Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………., 09.12.2015 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДEМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На десети ноември две хиляди и петнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: В.Г.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 2522 по описа
за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.5 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Д.Г.Н., с предявен иск за установяване по отношение на ответниците „ОББ” АД, С.Т.Т. и Х.В.Т., наличие на престъпно обстоятелство - престъпно деяние, изразяващо се в съставяне и използване на неистински документи, а именно: Договор за потребителски кредит от 18.09.2006г. в размер на 12 000 лв. и Договор за издаване на кредитна карта от 20.09.2006г на VISA ELECTRON VISA MASTERCARD c Клиентски номер във Globus: 1221327 за сумата от 3000лв. от В.Х. Т., поч. на 06.04.2012г. В исковата молба са изложени твърдения, че в производството по ч.гр.д. № 3017/2008г. по описа на ВРС, срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с която е осъден да заплати в полза на първия ответник по настоящото дело – „ОББ” АД главници, наказателни и договорни лихви по Договор за потребителски кредит от 18.09.2006г., по който договор същият не е поемал задължения към банката, предвид че същият не носи неговия подпис, а е подписан от друго лице В.Х. Т., чийто наследници са другите двамата ответници. Отмяната на влязлото в сила разпореждане по ч.гр.д. № 3017/2008г. по описа на ВРС и издадената въз основа на него заповед за изпълнение, може да претендира на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК единствено след установяване по съдебен ред на престъпното деяние на В.Х. Т., съставляващо престъпление по чл.309 от НК, което обосновава правният му интерес от завеждане на настоящия иск. Отделно обосновава правния си интерес от търсената защита с невъзможността за осъществяване на бъдещи граждански правоотношения с други кредитни институции, предвид че неговото име фигурира в списъците на банковите длъжници, при което получава откази за финансиране от банкови и др.кредитни институции. В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител поддържа иска. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответниците.
Първият ответник – „ОББ” АД, счита предявения иск за недопустим, алтернативно за неоснователен. Излагат съображения за липса на правен интерес от водене на делото,предвид обстоятелството, че ищецът е реализирал правата си в друго съдебно производство за връщане на платеното в полза на банката-ответник по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД – гр.д. №259/2013г. по описа на ВРС. Недопустимостта на иска ответникът обосновава и с твърдението си, че издадената заповед по чл.417 от ГПК е била обезсилена. В случай, че съдът не възприеме становището за недопустимост на исковата молба, излагат съображение за неоснователност на иска, предвид че заключението на вещото лице по изготвената СГЕ е разколебано в съдебно заседание при изслушването му и навежда на съмнения за подписване на процесните банкови договори при т.н.”необичайни условия” от страна на ищеца.
Ответниците С.Т.Т. и Х.В.Т.,в качеството си на наследници на В.Х. Т., поч. на 06.04.2012г., също считат иска за недопустим, алтернативно за неоснователен. Излагат съображения, че претенцията е недоказана. Претендират разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства и становищата на страните счета, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.5 от ГПК искът за установяване наличието на престъпно обстоятелство е допустим само когато кумулативно са налице посочените в съответния текст предпоставки, а именно: престъпното обстоятелство, чието установяване се иска да е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение и наказателно преследване, касаещо това обстоятелство, не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25, т.2 или чл.26 от НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
В конкретния случай установяването на твърдяното престъпление е иманентно свързано с правоотношението по ч.гр.д. № 3017/2008г. по описа на ВРС. С търсената в настоящото производството защита ищецът аргументира интерес от възможността да иска отмяна на влязлото в сила разпореждане по ч.гр.д. № 3017/2008г. по описа на ВРС и издадената въз основа на него заповед за изпълнение, с която е осъден да заплаща суми по Договор за потребителски кредит от 18.09.2006г., като подписалият от негово име неистински документ – посоченият договор за кредит, е починал, като възбуденото срещу това лице наказателно производство е било прекратено на това основание, в хипотезата на чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
Независимо от обстоятелството че с Определение № 3334/07.10.2009г. постановено по ч.гр.д.№ 472 по описа за 2009г. на ВОС, издадената Заповед № 196/25.04.2008г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаден изпълнителен лист са обезсилени, за ищеца съществува интерес от водене на иска, тъй като той ще има значение и в бъдещите правоотношения на ищеца с други банкови и кредитни институции, предвид необходимостта от изчистване на името му в морален план и като такова, заведено в списъците на лицата, представляващи некоректни банкови длъжници.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства, се установява, следната фактическа обстановка: От приложеното ч.гр.д. № 3017/2008г. по описа на ВРС, се установява, че срещу ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, № 196/25.04.2008г. и изпълнителен лист с които, той е осъден да заплати в полза на първия ответника по настоящото дело „ОББ” АД гр.София, сумата от 10918.63лв. представляваща просрочена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 18.09.2006г.; договорна лихва за забава в размер на 669.35лв., дължима за периода от 20.08.2007г. до 21.04.2008г.; наказателна лихва за просрочени главници за периода 20.08.2007г. до 21.04.2008г. в размер на 17.58лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2008г. до окончателното изплащане на задълженията, както и направените в хода на производството разноски.
