№ 1338
гр. Перник, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720104073 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно и субективно, кумулативно съединени
искове, с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Й. А., ЕГН ********** от
*************** против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7,
бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от Г.Т.Т. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул.
Джавахарлал Неру № 28, Силвестър център, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от П.Б.Д.
Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмът“ АД е сключен
договор за паричен заем № ***** от **** г., по силата на който му е
предоставена сумата от 500 лв., със задължение да я върне в срок от 26
седмици на 13 равни погасителни вноски при фиксиран годишен лихвен
процент от 35%, като общата сума, подлежаща на връщане е 548.34 лв., при
ГПР от 40.18%. Сочи, че в изпълнение на чл. 4 от същия договор на **** г. е
сключил с „Файненшъл България“ ООД договор за поръчителство, като се е
задължил да заплаща възнаграждение на дружеството – поръчител в общ
размер от 23.66 лв., платимо на 13 равни погасителни вноски. Съгласно
погасителния план дължимата месечна вноска по кредита е 60 лв., а по
договора за поръчителство – 17.82 лв., като цялата сума, подлежаща на
плащане по двата договора е 780 лв. Ищецът твърди, че я е заплатил изцяло
на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в периода 30.01.2020 г. –
16.07.2020 г.
Счита, че двата договора са нищожни поради противоречие на закона и
1
добрите нрави и поради заобикаляне на закона. Сочи, че клаузата за
заплащане на възнаграждение на поръчителя представлява разход по кредите,
но не е включена в годишния процент на разходите, което е нарушение на 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което представлява и заблуждаваща търговско
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Твърди, че тази
клауза е неравноправна и противоречаща на добрите нрави, поради което е и
нищожна.
Счита, че с оглед нищожността на двата договора, сумата от 231.66 лв.,
платена на „Изи Асет Мениджмънт“ АД съгласно договор за поръчителство,
сключен с „Файненшъл България„ ЕООД е недължимо платена.
Искането към съда е да: прогласи за нищожен, сключеният на **** г.
между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, договор за паричен заем №
***** от **** г. ; да прогласи за нищожен сключения на **** г. между ищеца
и с „Файненшъл България„ ЕООД договор за поръчителство № ***** от ****
г.; да осъди „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца сумата от
231.66 лв., представляваща възнаграждение за поръчителство, заплатено без
основание по нищожен договор за поръчителство № ***** от **** г. Заявено
е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на двамата ответници на
14.09.2022 г. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори.
Ответниците оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни.
Излагат подробни съображения за съответствие на договора за потребителски
кредит и за договора за поръчителство на закона и на добрите нрави.
Исканията им към съда са да отхвърли всички предявени искове. Заявени са
претенции за присъждане на разноски. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат
Б., поддържа исковете. Излага съображения за тяхната основателност. Моли
съда да ги уважи. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, ответникът – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно
призован, не е изпратил представител. Докладвана е молба от същия, в която
оспорва исковете. Прави възражение за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, като твърди, че не са
налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. Искането
към съда е да отхвърли исковете. Заявена е претенция за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът – „Файненшъл България“ ЕООД, редовно
призован, не е изпратил представител. Докладвана е молба от същия, в която
е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Възразява
се срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
пълномощника на ищца, с твърдението, че не са налице предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове и да присъди направените разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства,
намери следното:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирана страна при
2
наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни.
Съдът като обсъди приетите по делото писмени доказателства, в
съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено
следното:
Не се спори между страните и е видно от договор за паричен заем №
*****/**** г. и погасителен план към него, че на **** г. между ищеца и
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем.
Съгласно чл. 2 и чл. 3 от договора ищецът е получил в заем от ответника
сумата от 500.00 лв. и се е задължил да я върне на 13 равни двуседмични
вноски, всяка в размер на 42.18 лв., включваща главница и възнаградителна
лихва, с падежи на 30.01.2020 г., 13.02.2020 г., 27.02.2020 г., 12.03.2020 г.,
26.03.2020 г., 09.04.2020 г., 23.04.2020 г., 07.05.2020 г., 21.05.2020 г .,
0.06.2020 г., 18.06.2020 г., 02.07.2020 г., 16.07.2020 г. Годишният лихвен
процент е фиксиран и е 35.00 %. Годишният процент на разходите е 40.18%.
Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от
датата на сключването му да представи на заемодателя едно от следните
обезпечения – две физически лица – поръчители, всяко от които представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, като
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции
или кредитната му история една година назад да не е по-лоша от „редовен“;
банкова гаранция с бенефициер заемателя и със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията; одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Няма спор по делото и се установява от представения договор за
предоставяне на поръчителство № ***** от **** г., че между ищеца и
ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне
на поръчителство. По силата на чл. 1 от него „Файненшъл България“ ЕООД
се е задължило да сключи със заемодателя договор за поръчителство, по
силата, на който да отговаря за всички задължения на заемателя. В чл. 3 от
договора е уредено, че заемателя дължи възнаграждение на поръчителя в общ
размер на 231.66 лв., платимо на вноски, всяка от които в размер на 17.82 лв.,
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за
паричен заем, като за приемането им е овластен кредиторът по договора за
заем – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Видно от представен от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД
погасителен план и плащнания по договор за паричен заем и договор за
поръчителство № ***** от **** г. ищцата е изпълниля изцяло и в срок
задълженията си по двата договора. На уговорените падежи е изплатила
всички вноски по двата договора. Заплатила е общо сумата от 780.00 лв., от
които: 500 лв. – главница; 48.34 лв. – договорна лихва и 231.66 лв. –
възнаграждение за поръчителство.
