Р
Е Ш Е
Н И Е
София,30.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. № 1360/2018
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- Г.Д.Г., ЕГН**********, със съдебен
адрес: ***, чрез а двокат В.О. от САК
твърди, че на 01.09.2017г., около 16.30 часа, в гр.София, управлявал велосипед по бул."Н. Вапцаров" с посока на
движение от ул. „Козяк" към бул. "Черни връх". По същото време в
района на №29 на бул."Никола Вапцаров" Л.Г. Ц.с ЕГН **********
паркирала лек автомобил марка „Тойота", модел „Рав 4", с рег.№******Т.
Без да се увери, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението отворила предна лява врата на
автомобила, при което той се ударил в нея, тъй като нямал техническата
възможност да предотврати удара, защото се движел с 40 км/ч. Излага, че в
резултат от описаното ПТП е получил
счупване на горния край на лъчевата кост, като в продължение на 14 дни
бил имобилизиран и бил изпратен за домашно лечение. На
10.10.2017г. поради продължаващи болки, оток и ограничени движения в лявата
лакътна става, въпреки проведена рехабилитация, е прегледан от
специалист-травматолог и е извършено контролна рентгенография, която установила
непълна консолидация на фрактурата. Ищецът навежда, че е бил в безпомощно
състояние, с обездвижен горен ляв крайник. Не е можел да се обгрижва сам и да
извършва елементарни движения, свързани с ежедневните му нужди. Изпитвал е
силни болки на мястото на увреждането, имал намалена мускулна сила, което
водило до бърза уморяемост, има затруднени движения и скованост, а всичко това
му пречи да извършва каквато и да било работа. Възстановяването му продължило
повече от три месеца, като изключително трудно преодолял стреса, предизвикан от
пътно-транспортното произшествие. Твърди, че и към настоящият момент не се
наблюдава пълно функционално възстановяване на увредения крайник. Появили се
постоянни болки в областта на горния ляв крайник, особено изразени при движение
на същия, болки при натоварване на лявата ръка, ограничени и болезнени
движения. Освен това всичко преживяно довело до срив в самочувствието му и тежък психически шок.
Страхува се да излиза навън и не спи спокойно. Излага, че към момента на
настъпване на процесното ПТП за увреждащия лек автомобил е бил налице валиден
застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобилистите при
ответника, предвид което сезирал същия с искане да му изплати обезщетение, но до
настоящия момент такова не е изплатено. Съответно излага, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск, като претендира да му се
присъди обезщетение в размер на 30 000 лв., частично от 70 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -
31.01.2018г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- „З.А.” АД, вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, чрез процесуалния представител юрисконсулт Елвина Парпулова не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за процесния автомобил към момента на настъпване
на ПТП. Оспорва иска по основание и размер, като оспорва посочения в исковата
молба механизъм на настъпване на ПТП, виновното и противоправно поведение на
застрахования при него водач на МПС, наличието на твърдените неимуществени
вреди и на причинно – следствена връзка между тях и процесното ПТП. Заявява, че
единствено ищецът носи отговорност за настъпването на ПТП, евентуално прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна. Оспорва
претенцията по размер, като я намира прекомерна. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадала ищцата.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на приетата комплексната
съдебно-медицинска,
изготвена от вещо-лице ортопед и специалист по
автотехнически експертизи, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че ищецът Г.Д.Г. вследствие на процесното ПТП е получил
следните травматичнии увреди при процесното ПТП : СЧУПВАНЕ на
горния край / главичката / на ЛЯВАТА ЛЪЧЕВА КОСТ; КОНТУЗИЯ на ДЯСНОТО КОЛЯНО. При
сблъскване с вратата на автомобила велосипедистът е паднал на земята върху
левия лакът. Контузията на дясното коляно е получена от контакта му с вратата
на автомобила. Вещите лица сочат, че описаните травматични увреждания биха
могли да бъдат получени от велосипе дист при ПТП. Проведено е консервативно
домашно-амбулаторно лечение. На 01 09 2017 г ищецът е прегледан в спешно
отделение и установени травма на левия лакът и на дясното коляно. След
направена рентгенова снимка на лакътната става и съмнение на счупване на
главичката на лъчевата кост е поставен обездвижващ ръкав за 2 седмици. След
свалянето му е провел рехабилитация за 10 дни. Пострадалият е бил в отпуск по
болест 49 дни от 04 09 2017 г до 22 10 2017 г. Ищецът е претърпял болки и
страдания с по-голям интензитет непосредствено след ПТП за 6 - 7 дни, болки с
умерен интензитет след сваляне на шината от ръката за 1 - 1,5 месеца, болки с
малък интензитет до около 3 месеца след ПТП. Сегашното състояние на ищеца е стабилизирано.
