№ 25
гр. Смолян, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20235400500133 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение №330/05.12.2022г. по гр.д. №623 /2022г. Смолянският
районен съд е осъдил Областна дирекция на МВР – Смолян със седалище и
адрес на управление гр. Смолян, бул. „България“ № 67, представлявана от К.
Ат. П. на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1
ЗЗД да заплати на М. Н. К., ЕГН **********, от гр. См., ул. „М. к.“ № 9
сумата от 2 242,88 лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положения 233 часа нощен труд в периода 24.12.2019 –
30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на задължението, както и сумата от 245,59 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
начислена за периода 01.01.2020 - 30.06.2022 г. считано от първо число на
месеца, следващ съответното тримесечие на сумарното изчисляване на
положения нощен труд.Със същото решение е осъдена Областна дирекция на
МВР – Смолян със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул.
„България“ № 67, представлявана от К. Ат. П. на основание чл. 181, ал. 3,
изр.първо и изр.второ ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на М. Н. К., ЕГН
**********, от гр. См., ул. „М. к.“ № 9 сумата от 264,60 лв., от която 234 лв.
представляващи левовата равностойност на неосигурената безплатна
предпазна храна за положен труд със специфичен характер и 30,60 лв.
представляващи левовата равностойност на неосигурени ободряващи
напитки за положен нощен труд в периода 24.12.2019 –31.07.2020 г., ведно
1
със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2022 г. до
окончателното заплащане на възнаграждението, както и сумата от 61,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 01.01.2020 – 30.06.2022 г., като е отхвърлен като
неоснователен и недоказан иска за главницата в частта за периода 01.08.2020
г. – 30.06.2022 г. и е осъдена Областна дирекция на МВР – Смолян със
седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. „България“ № 67,
представлявана от К. Ат. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М. Н.
К. сумата от 500 лева деловодните разноски за платено адвокатско
възнаграждениеа ,а в полза на районен съд- Смолян да заплати сумата от
419,71 лв., от която 239,17 лв. държавна такса и 180 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№6960/20.12.2022г. от Областна
дирекция на МВР – Смолян против решение № 330/05.12.2022 г. по гр. д. №
623/2022 г. по описа на Районен съд – Смолян в осъдителните части и в
частта за разноските .Счита, че решението е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон като не споделя изводите на
районен съд Смолян Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч. По аргумент на
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Извънреден е трудът, полаган от
служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя, който труд попада извън установеното
за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 /сега ал. 8/ от
ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗМВР,
редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над
ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187 ал. 10
от ЗМВР. Така, в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
действително е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове труд, положен между 22:00 и 6:00 часа за отчетни
период, да се умножават по 0.143, а полученото число да се сборува с общия
брой отработени” часове за отчетния период. Тази наредба обаче е
неотносима за процесния период, тъй като е отменена с Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. №
5450/2016 г. на ВАС и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
2
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 и на двете е указано, че
служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22:00 и 6:00 часа,
без работните часове да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. не е
възпроизведена в следващите две наредби, а напротив - законодателят се е
отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. положеният труд извън редовното работно време се
компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР.
Подобен подход е възприет и в последващо приетите наредби, а именно
Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /отм. ДВ бр. 93/2020 г., в сила от
30.10.2020 г./, Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
ЗМВР /отм. ДВ бр. 107/18.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г./ и Наредба №
8121з-1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР
/отм. ДВ. бр.51 от 1 Юли 2022 г./. Поради това счита, че положения нощен
труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява
извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в
заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Твърди ,че
работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по
специален ред и е недопустимо по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с
коефициент 1.143. Преобразуването е приложимо за трудовите
правоотношения, при които нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 от КТ/, а нормалната продължителност
на нощното работно време е 7 часа /чл. 140 ал. 1 от КТ/. Съотношението е 8
ч./7 ч., т. е. 1.14285 или приблизително 1.143 , колкото е въведеният в НСОРЗ
коефициент. Той е предназначен да изравни продължителността на нощния с
дневния труд, като определи възнаграждението на работника или служителя
тъй, че когато работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение
за 8 часа. Или превръщането на нощните часове в дневни по НСОРЗ е
въведено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане
на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Счита ,че правилото на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е неприложимо за служителите на МВР. За тях
специалният закон предвижда нормална продължителност на работното им
време от 8 часа дневно и допуска нормалната продължителност и на нощното
време да е до 8 часа. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден да
3
регулира отношенията по КТ; Счита ,че това е изрично предвидено в чл. 2,
ал. 2, като в чл. 2, ал. 3 приложението на наредбата е изключено за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. След
като НСОРЗ е неприложима дори спрямо категория лица, заети по трудово
правоотношение, за които е предвидена специална нормативна уредба по чл.
107а от КТ, то на още по-голямо основание счита ,че НСОРЗ е неприложима
спрямо лица по служебно правоотношение, чиято трудова дейност се
регламентира от специалния ЗМВР. Твърди ,че разпоредбата на чл. 187, ал. 10
от ЗМВР делегира на министъра на вътрешните работи приемането на
наредба за реда за организацията, разпределянето, отчитането на работното
време на държавните служители в МВР. Такава наредба е приета и е действала
през процесния период. Следователно, касае се за нормативно решение да не
се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а
не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване и попълване чрез
прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. За разлика от трудовите правоотношения,
които са между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения
се регулират от принципите на властническия метод. При различие в
субектите и метода на правно регулиране, нормите на трудовото
законодателство счита ,че не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия
прилагани по въпроси в административно правната уредба досежно
служебните правоотношения на държавните служители - полицейски органи.
Счита ,че специалният ЗМВР и съпътстващата го подзаконова уредба
уреждат изчисляването и заплащането на видовете труд, т.е. счита че е
налице е изрично законодателно разрешение, нормативният акт не е непълен,
уредбата на Кодекса на труда по подобни случаи не отговаря на целите му и не
може да се прилага по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Твърди ,че субсидиарно
приложение нормите на Кодекса на труда би било допустимо само, ако е
предвидено в прилагания ЗМВР. Счита ,че специалният закон не съдържа
генерално правило, което да препраща за всички неуредени хипотези към
общия Кодекс на труда, уреждащ правоотношенията по трудов договор, респ.
към подзаконови нормативни актове, детайлизиращи приложението на норми
от КТ. Твърди ,че за служителите в МВР този коефициент /съотношение/ е
„1“ и нужда от такава трансформация няма, а това обяснява и липсата в ЗМВР
и в посочената наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба,
сходна на тази по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Липсата на подобна норма в
посочения подзаконов акт не е празнота, а решение на изпълнителния орган,
съобразено със спецификата на полагания от служителите на МВР труд,
цялостната уредба, на който се съдържа в ЗМВР. Поради това, не споделя
правните изводи на съда, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз
основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а
още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ,
и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 г. /НСОРЗ/
за преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.Твърди ,че с
Решение от 24.02.2022 г. по дело № 262/2020 г. съдът на Европейския съюз се
произнесе по преюдициално запитване относно действието на чл. 8 и чл. 12 от
4
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г.
за някои аспекти на организацията на работното време. Прието бе, че
посочените разпоредби следва да бъдат тълкувани в насока, че не е
необходимо националната правна уредба, която е относима към нормалната
продължителност на нощния труд, да урежда по-кратък нощен труд на
работниците от публичния сектор полицаи и пожарникари от предвидената в
закона нормална продължителност на работа през деня. Възприета е позиция,
че при всички случаи в полза на тези работници трябва да съществуват други
мерки за организация под формата на продължителност на работното време,
за плащане обезщетение или сходни придобивки, които позволяват
компенсиране на особената тежест на полагания нощен труд.Твърди относно
действието на чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
съдът е възприел, че се допуска определената в закон на държавата - членка
нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния
сектор да не се прилага за работници в публичния сектор, в т. ч. за полицаи и
пожарникари. Счита ,че основно и съществено е разликата в третирането да е
обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на тази цел.
Правомощие единствено на националните съдилища е да преценят и проверят
релевантните категории работници, съобразно националното законодателство
и да преценят налице ли е сходство в положението им. Твърди ,че в
националното законодателство е урегулирана различна продължителност на
нощния труд за различните категории работници, което се определя от
характера на извършваната от тях дейност и особености на трудовите
функции на полагащите нощен труд - лекари, санитари, медицински сестри,
шофьори, строители, военнослужещи или цивилни служители в МО.
Независимо дали работниците полагат нощен труд в частния или в публичния
сектор, обективен е подходът на законодателя относно разграничението по
отношение на продължителността на нощния труд, обусловено единствено от
характерните функции, които осъществява всяка различна категория
служители.Твърди ,че във всеки един отрасъл са предвидени различни мерки
за компенсиране на нощния труд, под форма на продължителност и
организация на работното време и почивките, по-високо заплащане, по-
високи обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване, застраховане за
сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира тежестта на нощния труд - право на ранно пенсиониране, по-
благоприятен режим за заплащането му, допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични дейности и работа при специфични условия на
труд, безплатна храна и ободряващи напитки.Предвид така изложените
съображения, в конкретния случай счита ,че няма основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца,
респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд.
Не е доволен от решението в частта, с която е уважена, макар и
частично, и втората основна искова претенция на ищеца, относно
претендираната левовата равностойност на неосигурената безплатна
предпазна храна и ободряващи напитки за периода24.12.2019 - 31.07.2020 г.
5
Съобразно чл. 181, ал. 3 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 97/05.12.2017 г./, за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. На
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, полагащи труд през нощта от
22:00 до 6:00 ч., твърди ,че се осигуряват ободряващи напитки. Видно от
редакцията на правната норма, действаща за уважената част от исковия
период -24.12.2019 г. - 01.08.2020 г., счита ,че не е била налице предвидена
възможност горепосочената храна и напитки да бъдат компенсирани със
заплащането на левовата им равностойност. Счита ,че е налице съществена
разлика между безплатната храна по ал. 1 на чл. 181 от ЗМВР и предпазната
храна и ободряващите напитки по ал. 3 от същата разпоредба. Първата
представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато
предпазната храна и ободряващите напитки по ал. 3 са с целево
предназначение и ако не са предоставени към момента, същите губят своя
смисъл. Аргумент в тази насока намира ,че е и разпоредбата на чл. 10 от
Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за
предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на
вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч., според която ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари. Счита ,че в случая е налице
специална правна норма, изключващо паричната компенсация на
ободряващите напитки, което на още по-голямо основание следва да се
приеме, че не следва да бъде изплащана равностойността им и съответно и
ЗМВР не предвижда такава възможност.Счита ,че правото да се получават
безплатна храна и ободряващи напитки произтича от характера на труда
(работа на смени) като разпоредбата чл. 181, ал. 3 от ЗМВР /редакция ДВ бр.
97/05.12.2017 г./ не вменява на работодателя задължение за парично
възмездяване, а задължение за постигане на определен резултат -
неутрализиране влиянието на вредни за човешкото здраве фактори от
работната среда, респ. на изтощителния ефект от полагането на работа на
смени. С оглед на това, счита, че правото на безплатна предпазна храна и
ободрителни напитки по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 97/05.12.2017
г./ е неимуществено право за разлика от правото на безплатна храна по чл.
181, ал. 1 от ЗМВР, което представлява натурално възнаграждение за труд,
като в този смисъл неизпълнението на задължението за осигуряване на
предпазна храна и ободряващи напитки, не поражда задължение за заплащане
на левовата им равностойност, противно на приетото от съда. Поради това
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решение №
330/05.12.2022 г. по гр. д. № 623/2022 г. по описа на Районен съд - Смолян,
като неправилно и необосновано, и вместо него да отхвърли изцяло
предявените, обективно съединени, искове на М. Н. К., с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187 от ЗМВР, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; чл. 181, ал. 3 от ЗМВР,
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, срещу Областна дирекция на МВР - Смолян, като
неоснователни и недоказани по основание и размер.Претендира разноски за
въззивната инстанция.
6
В законният срок е постъпил писмен отговор от М. Н. К. чрез
пълномощника адв. Мая Орманова, която поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на депозираната въззивна жалба. От
заключението на съдебно - счетоводната експертиза счита ,че се установява,
че за периода от 24.12.2019г. до 30.06.2022г. ищецът е положил 1632 часа
нощен труд по служебното си правоотношение с ответника, като през този
период положеният нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1,143,
какъвто е бил регламентиран с Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а след
нейната отмяна поради липса на подобна регламентация в последващите по
време Наредба N° 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба N° 81213-
776/29.07.2016 г.Наредба № 8121з-36/07.01.2020г„ в сила от 10.01.2020г.,
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. и Наредба №
8121з1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., издавани от министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих, и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
- с чл.9ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.За исковия период главницата възлиза на 2 242,88 лв., а мораторната
лихва е в размер на 245,59 дв.ЗМВР предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на нощен труд, който не следва да надвишава 8 часа за
всеки 24 часа. Счита ,че това не дерогира, обаче, закрилата на нощния труд и
не следва да се тълкува като изравняване на условията на полагане на дневния
с нощния труд. Приемане на противното би означавало поставяне на
държавните служители в неравностойно положение с обикновените
работници и служители. Също така счита ,че това би лишило от смисъл
дадената изрична защита на нощния труд на служителите по ЗМВР в чл.188,
ал.2.PC Смолян правилно е приел, че в случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното
изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по
ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К
1,143. Счита ,че исковите претенции са основателни и доказани до размера,
установен от ССЕ, който напълно съответства на предявения и впоследствие
изменен размер, и като е постановил решение, с което ги уважава, PC Смолян
е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.Намира ,че районен съд
- Смолян правилно е уважил и иска за обезщетение за неосигурена безплатна
предпазна храна и ободряващи напитки, които му се дължат на основание
Наредба № 8121з-904/30.07 2.015г. за определяне на условията и реда за
предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на
ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до
06,00 ч., а предвид отмяната й от ВАС - респективно на основание Наредба №
8121з-792 от 29.10.2014г., в сила от 01.11.2014г. за определяне на условията и
реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители на МВР,
извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, и на
ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 часа
7
до 06,00 часа.Моли в този смисъл да бъде потвърдено решението на районен
съд Смолян в обжалваните части.
Постъпила е частна жалба от Областна дирекция на МВР Смолян -
представлявана от старши комисар К. П. – директор против определение №
54/20.01.2023 г. по гр. д. №623/2022 г. на Районен съд – Смолян,с което е
оставил без уважение искането на процесуалния представител на Областна
дирекция на МВР - Смолян да бъде допълнено Решение № 330/05.12.2022 г.,
постановено по гр. д. № 623/2022 г. по описа на съда, с което съдът е
отхвърлил исковата претенция на М. Н. К., с правно основание чл. 181, ал. 3 от
ЗМВР, като неоснователна и недоказана, в частта за периода от 01.08.2020 г. -
30.06.2022.Не е доволен от така постановения съдебен акт като единствено
основание за оставяне без уважение на депозираната молба, съдът е посочил,
че в случая няма отхвьрлителна част на осъдителния иск, измерена в
определена сума,тъй като искът бил за левовата равностойност на предпазната
храна и ободряващи напитки, който е уважен изцяло в неговия размер.Не
споделя правния извод на съда, като счита че в случая състава на районен съд
- Смолян твърде стеснително е тълкувал процесуалната норма на чл. 78, ал. 3
от ГПК, а не в нейния действителен смисъл, определен от законодателя при
нормирането й.По аргумент па чл. 78, ал. 3 от ГПК. ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска,юридическото лице - ответник е. било защитавано
от юрисконсулт, като искането за присъждане на разноски е своевременно
направено.Държи да посочи, че независимо, че отхвърлената част на иска
няма финансов еквивалент, а касае единствено, приблизително 5/6-ти от
претендиралия исков период, очертан в депозираната по делото искова молба,
Областна дирекция на МВР - Смолян, в хода на съдебното производство се е
бранила и е организирала процесуалната си защита за целия предявен исков
период. Намира ,че аргумент в тази насока е и изложеното на стр. 5-та от
представения поделото отговор на исковата молба. Счита ,че горепосочения
извод не се разколебава и от допуснатото от съда на 03.11.2022 г. изменение на
цената на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 111-то, предл. 1-во ГПК, по
искане на ищеца.В заключение, счита като е приел противното,районния съд е
постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и
вместо него да уважи направеното искане за присъждане на разноските по
делото.
В законният срок е постъпил писмен отговор на частната жалба
от М. Н. К. чрез адв.Орманова ,която моли да бъде потвърдено обжалваното
определение като правилно и законосъобразно.Предмет на производството са
четири на брой обективно и субективно съединени искове, като те са уважени
изцяло от съда като основателни и доказани.По отношение на иска по чл.181
ал.З от МВР и акцесорния му по чл.86 ЗЗД счита ,че не са налице основания
за присъждане на разноски в полза на ответника, тъй като решението е изцяло
в полза на ищеца. Размерът на иска е изменен в съдебно заседание съобразно
определението на съда, като след направеното изменение същият се счита
предявен за сумата от 264,40 лева, а акцесорния на него иск по чл.86 ЗЗД се
счита предявен за сумата от 61,02 лева. Видно от диспозитива на съдебния
8
акт, сумите са присъдени изцяло в полза на ищеца, като липсва отхвърлителен
диспозитив за каквато и да е сума. Счита ,че обстоятелството, че лайонен съд -
Смолян, е конкретизирал, че отхвърля исковата претенция в частта за периода
от 01.08.2020г.-30.06.2022г. като неоснователна и недоказана, не води до
основание за присъждане на разноски в полза на ответника.Моли в този
смисъл да се произнесе въззивния съд .
Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят ОД на МВР –Смолян
редовно призован , не изпраща представител.Постъпило е писмено становище
от гл.юриск. Василев ,който поддържа въззивната и частната жалби
Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият М. Н. К.,редовно призован ,не се явява .Вместо него
пълномощникът му адв.Орманова поддържа становище ,че както въззвната
жалба , така и частната жалба са неоснователни и моли съда да потвърди
обжалваното решение и определение на районен съд –Смолян ,като
законосъобразно постановени.Претендира разноски за въззивната
инстанция.Представя писмени бележки.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната и частната жалби
са процесуално допустими.Депозирани са от надлежна страна в законният
срок , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената
защита.
Разгледани по същество въззивната жалба и частната жалба са
неоснователни по следните съображения
Няма спор по делото , че ищеца работи по служебно правоотношение
с ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността
Старши полицай в РУ- Чепеларе, участък Пампорово при ОДМВР – Смолян.
В първата инстанция е била назначена , изслушана ,приета и неоспорена
СИЕ която установява, че ищеца като държавен служител в системата на МВР
работи на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени
месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За периода
24.12.2019 – 30.06.2022 г. е положил нощен труд общо 1 632 часа, които
са заплатени, без обаче да са превърнати нощните часове труд в дневни по
методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. След приравняването на часовете нощен
труд в дневен по реда на чл. 9, ал. НСОРЗ се получават 1 865 часа. Разликата
от 233 часа отработен нощен труд на стойност
2 242,88 лв. вещото лице установява ,че не е заплатена на ищеца. Дължимата
лихва, начислена по тримесечни период, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася до 30.06.2022 г. е определена в
размер на 245,59 лв. В периода 24.12.2019 – 31.07.2020 г. ищецът е положил
65 смени труд при среднонощни температури под +10 градуса целзий и над +
30 градуса Целзий, като не му е предоставяна безплатна храна по реда на чл.
2, т. 5 НОВР с левова равностойност за всички смени в размер на 234 лв.
Считано от 01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурената храна за
положен труд при специфични условия се заплаща с трудовото
възнаграждение за месеца, за който е положен. Лихвата върху тази
равностойност е в размер на 54,29 лв., начислена от първо число на
9
тримесечието, следващо това, за което се дължи храната да 30.06.2022 г..
Размерът на левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за
положения труд в часовете между 22,00 – 06,00 часа за периода 24.12.2019 –
30.06.2022 г. е 122,40 лв., а лихвата по тримесечия е 14,97 лв. .Считано от
01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за
положен труд в часовия диапазон 22:00 – 6:00 часа се заплаща с трудовото
възнаграждение за месеца, за който е положен. В съдебно заседание вещото
лице допълва, че стойността на ободряващите напитки е изплатена ведно с
тази на безплатната храна след 01.08.2020 г., поради което за периода
24.12.2019 – 31.07.2020 г. левовата равностойност на ободряващите напитка
възлиза на 30,60 лв., а лихвите върху тази сума са в размер на 6,73 лв. Така
сборът от левовата равностойност на неосигурените храна и напитки възлиза
на 264,60 лв., а сборът от лихвите е 61,02 лв..
Смолянският окръжен съд констатира ,че спорния по делото
въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен/извънреден / труд
възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/-чрез
преизчисляване с коефициент 1,143 или тя не е приложима в случая.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в
съответствие със закона Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР ссъстои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения,между които съгласно чл.
178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно
време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от
министъра на вътрешните работи. В действалите за процесния период от
време наредби по чл. 187 ал.9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3
предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва
изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,
143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при
уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в
МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно
отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване,
следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Прилагането на НСОРЗ
следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
10
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент
за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/. Становището както се твърди във въззивната жалба, би поставило
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както
спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и
работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е решение №
311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но
дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при
липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния
отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота
на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на
основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба , че положения от
ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час.
На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения
за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за
изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.
179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него
между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба
съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Настоящият съдебен състав намира ,че се касае се
за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два
отделни способа за заплащане на положения нощен труд. Следователно
разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната
да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд В този смисъл е решение № 14
/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).Поради това
11
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час
през нощта.
Съдът намира ,че ако не се приеме гореизложеното във връзка с
приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна
по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило
относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза),
като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока. В
случая следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на
държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а
именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от
структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират
отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на
Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение
с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е
видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след
превръщането на отработените нощни часове в дневни, получения брой
часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата се
явява именно извънреден труд. Т.е при съпоставката с общия брой
нощни часове за периода като норма часове, разликата от 233 часа е извън
тази норма и е извънреден труд.Ето защо са неоснователни доводите във
въззивната жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“
от районния съд. Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ
бр. 60/07.07.2020 г. следва да се допълни:Съгласно чл. 187 ал. 1 изречение
второ от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.
1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време.Съдът намира ,че с тези изменения
вече се установява законово закрепено неравенство в третирането на
полицаите и пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение
12
спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово
правоотношение, поради което тези норми от националното право са
несъвмести с правото на ЕС.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът
приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато
е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija,
C-243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това
отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното
производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за
преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения
от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго
проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен
аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга
страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало
значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент
не може да се приеме; всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за
държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със
съображения от политически, социален или демографски порядък и да
въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да
приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват
цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството
на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.“В същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че
правото на всеки работник на ограничаване на максималната
продължителност на труда и на периоди на почивка, по-специално
междудневна, не само представлява
13
особено важно правило на социалното право на Съюза, но и е изрично
прогласено в член 31 параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС
придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021г.,
Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и
цитираната съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и
поспециално членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради
това трябва да се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г.,
Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това
напомняне, от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на
разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният
текст, но и
Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори,ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България,
са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който,
както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на
Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като Договорите
(решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-
585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика). По т.1 от
диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Съдът намира ,че с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за
защита, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители
по чл. 142 ал. 1 т.1 ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се
прилагат за всички държавни служители по т. 1, включително неполагащите
труд през нощта. По този начин, както е описано и в т. 69 от решението на
СЕС, националното право видимо изключва държавните служители в МВР
като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който
предвижда ограничение от седем часа на нормалната продължителност на
нощния труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни
служители възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. При това
положение разпоредбите на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1 на
същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на
Съюза – те допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането
14
да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от
закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел.
Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8
часа на нощния труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се
основава на обективен и разумен критерий,свързан с допустима от закона цел.
Не се открива друга причина за промяната в закона, освен спестяването на
значителни финансови средства; както и преодоляване на преобладаващата
практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и
пожарникарите в резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди
горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага
и от мотивите за изменение разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви
липсва каквато и да е конкретика, обосновка и посочване по ясен начин целта
на това изменение. В законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г.
въобще не са предвидени изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези
изменения са предложени от група народни представители между първо и
второ четене на закона, с обосновка: „Предвид спецификата на работа на
служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на
максималната продължителност на работното време, при работа на смени /24
часа/, при начина на определяне на служителите, които работят на
ненормирано работно време и друг. Това от своя страна обуславя изискването
за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през
нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на
служителите при полагането на нощен труд, а от друга, ще наложи еднаквост
при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд
и ще допълни празнотата в специалния закон“.В самото решение на СЕС,
подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да
обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането и не
може да се приеме спестяването на значителни финансови средства като
аргумент, за да е допустима разлика в третирането. Както е посочено и в
преюдициалното запитване на районен съд – гр.Луковит, по което е
образувано дело С-262/2020 г., в доклада на МВР по приемането на наредбата
от 2016 г. е подчертано, че ако се приеме предложението на синдикалните
организации /запазване на коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са
необходими допълнителни финансови средства, които, изчислени на база
положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева.
Указано е по т. 79 от решението на СЕС, че ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва да се прилагат
15
изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради
несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение
на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли
2020 г. – налице е празнота в уредбата, поради това съдът намира ,че се
прилага чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за
положения от ищеца труд през нощта през целия исков период става с
прилагане на коефициент 1, 143.
В Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС се приема, че при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми.
Настоящият съдебен състав отчита, че нито в закона, нито в наредбите
след тази от 2014 г., е бил предвиден компенсаторен механизъм/придобивка,
привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и
която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд
полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за
този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата
от 2014 г.
Видно от приетата като доказателство справка от Министерство на
вътрешните работи от 11.07.2023 г. ,се установява, че в числото на държавните
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, какъвто служител е ищеца, има
значителен брой служители, които не работят на смени и не полагат нощен
труд. Според справката от МВР средно за годините 2019, 2020, 2021 и 2022
години 65, 20 % от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са работили на
смени и са полагали нощен труд, а 34, 80 % от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1
от ЗМВР не са работили на смени и не са полагали нощен труд. За да се даде
отговор на въпроса дали са налице други механизми, чрез които служителите,
полагащи нощен труд, са компенсирани за по-продължителния нощен труд,
следва да се извършат съпоставки между тях и полагащи нощен труд по
трудово правоотношение, полагащи нощен труд от лица в частния
охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със служителите по чл.
142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд, проследявайки
предвидените в ЗМВР социални придобивки.Полагащите нощен труд по
трудово правоотношение лица според разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от КТ
полагат нощен труд в размер на 7 часа, а ако е положен нощен труд с по-
голяма продължителност, той се превръща в дневен труд според разпоредбите
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143 /установената продължителност
на дневния труд спрямо установената продължителност на нощния труд/ или
положения труд в повече от установеното работно време се отчита и заплаща
като извънреден труд.
Полагащите нощен труд в частния охранителен сектор нямат привилегии
като по-ранно пенсиониране, по-дълъг платен годишен отпуск и други, но
тези лица на първо място са в трудово правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от
Закона за частната охранителна дейност/, което означава, че се ползват от
16
разпоредбите на чл. 140 ал. 1 КТ и съответното чл. 9 от НСОРЗ,
т.е.положения нощен труд над 7 часа се приравнява на дневен с коефициент 1,
143 и по този начин трудът над установения норматив се заплаща като
извънреден труд.Придобивките на служителите по чл. 142 ал. 1т. 1 от ЗМВР са
предоставени с оглед осъществяването на залегналите в чл. 2от ЗМВР
дейности – защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения
ред и пожарна безопасност и защита на населението. От друга страна, следва
тези придобивки да компенсират ограниченията като тези по чл. 153 ЗМВР,
които служителите в МВР следва да търпят поради особеното си положение и
завишените изисквания към тях.
Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181 ал. 1,
2 и 3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл. 186а,
чл. 187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от ЗМВР
и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на служители,
които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен труд. Така
неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР също
получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка прослужена
година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява храна или
левовата й равностойност, както и работно или униформено облекло или им
се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното здравно и социално
осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
също е за сметка на републиканския бюджет; при изпълнение на служебните
си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР пътуват
безплатно в обществения градски транспорт, като тази възможност се ползва
и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На държавните служители,
които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща
компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 и т. 3 имат право на
безплатна медицинска помощ в Медицински институт на МВР и ползват
почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на редовния платен
годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за всяка прослужена
година се ползва от всички държавни служители на МВР. Разпоредбата на чл.
234 от ЗМВР предвижда обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение в размер до 20 месечни възнаграждения, като не е
предвидено ограничение тази социална придобивка да се ползва само от
служителите, полагали нощен труд. Няма такова разграничение и в
разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране според
разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички държавни
служители по ЗМВР.
И полицаите и пожарникарите, и работещите по трудово
правоотношение в частния сектор, имат право на безплатна храна и
ободряващи напитки, съответно на левовата им равностойност, при
съответните условия. Също така, размерите на минималната междудневна
почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано
изчисляване на работното време по КТ и по наредбата от 22.07.2022 г., са
еднакви. Този нарочен преглед на социалните придобивки, уредени в ЗМВР,
17
установява, че те не компенсират по-голямата продължителност на нощния
труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от
служители, които не полагат нощен труд /съставляващи 34, 80 % от всички
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а някои от тези придобивки се
ползват и от лица в трудово правоотношение.
Цитираната законова уредба на социалните придобивки на служителите по
чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава основание на настоящия съдебен състав да се
разграничи от приетото в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. д.
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, че „неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск
/чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно
правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане
на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за
придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията
на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“.
Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се приема
национална правна уредба, според която нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че
във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-горе
придобивки не могат да бъдат определени като „компесаторни механизми“,
като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от Решението по дело
С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени специално към
полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се предоставят поради
и съобразно продължителността на труда им през нощта, „не са свързани
пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки очевидно са
предоставени, за да направят възможно осъществяването на залегналите в чл.
2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението,
като същевременно компенсират ограниченията, например тези по чл.153
ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си
положение, и завишените изисквания към тях.
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че
член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по- специално – до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий.
18
Предвид разрешенията, дадени от СЕС, настоящият съд приема, че
следва да се съобразят нормите на правото на ЕС – Член 12 от директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен
„Защита на безопасността и здравето“:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:а)
работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с
подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето;
б) съответните служби или средства за защита и профилактика във връзка с
безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд и
работниците на смени, са равностойни на тези, които се прилагат за другите
работници и са на разположение по всяко време“;
Правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък, и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
От извършените по делото проверки се оформя у членовете на
настоящия съдебен състав убеждение, че липсата на изрично правило за по-
малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната
редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4
от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега
действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят
значителни финансови средства. Подобни обстоятелства, съгласно решението
по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат
да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове това различно третиране.
Обжалваното решение е правилно и в частта, с която са уважени
исковете за присъждане левовата равностойност на дължимата за периода и
неосигурена храна и напитки и лихвата върху нея. Целта на предоставянето на
храната по ал.3 на чл.181 ЗМВР е същата да бъде предоставена в точно
определен момент – по времето, когато се извършват дейности, свързани със
специфичния характер на труда. В случая храната не е своевременно
предоставена, към настоящия момент иск за реално изпълнение не може да се
предяви, което обаче съвсем не означава, че това право е погасено. Когато
едно задължение не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е
лишено от интерес, това води до трансформация на задължението от
натурално в задължение за парично обезщетяване. Липсата на възможност
както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение, в
каквато насока е възражението на жалбоподателя, би довело до крайно
несправедливия и противен на разума на закона резултат длъжникът да може
да се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение,
което не е целта на предвидените облекчения за служителите, полагащи труд
при специфични условия или през нощта. Ако се приеме тезата във въззивната
жалба на ОД на МВР, би се стигнало до неоснователно обогатяване на
работодателя.
19
С оглед изхода на делото ще следва да бъде потвърдено
обжалваното определение №54/20.01.2023г по гр.д. №623/2022г по описа на
районен съд –Смолян ,с което е оставена без уважение молба с вх.
№6767/13.12.2022г на основание чл.248 ГПК на ОД на МВР-Смолян за
изменение на решение №330/05.12.2022г по гр.д. №623/2022г по описа на
районен съд –Смолян ,като законосъобразно и обосновано постановено.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати в полза на М. К. заплатеното за адв.Орманова адв.
възнаграждение в размер на 500 лева за настоящата инстанция.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 330/05.12.2022 г. по гр. д. №
623/2022 г. по описа на районен съд-Смолян , като законосъобразно и
обосновано постановено
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Смолян гр.Смолян
,бул“България „ №67 ,да заплати в полза на М. Н. К.,ЕГН-**********,
разноски за въззивната инстанция в размер на 500/петстотин/лева
ПОТВЪРЖДАВА определение №54/20.01.2023г по гр.д.
№623/2022г по описа на районен съд –Смолян, като законосъобразно и
обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване ,поради ограничението на
чл.280,ал.3т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20