Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
05.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 7525 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 18.04.2019 г. на длъжника
П.Л.П. срещу разпореждане на ЧСИ М.М.с рег. № 786 и район на действие СГС, с
което е оставено без уважение искането му да бъдат намалени разноските за
адвокатското възнаграждение на взискателя и таксите по изп. дело № 1694/2017 г.
В жалбата се твърди, че претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и
правна сложност на изпълнението. Иска се отмяна на обжалваното действие на съдебния
изпълнител и намаляване на разноските по изпълнението за адвокатско
възнаграждение и такси. Претендира разноски.
Взискателят Н.А.А.е подал възражения по жалбата,
навеждайки че същата е недопустима, а евентуално – неоснователна, а в мотивите
си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище за недопустимост
на жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 1694/2017 г. по
описа на ЧСИ М.М.с рег. № 786 и район на действие СГС е образувано по молба от 11.08.2017
г. на взискателя Н.А.А.по изпълнителен лист от 09.01.2017 г., издаден въз основа
на влязло в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадено по гр. дело
№ 59576/2011 г. на СРС, за заплащане от длъжника П.Л.П. на сумата 4500 лева – неизплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, заедно със
законната лихва от 21.12.2011 г. до изплащането на сумата.
Молбата на взискателя Н.А.А.е подадена чрез процесуален
представител – адвокат, като с нея е поискано налагане на запор върху вземане за
трудово възнаграждение на длъжника. Според представения към молбата договор за
правна защита и съдействие от 16.08.2017 г. уговореното и заплатено от
взискателя на адвоката възнаграждение за образуването на изпълнителното
производство и защитата при провеждането на действията по принудително
изпълнение възлиза в размер на 1400 лева, което възнаграждение е възложено от
съдебния изпълнител в тежест на длъжника заедно със сумата 905.26 лева – такси
по изпълнението, видно от поканата за доброволно изпълнение.
На 16.08.2017 г. съдебният изпълнител е изпратил
поканата за доброволно изпълнение до длъжника. За връчването на последната е
извършено залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК на 17.08.2017 г. Направеното
отбелязване от връчителя за извършеното на адреса посещение (едно такова в деня
на залепването) и липсата на справка за адресна регистрация на длъжника към
този момент и към момента на изтичане на двуседмичния срок от залепването на
уведомлението водят до несъмнения извод за липса на надлежно връчване на
поканата по реда на чл. 47 от ГПК. Надлежно връчване на поканата за доброволно
изпълнение, обективираща постановлението на съдебния изпълнение за разноските
по изпълнението, е осъществено едва на 25.03.2019 г. Узнаването от длъжника за
наложения върху трудовото му възнаграждение запор по изпълнителното
производство и подадените от него молби във връзка с него не установяват връчване
на сметка за разноските по изпълнението, каквото задължение съдебният изпълнител
има съгласно чл. 79 от ЗЧСИ, поради което изложеното от взискателя и съдебния
изпълнител в обратния смисъл се явява неоснователно.
На 27.03.2019 г. длъжникът е направил възражение
за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение и е поискал от
съдебния изпълнител същото да бъде намалено в минималните размери по Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и да бъдат намалени разноските по изпълнението.
С разпореждане от 27.03.2019 г. във връзка с така
подаденото от длъжника възражение съдебният изпълнител е оставил без уважение
направеното с него искане да бъдат намалени възложените му по изпълнителното
производство разноски.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
видно от удостоверената дата за съобщаването на обжалваното разпореждане –
12.04.2019 г. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски
по изпълнението. Възраженията на взискателя и съдебния изпълнител за
недопустимост на жалбата са неоснователни, тъй като срокът за подаването й е
започнал да тече от съобщаването на разпореждането, с което съдебният изпълнител
се е произнесъл по съществото на наведените от него възражения за прекомерност
на възложените му по изпълнението разноски, а не от връчването на поканата за
доброволно изпълнение. А и последната, по гореизложените съображения, е връчена
надлежно на длъжника на 25.03.2019 г., по посочените разноски в която той е
направил възражения два дни след връчването й.
Отговорността за разноските по
изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 –
84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл.
78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни
действия и за извършването на други действия, като размерът и видът на
разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра
на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението
се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния
съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – арг. от
чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени
в Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК
не отговаря за разноските в изпълнителното производство само в три случая.
Когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил
дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание
по чл. 433 от ГПК, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В разглеждания случай молбата по
чл. 426 от ГПК за образуване на изпълнителното производство е подадена чрез процесуалния
представител на взискателя. В нея той е посочил изпълнителен способ, представляващ
налагане на запор върху вземане на длъжника от работодателя, посочването на
който е част от изискванията за редовност на молбата за образуването на
изпълнително производство. Други изпълнителни способи представителят на взискателя
не е посочвал през време на изпълнението, но е възлагал на съдебния изпълнител
проучване на имуществото на длъжника и е изразявал становище по правени от
последния искания. Съобразявайки размера на вземането, чието удовлетворяване се
цели в изпълнителното производство и предоставената адвокатска защита по изпълнителното
дело при предприемането на изпълнителните действия по него, които не се отличават
с фактическа и правна сложност, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
жалбоподателя за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатското
възнаграждение се явява основателно, а обжалваното разпореждане на съдебния
изпълнител в тази му част - незаконосъобразно. Разноските за възнаграждение на
адвоката на взискателя следва да се редуцира до размерите по чл. 10, т. 1 и 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения като възнаграждение за образуване на изпълнителното производство
в размер на 200 лева и такова за предоставена адвокатска защита по изпълнителното
дело при предприемането на изпълнителни действия по него в размер на 272.50
лева или общо до размера от 472.50 лева.
Видно от приложения по
преписката на изпълнителното дело договор за правна помощ № 015355 от 16.08.2017
г., имащ значение и на разписка поради вписаното в него плащане (така т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС), възнаграждението е уговорено между взискателя Н.А.и адв. Д.Р.за
процесуално представителство и защита по изпълнението пред ЧСИ М.М.и е заплатено
от взискателя, поради което възраженията на жалбоподателя за ненадлежно
уговорено възнаграждение и за липса на доказателства за неговото заплащане се
явяват неоснователни.
Изводът за прекомерност на
адвокатското възнаграждение води до основателност и на искането на
жалбоподателя за размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която следва
да бъде намалена със сумата 89.04 лева с ДДС, определена върху разликата над
дължимия размер на възнаграждението от 472.50 лева до уговорения такъв от 1400 лева.
Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ пропорционалните такси по изпълнението се
събират в процент според материалния интерес, който се определя не само от
размера на главното вземане, но и от размера на акцесорното вземане – законната
лихва върху главното вземане, която в случая също се събира по изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, и от
дължимото възнаграждение, поради което неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за определяне на тази такса само съобразно размера на главното вземане.
Неоснователни са и възраженията в жалбата за обикновените такси по изпълнението
в размер на 66 лева с ДДС, тъй като те съответстват на дължимите и сторените
такива за образуването на изпълнителното дело – 20 лева без ДДС, изготвянето и
връчването на поканата – 20 лева без ДДС, и налагането на запора – 15 лева без
ДДС, представляващи извършени от съдебния изпълнител действия по производството,
поради което жалбата в тази й част се явява неоснователна.
Решаването на спора за
разноските по изпълнението прави ненужно произнасянето по искането за спиране
на изпълнителното производство, насочено към удовлетворяване на вземанията за
сумите по изпълнителния лист.
С оглед константната практика на
ВКС за недължимост на разноски при разглеждане на спор за разноските по
производството, какъвто е разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани
на жалбоподателя съобразно уважената част на жалбата.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Л.П. разпореждане
от 27.03.2019 г. по изп. дело № 1694/2017 г. по описа на ЧСИ М.М.с рег. № 786 и
с район на действие Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение
искането му за намаляване на разноските по изпълнението за заплатено от Н.А.А.адвокатско
възнаграждение за сумата 927.50 лева - разликата над сумата от 472.50 лева до размера
от 1400 лева, и за пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за сумата 89.04
лева с ДДС – определена върху посочената разлика на възнаграждението.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Л.П. в останалата
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.