Р Е Ш Е Н И Е
№ 366/1.3.2022г.
Град Пловдив,
01.03.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2264 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Еко Димана“ ООД против акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-2600/5305 от 12.04.2021 г. на зам.-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), представлява-що изплатена субсидия
по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016 и 2017 по подадени
от дружеството заявления за подпомагане с УИН 16/130715/59653, УИН
16/010716/70436 и УИН 16/120717/81117 в размер на 3 887,58 лева на основание
чл.15, ал.3, т.1 и ал.4, т.2, б.“б“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е незаконосъобразен поради
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон,
необоснованост и неспазване на изискването за форма, изразяващо се в липса на
мотиви. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно с
оглед разпореденото възстановяване на получените субсидии, в срока по чл.149,
ал.1 АПК, видно от известието за доставяне (л.14), с което е съобщен оспореният
акт, и пощенското клеймо (л.11) върху плика, с който жалбата е изпратена до съда.
Жалбата е срещу административен акт, който по общото правило на чл.145 АПК
подлежи на оспорване пред съд по отношение на неговата законосъобразност.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество
тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че с акт изх.№
01-2600/5305 от 10.09.2019 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2018 на основание чл.63, т.1, във връзка с чл.77,
т.4, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 1306 от 17.12.2013 г. и чл.15, ал.3, т.1 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е прекратен
поетият от дружеството-жалбоподател ангажимент по направление „Биологично
растениевъдство“, защото след извършени административни проверки е установено,
че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата
кампания парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по
направление „Биологично растениевъдство“ е 75 %, т.е., не е спазено изискването
на чл.17, ал.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Актът е съобщен на
дружеството-жалбоподател чрез препоръчано писмо на 25.09.2019 г. (известие за
доставяне – л.21) и няма данни да е бил обжалван по съдебен ред. Едва в
настоящото съдебно производство дружеството-жалбоподател прави възражение, че
този акт не е съобщаван и представляващият дружеството не знае за неговото
издаване.
С писмо изх.№ 01-2600/5305#1 от 24.09.2020 г. (л.15-16) на основание чл.26, ал.1 АПК дружеството-жалбоподател е било уведомено, че ДФЗ открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание
влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх.№ 01-2600/5305 от 10.09.2019 г.,
получено от юрисконсулт на дружеството на 08.10.2020 г. (известие за доставяне
– л.17). В уведомителното писмо са изложени почти изцяло мотивите за издаване
на оспорения акт и на дружеството е даден 7-дневен срок от получаване на
писмото за доброволно плащане на недължимо платената сума в размер на
3 887,58 лева или в случай на несъгласие в същия срок да представи
възраженията и допълнителните си доказателства във връзка с констатациите.
На 12.04.2021 г. е издаден оспореният акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-2600/5305 – предмет на настоящото съдебно производство,
защото доброволно не е била върната недължимо платената сума, защото с влязъл в
сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх.№ 01-2600/5305 от 10.09.2019 г. ДФЗ – РА е
прекратен поетият ангажимент на „Еко Димана“ ООД в четвъртата година от
ангажимента и в съответствие с чл.15, ал.4, т.2, б.“б“ от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. следва да възстанови 40% от общата изплатена сума в размер на 9 718,94
лева по направление „Биологично растениевъдство“ през предходните години или да
възстанови сумата 3 887,58 лева.
В хода на съдебното производство за доказване на твърдението на представляващия
дружеството-жалбоподател, че актът за прекратяване на агроекологичния
ангажимент не е получен, е допуснато извършване на съдебно-графологична
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните писмени доказателства. Според заключението на
съдебния експерт ръкописният текст „Получих лично, 15.04.19 г.“ (л.22 и л.23)
под теста на уведомлението по чл.26, ал.1 АПК за откриване на производство по
издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 и
подписите след ръкописния текст не са изпълнени от И.Н.Б.– управител на „Еко
Димана“ ООД.
Този извод на съдебния експерт според съда не променя факта, че акт изх.№
01-2600/5305 от 10.09.2019 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2018 е
влязъл в сила и е породил своето правно действие.
Житейски и правно нелогична е защитната теза, че едва с получаването на
оспорения акт за установяване на публично държавно вземане за
дружеството-жалбоподател е станал известен фактът на прекратяване на
агроекологичния ангажимент, защото изпълнената от „Български пощи” ЕАД
процедура по връчване на препоръчани пратки, видна от самите известия за
доставяне (л.21, 17 и14) и описана в писмо от 28.10.2021 г. (л.48) и извлечение
от опис (л.49), е уредена в Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети на КРС и Общите условия на договора с
потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от „Български пощи” ЕАД, и е доказателство, че всички съобщавания са
стигнали до знанието на управителя на дружеството.
Съгласно чл.6 от Общи правила на КРС непрепоръчани и препоръчани пощенски
пратки, адресирани до еднолични търговци и юридически лица, се доставят на
посочения върху пратката адрес или на адреса за кореспонденция, освен ако в
сключен между пощенския оператор и съответното лице договор не е предвидено
друго. По делото не се твърди и не се представят доказателства, че дружеството
има сключен с пощенския оператор договор, в който да е предвидено друго относно
връчването на пощенските пратки, адресирани до „Еко Димана“ ООД. В случая
адресът, на който е връчена пощенската пратка, е посочен като адрес за
кореспонденция в заявлението за подпомагане и като седалище и адрес на
управление на „Еко Димана“ ООД. Доколкото се касае за правила за връчване на
пощенски пратки от пощенски оператор, които правила са изрично уредени от ЗПУ и
приетите от КРС Общи правила, правилата на ГПК и АПК са неприложими за
пощенския оператор.
По същия начин е регламентирано доставянето на препоръчани пратки и в Общите
условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски
парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД, т.44, б.„в“, съгласно която
препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на
посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен служител. Пратките
са били връчени на посочения адрес, на лица, които са ги приели без възражения,
че не са упълномощени да получават книжа или че нямат връзка с дружеството.
Съгласно т.44, б.“и“ от Общи условия на „Български пощи“ ЕАД при доставяне на
препоръчани пощенски пратки с известие за доставяне получателят подписва
известието, попълва датата на получаване и другите необходими реквизити и го
предава на пощенския служител, а „Български пощи“ ЕАД го връща за доставяне на
подателя като препоръчана пратка. В случая известието за доставяне е оформено
съобразно посоченото в общите условия и отразява надлежното връчване на
пощенската пратка. Отношенията между получателите, приели пратките на адреса на
дружеството, и самото дружество във връзка с предаване на пратките са ирелевантни
за настоящия спор. Връчването на пощенските пратки е извършено на адреса на
регистрация на дружеството и са надлежно приети, като са оформени известия за
доставяне, които с оглед удостовереното в тях представляват официални
свидетелстващи документи, чиято материална доказателствена сила не е оборена от
дружеството-жалбоподател. В този смисъл определение № 12177 от 29.11.2021 г. по адм. дело № 11168/2021 г. на ВАС, V о., определение
№ 9805 от 29.09.2021 г. по адм. дело № 8821/2021 г. на ВАС, V о.
При тези факти съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са
налице основания за неговата отмяна.
Съгласно чл.15, ал.4, т.2, б.“б“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. подпомаганите земеделски стопани
възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление
заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент;
в зависимост от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията,
в която е прекратен ангажимент по ал.3, т.1, 2, 4 и 5, възстановяват 40 % от
изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година.
В настоящия случай, както се каза по-горе, безспорно е установено, че
многогодишният ангажимент е прекратен през четвъртата година с влязъл в сила
акт, т.е., налице е предпоставката, за да прояви нормата на чл.15, ал.4, т.2,
б.“б“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. своето правно действие. Нормата е
императивна и задължава земеделския производител да възстанови 40 % от
получената субсидия, като не предоставя правна възможност за избор на друго
действие.
Възстановяването на получените средства е последица от влизането в сила на
акта за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 за кампания 2018 г.,
поради което именно защитната теза на дружеството-жалбоподател беше
съсредоточена към установяване на твърдението, че такъв акт не му е бил
съобщаван, но което твърдение остана недоказано, както това беше обсъдено
по-горе.
Няма спор по делото, че субсидията, която дружеството-жалбоподател е
следвало да възстанови по сметката на ДФЗ, не е била върната, поради което е
издаден оспореният акт за установяване на публично държавно вземане – предмет
на настоящото съдебно производство. Противно на застъпеното в жалбата
становище, в оспорения акт в достатъчна степен ясно и конкретно са посочени
фактическите и правните основания за неговото издаване – наличието на влязъл в
сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 11 през
четвъртата година и неизпълнение на законовото задължение за доброволно връщане
на 40 % от получената субсидия, явяваща се недължимо платена поради
предсрочното прекратяване на ангажимента по мярка 11.
Възраженията за липса на нарушение и неприлагането на Наредбата за
администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове
не следва да бъдат коментирани като неотносими към настоящия спор. Публичното
държавно вземане в случая произтича не от нарушение при изпълнение на проект, а
от прекратяването на поетия многогодишен ангажимент по мярка 11 в четвъртата
година и невръщането на 40 % от получената субсидия. От друга страна, чл.27,
ал.3 ЗПЗП задължава Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия
за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които
съгласно чл.162, ал.2, т.8 ДОПК представляват публично държавно вземане.
Определената с оспорения акт сума за възстановяване представлява публично
държавно вземане, защото е недължимо платена с оглед предсрочното прекратяване
на ангажимента субсидия по мярка 11, финансирана от държавния бюджет.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С
оглед изхода на делото на дружеството-жалбоподател не се дължат разноски.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еко Димана“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Съборна“ № 2,
представлявано от управителя И.Н.Б., против акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-2600/5305 от 12.04.2021 г. на зам.-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: