Р Е Ш Е Н И Е
№141
гр. Г.О., 04.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря M.Къцаркова и в присъствието на прокурора …………………..., като
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1715/2019г. по описа на
Горнооряховския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД; чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.
Ищцата С.Е.
Д.(чрез адв.И. Ил.И. 
от ВТАК), твърди в исковата молба, че С.Е. Д. и И.С.К.
се запознават и заживяват съвместно.
През време на съжителството имат
родени две деца М.И.С.с ЕГН********** и С.И.С.
с ЕГН**********. С влязло в сила съдебно решение по гр.дело№1941/2018г. ГОРС е:
-предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата М.И.С.с
ЕГН********** и С.И.С. с ЕГН********** – на майката С.Е. Д.; -постановил
местоживеенето на децата да е адрес: ***,
където живее майката; -на бащата И.С.К. е определен режим на лични отношения с децата(право на бащата да вижда децата
всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 10:00ч. в събота до 17:00ч. в
неделя, с преспиване при него, както и да ги взема при себе си двадесет дни
през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск, както и през
дните на официални празници през второто полугодие на съответната година и в
деня, следващ личните празници на децата); -бащата е осъден да заплаща за всяко дете, чрез тяхната
майка и законен представител - С.Е. Д. месечна издръжка в размер на по
140.00лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
27.09.2018г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта на всяко вземане. Твърди се, че ответникът К. от много отдавна
отсъства от страната и се намира в чужбина. Това наложило в хода на
производството по гр.дело№1941/2018г. на
ГОРС да му бъде назначен особен представител. След като се разделили ищцата
помолила ответника да и даде пълномощно, за да
снабди децата с паспорти, а също и
да напуска пределите на страната, за да водя децата на гости на роднините
и в Кр.Нидерландия. И.К. и отказал, като и поискал пари, за да и разреши.
Ищцата заявява, че често ходи при роднините си в Кр.Нидерландия. Желае, когато
има възможност да отиде на гости за известно време, заедно с децата, за да се опознаят роднините си. В
Кр.Нидерландия можело да се видят много и различни неща, в т.ч. и различни
култури и природни забележителности. Отказът на ответника да бъдат издадени
документи за самоличност за пътуване зад граница на децата и
давали основание да депозира искова молба. Моли съда да постанови
решение, с което да бъде дадено разрешение
на майката издаде задграничен паспорт или друг заместващ го документ на
малолетните М.И.С.с ЕГН********** и С.И.С. с ЕГН**********, без да се иска писменото съгласие на бащата И.С.К..
Моли съда да бъде дадено разрешение малолетните деца М.И.С.с ЕГН********** и С.И.С.
с ЕГН********** да напускат заедно и/или поотделно пределите на Р.България
неограничен брой пъти в срока на действие на паспортите или заместващите ги
документи само със съгласието на тяхната майка и законна представителка, без да
се иска писменото съгласие на бащата И.С.К., като пътуването ще се извършва два
пъти годишно, както следва: пет дена от зимната и десет дена от лятната
ваканция на децата, до Кр.Нидерландия,
където живеят лелята и чичото на майката С.Е. Д..
Ответникът
И.С.К.(чрез адв.Р.И. от ВТАК) оспорва предявените искове. Оспорва посочените в
исковата молба причини и основания за завеждането на делото. Счита, че ищцата прикривала намерението си,
да се установи да живее заедно с децата в Кр.Нидерландия. Ищцата прикривала
факта, че е трайно установена и работи на частно в Кр.Нидерландия, като не е в състояние
да предостави доходи и социални осигуровки. Ответникът твърди, че ищцата живее
от няколко години в Кр.Нидерландия, на последен известен адрес: гр.Амстердам,
ул..... Твърди, че по този начин децата щели да бъдат изведени трайно от
страната, настанени на неизвестно за него място, като по този начин
възможността за срещи между баща и децата щели да бъдат невъзможни. Бащата
поддържал контакт с децата и не желаел децата да пътуват в чужбина, тъй като
първото им излизане извън Р.България, щяло да
ги превърне във фактически емигранти, без сигурност и закрила на
българските закони и власти.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на
ГПК, приема за установено следното:
С.Е. Д. и И.С.К.
се запознават и заживяват съвместно.
През време на съжителството имат
родени две деца М.И.С.с ЕГН**********,
видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт№0813/04.12.2009г.
на Общ.Г.О. и С.И.С. с ЕГН**********.
видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт№0048/25.01.2012г.
на Общ.Г.О.. През 2015г. родителите са се разделят. Майката на децата - С. Д.
живее и работи в чужбина, бащата на децата И.К. живее и работи в Кр.Нидерландия.
Грижи по отглеждане и възпитание на децата полага Т.Д.(баба на децата по
майчина линия).