При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:
Спорни между страните са въпросите отговарят ли процесните договори за
паричен заем и за предоставяне на поръчителство на изискванията съответно
на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл. 21,
3
ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен
заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Ответникът – „Изи Асет Мениджмънт“ АД е финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Следователно страните имат качество,
съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от
ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с
оглед разпоредбите на ЗПК.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Ищецът твърди неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
вр. с чл. 143 от ЗЗП.
Съдът намира тези оплаквания за неоснователни.
В чл. 2, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по
договора – 548.34 лв., а в т. 8 и годишния процент на разходите на заема 40.
18 % – реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Обстоятелството дали така
посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво
включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е относимо към
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузите за
вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе
си недействителност на целия договор.
В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото,
в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане –
възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради
което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР,
доколкото такива няма.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 40. 90 %, ако в него е
включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не
заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по
него, още по-малко тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи
на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна
лихва,които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по
този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще
следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения
ГПР. Още повече, правилното посочване на ГПР е относимо към чл. 19, ал. 4
ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на
някакви задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана
с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания, които се
включват ГПР, които клаузи създават задължения и за които следва проверка,
дали отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а не клаузата за ГПР
сама по себе си. Разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР обективно
4
не може да заблуди потребителя, доколкото в договора са посочени всички
параметри по него и какви са дължимите суми в общ размер и по отделно.
В Закона за потребителския кредит изчерпателно са посочени основанията
за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не следва
да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно
посочен ГПР договорът е изцяло недействителен. Аргумент в тази насока е
чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, които предвиждат нищожност на клаузта, водеща
до превишаване размерите на ГПР предвидени в ал. 4.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена разпоредба по чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията
при изчислението му. Клаузата не е неравноправна и съответно не влече
недейтвителност на целия договор за паричен заем. Затова искът за
прогласяване на нищожност на този договор следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съдът намира за основателен вторият иск за прогласяване на нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство. Последният е сключен между
ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД за обезпечаване вземането
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договора за паричен заем, като ищецът се
е задължил да заплати възнаграждение в общ размер на 231.66 лв., платимо на
заемател.
Видно от справка в електронната страница на Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, публично достъпна на
https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=*****
едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи
Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на "Файненшъл
България" ЕООД е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се
посочи, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от
него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния
собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие
ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С
договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване вземането на
заемодателя по договора за паричен заем, тъй като плащайки задължението на
потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД поръчителят плаща
вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се
цели едно допълнително оскъпяване на договора за паричен заем,
допълнително възнаграждение на заемателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.
4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на
възнаграждение на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК.
Предвид изложеното искът за прогласяване на договора за преодставяне на
поръчителство е нищожен и следва да се уважи.
Въз основа на нищожния договор за поръчителство ищцата е заплатила на
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 231.66 лв. Същата подлежи
на връщане на основание чл. 55 от ЗЗД като дадена без основание. Затова
искът за осъждане на посочения ответник да заплати посочената сума на
5
ищеца е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от
исковете – а именно заплатените държавни такси за уважените искове в общ
размер на 100 лв.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията и действаща към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие в полза на адвокат Б.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за уважените искове в
общ размер на 900 лв., като 600 лв. платими от ответника „Файненшъл
България“ ЕАД и 300 лв., платими от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП,
във вр. с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на
ответника „Изи Асет Мениджмът“ АД следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Предвид изложеното, Районен съд – Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК за признаване за нищожен на договор за паричен заем № *****,
сключен на **** г. между И. Й. А., ЕГН ********** от *************** и
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28,
„Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т., като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК договор за предоставяне на
поръчителство № *****, сключен на **** г. между И. Й. А., ЕГН **********
от *************** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул.
Джавахарлал Неру № 28, Силвестър център, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от П.Б.Д. поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър център“,
ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. А., ЕГН
********** от *************** сумата от 231.66 лв./двеста тридесет и един
лева и шестдесет и шест стотинки/, платена от нея без правно основание по
нищожен договор за предоставяне на поръчителство № *****, сключен на
**** г. с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру №
28, Силвестър център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвестър център, ет.
2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д.ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. А., ЕГН
********** от *************** сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
6
представляваща направени по делото разноски за държавна такса за уважения
иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър център“,
ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. А., ЕГН
********** от *************** сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса за уважения
иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. с 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвестър център, ет.
2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д.ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Б. Б.,
личен номер: ************ към Софийска адвокатска колегия, със служебен
адрес: **************** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. с 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър център“,
ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Б. Б.,
личен номер: ************ към Софийска адвокатска колегия, със служебен
адрес: **************** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. Й. А., ЕГН **********
от *************** ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин
№ 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от Г.Т.Т. сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7