Счупването на главичката на лъчевата кост е зарастнало и движенията на лявата
лакътна става са възстановени в нормален обем. Възстановена е нормалната
походка на пострадалия. Няма невъзстановени увреди. Преспективата в бъдеще е
благоприятна. Ищецът би могъл да изпитва болки в лявата лакътна става при
влажно и студено време с непостоянен характер и малък интензитет. Механизмът на
ПТП е следният: на 01 09 2017 г, около 16.30 ч, в София, по бул. „ Н Вапцаров“
с посока на движение от ул. „ Козяк“ към бул. „Черни връх“ се движи
велосипедистът Г.Г.. По същото време в района на № 29 на бул. „ Н Вапцаров“
водачът Л. Ц.е паркирала автомобила си Тойота Rav 4 с per № ******. Ц.отваря
шофьорската вратата и попътно движещият се велосипедист се удря в нея, като
пада на пътната настилка на лявата си страна. При падането си той уврежда
лявата си ръка(счупване на лъчевата кост). Вещите лица сочат, че причина за
настъпването на ПТП са субективните действия на водачката на л.а. „Тойота“,
която, без да се убеди, че в близост няма други участници в движението или
пречки, отваря предната лява врата и предизвиква ПТП с движещия се в същата
посока велосипедист. На местопроизшествието няма велоалея. Водачът е имал обективната
възможност да възприеме велосипедиста в огледалото за обратно виждане. Мъртвата
точка се намира извън хипотенузата на образувания правоъгълен триъгълник и на
около 1.5-2 м. назад от мястото на шофьора.
По делото
са събрани и гласни доказателства.
По делото като свидетел е разпитан
виновният водач- Л.Г.Ц. Сочи, че била паркирала автомобила, двигателят
бил загасен, огледалата за странично виждане били прибрани, те автоматично се
прибирали, отворила врата - шофьорската и велосипедистът се ударил в нея. Била
паркирала на улицата на място обособена за паркиране.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са е основателни.
Разпоредбата
на чл432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие
да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ . От заключението се установява, че характерът на причината, довела до възникване на ПТП, са
субективните действия на водачката на л.а. „Тойота“, която, без да се убеди, че
в близост няма други участници в движението или пречки, отваря предната лява
врата и предизвиква ПТП с движещия се в същата посока велосипедист.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника за
съпричиняване на вредосносния резултат от страна на ищеца- в тази насока не се
събраха доказателства.
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на комплексната
СМЕ и АТЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид травматичните увреждания на ищеца,
лечебния процес, младата възраст, пълното възстановяване, както и
икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 26 000
лв., за колкото искът следва да се уважи.
По
изискванията на КЗ (чл.497, ал.1, т.1) застрахователят е в забава от датата, на
която изтича срокът от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по
чл.106, ал.3 от КЗ. В настоящия случай обаче се претендира лихва от по-късен-момент- датата
на предявяване на исковата молба, поради което и с оглед диспозитивното начало
в процеса съдът следва да я присъди от тази дата.
При това решение на съда и ищецът, и
ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от исковете. Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1 310 лв. Съдът приема, че разноските на ответника за
процесуално представителство са в размер на 300 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 85.33 лв. от 645 лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 1040лв., както
и 300лв. разноски на СГС за възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.А.” АД, вписано
в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Г.Д.Г., ЕГН**********,
със съдебен адрес: ***, чрез а двокат В.О. от САК, по иск с
правно основание чл.432 от КЗ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 26 000
лв. (двадесет и шест хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.01.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева) до пълния
предявен размер от 30 000лв.(тридесет
хиляди лева), частичен от 70 000лева.
ОСЪЖДА „З.А.” АД,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат В.О. от САК, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 310
лв. (хиляда триста и десет лева).
ОСЪЖДА „З.А.” АД,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС дъравна такса в
размер на 1040
лв.(
хиляда и четирдесет лева), както и 300(триста) лева разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН**********,
със съдебен адрес: ***, чрез а двокат В.О. от САК, да заплати на З.А.” АД, вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски по делото в размер на
85.33 лв.(осемдесет
и пет лева и тридесет и три стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: