№ 6658
гр. София , 13.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20211110130207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение против Г.
М. П., ЕГН ********** за вземания в размер на 1403,19 предсрочно изискуема главница по
договор за потребителски кредит №********** от 17.10.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.05.2021 г. до изплащане на вземането, 566,75 лева договорна лихва за периода
25.02.2018 г. до 27.08.2019 г., 1575,63 лева сума за допълнителни услуги по сключено
между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и 508,46
лева лихва за забава за периода от 27.08.2019 г. до 27.05.2021 г.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради противоречие със
закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за
изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Претендираната сума за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се
в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж
и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, представлява
допълнителна такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което
изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което на
това основание уговорката се явява нищожна. Заплащането на възнаграждението в случая е
уговорено във фиксиран размер, разсрочен съобразно погасителния план към договора, като
дължимостта на същото настъпва със сключване на договора и не е в зависимост от
извършване на конкретно действие или услуга от кредитора. Поради това следва да се
приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне и на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет
допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за
кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което
клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Така уговорените допълнителни услуги са разход по кредита, който следва да бъде
1
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 21.04.
2016 г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно
предприети действия по повод предоставянето на допълнителни услуги. Изложеното води
до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са извършени,
което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.
Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено по отношение на претендираното вземане за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №7777/28.05.2021 г. на ФИРМА против Г. М. П., ЕГН
**********в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземане за допълнителни услуги по Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит
№********** от 17.10.2017 г.в размер на 1575,63 лева, както в частта на разноските за
сумата 31,51 лева държавна такса 19,43 лева юрисконсулско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от заявлението.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2