието на подсъдимия да бъде отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок. На основание чл.307а от НК веществените
доказателства – 2 банкноти от по 100 евро да се отнемат в полза на държавата.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, с оглед на което,
чрез защитника си адвокат И. Ц. от АК - Търговище направи искане и даде съгласие за
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”. Предвид на това съдът, с определение на
основание чл.372, ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на
съкратеното съдебно следствие самопризнание на подс. Б. Б. се подкрепят по несъмнен и
категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще
ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства,
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание в размер на една
година лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3. Пледира
изпитателния срок по чл.66 от НК да не бъде в размер на три години, както Относно глобата
моли да се наложи в размер от 1000 лева.
Подсъдимият се признава за виновен, моли за минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията,
вписани в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
През 1994 год. подс. Б. Б. придобил правоспособност да управлява МПС. На
25.01.1994 год. му било издадено свидетелство за управление на МПС № 277948, което било
1

със срок на валидност до 16.12.2002 година. В свидетелството подс. Б. фигурирал с
български имена Борис Евгениев Борисов. Близо двадесет години Б. трайно се установил
Германия, като в България се връщал на всеки три месеца приблизително за десетина дни.
През всичките тези години той не управлявал моторно превозно средство и не следял за
валидността на свидетелството си за правоуправление. През 2022 год. решил, че е време да
го поднови и за целта отишъл в КАТ гр.Търговище. Там му разяснили, че за да бъде
издадено ново свидетелство, е нужно да има уседналост в България за 185 дни в рамките на
последните дванадесет месеца. Тъй като подсъдимият не попадал в тези изискуеми от
закона рамки, той не подал документи за подновяване на шофьорската си книжка. От КАТ
Търговище му обяснили също, че подновяване на документа може да бъде извършено и в
Германия. След като се прибрал в Германия, Б. проверил какви са възможностите за
подновяване на свидетелството за правоуправление и се оказало, че тъй като срокът на
документа е изтекъл преди двадесет години е необходимо да изкара нови шофьорски
курсове. Това не го устройвало и той решил, че при следващото си прибиране в България ще
опита да се справи с проблема по престъпен начин - чрез даване на подкуп на полицейски
орган. През месец август на 2023 год. подс. Б. отново бил в България, като с него била и
жената, с която живеел на съпружески начала Сонгюл Яшар. На 30.08.2023 год. двамата
решили да посетят мебелен магазин в гр. Търговище. За целта те повикали такси, което било
управлявано от св. Димитър Димитров. Обяснили му маршрута, като обвиняемият пояснил,
че преди магазина иска да се отбият до КАТ Търговище. По време на пътуването подс. Б. и
св. Димитров се разговорили и подсъдимия споделил, че има проблем с шофьорската
книжка и ще се опита да плати на някого, за да бъде оправен този проблем. Св. Димитров му
казал да не се занимава с глупости, за да не пострада. След като спрели пред КАТ, Б. излязъл
от таксито и преди да влезе в сградата сложил две банкноти от по 100 евро между
приготвените документи. Тъй като знаел от предишното си посещение в коя стая се подават
документи, се насочил натам. Вратата на кабинета била отворена и вътре се намирал
инспектор Н.Е.Н. на длъжност ВПД полицейски инспектор в група Моторно превозни
средства, водачи и административно наказателна дейност на сектор „Пътна полиция“ към
отдел “Охранителна полиция“ при ОД на МВР Търговище. Сред задълженията му били
издаване на становища, контролиране на документи, свързани с издаване на свидетелства за
управление на МПС и съставяне на актове. С влизането си в кабинета Б. обяснил, че има
проблем и помолил инспектора да погледне документите. В този момент полицейският
инспектор бил зает и му казал да остави документите на бюрото с обещанието, че като се
освободи ще ги разгледа. Подсъдимият оставил документите и казал, че ще върне в 17,30 ч.
След това заедно със св. Яшар тръгнали с таксиметровият автомобил към мебелния магазин.
Уговорката с таксито била да ги остави пред магазина и да ги изчака, за да ги откара
обратно. Междувременно инспектор Ниазиев започнал да се запознава с документите
оставени от обвиняемия. При изваждане на първият лист от прозрачния плик, той
установил, че сред документите има две банкноти от по сто евро всяка. Без да вади друго от
плика, инспекторът потърсил началник група св. А. Димитров и му обяснил за случилото се.
Двамата отишли в ОД на МВР Търговище и подали сигнал в икономическа полиция. След
2

това инспектор Ниазиев докладвал и на прекия си началник св. В. Върбанов и го помолил да
дойде в КАТ, тъй като Б. ще се върне в 17,30 часа. Когато св. Ниазиев се върнал на
работното си място, подсъдимият го чакал пред сградата. Инспекторът го поканил в
кабинета си като му казал, че още не е прегледал документите. Двамата влезли в стаята като
вратата останала отворена. До стаята дошъл и св. Върбанов, но не влязъл вътре. Св. Ниазиев
извадил първият документ от плика и се направил на изненадан, че вижда пари в плика.
Попитал Б. какви са тези пари, при което последният му отговорил, че той ги е сложил
вътре, за да може да му се реши проблема и ако са недостатъчни ще прибави още. В този
момент дошли А. Димитров и Деян Симеонов- началник сектор „Пътна полиция“, както и и.
Атанасов и М. Стойнев —служители на „Пътна полиция“. Атанасов и Стойнев задържали Б.
Б. и го отвели в ОД на МВР Търговище.
Н. Ниазиев заемал длъжност ВПД полицейски инспектор в група Моторно превозни
средства, водачи и административно наказателна дейност на сектор „Пътна полиция“ към
отдел “Охранителна полиция“ при ОД на МВР гр. Търговище поради което същият има
качеството на полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните в съдебно заседание доказателства, посредством приложените по ДП №
232/2023 год. по описа на ОД на МВР – Търговище, писмени доказателствени средства,
както и чрез показанията на всички свидетели. Във връзка с доказателственото попълване за
възприетата от съда фактическа обстановка следва да се уточни, че с оглед конкретната
хипотеза на производството по глава 27 от НК, а именно с признание на фактите по чл.371,
т.2 от НПК, предвидената в чл.373, ал.2 от НПК възможност за непосредствено и пряко
ползване на доказателствените материали не изисква прилагане на процесуалните способи
по чл.283 и чл.284 от НПК. В този смисъл е установената съдебна практика - вж. Р №
364/1.07.2010 год., н.д №338/2010 год., ВКС, III н.о. „Прочитането на писмените
доказателства по чл. 373, ал. 1 НПК се отнася до процедурата по чл. 372, ал. 3 НПК във вр.
с чл. 371, т. 1 НПК, но не и когато делото е разгледано по реда на чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372,
ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 НПК“, както и Р № 187 от 29.03.2012 год. на ВКС по н. д. №
3132/2011 год., III н.о. „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, инициирана от подсъдимите, изключва необходимостта от претендираното
от защитата прилагане на чл. 284 от НПК от компетентния съд. По силата на чл. 372,
ал. 4 и чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 371, т. 2 от НПК, когато установи, че
направените признания се подкрепят от доказателствената маса на досъдебното
производство, решаващият орган с определение обявява, че при постановяване на
присъдата ще ги ползва, без да събира и проверява доказателства за признатите факти,
изложени в обстоятелствената част на внесения от прокурора акт“.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят
изцяло и от самопризнанията дадени в съдебното производство, одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна и при
отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и
3

несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.304а във вр. с чл.304, ал.1 от НК, което води до ангажиране на
наказателната отговорност.
Правна страна
На подс. Б. е повдигнато обвинение по чл. .304а във вр. с чл.304, ал.1 от НК.
Несъмнено се касае за „даване на подкуп“ на полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от
ЗМВР, какъвто несъмнено е инспектор Н.Е.Н., който е заемал длъжността длъжност ВПД
полицейски инспектор в група Моторно превозни средства, водачи и административно
наказателна дейност на сектор „Пътна полиция“ към отдел “Охранителна полиция“ при ОД
на МВР гр. Търговище. Този подкуп изразяващ се в две банкноти всяка една от по 100 евро,
са дадени да не извърши действие по служба, а именно да не изпълни задълженията си по
длъжностна характеристика свързани с издаване на свидетелство за управление на МПС.
Престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, подс. Б. е съзнавал и
искал да даде подкуп на полицейски орган, за да не бъде спазен установения законов ред за
издаване на свидетелства за управление на МПС в България. Самия подсъдим в съдебно
заседание заяви, че е дал тези банкноти на полицейския служител да се почерпи.
По наказанието
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът му наложи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл. 304а от НК
е до десет години ЛС и „Глоба“ до 15 000 лв. При определяне на наложеното наказание,
съдът отчете смекчаващите отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на Б.,
дадените обяснения на ДП, в които същия се признава за виновен. Изразеното съжаление и
не високия размер на дадения подкуп. Съдът не отчете и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Отчитайки, че са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът определи наказание около минималния размер, а именно Една година и шест месеца
„лишаване от свобода“, което след редукцията на чл.58а от НК , намали с 1/3 и му наложи
наказание в размер Една година ЛС. Наложи и кумулативното наказание „Глоба“ в размер
на 1000 лева, като отчете семейното и материалното положение на подсъдимия.
Съдът счете, че са налице всички предпоставки посочени в чл.66, ал.1 от НК за
отлагане на това наказание с минимален изпитателен срок от Три години. Подсъдимият не е
осъждан, наложеното наказание е три години, изразеното съжаление. Съдът счете, че така
определеното наказание в посочения по-горе размер ще поправи и превъзпита подс. Б., като
ще се изпълнят целите на наказанието и ще се постигнат целите на специалната превенция.
Също така и генералната превенция, а именно да въздейства възпитателно и
предупредително върху други членове на обществото.
След като призна подс. Б. Б. за виновен за извършеното престъпление съдът на
основание чл.307а от НК постанови двете банкноти от по 100 евро да бъдат отнети в полза
на държавата
4

По горе изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	14
Дата:	27 октомври 2023 г. (в сила от 14 ноември 2023 г.)
Съдия:	Йордан Павлов Иванов

Дело:	20233500200342
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 септември 2023 г.

Присъда по дело №342/2023 на Окръжен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите