№ 1214
гр. София, 21.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601413 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.
Образувано е по жалба на адв. В. К. срещу определение от 30.11.2022 г.,
постановено по н.ч.д. № 4785/2022г. на СГС, НО, 5 състав, с което е оставена без
уважение молбата на С. К. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяването
на наказание „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 2201/2022г. на СГС,
НО, 12 състав.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че
осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, а отделно от
това е изразил съжаление за постъпката си, декларирал е желание за промяна, т.е. дал е
доказателства за своето поправяне. Моли се атакуваното определение да бъде
отменено и да бъде издадено ново, с което молбата на К. за условно предсрочно
освобождаване бъде уважена.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Жалбата на защитника адв. В. К. е депозирана в законоустановения седмодневен
срок за обжалване - определението, което се атакува, е произнесено в открито съдебно
заседание на 30.11.2022г., а частната жалба срещу него е подадена на 06.12.2022 г.
Жалбата изхожда и от надлежна страна - защитник на осъдено лице и е срещу акт,
който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на глава Двадесет и втора
от НПК. В този смисъл тя се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество тази жалба е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите с отношение към делото. Конкретиката в тези факти е следната:
С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 2201/2022 г. на СГС, НО, 12 състав
1
осъденият С. К. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.
1 от НК, като се е съгласил да изтърпи наказание от една година и три месеца
лишаване от свобода, търпимо при строг режим, както и наказание глоба в размер на
4 000 лева.
Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на
05.07.2022г. След тази дата наказанието е започнало да се изпълнява в Затвора – гр.
***, но преди нея, считано от 14.12.2021 г., осъденият е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и отново се е намирал в местата за лишаване от свобода.
Към момента на издаване на първоинстанционното определение (30.11.2022г.) от
определеното със споразумението наказание осъденият е изтърпял фактически 11
месеца и 16 дни, от работа 13 дни, или всичко 11 месеца и 29 дни. Остатъкът за
изтърпяване към същата дата е 03 месеца и 01 дни.
Със заповед № 158/07.09.2022 г. осъденият е назначен на работа като „чистач –
престоя на открито“.
От личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в затвора той не
е бил награждаван и не е бил санкциониран за нарушение на реда и дисциплината в
затвора.
Според доклада по чл. 155 от ЗИНЗС оценката на риска от рецидив при осъдения
е в средните граници и възлиза на 59 точки, които са останали непроменени спрямо
първоначалния анализ при постъпването му в затвора.
При осъдения има ясно изразени дефицитни зони в следните насоки:
-отношение към правонарушението, доколкото не разбира в пълна степен
мотивите на криминалното си поведение и само формално изразява готовност да бъде
отново част от обществото;
-начин на живот и обкръжение, доколкото средата му на общуване е криминална
и обичайните му дейности подтикват към извършване на правонарушения и
-умения за мислене, доколкото формално разпознава проблемите в тяхната
цялост, не може да дефинира ясно стъпките, които трябва да предприеме за решаване
на тези проблеми, като едновременно с това е склонен да се насочи към бърз изход от
затруднено положение с импулсивни постъпки.
Становището на началника на затвора в гр. *** за условно предсрочно
освобождаване на К. е отрицателно, а аргументите за това са свързани с нуждата
поправителният процес при осъдения да продължи.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Легитимната цел на условното предсрочно освобождаване е насочена към
разрешаване на въпроса дали осъденият може и да не изтърпи наложеното с присъдата
наказание. Институтът признава доброто поведение и правилно отношение на
осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята
условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-
нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание. Предпоставките за
приложение на този институт са посочени в чл. 70 от НК, две са и са кумулативно
дадени: първата е фактическото изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното на
осъдения наказание (или на 2/3, ако се касае за рецидив), а втората - осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне.
Първоинстанционният съд обосновано е заключил, че по отношение на осъдения
С. К. е налице първата от тези предпоставки, тъй като той е изтърпял фактически
2
повече от половината от наложеното му ефективно наказание лишаване от свобода.
В това време основателно е бил включен и периодът, в който осъденият е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като чрез изпълнение на
процесуалното ограничение той също е бил фактически лишен от свобода.
Софийски градски съд е приел отрицателното становище на затворническата
администрация за приложението на чл. 70 от НК и е направил собствен извод, че в
конкретния случай липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения, т.е.
извел е констатация, че втората предпоставка за предсрочното условно освобождаване
на С. К. не е налична. Тази констатация се приема и от състава на САС, тъй като
намира подкрепа в информацията, предоставена от затворническите власти, които са
били ангажирани с корекционния процес на осъдения и са имали преки наблюдения
върху неговото поведение в затвора. От тези данни е видно, че поправителният процес
при осъдения не е напреднал сериозно. Рисковете от рецидив при него са в средните
стойности от 59 точки и са останали непроменени от момента на постъпването му в
затвора. Извън присъдите, които понастоящем изтърпява, осъденият е бил
санкциониран по наказателно правен ред и за други противообществени прояви,
включително и с неотложено по реда на чл. 66 от НК наказание лишаване от свобода,
като общо издадените за углавни престъпления съдебни актове срещу него са 10. В
значителна част от тези осъждания са за престъпления от един вид и са свързани с
противозаконно държане и разпространение на наркотични вещества. Извършените в
относително кратък период от време противоправни прояви и обстоятелството, че
жалбоподателят не попада в местата за лишаване от свобода за първи път /противно на
твърдението на прокурора пред първата инстанция/, налагат особено внимателна
преценка на извода дали той е действително поправен и дали има риск от завръщане
към стари обществено опасни модели на поведение при излизане от средата на затвора.
В този смисъл е видно, че една от основните дефицитни зони при осъдения - умението
за мислене, трябва да бъде обект на продължителна корекционна работа, защото
лицето не съумява ясно да дефинира стъпките, които да предприеме за решаване на
проблемите си, нито пък предвижда негативните последици от действията си. Друга
дефицитна зона при осъдения е отношението към престъплението, за което е осъден –
К. не осъзнава нуждата от промяна в поведението си и омаловажава извършеното.
Последното също е от значение за приложение на чл. 70 от НК, защото процесът на
поправяне на осъдения преминава през осъзнаване и критичност и на противоправното
поведение, довело до неговото наказание. При преценката за липсата на втората
предпоставка по чл. 70 от НК беше оценена и другата дефицитна зони при осъдения -
начина му на живот и обкръжение, свързани с общуване на хора от криминалните
среди. Не без значение е и обстоятелството, че наказанието по процесната присъда
осъденият търпи от лятото на тази година, т.е. корекционната работа с него не е била
продължителна. Отделно прогресивната пенитенциарна система на е изпълнена
докрай, тъй като режимът на осъдения не е бил променен на общ и лицето не е било
преместено да изтърпява наказанието си в затворническо общежитие от открит тип.
По изложените съображения съставът на САС прие, че осъденият К. не е показал
дефинитивно поправяне и не е дал убедителни доказателства, че не би представлявал
риск за ново престъпно поведение, поради което не са налице основанията за неговото
условно предсрочно освобождаване. Като законосъобразно издадено в този смисъл
атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.11.2022 г., постановено по н.ч.д. №
4785/2022г. на СГС, НО, 5 състав, с което е оставена без уважение молбата на С. К. К.
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на наказание „лишаване от
свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 2201/2022г. на СГС, НО, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4