С влязло в
сила съдебно решение по гр.дело№1941/2018г. ГОРС е: -предоставил упражняването
на родителските права по отношение на децата М.И.С.с ЕГН********** и С.И.С. с
ЕГН********** – на майката С.Е. Д.; -постановил местоживеенето на децата да е адрес: ***, където живее
майката; -на бащата И.С.К. е определен режим на лични отношения с децата(право на бащата да вижда децата
всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 10:00ч. в събота до 17:00ч. в
неделя, с преспиване при него, както и да ги взема при себе си двадесет дни
през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск, както и през
дните на официални празници през второто полугодие на съответната година и в
деня, следващ личните празници на децата); -бащата е осъден да заплаща за всяко дете, чрез тяхната
майка и законен представител - С.Е. Д. месечна издръжка в размер на по
140.00лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
27.09.2018г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта на всяко вземане.
По делото
е депозиран социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето относно
положението на децата М.И.С.и С.И.С.. Според
проведените социални анкети, понастоящем майката на децата живее и работи в
чужбина, а бащата на децата И.К. живее и работи в Кр.Нидерландия. Грижи по
отглеждане и възпитание на децата полага Т.Д.(баба на децата по майчина линия).
М.И.С.посещава редовно училище СУ“А.Каралийчев“ гр.С.(IV клас). Семейството
живее в жилище, собственост на общината(не заплащат наем). Жилището
представлява къща на един етаж(две стаи, всекидневна, кухня, санитарни
помещения). Обзавеждането е добро. Хигиенно-битовите условия в жилището са добри(жилището
е обзаведено с необходимите електроуреди). Според изводите в доклада семейната
среда осигурява стабилност на децата, което е предпоставка за изграждане и
поддържане на добри взаимоотношения и привързаност. Децата са силно привързани
към близките си, с които живеят и са
доволни от полаганите грижи за тях в семейната среда. Взаимоотношенията между родителите са влошени
и не поддържат връзка. Децата споделят, че баща им не се грижи за тях, не им е
купувал нищо за рождените дни и Нова година, нито ги е потърсил да се интересува как живеят.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да
се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така
и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и
задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При
разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на
родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши
спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването
на родителските права цялостно. Според чл.127а от СК въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, се решават по общо съгласие на родителите, като при липса на съгласие
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, като
производството започва по молба на единия родител. В СК не съществува
изискването родителските права да се упражняват единствено и само на
територията на Р.България, нито има забрана родителя, на когото тези права са
предоставени да живее и работи в друга държава.
В случая с
чл.127а ал.2 от СК е визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно
пътуване на децата в чужбина и то във
връзка със специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД и чл.76 т.9 от ЗБЛД. Съгласно чл.45 от ЗБЛД,
заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и
непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните
родители, настойници или попечители, които
изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го
документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват заявлението, т.е.
заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един от родителите,
освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила съдебно
разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие
на отсъстващия родител. В конкретния случай, липсва писмено съгласие на единия
родител – бащата за издаване на задграничен паспорт. Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД
може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които
нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, като спорът се решава по реда на чл.127а от СК. В случая не може да
бъде постигнато такова съгласие между родителите. За предявяването на този иск
не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост децата да
пътуват в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и
невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането
на съда. Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в
Конституцията на Р.България. Съгласно чл.35 ал.1 от Конституцията на
Р.България, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това
право може да се ограничава само със закон, за защита на националната
сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Всяко дете
има право на свободно придвижване/чл.13 от Всеобщата декларация за правата на
човека/, провъзгласена с Резолюция№217А/10.12.1948г. на Общото събрание на
ООН(право на отдих и почивка), чл.31 от Конвенцията за правата на детето, както
и правото да обогатява своята култура, духовност и въобще да развива личността
си/чл.29 от Конвенцията за правата на детето/, т.е. на право на
познание/образование/ в най-широк смисъл на понятието. Разбира се упражняването
на правото на свободно придвижване свързано с пътуване в чужбина не може да
бъде упражнено самостоятелно, защото е ограничено от закона чрез изискването за
родителска преценка и съгласие. Съгласно чл.10 ал.2 изр.II oт Конвенцията за правата на детето, правото
на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само
на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или
морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите
права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на
чл.24 ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която, при
всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции
по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от
първостепенно значение. Доколкото до момента от страна на бащата не е било
дадено съгласие за издаване на задграничен паспорт, то следва същото да бъде
заместено по реда на чл.127а от СК. Това
е така, защото според чл.33 ал.1 от ЗБЛД, издаването на паспорт е необходима предпоставка за упражняване на
признатото от закона право на децата да пътува извън страната. Издаването на
задграничен паспорт/или друг заместващ документ без съмнение е в интерес на
децата и е съобразено с техните нужди, поради което искането следва да бъде
уважено.
