РЕШЕНИЕ
Номер 16918.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивIII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия А. Цанкова
Екатерина С. Роглекова
Секретар:Христина В. Христова
Прокурор:Атанас Янков
като разгледа докладваното от Христо Д. Симидчиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205300601600 по описа за 2020 година
С присъда №-121/09.06.2020г по НОХД № 4372/2019г подс. А.С. е
признат за виновен в това,че на 13.11.2017г. в град Пловдив е управлявал
МПС - лек автомобил марка „Мазда“, с рама № J**********, след употреба
на наркотично вещество - амфетамин и на основание чл. 3436 ал. 3 от НК вр.
чл. 54 от НК е осъден на една година и десет месеца лишаване и ГЛОБА от
1000 лева.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „Б“ от ЗИНЗС е определен
първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия Симеонов наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 343г вр. с чл. 3436 ал. 3 вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е
постановено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК от наложеното на
подсъдимия С. наказание лишаване от свобода е приспаднат о времето, през
което същият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа, по реда на
НПК за срок до 72 часа, както и с мярка за неотклонение „Задържане под
1
стража“, считано от 13.11.2017г. 24.11.2017г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
Вещественото доказателство - накрайник от техническо средство за
проверка на употреба на наркотични вещества, предаден на съхранение в
Четвърто РУ при ОДМВР Пловдив е постановено да се унищожи като вещ
без стойност след влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия С. е осъден да заплати
по сметка на ОД МВР Пловдив сумата от 2310,81 лева, представляваща
разноски в досъдебна фаза,както и да заплати по сметка на Районен съд -
Пловдив сумата от 400 лева, представляваща разноски в съдебната фаза.
Недоволна от присъдата е останала РП-Пловдив,която е депозирала
протест с искане за увеличаване срока на наложеното наказание лишаване от
свобода.В допълнителен протест са наведени доводи за необосноваността на
съдебния акт,предвид оценката на част от доказателствата,а с това и
възприетата от съда индивидуализация на наказанието. Моли да се
възприеме,че постановената присъда е несправедлива и необходимостта от
увеличаване на наказанието лишаване от свобода и това по чл. 37 ал.1 т.7
лишаване от право на управление на МПС.
Срещу присъдата са депозирани въззивни жалби от защитника адв. Д. и
подс. С. с искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна
такава. С допълнителна жалба от защитата са наведени пространни доводи за
отмяна на присъдата поради нейната необоснованост,незаконосъобразност и
допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста и счита
присъдата за законосъобразна и справедлива.
Подсъдимият и защитата поддържат въззивата жалба,както в условията
на алтернативност счита,че делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане пред друг съдебен състав пред първата инстанция.
Пловдивският окръжен съд,въззивна инстанция,като обсъди
изложените от страните доводи и предвид изисквания за
обоснованост,законосъобразност и справедливост,намира и приема за
2
,установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими и разгледани по същество
се неоснователни.
За да постанови присъдата си първия съд е приел следната фактическа
обстановка:
На 13.11.2017г., свидетелите М. и Й. били на работа от 07.00 часа до
19.00 часа, като полицейски служители в 04 РУ при ОДМВР Пловдив
съгласно утвърден план - график на Началника на полицейското управление.
Работели като автопатрул с позивна 441 и към 16.10 часа на посочената дата
забелязали на ул. „Б." до № *, придвижването на лек автомобил марка Мазда
626, който бил без регистрационни табели. Автомобила бил спрян за
извършването на проверка, като било установено че същия се управлява от
подсъдимия който притежавал лекия автомобил Мазда 626, регистрирано
под № ******** в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив. При
проверката било установено, че в него се возели свидетелите Л., И. и С..
Подсъдимия С. бил употребил високорисково наркотично вещество
амфетамин, но въпреки това се качил на притежвания от него лек автомобил
и управлявал същия и возил своите познати. В хода на проверката
полицейските служители установили, че подсъдимия бил с блуждаещ поглед
и зачервени очи, като движенията му били забавени. Освен това получили
информация от оперативната дежурна, че С. бил криминално проявен именно
по линия на наркотиците и по линия на кражбите. Подсъдимият С. бил
отведен в Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, за да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества. Там св. Р. - полицейски
служител в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, изпробвал
подсъдимия за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug
Test 5000, с фабричен № ARJF - 0026. Тестът бил положителен и апаратът
отчел употреба на наркотични вещества - амфетамин и опиати, от
подсъдимия. За извършената проба с техническо средство от св. М. бил
съставен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества, от дата 13.11.2017г.
Поради установеното, подсъдимия С. бил задържан за 24 часа със
Заповед за задържане на лице от 13.11.2017г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
3
от ЗМВР.
За тази констатация на подсъдимия С. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, серия Д, бл. № 0365158, с
който като доказателство били иззети свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № *********, контролен талон с № 5935755 и
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство с № *********.
Издадения АУАН бил подписан от подс. С., като в графата за възражения
саморъчно отбелязал че преди четири дни бил освободен от болницата с
пневмония, както и че не бил употребявал нищо при шофирането.
Бил издаден и талон за медицинско изследване с № 0005990, в който
било отразено че талона му бил връчен в 18.40ч. на 13.11.2017г., както и че е
уведомен че има право да се яви в УМБАЛ Пловдив, до 19.25ч. за даване на
кръвна проба за проверка на употреба на наркотични вещества. Подсъдимия
подписал издадения талон за медицинско изследване, с което удостоверил че
талона му бил връчен и че е запознат с правото му да даде кръвна проба в
посочения часови диапазон. В талона подсъдимия отразил, че приема
показанията от теста, както и че ще даде кръвна проба.
Поради изразеното желание да даде кръвна проба, подсъдимият бил
отведен в спешен кабинет в УМБАЛ Пловдив, където дал кръв за медицинско
изследване за наличието или липсата на наркотични вещества. Бил съставен
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в който било отбелязано че пациента
постъпил на 13.11.2017г. в 18.50ч., и напуснал на 13.11.2017г., в 19.30ч. В
анамнезата, в листа било отразено че е докаран от екип на МВР за вземане на
кръвна проба за употреба на наркотични вещества, като пациента съобщил че
бил изписан преди 4 дни от болница в Гърция в която се лекувал от
пневмония и приемал антибиотици, а в графа „Изследвания" било отразено,
че били взети 5 монвети по 3 мл. всяка.
Въззивният съд приема изложения в мотивите към присъда анализ на
гласните доказателства,с който е приел и кредитирал изцяло показанията на
групата свидетели М., Й., Р., П., С., Л. и И.. Съдът е кредитирал изцяло
показанията на посочените свидетели по отношение на фактите подлежащи
на доказване по делото, посочени по-горе, като обосновано ги е оценил,като
съответни едни на други, непротиворечиви, и намиращи подкрепа от
4
приобщените по делото писмени доказателства. Правилно оценката на съда за
качеството на тази показания съдържа изводите за приложеното основание
чл. 281 от НПК,предвид не малко изминалия срок от няколко години и
нормално наличното обстоятелство да не помнят всички подробности, за
които вече са разказали в досъдебното производство.
Според въззивният съд в мотивите към присъдата е представен обстоен
анализ на дадените от подс. С. обяснения и за част от които е преценил,че те
се явяват относими към възприетата фактическа обстановка.
В съответствие с правната доктрина тези обяснения правилно са
преценени с оглед тяхната двуяка природа,както като средство за защита
,така и като годно доказателствено средство. За това частичната кредитация
на обясненията приета от съда в частите в които не противоречат на
кредитираните от съда останали доказателства се явява обективно
обоснована.Обосновано съдът не е дал вяра на заявеното, че управлявания
автомобил е без номера, защото била обект на престъпление,което е
обосновал с приложени други несъмнени писмени доказателства. Обосновани
се явяват според настоящия съд съображенията в мотивите относно
изразеното становище и доводи на подсъдимия относно употребата на
наркотични вещества, каквото му е било вменено като обвинение
Представеното признание за употреба няколко дни преди да му бъде
извършена проверка и по начина и време,когато според С. е приел
наркотично вещество е необосновано и непоследователно изразено. Заявява
еднократна употреба на таблетки, 3-4 дни преди да пристигне в България,,в
последствие, че е вземал таблетки в продължение на няколко
дни.Обосновано съдът е анализирал налично приложената по делото писмена
документация относно данните за осъщественото изследване на
биологичните проби,където подсъдимия е споделял времето и вида на
употребените от него вещества-лекарства и правилно е достигнал до
извода,че подсъдимият дефинира своята защитна позиция,като не представя
обективната истина за установеното в кръвта му наличие на амфетамин и с
това обективния извод,че не може да се даде вяра на кога и какво вещество
е употребил.
Въззивната съдебна инстанция приема,че мотивите към присъдата
5
представят коректен анализ върху доказателствените средства приложени по
делото и основанията те да бъдат включени към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът правилно е кредитирал съдебно-
химическа/токсикологича експертиза с която е била изследвана кръвта на
подсъдимия и която е установила несъмнено присъствие на наркотично
вещество от групата на стимулантите - амфетамин – вещество с висока степен
на риск за общественото здраве. На следващо основание съдът е приел
правилно,че отразеното експертно заключение относно приемът на лекарства,
включително антибиотици, не може да повлияе на резултатите от
лабораторното изследване, а с това и че приемът на медикаменти не може да
бъде отчетен като употреба на наркотично вещество. На същото основание
заключението допълва извода на експертите,че е невъзможно друго вещество
да доведе до фалшив положителен резултат, т. нар. доказателствен метод.
Следователно употребата на антибиотици, за които съобщава в различни
моменти по делото подсъдимия, по никакъв начин не е могло да бъде
отчетено като употреба на някакво, а именно конкретно установеното
наркотично вещество. Ясни и обосновани се явяват изводите на съда и
относно обсъденото заключение по съдебно-психиатрична експертиза и
установените обстоятелства,че подс. С., не се води на диспансерен учет в
ЦПЗ – Пловдив,няма данни да е бил там за преглед и лечение. Диагнозата
поставена на подсъдимия е разстройства вследствие употреба на опиоиди,
синдром на зависимост, непълна ремисия. Синдромът на зависимост от
опиоиди, протичащ с непълна ремисия, не изключва способността му да
разбира или да ръководи постъпките си. По време на извършването на
инкриминираното деяние на 13.11.2017 г.той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Общото
здравно състояние на А.С. е задоволително и позволява престой в ареста.
Въззивната съдебна инстанция намира,че присъдата се явява правилна
и законосъобразна предвид приложението на материалния закон. Обосновано
съдът е приел,че несъмнено установените от подсъдимия действия/ които не
се оспорват от защитата/,при управлението на МПС е установена употреба
на наркотично вещество – амфетамин,което вещество е включено в Списък I
за растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве.
По наведените от защитата доводи за доказателствата относно
6
установената употреба на наркотичното вещество съдът е представил
пространни мотиви за регламентирания ред,по който следва да се
установяват елементите от обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 343б ал.3 НК. В подкрепа на това в мотивите към
присъдата е посочена установената наказателна доктрина,с която е
определена от правна страна разликата между изпълнителното деяние по ал.1
и тази по ал.3 на този текст от НК. Съдът е обосновал изводите си за
установеното виновно поведение и с оглед нормативната уредба,която
определя реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или
употребата на наркотични вещества и техните аналози. Отразил е
съдържанието на тази част от правната уредба,която касае употребата на
наркотични вещества. Съпоставил е конкретно установените факти относно
начина, по който е бил констатирано,че подс. С. управлява МПС,след
употреба на наркотици и последващите действия относно изпълнението на
нормативната уредба за проверка и контрол на първоначалната регистрация
на това деяние. За това е представил законосъобразни изводи,че обективната
страна на деянието е установена по несъмнен начин.
Правната характеристика на деянието е изяснена обосновано и предвид
съображенията на съда за субективната страна деянието. Съдът е приел,че то
е извършено с пряк умисъл,тъй като деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
Индивидуализацията на наложеното наказание се възприема от
въззивният съд като правилна. Посочено е виждането на съда,че наказанието
за подсъдимия С. следва да бъде определено в рамките на чл. 54 НК.
Изключена е правната възможност да се приложи чл. 55 от НК , тъй като не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия С. обстоятелства.
При анализа за наличните обстоятелства за наказателната отговорност е
приета като смекчаващо отговорността обстоятелство влошеното общо
здравословно състояние и изминалото повече от две години време от датата
на извършване на престъплението.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът е приел
7
обремененото съдебно минало на подсъдимия и лошите характеристични
данни за осъществено друго престъпление, също свързано с високорискови
наркотични вещества - по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което е бил признат за
виновен и осъден с влязло в сила определение на съд,наред с установените
доказателства, че употребява наркотици от години. На това основание съдът
е определил наказанието си при превес на смекчаващите, отговорността
обстоятелства и близко до баланса,като е наложил наказание "лишаване от
свобода" за срок от една година и десет месеца и "глоба" в размер от 1000 /
хиляда лева / лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗИНСЗ е постановил наложеното
наказание "лишаване от свобода", да се изтърпи при първоначален "Строг"
режим.
Настоящата съдебна инстанция приема индивидуализацията на
наказанието като справедлива и законосъобразна Наказанието лишаване от
свобода по размер е съответно на характера и степента на обществена
опасност на деянието и на дееца. Осъщественото престъпление засяга
регламентираните обществените отношения по безопасността на транспорта
и незаконосъобразната употреба на наркотични вещества.То се явява и
особена предпоставка на закона за безопасността на движението,което
законодателят е предвидил.
Наложеното наказание по чл. 343г, вр. чл. 3436, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т.
7 НК, "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от две години е
справедливо и законосъобразно,предвид индивидуализиращите белези на
деянието,коетио е осъществено от лице употребяващо системно наркотични
вещества.С това наказание въззивния приема,че целите на чл. 37 от НК са
изпълнени в пълен обем.
Доводите и съображенията на защитата не се възприемат от въззивният
съд.
В рамките на защитната пледоария, защитата отново акцентира върху
разбирането за липсата на съставомерност на процесното деяние, тъй като
установяването на употреба на наркотични вещества не е обективно,предвид
малкото количество кръвна проба иззета от подсъдимия,наред с липсата на
8
пълното изясняване какво е било негативното въздействие на наркотичното
вещество. Настоящият съдебен състав счита, че това разбиране е неправилно,
по следните съображения: За да се приеме, че деянието по смисъла на чл.
3436, ал. 3 НК е съставомерно от обективна страна, то напълно достатъчно е
да се установи употребата на наркотични вещества при управлението на
МПС, като е без значение кога подсъдимият ги е приел във времето, както и
дали наркотичните вещества са успели да въздействат върху съзнанието, а от
там и на реакциите му като водач, т. е. дали той е бил повлиян в степен да се
чувства под тяхно въздействие. Забраната за управление на МПС след
употреба на наркотично вещество е абсолютна и по това се различава от
забраната, касаеща управление след употреба на алкохол, която е
относителна и законът дава определения минимален толеранс от 0, 5 %
като допустима и несанкционираща се концентрация, а до 1. 2 %
административно-наказателна отговорност.
Както пред първата инстанция,така и пред въззивната защитата
повтори тезата за липсата на достатъчно доказателства,които да подкрепят
обективната страна на престъплението и за допуснати съществени
процесуални нарушения на ДП. Наред с това бяха представи изводите ,че
първоистанционният съд е дал неправомерна оценка и приоритет на част от
гласните доказателства и които е ползвал за постановяване на осъдителната
си присъда. Според защитата материалния закон не е приложен правилно, с
оглед представените правни изводи на съда
Настоящата съдебна инстанция не приема доводите на защитата като
обосновани и съответни на установените фактически положения по делото.
Необосновано се твърди от защитата,че допуснатите на досъдебното
производство процесуални нарушения,които са засегнали правото на
защитата не са били обсъдени от съда. В мотивите към присъдата е даден
ясен отговор на правната характеристика на осъщественото престъпно
деяние, как се осъществяват елементите от изпълнителното деяние на
престъплението по чл.343б ал.3 НК и неговата форма,обективната и
субективна страна на престъплението. Съдът аргументирано е изложил
същностната отлика между хипотезите на ал.1 и ал.3 от този текст на закона и
законосъобразно е посочил,че обвинението по чл. 343б ал.3 НК е определено
от наказателната доктрина на просто извършване. Субектът на
9
престъплението следва да управлява МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози и без това обстоятелство да се установява по
надлежния ред. Според въззивният съд тези правни аргументи дават отговор
на тази част от наведеното в защитната теза твърдение,че съдът не е изложил
мотиви на защитния довод за невъзможността да бъде организирана защита
при трикратно промененото на ДП обвинение. Според настоящата съдебна
инстанция съдържанието на тази защитна теза относно промененото по хода
на ДП обвинение не кореспондира с изложения и желан от защитата правен
извод.За въззивният съд не стои под съмнение дали защитата не е разбрала
доводите относно правната квалификация,които са изложени в мотивите
към присъдата. Аргументите на защитата пред първата инстанция са се
основавали на спорадична съдебна практика на ВКС,която правилно е
оценена от първия съд като различно отличаваща се от общо възприетата
правна доктрина. Въззивната жалба отново акцентира върху правното
съображение,че установяването на количеството употребено упойващо
вещество и неговото установяване по надлежния ред не са от съществено
значение за съставомерността на деянието. В подкрепа на това са изложени
част от установените по делото фактически положения относно
здравословното състояние на подсъдимия. Защитата заяви пред въззивния
съд,че с необосновано дадения анализ извършен от първия съд на
заключението на СХЕ-за е изключил времето на приема на наркотичното
вещество, обективното състояние и поведение на подсъдимия по време на
инкриминираното събитие, от което произтича и незаконосъобразния извод
на първия съд,че на инкриминираната дата подс.Симеонов е употребил
наркотично вещество и е предприел действие по управляване на МПС.
Настоящата съдебна инстанция не възприема тези доводи на защитата.
Теоретичните предпоставки относно влиянието на алкохолната
концентрация в кръвта на водача над 1.2 промила или употребеното
наркотично вещество,които обосновават опасната промяна в съзнанието и
поведението на водача на МПС, който ги е употребил не предполагат
законова регламентация за установяване количеството на наркотичното
вещество, изминалия период от употребата им до осъществяването на
изпълнителното деяние и действителното състояние на водача управляващ
МПС,след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Не е налице
основание да се приеме становището на защитата, че първия съд
10
незаконосъобразно и неправилно е игнорирал тази част от заключенията на
вещите лица от СХЕ и СПЕ,които обосновавали липсата на наркотично
въздействие върху подсъдимия.Обсъдените в мотивите към присъдата
заключения по тези две експертизи не кореспондира с оценката на
защитата,че съда ги е игнорирал или оценил неправилно. Заключението по
СПЕ установява липсата на достоверни гласни източници, за да бъде
подкрепен извода за налична остра интоксикация. Съобразно медицинската
документация в амбулаторния лист издаден при вземането на кръвната проба
не е била отчетена симптоматика на наркотично повлияване. Заключението
по СХЕ отчита установеното наличие на амфетамин в установената
концентрация. Вещите лица допускат,че установената концентрация се явява
дори ниска за лица,които ежедневно приемат този вид наркотично
вещество,като уточняват,че е налице индивидуална относителност за този си
извод. Тези изводи надлежно са посочени от първия съд и той ясно се е
обосновал защо не възприема защитната теза,че подс.С.,след като не бил
повлиян от наркотичното вещество, е налице основание да се постанови
оправдателна присъда.
Присъдата е законосъобразна по отношение определения режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, разпореждането с ВД и
присъдените разноски.
Въззивният съд,след като провери изцяло присъдата,намира,че не
следва да се приложат основанията на чл. 348 ал.3 от НПК за отмяна на
атакуваната присъда.
Предвид изложеното и на основание чл. 338,вр. чл. 334 т.6 НПК,
РЕШИ:
Р Е Ш И :
11
ПОТВЪРЖДАВА присъда №- 121/09.06.2020г по НОХД №-
4372/2019г по описа на ПРС ХХV н.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12