РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2237/19.11.2021г.
гр. Пловдив, 19.11.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2451 по
описа за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68,
ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по
жалба на Г.С.Н., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Б.,***,
партер, против Заповед № 3286з-2832/16.08.2021 г., издадена от директора на
Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемането на
полицейска регистрация № 51043 от 29.01.1988 г., извършена в ОДМВР Пловдив на Г.С.Н..
Според жалбоподателя оспорения акт е немотивиран
и неправилен, постановен в нарушение на административнопроцесуалните правила, в
нарушение на материалния закон и несъобразен с целта на закона. Твърди, че към
момента на извършване на полицейската регистрация е липсвала законова норма,
предвиждаща възможност за извършване на полицейска регистрация. Изложени са
доводи, че в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните
органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или
наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и
относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на рамково Решение
2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове
за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед.
Жалбоподателя посочва, че в цитираната разпоредба на директивата не е посочено
какви следва да бъдат тези срокове, а липсата на подобен срок в българското
законодателство е основание за отмяна на обжалваната заповед за отказ за
снемане на регистрацията. Твърди се, че незаличаването на регистрацията 28
години след изтърпяването на наказанието се нарушава и чл.8 от ЕКПЧОС. Излагат
се доводи, че последиците от настъпилата реабилитация са същите каквито са при
прекратяване на наказателното производство, както и че след като полицейската
регистрация е последица от едно умишлено престъпно деяние, с реабилитацията на
извършителя му, извършването на това деяние престава да съществува в правния
мир. Жалбоподателят се позовава на отменените разпоредби на чл.159 ал.2 т.4,
чл.159 ал.5, чл.159 ал.6 и чл.160 ал.2 от ЗМВР и изтъква, че в ЗМВР /нов/
липсва изрично посочване като изключение за запазване на регистрацията на
настъпила реабилитация, което може да бъде преодоляно чрез тълкуване на закона.
Позовава се и на практика на ЕСПЧ. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се
разноски.
Ответникът по жалбата – директора на
Главна дирекция "Национална полиция“, чрез писмена защита на процесуалния
представител гл. юриск. Р., оспорва жалбата и моли за
нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражения са прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд
- Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с
правен интерес – адресат на заповедта, която е получена на 24.08.2021г. от адв.Б. (лист 30 по делото), а жалбата е подадена директно
до Административен съд Пловдив с пощенско клеймо от 07.09.2021г. (писмото на
лист 7 по делото), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в
срок и е допустима.
Съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че жалбоподателят Н., чрез
пълномощник адв.Б. е подал заявление за снемане на
полицейска регистрация УРИ 317005-38/27.05.2021г. (по описа на ОДМВР Пловдив) –
лист 21по делото. В описание на искането е посочено, следното: „Моля да бъдат заличени лични данни и
полицейска регистрация от инф.масиви на МВР на осн. чл.68 ал.6 от ЗМВР във
връзка с Решение № 411/1989г. на Районен съд Пловдив – прок.дело № 368/1989г.“.
ВПД директор на ОД на МВР – Пловдив е направил
предложение с рег.№ 317р-9551/12.07.2021г. до директора на Главна дирекция
"Национална полиция“ за издаване на заповед за отказ от снемане на
полицейска регистрация № 51043/29.01.1988г. по описа на ОДМВР – Пловдив за
престъпление от НК, направена на Г.С.Н., поради липса на основание. В
предложението е посочено, че след извършена проверка в информационните фондове
и картотека „Полицейска регистрация“ при ГДНП е установено, че на лицето е
направена полицейска регистрация №51043/29.01.1988г. по описа на ОДМВР – Пловдив
за престъпление по чл.252 от НК /кражба на части от МПС/ във връзка със
следствено дело № 28/1988г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, както и че след
направена справка в РС Пловдив е установено, че има заведено ПД № 368/1989г.,
но архивът ведно с обвинителния акт бил унищожен. Посочено е, че информация за
следствено дело № 28/1988г. по описа на ОСО при ОП Пловдив не може да бъде
предоставена, тъй като липсват страници от следствения регистър, а съгласно
справка съдимост с рег.№ 2960/02.06.2021г. на РС Пловдив Г.С.Н. е осъждан. С
присъда № 162, влязла в сила на 04.08.1989г., постановена по НОХД № 411/1989г.
по описа на РС Пловдив е осъден на четири месеца лишаване от свобода на
основание чл.252 ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.18, чл.20 ал.2 и чл.55 от НК,
като изпълнението на наказанието е с изпитателен срок от три години съгласно
чл.66 от НК. Изрично е посочено, че лицето е реабилитирано по право на
04.08.1992г. Справка съдимост с рег.№ 2960/02.06.2021г. на РС Пловдив е
приложена на лист 26 по делото.
Последвало е издаването на оспорената
заповед за отказ от снемане на полицейска регистрация № 51043/29.01.1988г. по
описа на ОДМВР – Пловдив. В мотивите на
заповедта е посочено, че Г.С.Н. има извършена единствена полицейска регистрация
№ 51043 от 29.01.1988г. по описа на ОДМВР Пловдив, за кражба на части от МПС,
престъпление по чл.252 (стара редакция) от НК, във връзка със следствено дело №
28/1988г. на ОСлО при ОП Пловдив, за което е образувано НОХД № 411/1989г. по
описа на РС Пловдив. Посочено е, че с присъда № 162 от 21.07.1989г. постановена
по цитираното дело, влязла в законна сила на 04.08.1989г. РС Пловдив признава Г.С.Н.
за виновен за извършено на 27.01.1988г. престъпление, поради което и на
основание чл.252 (стара редакция), ал.1, вр. чл.195, ал.1 т4, вр. чл.18, чл.20
ал.2 и чл.55 от НК, съдът му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца, като на основание чл.66 от НК съдът отлага изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от три години. Ответния орган е посочил, че Н. е
реабилитиран по право на 04.08.1992г. В заповедта е направен извод, че
приключване на делото с влязла в сила осъдителна присъда не е сред лимитативно
изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68 ал.6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация. Като правно основание за
издаване на оспорения административен акт е посочен чл.21 ал.1 от Наредбата за
реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР).
От страна на ответника, по делото са представени още: Писмо
на ОСО при ОП Пловдив до ОДМВР Пловдив (лист 24); Писмо на Районна прокуратура
Пловдив до ОДМВР Пловдив (лист 23); Бюлетин за съдимост (лист 27); Заповед №
8121з-267/10.03.2015 г. на Министър на вътрешните работи за оправомощаване на
длъжностни лица за издаване на заповеди за снемане или отказ за снемане на
полицейска регистрация (лист 31).
При
така установеното от фактическа страна,
съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените
правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът
с целта на закона.
Съгласно чл.68 ал.6 от ЗМВР,
полицейската регистрация се снема, респективно се отказва нейното снемане въз
основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени
от него длъжностни лица, а съгласно чл.21 ал.1 от Наредбата за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336 от 24.10.2014 г.,
полицейската регистрация се снема
или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на
вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Администратор на
лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), за
обработваните такива данни в информационните масиви на МВР е Министърът на
вътрешните работи съгласно чл.29 ал.1 от ЗМВР. По делото е приета Заповед
8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи с която последният,
на основание чл.68 ал.6 във вр. чл.29 ал.1 и чл.33 т.9 от ЗМВР е оправомощил
директора и заместник директорите на Главна дирекция "Национална
полиция" да издават заповеди за снемане или за отказ за снемане на
полицейска регистрация. Следователно оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Заповедта е в писмена форма, съгласно
изискването на чл.68 ал.6 от ЗМВР и съдържа необходимите реквизити, включително
и тези– посочени са фактическите и правните основания за издаването му. Неоснователно
е възражението за немотивираност на заповедта, тъй като в нея са посочени и
фактическите основания за отказа по чл.59, ал.2, т.4 от АПК –
описана е съответната полицейска регистрация, подробно е посочено за какво е
направена, посочено е и правно основание за издаване на заповедта, а именно
отсъствие на основание съгласно разпоредбата на чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане
на полицейската регистрация на жалбоподателя Н.. Тези мотиви се съдържат и в
предложението на ВПД директор
на ОД на МВР – Пловдив за отказ за снемане на полицейска регистрация с рег.№
317р-9551/12.07.2021г., към което препраща самата заповед, така и в самата нея.
