№ 12057
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110145517 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. Ш. срещу **********************, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
предишната работа на длъжност „**********“ в звено „**********и“ в администрацията на
********************; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 593,16 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода от
03.06.2024 г. до 03.07.2024 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в общ размер на 10199,80 лева, представляваща обезщетение за времето от
04.07.2024 г. до 30.11.2024 г., през което е работила на по-нископлатена работа поради
уволнението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че ищцата работила като *********** в администрацията
на ***************** от 2001 г. на длъжност „**********“. На 03.06.2024 г. била издадена
Заповед № ВПС – 8009/03.06.2024 г. за дисциплинарното уволнение на Н. Ш. поради
създаването на конфликтна ситуация, нарушаване на работния процес и трудовата
дисциплина. Оспорва заповедта като незаконосъобразна поради липса на посочена *******
квалификация в нея, както и поради несъразмерност на твърдяното нарушение с наложеното
наказание. Възразява, че изпълнявала възложените й трудови задължения винаги
своевременно и точно, като никога не била компрометирала институцията, в която работила.
В допълнително депозирана молба възразява, че процесната заповед била издадена от
некомпетентен орган. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
1
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
********************** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез директора на дирекция „*******“ Димитър Ненов. Процесуалният представител
оспорва изцяло предявените искове като неоснователни, както и изложените в исковата
молба фактически твърдения. Изразява становище, че оспорената заповед била мотивирана,
издадена от компетентен орган и в съответствие със закона. По отношение на *******та
квалификация твърди, че била допусната техническа грешка и вместо чл. 187, ал. 1, т. 2 и т.
10 КТ било неправилно посочено, че ищцата била извършила нарушения по чл. 188, ал. 1, т.
2 и т. 10 КТ. Тази грешка при изписване на правното основание обаче по никакъв начин не се
отразявала на законността на уволнението. Възразява, че допълнително наведеният довод за
незаконност на уволнителната заповед поради некомпетентност на органа, който е я издал,
бил преклудиран, тъй като уточнителната молба била депозирана след изтичане на
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Изразява становище, че след цялостна преценка
на тежестта на дисциплинарното нарушение, обстоятелствата, при които било извършено, и
поведението на служителя правилно било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
В личното трудово досие на ищцата се съдържали документи, удостоверяващи поведение,
несъответстващо на професионалната етика, което също било взето предвид при определяне
на съответното наказание. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Страните не спорят, че от 02.01.2002 г. между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „**********“ в звено
„**********и“ в администрацията на ********************; както и че трудовото
правоотношение между страните било прекратено със Заповед № ВПС – 8009/03.06.2024 г.
на Н.И. – директор на Дирекция „*******“ поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, която заповед била връчена на служителя на 03.06.2024 г. Тези обстоятелства
не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, размера на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението и
размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;
2. всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания или
възражения.
В тежест на ответника е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищцата, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищцата
са поискани обяснения за конкретните нарушения);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищцата,
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
2
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищцата;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба, към допълнителна молба на
ищцата от 22.10.2024 г. и към отговора писмени доказателства. Основателно е искането на
ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в допълнителната й
молба от 22.10.2024 г. задачи, но това за допускане на съдебно-техническа експертиза следва
да бъде оставено без уважение като неотносимо. Основателно е искането на страните за
допускане до разпит по двама свидетели на всяка от тях при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, изложени в исковата молба, респ. в отговора.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните
доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата
на предишната работа на длъжност „**********“ в звено „**********и“ в администрацията
на ********************; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 593,16 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода от
03.06.2024 г. до 03.07.2024 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в общ размер на 10199,80 лева, представляваща обезщетение за времето от
04.07.2024 г. до 30.11.2024 г., през което е работила на по-нископлатена работа поради
уволнението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че от 02.01.2002 г. между тях е съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „**********“ в
3
звено „**********и“ в администрацията на ********************; както и че трудовото
правоотношение между страните било прекратено със Заповед № ВПС – 8009/03.06.2024 г.
на Н.И. – директор на Дирекция „*******“ поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, която заповед била връчена на служителя на 03.06.2024 г. Посочените
обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, размера на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението и
размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;
2. всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания или
възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищцата, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищцата
са поискани обяснения за конкретните нарушения);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищцата,
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищцата;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, към допълнителна молба на ищцата от
22.10.2024 г. и към отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
допълнителна молба на ищцата от 22.10.2024 г. Определя възнаграждение на вещото лице в
размер на 350 лева, платимо от бюджета на съда. НАЗНАЧАВА за вещо лице М.П.Г.,
специалност: счетоводна отчетност, който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за
датата на съдебното заседание.
4
ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ищцата при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за допускане на
съдебно-техническа експертиза с поставени в нейна допълнителна молба от 22.10.2024 г.
задачи.
УКАЗВА на ищцата най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 10.03.2025 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ответника – и
препис от молба на ищцата от 19.12.2024 г.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на съобщението може
да оспори истинността на представените от ответника с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5