Както бе
установено в процеса, ищцата, в един продължителен период на годината, се е
установила живее в Кр.Нидерлания, където и работи. Децата към настоящия момент
се намират в Р.България и не могли да гостуват на майка си и нейните най-близки
роднини(при положение, че и двамата родители
не пребивават на територията на
Р.България), тъй като без съгласие от бащата и без наличен паспорт не биха могли да посетят Кр.Нидерландия.
Причина за това е и фактът, че бащата не се интересува от децата си и без
посочване и аргументиране на каквато и да било основателна причина не е дал
изискуемото разрешение за пътуване на децата в чужбина и за издаването на
паспорт. Установено е в същото време, че бащата не полага грижи за децата, не е поел ангажимент за издръжката,
образованието и отглеждането им, в т.ч.
не поддържа контакти с майката. Целта на
закона е и да защити в максимална степен правата и интересите на децата и да
ограничи възможностите за злоупотреба с права им, с оглед възрастта им и
превенция срещу неправомерни актове срещу тях. Съдът намира, че в настоящия
случай не е налице нито заплаха, нито опасност за здравето и/или сигурността на
децата при пътувания заедно с тяхната майка, респ. придружено от лица
упълномощени от майката до Кр.Нидерландия и страни-членки на Европейският съюз.
Засега това не са места на размирици и в които временно не е препоръчително
пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск за живота, здравето или
сигурността на гражданите. При това положение, съдът счита, че е изключително в
интерес на децата да им бъде разрешено да пътуват в чужбина - конкретно до
Кралство Нидерландия, както и до всички държави членки на Европейския съюз,
преминавайки през държави членки на Европейския съюз, заедно със своята майка или упълномощено от
нея лице, но в същото време ще имат възможност да се връщат в родната си страна
и да осъществяват пълноценни контакти с роднините си тук. По този начин ще бъде
обезпечена възможността на децата да не прекъсват връзката с родината си.
По
отношение на срока, за който да бъде дадено разрешението на детето за пътуване
извън страната ищцата е направила искане разрешението да е за неопределен
период от време. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение№1/03.07.2017г. по
тълк.дело№1/2016г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК, пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем. В мотивите на
същото тълкувателно решение се приема, че при пътуване на детето в чужбина на
екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни
прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за
искането. При липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето,
съдът определя параметрите на разрешението. В случаите на дори краткосрочно
пътуване на детето/децата в чужбина, възможността да възникне конфликт между
правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е
минимална(още повече, че според социалния доклад обичайното местопребиваване на
бащата е също в Кр.Нидерландия), а дори и да възникне, ако пътуването на
децата е в техен интерес, то засегнатият
родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си.
Искането
за даване на липсващото съгласие на бащата, децата да напускат пределите на
Р.България, придружени от майката или упълномощено от нея лице до навършване на
пълнолетие е принципно житейски неудачен. В конкретния случай, периодът до
навършване на пълнолетието от страна на децата е от порядък на 8-10години и е
налице значителна вероятност за промяна
в релевантните за пътуванията на децата в чужбина обстоятелства, респ. налице е
сравнително голяма вероятност за злепоставяне интересите на децата през този
период от време. Освен това малолетните са
недееспособни - те не биха могли да формират и изявяват правно-валидна
воля, вкл. и за пътуване в чужбина, като за това е необходимо съгласието и на
двамата им родители, респ. заместващото съгласието на единия от тях, разрешение
от съда(чл.127а от СК ввр чл.3 от ЗЛС). Даване на такова разрешение(без никакви
други ограничения и със срок до навършване на пълнолетие от детето), в много
по-редки случаи - в зависимост от преценката на конкретните обстоятелства, ще е
в интерес и на малолетно дете, което
поне е навършило 10-годишна възраст.
Понастоящем, ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от
навършване на пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетните деца, тъй
като след изтичането на срока - ако между родителите все още няма съгласие за
пътуване без ограничения от децата, съдът отново ще следва да бъде сезиран с
искане по чл.127а от СК и ще извърши нова преценка на релевантните за
разрешаването на пътуванията обстоятелства - с оглед интересите на децата, без
да е изтекъл продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто
продължителен срок е налице възможност и опасност техните интереси да бъдат злепоставени. Предвид
изложеното, при съобразяване спецификата на конкретния случай, съдът намира, че
следва да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на децата
М.И.С.и С.И.С.,
придружени от майката
или друго упълномощено от майката пълнолетно лице, извън страната, както и да пътуват до Кралство
Нидерландия, както и до всички държави членки на Европейския съюз, преминавайки
преминавайки през държави членки на Европейския съюз, като пътуването да се извършва два пъти
годишно, както следва: пет дни от зимната и десет дни от лятната ваканция на
детето(през време, различно от това на режима на лични отношения на бащата И.С.К. с децата),
за срок от пет години, считано от влизане в законна сила на решението по гр.дело№1715/2019г. по описа
на ГОРС.