Съдът намира, че при издаването на
оспорения административен акт, не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, установени в чл.19 ал.4, ал.6 и ал.7
от НРИСПР. Производството е започнало по искане на регистрирания жалбоподател и
на основание чл.19 ал.4 от НРИСПР е била извършена проверка от ОД на МВР Пловдив,
като са изисквани допълнително за изясняване на случая документи от Районна
прокуратура Пловдив, от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив
и Районен съд – Пловдив, бюро „Съдимост“. В резултат на констатациите от
проверката от ВПД директора на ОДМВР Пловдив е било изготвено мотивирано
предложение за отказ за снемане на полицейската регистрация, поради липса на основание
съгласно чл.68 ал.6 от ЗМВР.
По отношение на съответствието на
решението с материалния закон, съдът счита следното:
Съгласно чл.68 ал.2 от ЗМВР, полицейската
регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се
осъществява при условията на този закон, а според чл.27 ал.1 от ЗМВР, данните
от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл.68, се
използват само за защита на националната сигурност, противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред. От цитираните разпоредби следва,
че регистрацията по чл.68, ал.1 от ЗМВР е вид правомерно обработване на
специфични лични данни, с цел използването им за предотвратяване и разкриване
на престъпления. Тези цели са достатъчно значими с оглед защита обществения ред
и на националната сигурност, поради което и обработката на личните данни следва
да продължи и след настъпване на реабилитация
по отношение на лицата извършили деяния, представляващи престъпления,
установени с влязла в сила присъда.
В жалбата
са изложени съображения относно действието на Инструкцията № I-90/10.01.1973г. за организацията на работата по
криминалистическата регистрация на лицата, извършили престъпления от общ
характер, утвърдена със заповед на министъра на вътрешните работи, но следва да
се отбележи, че към датата на полицейската регистрация на жалбоподателя (29.01.1988г.)
има действаща законова разпоредба, която е приложима в случая – чл.26 от Закона
за народната полиция (Обн.,
ДВ, бр. 89 от 9.11.1976 г., в сила от 1.03.1977 г., отм. бр. 109 от 28.12.1993
г.), според която органите на Националната полиция при необходимост: 1. регистрират
извършителите на престъпления от общ характер и лицата, спрямо които са
приложени превантивни административни мерки; 2. дактилоскопират и фотографират лица,
извършили или уличени в извършване на умишлено престъпление от общ характер,
което представлява голяма обществена опасност или при което е възможен рецидив. Не е спорно
между страните, че жалбоподателят Н. е осъден с влязла в сила на 04.08.1989г.
присъда № 162, постановена по НОХД № 411/1989г. по описа на РС за извършено
престъпление по чл.252 (стара редакция) ал.1, вр. чл.195, ал.1 т4, вр. чл.18,
чл.20 ал.2 и чл.55 от НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца, като на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години. Следователно полицейската
регистрация е извършена на законово основание, поради което направеното от
жалбоподателя възражение в обратен смисъл е неоснователно.
Основанията за снемане на вече извършена
полицейска регистрация са изчерпателно установени в чл.68, ал.6 от ЗМВР, а именно: 1. регистрацията е извършена в
нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на
случаите по чл.24, ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е
освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде
направено от неговите наследници. От страна на жалбоподателя не са ангажирани
доказателства да е налице което и да е от изрично и лимитативно посочените
основания за снемане на полицейската регистрация, а всички изложени възражения
са във връзка с настъпила реабилитация. Следва да се отбележи, че реабилитацията
по право по чл.86, ал.1 НК при влязла в сила осъдителна присъда с отлагане
изтърпяването на наказанието за изпитателен срок, какъвто е настоящият случай,
настъпва, когато изтече изпитателният срок без лицето да извърши друго
престъпление, заради което да трябва да изтърпи отложеното наказание. Според чл.85 ал.1 от НК, реабилитацията
заличава последиците от осъждането за в бъдеще, с изключение на изрично
посочените в закона случаи. Необходимо е да се направи отграничение между
последиците, които настъпват при реабилитация (както при реабилитация по право,
така и при асболютната реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК), и основанията
за снемане на полицейска регистрация. Реабилитацията заличава осъждането и
отменя за в бъдеще последиците, свързвани със самото осъждане, освен ако в
някое отношение със закон е установено обратното. Освен това, полицейската регистрация е институт на
административното право, чиято цел не е свързана с ограничаване на
конституционни, икономически или политически права на регистрираното лице.
Нейната цел е да подпомага правоохранителните органи да решават по-успешно
задачите, свързани с борбата срещу престъпността. Именно затова, поддържането
на информационни фондове, в които се съдържат лични данни за лицата, осъдени за
извършено престъпление от общ хараткер няма отношение с реабилитирането на тези
лица. Затова и реабилитацията по право не е между изрично изброените в чл.68
ал.6 от ЗМВР, законови основания за заличаване на полицейската регистрация. В тази връзка следва да се отбележи, че действително
в българския ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на чл.5 от Директива (ЕС)
2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от
компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването,
разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на
наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково
решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени
срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен
преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да
бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче
не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на
регистрация (в този смисъл Решение № 8380 от 12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11817/2020 г., V о.)
От друга страна следва да се отбележи,
че с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април
2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на
лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са въведени
правила относно защитата на физическите
лица във връзка с обработването на личните им данни, но съгласно чл.2, пар.2,
б."г" от регламента, тези правила не се прилагат при обработване от
компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването,
разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на
наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на
заплахи за обществената сигурност. В този смисъл Решение № 15439 от 14.12.2017
г. на ВАС по адм. д. № 10099/2016 г., V о. Пак в мотивите на това решение е
посочено, че при логическото и системно тълкуване на чл.3 т.3 от Инструкция №
8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни,
обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на
наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на
проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер се установява, че
в разпоредбата са уредени именно срокове, като период/интервал/ от време за
съхраняване на данни.Съгласно чл.7 от цитираната инструкция, сроковете по чл. 3
не се отнасят до снемането на полицейска регистрация, която се извършва при
условията на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Що се касае до
позоваването на чл.159 ал.6 от ЗМВР /отм./, следва да се отбележи, че
последният касае правомощието на администратора на личните данни да извърши
преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от
обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР,
при която да бъдат съобразени множество обстоятелства, включително и
реабилитация, което обаче е различно от и правомощието по чл.160, ал.2 от ЗМВР
/отм./ респ. чл.68, ал.6 ЗМВР, упражнявано при условията на обвързана
компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада
необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване
на специфични лични данни и със специално посочените обществено значими цели.
Предотвратяването и разкриването на
престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети
от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на
обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от
общ характер, включително след настъпването на реабилитация,
поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на
зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС, каквито доводи
са изложени от жалбоподателя. В този смисъл е константната съдебна практика на
ВАС на РБ по въпроса за реабилитацията и
полицейската регистрация (Решение № 13313 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9380/2018 г., V о.; Решение № 23 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2016
г., V о. и др.).
Неотносимо към настоящия казус е
позоваването на жалбоподателя на решението на ЕСПЧ по
делото S. и Marper срещу
Великобритания, доколкото както и самият жалбоподател посочва, лицата по това
дело не са били осъдени, за разлика от фактите по настоящото дело.
В заключение следва да се посочи, че събирането
и съхранението на информация за дадено лице от държавата безспорно е намеса в
личния му живот, но законодателят е определил рамка за събирането и
съхранението на данни, и тяхното заличаване, а интересът на лице с полицейска
регистрация не е противопоставим на обществения интерес.
Оспорената заповед
е съобразена и с целта на закона, като съобразно чл.27 от ЗМВР, данните от
полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл.68, се използват
само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и
опазване на обществения ред. В мотивите на Решение № 15101 от 8.12.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 6663/2016 г., V о. е посочено, че не е налице прекомерност на
накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с
другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на
МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси
при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за
заличаването на полицейската регистрация. Съставът на ВАС е подчертал, че в
други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила
присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК, като например
за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване
към кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер,
независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и др. закони).
Поради всичко изложено,
съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което жалбата срещу
нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, на ГДНП следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от жалбоподателя.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Н.,
с ЕГН ********** ***, против Заповед № 3286з-2832/16.08.2021 г., издадена от
директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано
снемането на полицейска регистрация № 51043 от 29.01.1988 г., извършена в ОДМВР
Пловдив на Г.С.Н..
ОСЪЖДА Г.С.Н.,
с ЕГН ********** ***, да заплати на Главна
дирекция "Национална полиция", сумата от 100,00 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: