ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 81
гр. В., 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500008 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 420 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Е. Р. Й., ЕГН: ********** с адрес: гр.
Д. подадена против определение №691/04.11.2021г. по ч.гр.д.№1368/21г. на
ВРС, с което е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението по
20218980401113 по описа на ЧСИ Ст. Н., с район на действие ВОС.
В частната жалба са направени оплаквания, че са налице
предпоставките на чл.420, ал.2,т.2 и 3 ГПК, тъй като жалбоподателката има
качеството потребител. С обжалваното определение ВРС е оставил без
уважение искането за спиране на изпълнителното производство, без да е
обсъдил наличието или липсата на неравноправни клаузи, нито е обсъдил
доводите за неправилно изчислен размер на вземането по договора, сключен с
жалбоподателката като потребител. Поддържа се и наличие на неравноправни
клаузи в договора, както и нередовен от външна страна документ по чл.417
ГПК.
От „Т. Б. А. Б.“ ЕАД - ответник по частната жалба и заявител в
заповедното производство – е постъпил писмен отговор, в който са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба и е направено искане за
потвърждаване на обжалваното определение. В писмения отговор се посочва,
че документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е
редовен от външна страна, подписан е от оторизирано от банката лице и
съдържа нужната информация за индивидуализация на вземането по
основание, размер и страни. Сочи се, че не са представени доказателства за
наличие на нито една от хипотезите на чл.420, ал.2 ГПК, поради което
жалбата е неоснователна.
1
След като взе предвид подадената частна жалба, отговора на същата и
представените доказателства в приложеното ч.гр.д.№ 1368/21г.на ВРС, ВОС
намира следното:
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 420, ал. 3 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Видно от ч.гр.д.№
1368/21г.на Видински районен съд, от Т. Б. А. Б. ЕАД със седалище в гр.С.
против ЕЛК. Р. Й. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК , въз основа на представено извлечение от счетоводни книги
съгласно чл.417 ,т.2 ГПК за актуално състояние на кредитна сметка по
договор за потребителски кредит №********** от 02.08.2019г., към
08.06.2021г. Посочено е в същото, че по договора са просрочени вноски с
падеж 05.01.2020г., 05.02.2020г. и 05.03.2020г., поради което е настъпило
предсрочна изискуемост на кредита с дата 05.05.2021г.Със Заповед за
изпълнение №194/28.06.2021г. по ч.гр.д.№ 1368/2021г. на ВРС е разпоредено
заплащане на сумите 4535.47 лева главница, 976.92 лева договорна лихва за
периода 05.01.2020г. –05.05.2021г, и 603.82 обезщетение за забава за периода
05.01.2020г. до 08.06.2021г, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението 24.06.2021г. до окончателното издължаване, 122.32 лева ДТ и
150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист и
е образувано изпълнително дело 20218980401113 по описа на ЧСИ Ст.Н.. В
срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта и е поискал
спиране на изпълнението, като е посочил, че извлечението не е редовен от
външна страна документ, тъй като не е посочено коя е последната внесена
погасителна вноска, нейния размер и за кой месец се отнася, кои вноски не са
платени размерът и падежът им, какъв е размера на остатъка от задължението
и договорна лихва за забава. Посочено е още, че не е получавала уведомление
за настъпила предсрочна изискуемост, както и че е внасяла суми на
25.01.2020г. и на 03.03.2020г. Поради това не е настъпила предсрочна
изискуемост, съгласно чл.16.2 от договора, която и поставя в неравноправно
положение потребителя, като предвижда автоматична предсрочна
изискуемост на кредита, без уведомяване на длъжника. Посочено е, че не са
спазени и разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7-9 ЗПК, поради което и съгласно чл.22 ЗПК клаузите на чл.9-14 и
чл.15-22 от договора са недействителни, поради което е поискано спиране на
основание чл.420, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
С обжалваното определение 691/04.11.2021г. по ч.гр.д.№1368/21г. на
ВРС съдът е разграничил хипотезите на чл.420, ал.1 и 2 от ГПК и е приел, че
хипотезата на ал.1 не е налице. Приел е , и че съгласно ал.2 на текста на съда е
предоставена възможност но не и задължение да спре изпълнението, при
наличие на убедителни писмени доказателства, че страната не дължи
претендираната сума. Посочено е, че спиране може да настъпи, ако е налице
една от посочените две хипотези и е отхвърлил искането поради липса на
2
убедителни писмени доказателства, че сумата не се дължи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Основанията за спиране на изпълнението, с оглед подадено възражение срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение, са посочени в чл.420, ал. 1 и 2
ГПК. Фактическият състав на чл.420, ал.1 ГПК регламентира задължение за
съда да спре изпълнението при наличие на надлежно обезпечение на
кредитора по реда на чл.180 и 181 ЗЗД, който не е приложим в настоящия
случай, с оглед направеното искане за спиране поради наличие на
основанията на чл.420, ал.2, т.2 и 3 ГПК.
Фактическите състави на основанията за спиране, предоставени като
възможност за съда по чл.420, ал.2 ГПК, без представяне на обезпечение и
при наличие на убедителни писмени доказателства са три и са изведени като
т.1-3 на ал.2. В обжалваното определение, съдът е посочил, че не са
представени доказателства по т.1 – че вземането не се дължи, каквито
твърдения не са правени от длъжника. Не са изложени мотиви за отхвърляне
на искането за спиране по т.2 – че вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, както и по т.3 –че неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
По отношение доводите за липса на документ, редовен от външна
страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, прието е в
съдебната практика, че удостоверителният обхват на извлеченията от
счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка
основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл.
417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК). Преди да постанови издаване на заповед за
незабавно изпълнение и да разпореди издаване на изпълнителен лист, съдът
трябва да провери дали представеното извлечение от счетоводните книги
представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл. 417, ал.
1, т. 2 ГПК за образуване на заповедно производство.
Според тази правна норма такива основания са извлеченията от
счетоводните книги, които установяват вземания на държавни учреждения,
общини и банки. Понятието"счетоводни книги" не е легално дефинирано, но
принципите и изискванията за начина на водене на счетоводството следват от
ЗСч. (като например: изискване на чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗСч. за всеобхватност и
достоверност на счетоводните системи; изискване на чл. 2 ЗСч. към
счетоводните записвания за регистриране на счетоводните операции в
хронологичен ред и др.). Следователно представените от заявителя
извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват
задължението на длъжника. Освен това представените документи трябва да
удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, а именно - подлежащото на изпълнение вземане включително и
за това от кога длъжникът е изпаднал в забава. Изискването на закона за
3
редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т.
2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери
дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Съдебната практика приема също, че изводите на съда следва да се формират
въз основа и на другите писмени доказателства , представени по делото –
извън извлеченията от счетоводни книги.
В конкретния случай проверката на съда води до извода ,че
представения документ – „извлечение от счетоводни книги“ не е редовен от
външна страна.
Нито в Закона за счетоводството, нито в Закона за потребителския
кредит или в Закона за кредитните институции обаче, се съдържат
специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от
счетоводните книги, като документ по чл.417, т.2 ГПК.
Трайната и последователна практика на ВКС на РБ е в насока, че
извлечението почл.417, т.2 ГПК трябва да съдържа данни за договора за
кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за
начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането -
главница и лихви, за момента на неговата изискуемост, а когато заявителят
се позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит или на част от него,
фактът на предсрочната изискуемост също трябва да е удостоверен в
извлечението.
Всички тези факти и обстоятелства се съдържат в представеното със
заявлението извлечение от счетоводните книги. Само по себе си извлечението
от счетоводните книги не може да се квалифицира като първичен или
вторичен счетоводен документ. Няма предвидени в нормативен документ
изисквания на извлечението, които да го приравняват на същински
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството.
В настоящия случай в извлечението е посочено ,че размерът на
сумата съгласно договор е 8734.79 лева, а в чл.7.1 от договора е посочен
размер на кредита 4700.00 лева, общ размер на застрахователна премия 751.92
лева, еднократна такса за оценка на риска 654.23 лева и общ размер на
кредита 6106.15 лева. В чл.10 от договора е посочен ГПР 49.04 и обща сума
дължима от потребителя 8080.72 лева, както и че крайния срок за погасяване
на задължението по договора е 05.08.2021 година, посочена е дата на
настъпила предсрочна изискуемост 05.05.2021г. , поради неплащане на три
поредни вноски- 05.01.2021г., 05.02.2021г. и 05.03.2021г. Посочен е периода
и основанието за начисляване на лихвите Посочено е времето и размера на
погасяваните главница и лихви, без да е описано твърдяното просрочие
конкретно по отношение на главница ,лихви , такси и застрахователна
премия, и как е формиран размера.
В чл.16.2 от договора е записано, че при пълно или частично
просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски,цялото
непогасено задължение съгласно погасителния план става незабавно и
4
предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите
поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата, върху цялото
непогасено към него момент задължение за главница на потребителя започва
да се начислява законната лихва по чл.9.4 до окончателното погасяване на
задължението. Още се казва, че в този случай, предсрочната изискуемост
настъпва автоматично при условията на настоящата разпоредба, без да е
необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани,
предизвестия и други. В конкретния казус в извлечението е посочена
последна неплатена вноска с падеж 05.03.2021г, а дата на настъпване на
предсрочната изискуемост - 05.05. 2021г., която е два месеца след падежа на
третата твърдяна непогасена вноска.
Видно от уведомление за предсрочна изискуемост до
жалбоподателката с дата 13.04.2021г. цялото задължение по договор за кредит
№********** е обявено за предсрочно изискуемо поради неплащане на
вноски с падежи 05.10.2019г., 05.11.2019г., 05.12.2019г., различни от
посочените в извлечението от книги. Уведомлението е получено от съпруг на
жалбоподателката, видно от обратна разписка, без да може да се установи на
коя дата, поради нечетлив печат. От справка за направени плащания по
договор за потребителски кредит №********** /02.08.2019г. с дата
15.03.2021г. е видно, че по същия, на 25.01.2020г. са внесени 337.00 лева , а на
03.03.2020г. са внесени 347.00 лева.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че са налице
хипотезите на чл.420, ал.2,т.2 и 3 ГПК.
Жалбоподателката безспорно има качеството потребител, съгласно чл.
9, ал.3 от ЗПК.
От приложените документи се установява, че длъжникът е застраховано
лице по застрахователна програма "Защита живот, безработица,
хоспитализация" за кредитополучателите на потребителски кредити -чл.383
КЗ, предоставена от ЗК" У. ж.“ АД и З. „У.“ АД, чрез "Т. Б. А. Б. ЕАД, в
качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на
чл.382 КЗ.
Видно е , че застрахователния договор е написан с шрифт по- дребен от
договора за потребителски кредит. Според условията на застрахователния
договор срокът на застраховката е равен на срока на кредита,
застрахователната премия е еднократна и е в размер на 751.92 лв. В този
размер тя е посочена и в Договор за потребителски кредит № ********** ,
като е включена към общия размер на кредита, а не съгласно чл.11, ал.1,т.19
от ЗПК като изискуема застраховка. Нещо повече, след като е начислена в
общия размер на кредита - т.7.1 от договора, в чл.19 от договора е посочено,
5
че потребителят не е задължен да сключва застраховка, а може по собствено
желание да го направи. В заявлението, както и в извлечението от сметка не е
упомената застрахователната премия, но е включена към главницата.
Действайки като застрахователен посредник "Т. Б. А. Б." АД не
договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да
получи застрахователната премия е на застрахователя - чл. 313 от КЗ. При
настъпване на застрахователното събитие "Т. Б. А. Б." АД, като трето
правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи
застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на
вноските по премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за
застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това
вземане спрямо кредитополучателя, поради което настоящият състав намира,
че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор с потребител.
Този извод се налага и с оглед представената справка за направени плащания
по договора, от която е видно, че за периода, за който се твърди, че не са
платени три последователни вноски, са направени две плащания, което
опровергава наличието на кумулативните основания за настъпила предсрочна
изискуемост, респективно за така изчислен размер на вземанията към
длъжника. Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховка
в т.7.1 е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и
тази по сключения договор за застраховка. Освен това, предвид свързаността
с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с
погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата начл.19, ал.4 от
ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната
норма на чл.33, ал.1 ЗПК регламентираща, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът
да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за
такива.
6
На следващо място следва да се отбележи, че предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател, и то ако са били налице обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният
остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя. В случая
освен, че съществува обоснована вероятност за липсата на обективните
предпоставки, липсват и доказателства длъжникът да е уведомен за обявената
дата на предсрочна изискуемост доколкото в уведомлението по делото се
касае за вноски, различни от посочените в заявлението и извлечението, а не
се и твърди че длъжникът е уведомен. В този смисъл разпоредбата на чл.16.2 ,
изречение последно от договора, даваща право на кредитора да обяви
предсрочна изискуемост без да уведоми длъжника, също е нищожна.
Доводите на кредитора, застъпени в отговора на частната жалба, че с
изключение на редовността на документа от външна страна и доколко същия
удостоверява вземането, останалите възражения следва да се разгледат в
исковото производство по чл.422 ГПК при решаване на спора за
материалното право по същество, поради което не може да бъде обсъждано в
производството по чл. 420 от ГПК, и не следва да се приема като годно
основание за спиране на изпълнението.
Въззивният съд не споделя тази гледна точка. В това производство не се
стига до признаване или отричане на спорното вземане. Този въпрос не е
предмет на правораздавателната дейност и по тази причина не биха се
засегнали правата на неучастващата при състезателни начала страна. Целта на
производството по чл. 420 от ГПК е „обратно“ обезпечаваща – без да се
предрешава същинския материалноправен спор, да се предотврати излишното
усложняване на правоотношението в случай на вече проведено принудително
изпълнение при отричане впоследствие по съдебен ред на съществуването на
изпълняемото право, което пък би довело до необходимост от осъществяване
на редица действия за премахване на последиците от станалото вече
неоснователно принудително изпълнение. Това пък би затруднило длъжника
при осъществяване на правата му. Аналогия може да се направи с
обезпечителното производство за предварителна защита на евентуалните
права на кредитора. Както в този случай съдът преценява вероятната
основателност на предявения или бъдещия иск, /на базата на представени
писмени доказателства/, при още непроведено спорно исково производство,
така и в случая е логично съдът да прецени и вероятната неоснователност на
предявения иск за установяване съществуването на вземането. И в двата
случая съдът при познавателната си дейност си служи с обосновани
предположения, които могат да бъдат опровергани, но с допускането им, той
7
предотвратява по-тежки последици от простото забавяне на
удовлетворяването на кредитора. След като правната норма допуска да се
антиципира дължимостта на едно вземане, няма причина да се откаже и
реципрочната възможност, касаеща недължимостта им. Поради това, и с
оглед обоснованата вероятност вземането да не се дължи в поискания размер
в хипотезата на наличие на предсрочна изискуемост на вземането, както и
наличието на неравноправни клаузи в договора, може да се счетат за
основание за спиране на принудителното изпълнение. Както вече се посочи –
не е необходимо съдът да постановява по този въпрос, той действително би
бил разгледан и разрешен само в исковото производство, достатъчно е съдът
да прецени наличието на обоснована вероятност фактите да са се
осъществили. Именно поради това не всяко възражение в тази насока би
довело автоматично до спиране на изпълнителното производство, а само
такова, подкрепено с убедителни писмени доказателства. С оглед това
въззивният съд намира, че молбата по чл. 420 ал. 2 от ГПК е основателна и
следва да бъде уважена.
Като е достигнал до обратните правни изводи, заповедният съд е
постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и
вместо него бъде постановено ново, с което принудителното изпълнение бъде
спряно на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК. Тъй като при
администриране на частната жалба от ВРС не е събрана държавна такса,
следва да се бъде осъден ответника да заплати същата, с оглед изхода на
спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №691/04.11.2021г. по ч.гр.д.№1368/21г. на ВРС,
вместо което
СПИРА на основание чл. 420 ал. 2 т. 2 и 3 от ГПК принудителното
изпълнение по изп.д. № 20218980401113 по описа на ЧСИ Ст.Н., с район на
действие ВОС.
ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б. ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С. да
заплатят на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС ДТ в размер на
15.00 лева.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Препис от същото да се изпрати на ЧСИ Ст.Н. по изп.д. №
20218980401113.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9