РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. В. Търново, 05.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
пети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КАНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10055 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2021г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от от юрисконсулт Цв. С., в качеството й на пълномощник на Регионална
дирекция по горите – В. Търново, срещу Решение №240/03.12.2021г. по АНД/НАХД
№588/2021г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което решение е отменено Наказателно
постановление №**********/11.08.2021г. на директора на Регионална дирекция по
горите/РДГ/ - В. Търново, с което на И.С.Ц. ***. Търново, за нарушение по чл. 213,
ал. 1, т. 2 от Закона за горите/ЗГ/ на основание чл. 266, ал. 1, пр. седмо от
с.з. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 лв. и на
основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет
на нарушението, като поради липса на същите е постановено заплащане на тяхната
стойност.
Релевират се оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложими в производството по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението
на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция,
с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът по жалбата – И.С.Ц. ***. Търново, оспорва подадената жалба
и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
В. Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №240/03.12.2021г. по АНД/НАХД №588/2021г.
състав на Горнооряховския районен съд е отменил Наказателно постановление №**********/11.08.2021г.
на директора на РДГ – В. Търново, с което на И.С.Ц. за нарушение по чл. 213, ал. 1,
т. 2 от ЗГ на основание чл. 266, ал. 1, пр. седмо от с.з. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50
лв. и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ
са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението. За да постанови този резултат съдът
е приел, че посоченото в наказателното постановление деяние е несъставомерно, респ. няма извършено нарушение от страна на
ответника по касация, съответстващо на описанието, а ако има извършено
нарушение по ЗГ, то неправилно е посочена неговата правна квалификация. Направен
е окончателен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
При разглеждането да делото съдът правилно е приел за
установена фактическата обстановка, която е изведена въз основа на правилен
анализ на събраните по делото доказателства. Било е установено, че през месец
10.2020г. ответникът по касация И.Ц. е закупил 4 пространствени метра дървесина
за огрев от землището на с. Палици, обл. В. Търново,
маркирана с контролна горска марка А3380. За транспортирането на тази дървесина
бли издаден превозен билет №7340/00030/94CY2QE от 10.10.2020г.,
регистриран в информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
През 2021г. Ц. се преместил от с. Палци в с.
Джулюница, като ползвал помощта на брат си, св. , за превозване на дървесината
до новия си дом. При превоз на дървесина свидетелят е бил спрян за проверка от
контролни органи на касатора, на които той дал
обяснения откъде е дървесината и къде е нейното местоизвозване.
При извършване на проверка в дома на ответника по касация са били открити 3
пространствени метра дървесина, маркирана с КГМ А3380, като Ц. обяснил на проверяващите
откъде е дървесината и посочил, че има издаден превозен билет. При проверка в
информационната система на ИАГ и справка от сочения съставител на превозния
билет е било установено, че такъв е издаден на жалбоподателя за превоз на 4
пространствени метра дървесина. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение било посочено, че се изземват и задържат откритите 3
пр. м. дървесина, като в съставена разписка/стр. 18 от НАХД №588/2021г./ е
посочено, че дървата се оставят на отговорно пазене при Ив. Ц.. При съставянето
на наказателното постановление е било установено, че дървесината липсва, а Ц.
дал обяснение, че поради липса на средства е използвал дървата за горене до
края на отоплителния сезон. Така описаното от фактическа страна не е било
спорно между страните.
С оглед на установените факти, административнонаказващият
орган е приел, че Ив. Ц. е извършил нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, съгласно който се забранява покупко-продажбата и
други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет, поради което на
същия е наложено наказанието по чл. 266, ал. 1 от ЗГ. Тъй като вещите, предмет
на нарушението са били потребени от нарушителя, по
реда на чл. 273, ал. 1 от ЗГ с
наказателното постановление е разпоредено заплащането на тяхната равностойност
от 115, 50 лв.
Въззивния съд при идентично
установено от фактическа страна подробно е мотивирал изводи, че в случая липсва
състав на соченото нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, като ако се приеме
за извършено нарушение, то не е съхраняване на дървесина без превозен билет, а
транспортиране на такава, което обаче е извършено не от Ц., а от св. . Съставът
на ГОРС отделно е посочил, че липса на превозен билет за съхраняваната
дървесина, може да се квалифицира като нарушение по чл. 15, ал. 3 от Наредба №1/30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии, издадена от министъра
на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи, но обвинение за
такова нарушение не е повдигано.
Направените изводи от въззивния
състав са правилни, подробни и обосновани, поради което се споделят от
касационната инстанция.
Направените в касационната жалба оплаквания
се свеждат до съображения за неправилност на изводите на районния съд за липса
на нарушение, респ. несъставомерност на деянието;
след като според чл. 15, ал. 3, изр. второ от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии превозният билет се съхранява три
години, то липсата му, или съхраняването на дървесина на място, различно от
посоченото в него, осъществява състав на административно нарушение; наличието
на друго административно нарушение, извършено от свидетел по делото, не
изключва това, извършено от ответника по касация. Тези възражения съдът намира
за неоснователни.
Съобразно нормата на чл. 211, ал.
4 от ЗГ дървесината, добита извън горските територии, се
транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице,
определено от кмета на общината. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 14в от Наредба
№1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии,
съгласно която количеството транспортирана дървесина се измерва и вписва в
превозния билет в плътен и/или пространствен кубически метър или в други мерни
единици – линейни метри или килограми, като задължително се посочва и обемът й
в плътни и/или в пространствени кубически метри. Тук законът предвижда
изискване за придружаване на дървесината с превозен билет, само в случаите на
нейното транспортиране, не и когато същата бива съхранявана. За изпълнително
деяние "съхранение" субектът може да бъде санкциониран в случаите,
когато дървесината не е била маркирана с контролна горска марка или с
производствена марка, но не и непридружена от превозен билет, какъвто се
изисква само при превоз на вече добитата дървесина. Ето защо, описано чрез
признаците, посочени в НП, вмененото на ответника по касация деяние с процесното НП се явява несъставомерно
и за него не е следвало да се ангажира административнонаказателната му
отговорност.
От своя страна липсата на превозен билет при
съхраняване на дървесината, не е равнозначно на съхраняване на дървесина на
място, различно от посоченото в превозния билет, както се твърди в касационната
жалба. При първата хипотеза имаме изначално липса на превозен билет, или
погиването му поради обстоятелства, които могат да се вменят/за които отговаря
нарушителя, докато при втората хипотеза/както е в процесния
случай/ е налице редовно издаден превозен билет, а явно дървесината е била
транспортирана до другото място без наличието на редовен такъв. Това вече е
друг състав на административно нарушение, а в случая това е извършено и от
друго административнонаказателноотговорно лице, както
е прието в обжалваното решение.
С разпоредбата на чл. 213, ал.
1, т. 2 от ЗГ е въведена забрана за товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина,
непридружена с превозен билет. Съгласно чл. 15, ал. 3
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина,
когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка. Ако се
споделят изводите на касатора за приложението на тези
разпоредби към процесното деяние, то приетото за
установено би обосновало нарушение на чл. 213, ал.
1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 15, ал. 3
от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Не за такова нарушение обаче е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на ответника по касация.
Това е основание да се приеме за незаконосъобразно
издаденото наказателно постановление и същото да бъде отменено по реда на
съдебния контрол. Като е приел същото, въззивният съд правилно е изтълкувал и приложил закона.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд –
В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №240/03.12.2021г. по АНД/НАХД
№588/2021г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което решение е отменено Наказателно
постановление №**********/11.08.2021г. на директора на Регионална дирекция по
горите – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.