Въз основа на тази заповед и изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 20087110400172 на ЧСИ-Янкова, с рег.№ 711. С Определение № 3334/07.10.2009г. постановено по ч.гр.д.№ 472 по описа за 2009г. състав на ВОС, е обезсилил издадената Заповед № 196/25.04.2008г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
По делото като писмено доказателство е прието НОХД № 6708/2010г. по описа на ВРС. От материалите по него се установява че е образувано въз основа на внесен обвинителен акт срещу В.Х. Т. ЕГН **********, за престъпление по чл.309, ал.1, пр.1 от НК вр. с чл.26, ал.1 от НК, за съставянето и употребата на неистински частни документи, сред които процесните Договор за потребителски кредит от 18.09.2006г. в размер на 12 000 лв. и Договор за издаване на кредитна карта от 20.09.2006г на VISA ELECTRON VISA MASTERCARD c Клиентски номер във Globus: 1221327.
С влязло в сила определение №1950 от 26.09.2012г. на ВРС, постановено по НОХД № 6708/2010г. по описа на ВРС, съдебното производство, водено срещу В.Х. Т. ЕГН **********, за престъпление по чл.309, ал.1, пр.1 от НК вр. с чл.26, ал.1 от НК, е прекратено с оглед настъпилата в хода на процеса смърт на подсъдимия Т..
В папка № 2 ДП ЗМ № 510/2008г. по описа на ОД на МВР – Варна приложена към цитираното наказателно дело е изготвена СГЕ (лист 12-17 от папка № 2) от вещо лице Ц.М.Ц.. Съгласно неговото заключение, ръкописният текст и подписите в спесимен на подписите; договор за издаване на кредитна карта „VISA ELEKTRON”, „VISA MASTERCARD” от 20.09.2006г.; молба-декларация разгледана от КЦ БД за отпускане на кредитна карта-клон; молба-декларация за издаване на банкова карта „Mastercard” за клиентски номер в Globus 1221327, договор за предоставяне на потребителски кредит от 182006г.; молба декларация за отпускане на потребителски кредит без обезпечение /данни на картоискателя/; Приложение 7 от 1.2006г.; искане за откриване на банкова сметка ***.09.2006г. и нареждане/разписка ТТ06261/21104/18.09.2008г., които са представени на ОББ във връзка с получаването и усвояването на потребителски кредит, както и с издаването и получаването на кредитна карта „Mastercard” са изпълнени и положени от обвиняемия В.Х. Т..
От заключение на вещо лице по изготвена за нуждите на гр.д.№ 19332/2012г. на ВРС производство СГЕ, представено от в.л.Б.Д.Б., прието без възражения от съда и страните, се установява че подписите, положени след текста „кредитополучател” в Договор за предоставяне на потребителски кредит от 18.09.2006г. и Договор за потребителски кредит за кредитни карти от 20.09.2007г., не са изпълнение от ищеца Д.Г.Н., както и ръкописният текст, изписан в Договор за предоставяне на потребителски кредит от 18.09.2006г. и Договор за потребителски кредит за кредитни карти от 20.09.2007г., не е изпълнен от ищеца Д.Г.Н..
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ достигна до следните изводи: Предявеният иск е основателен и доказан. С решението по установителния иск по чл.124, ал.5 от ГПК се установява престъплението, извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини. Както постановената присъда по силата на чл.300 ГПК би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното деяние за гражданския съд, разглеждащ спора във връзка с тези последици, така и положителното решението по чл.124, ал.5 от ГПК би имало същите последици. Доказателствената тежест е на ищеца - той следва да установи всички елементи от съответния престъпен състав.
Приложените писмени доказателства по настоящото дело, установяват, че лицето В.Х. Т. ЕГН **********, е извършител на твърдяното престъпление по чл.309, ал.1, пр.1 от НК вр. с чл.26, ал.1 от НК, изразяващо се в съставянето и употребата на неистински частни документи, сред които процесните Договор за потребителски кредит от 18.09.2006г. в размер на 12 000 лв. и Договор за издаване на кредитна карта от 20.09.2006г на VISA ELECTRON VISA MASTERCARD c Клиентски номер във Globus: 1221327, което се доказва от заключението на назначената СГЕ в Досъдебното производство. Гореописаните документи са изготвени от В.Х. Т. с цел усвояване на потребителски кредит и кредитна карта от „ОББ” клон Варна, без ищецът Д.Н. да е дал съгласие за това. В хода на производството по делото се установиха елементите на фактическия състав на твърдяното от ищецът престъпление, производството по която е прекратено, поради смъртта на извършителя, явяващ се подсъдим по НОХД № 6708/2010г. по описа на ВРС.
Предявеният иск при изложените по-горе съображения, се явява основателен и следва да бъде уважен като в отношенията между страните бъде признато за установено престъпното обстоятелство.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищецът за присъждане на сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК, в размер на 600лв., - реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 5 от ГПК в отношенията между ищецът Д.Г.Н. ЕГН: ********** ***, от една страна и ответниците „О.Б.Б.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, ******, ******, С.Т.Т. с ЕГН-********** и Х.В.Т. с ЕГН-**********,***, наличие на престъпно обстоятелство по смисъла на чл. 309, ал. 1 от НК - съставяне на неистински частни документи: Договор за потребителски кредит от 18.09.2006г. в размер на 12 000 лв. и Договор за издаване на кредитна карта от 20.09.2006г на VISA ELECTRON VISA MASTERCARD c Клиентски номер във Globus: 1221327 за сумата от 3000 лв., от В.Х. Т. починал на 06.04.2012г., всички на името на Д.Г.Н., и употребата им, с цел получаване на кредити от „О.б.б.”АД ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „О.Б.Б.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, ******, ******, С.Т.Т. с ЕГН-********** и Х.В.Т. с ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Г.Н. ЕГН **********,***, сумата от 600лв., представляваща съдебно деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: