Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА Й.
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 732 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК
М.Я.А. ЕГН ********** *** е
предявил против Е.М.Х. ЕГН ********** *** искове
за предоставяне упражняването на родителските права и издръжката по отношение
на общото им дете Я. М. А., роден но *** г.
Ищецът твърди, че детето в резултат на връзката между
страните, като при раждането на детето ищецът се намирал в Гърция, а
ответницата изоставила бебето в болницата. Твърди, че след раждането на детето
въпреки, че ответницата се върнала в дома им, основните грижи по отглеждането и
възпитанието му били поети от майката и бабата на ищеца. През месец април 2017
г.- ответницата напуснала семейното жилище, като оставила детето на грижите на
семейството на ищеца. Предявява иск да предоставяне на родителските права, като
бъде определен режим на лични контакти на майката с детето и предявява иск за
заплащане на издръжка в размер на 150 лева месечно..
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не представя писмен
отговор, не взема становище по иска.
В съдебно заседание ответницата заявява, че желае тя
да поеме грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че те са родители на детето Я.М. А.,
роден но *** г. ЕГН **********.
От изискания по делото социален доклад се установява,
че детето понастоящем живее при баща си М.А..
Майката Е.Х. е била на 14 години към момента на раждането на детето. То не е
било припознато към момента на раждането си, но впоследствие биологичният му
баща го е припознал. Според социалните работници в началото на 2018 г. майката
е напуснала семейството и е оставила детето Я. на грижите на баща му. От януари
2018 г. до януари 2019 г. майката е живяла във Франция. При социалната анкета
майката е декларирала, че желае да поеме грижите за детето си. Отбелязано е, че
бащата се ползва от подкрепата на членовете на разширения семеен кръг – майка и
баба. В социалния доклад е отразено, че към настоящия момент базовите
потребности на детето Я. са задоволени, като самото дете е обгрижено, спокойно,
контактно и лъчезарно. В къщата, в която живее детето заедно с баща си има
осигурени много добри битови условия. От своя страна майката Е. не работи, тъй
като още е непълнолетна и живее при своята баба в къща от две стаи. От своя страна М.А. е работи по трудов
договор, като получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата
за страната
В разпита си социалният работник, който е работил по
случая – св. А.А. твърди, че средата, в която се отглежда детето Я. е отлична.
Майката е давала заявка, че жерлае да присъства в живота на детето. От самото
раждане на детето е била извършвана социална работа с родителите, които са били
непълнолетни, в резултат на която то е било припознато, като включително
настоящото производство е било образувано във връзка със съвет от социалния
работник към бащата, който изцяло е поел грижите по възпитанието и отглеждането
на детето-
От показанията на св. К.а М., която е баба на ищеца,
се установява, че Е. си е тръгнала от дома на внука й преди около 2 години.
Живяла с различни други мъже и откакто детето е при тях майката не се е
интересувала от него. Според свидетелката М. не й дава детето, защото Е. много
често се „омъжва“ и го е страх на кого ще го остави да го гледа. Е. не е идвала
в дома им да вижда детето, не е давала пари. Майката на ответницата му купувала
понякога дрехи и му давала пари. Детето познавало майка си по снимки. Я.
работел в София, а детето през деня го гледали св. Мутафчийска и нейната дъщеря
– майка на М. и баба на детето Я. . М. имал нова връзка и му се е родило дете. .
В показанията си св. М. Н., която е майка на
ответницата, твърди, че не е била в България, когато дъщеря й се „оженила“ за М..
Свидетелката живеела преимуществено във Франция, като пращала пари и подаръци
на семейството. Когато Е. напуснала семейството свидетелката също била в
чужбина, като твърди, че причината Е. да остави детето при М. е била
обстоятелството, че в къщата, в която живеела правила ремонт. Оттогава майката
и бабата на М. не давали детето на Е., искали те за ходят у тях да го виждат.
Според св. Н.Е. си иска детето, като според нея има необходимите уславия за
отглеждането му. Е. не работи, но свидетелката й пращала пари и дрехи. Дъщеря й
към настоящия момент живее с друг мъж в кв. Солука в гр. Ихтиман. Твърди, че
ако детето бъде дадено на Е. тя ще се прибере от Франция и ще го гледа
От правна страна:
По иска с
правно основание чл. 127, ал. 1 СК
Съгласно разпоредбата на
чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на
детето от двамата родители заедно и поотделно и се извършва по общо съгласие на
родителите. От своя страна, чл. 127, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите
не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, то спорът помежду им следва да бъде разрешен от районния съд по
настоящия адрес на детето. Целта и на настоящото производство е да намери
баланс, при който и двамата родители да участват в отглеждането на детето, а то
от своя страна да не е поставено при условия максимално близко до тези, при
които би живяло, ако родителите му живееха заедно.
При преценката за това
на кого да предостави родителските права, съдът следва да се съобрази
единствено с интересите на детето.
В своята дейност, съдът
е воден от установените в задължителната съдебна практика критерии, в частност
от постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС,
постановено при действието на Семейния кодекс от 1968 г., но
приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). Така съдът при постановяване на
решението и съобразяване интересите на детето се ръководи от родителските
качества на всеки от родителите, полаганите от всеки от тях грижи и уменията им
за възпитание, възможността им да подпомагат детето в подготовката за
придобиване знания, трудови навици и др., от моралните качества на родителя, от
социалното му обкръжение и битовите условия, с които разполага, от възрастта и
пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите му, а също и от възможността да разчита на
помощ на трети лица и пр.
В конкретния случай,
съдът взе предвид факта, че и двамата родители изразяват желание да се грижат
за детето Я.От друга страна обаче, се установи, че детето от своето раждане
живее при своя баща, като майката е напуснала семейството.
Съдът приема, че не се
събраха доказателства за наличието на такива важни обстоятелства, които да
обосноват извеждането на малолетното дете от обичайната му семейна среда. Нещо
повече – бащата, с помощта на разширения му семеен кръг е създал необходимите
условия за правилното отглеждане и възпитание на детето.
От събраните по делото
доказателства не може да се направи обоснован извод, че към настоящия момент
майката би била по-подходящия родител, при когото малолетния Я.следва да живее,
поради което и родителствите права по отношение на детето следва да бъдат
предоставени на неговия баща..
Едновременно с това, съдът приема, че следва да бъда
определен подходящ режим на лични отношения между майката и детето, така че да
може да бъде възстановена тяхната пълноценна връзка предвид желанието й активно
да участва в неговото отглеждане и възпитание. Съдът приема, че подходящ режим
на лични отношения би бил първа и трета седмица от месеца от 17,00 часа на
петъчния ден до 20,00 часа на неделния ден, с преспиване, както и десет дни
през зимата, десет дни през пролетта и един месец през лятото, в период, който
не съвпада с годишния отпуск на бащата.
По отношение на издръжката.
Доколкото родителят,
комуто се предоставят за упражняване родителските права по отношение на
роденото от съвместното съжителство малолетно дете, ще му предоставя дължимата
издръжка под формата на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му,
другият родител следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане
на издръжка за това.
Всеки
от родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
от това дали са трудоспособни и могат да
се издържат от имуществото. Правно значимо за спора е дали родителят, при който
детето не живее изпълнява задълженията си по чл. 143, ал. 2 СК. Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждането му, а конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя,
като минималният размер към настоящият момент е 152,50 лв. месечно - 1/4 от
минималната работна заплата за страната, който съгласно (съгласно ПМС № 350 от
19.12.2019 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата),
Съдът не е обвързан от максимален размер и
следва да я определи съобразно конкретните доказателства по делото,
съобразявайки интересите на детето и доходите на родителя. В случая, доколкото
по делото се установи, че ответницата не работи и не получава доходи, тъй като
е непълнолетна съдът, прие, че издръжката следва да бъде определена в
минималния, предвиден от закона размер.
По разноските
На
ответницата следва да бъде възложено да заплати държавна такса по определената
издръжка в съответствие с Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК в размер на 219,60 лв.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на М.Я.А. ЕГН ********** ***
упражняването на родителските права по отношение
на детето Я.Мусов А., ЕГН **********, при когото то ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения на майката Е.М.Х. ЕГН ********** ***
с детето Я. М.. А., ЕГН **********: всяка
първа и трета седмица от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 20,00 часа на
неделния ден, с преспиване, както и десет дни през зимата, десет дни през пролетта и един
месец през лятото, в период, който не съвпада с годишния отпуск на бащата.
ОСЪЖДА
Е.М.Х.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Я.М. А., ЕГН **********: чрез
неговия баща и законен представител М.Я.А. ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на 152,50 (сто петдесет и два лева и
петдесет стотинки) лева, считано от влизане в сила на решението, до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Е.М.Х. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ да заплати в полза на ИРС държавна
такса върху иска за издръжката в размер на 219,60 лв. /двеста и деветнадесет
лева и шестдесет стотинки /, ведно с пет лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай, че не ги внесе доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Й./