Съдът
счита, че така даденото разрешение за пътуване не би нарушило правата на бащата
за осъществяване на режима му на лични контакти с децата. Майката е длъжна да се съобразява с така
уговореното и възпроизведено във влязлото в сила в частта съдебно решение. Тя
носи и наказателна отговорност при неизпълнение на решението. Майката може да
има намерение да се установи в чужбина с децата, но не веднага, а след време, с
оглед на което и да желае постепенно адаптиране на децата с посещенията им до Кр.Нидерлания. Такава една претенция би могло да бъде
разгледана в един последващ процес при изрично предявяване на искане за промяна
в местоживеенето и изследване на всички обстоятелства в тази връзка,
включително конкретните условия и среда, в които децата ще пребивават в
чужбина. В настоящия случай, съществен явява интересът на децата, а той
повелява те да имат възможност да осъществяват кратковременни пътувания в
чужбина, като контактуват със своите роднини и близки по майчина линия.
Пътуванията, обаче не следва да препятстват осъществяването на уговорения от
родителите и възпроизведен в съдебното решение режим на лични отношения с
бащата. Все пак следва да се отбележи, че бащата разполага с друг ред за
изпълнение на съдебния акт, с който посочения режим на лични отношения е бил
определен, като по делото липсват каквито и да е доказателства, както за
соченото неизпълнение на същия, така и за конкретни, предприети от ответника
действия за неговото привеждане в изпълнение. Също така, при промяна на
обстоятелствата няма пречка отново да се иска от съда такова разрешение на
основание чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.
Съгласно
чл.127а ал.4 от СК съдът може да допусне предварително изпълнение на
постановеното решение. Основанието по чл.127а ал.4 от СК за предварителното
изпълнение е самостоятелно и различно от основанията по чл.242 ал.2 от ГПК.
Предварително изпълнение на решението по чл.127а ал.4 от СК се допуска по
преценка на съда и е приложимо за всяко едно решение, постановено по спор при
разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, включително и за
такова, което замества съгласието на родителя и разрешава на детето да пътува
неограничено в чужбина в рамките на определения от съда срок. Така, следва да
се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно: разрешението за издаване паспорт за пътуване в
чужбина/или друг заместващ документ/ на детето; разрешението, заместващо
съгласието на бащата за пътуванията на детето в чужбина.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищцата такси, разноски по производството и
възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Следва да се
отбележи, че решенията, постановени в производства по спорна съдебна
администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на
страните(напр. промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетни/непълнолетни
деца, на тяхното местоживеене и на режима на личните отношения между родители и
деца, промяна на ползването на
съсобствен недвижим имот и др.), която обаче не произтича от упражняване на
конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава,
за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и
интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Доколкото става
въпрос за спорна съдебна администрация и
въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от
съда(настоящото производство е двустранно и спорно), въпросът за присъждане на
разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в
исковото производство, като това важи за
всички инстанции/Определение№18/07.01.2014г. по ч.гр.дeлo №3859/2013г. -
ІІІг.о. ВКС; Определение №306/04.09.2017г. по ч.гр.дело №2722/2017г. - ІІІг.о.
ВКС; Определение №162/02.04.2019г. по ч.гр.дело №2377/2018г. - ІVг.о. ВКС;
Определение №359/08.10.2019г. по гр.дeло №2906/2019г. - ІVг.о. ВКС; Определение
№504/20.11.2019г. по ч.гр.дело №4300/2019г. – IIIг.о. ВКС/. Няма правна норма
указваща на съда да не присъжда разноски между страните, още повече, че
разпоредбата на чл.78 от ГПК е приложима, както в исковия процес, така и по
отношение на особените съдебни производства.
Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които
съгласно разпоредбата на чл.71 ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за
производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат – чл.78 ал.1 от ГПК. Договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за
доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че
само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в
чл.78 от ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат
на възмездяване. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите,
при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на
страните за поемането им, което не
противоречи на установеното с чл.36 ал.4 от ЗА. Съгласно т.1 от Тълкувателно
решение№6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. – ОСГТК ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай, разноските
представляват заплатена ДТ по тарифата
за ДТССГПК – 100.00лв.(за адвокатско възнаграждение, няма доказателства, че е
изплатено на процесуалния представител на ищеца, както и данни за осъществена по
реда на чл.38 ал.1 безплатна адвокатска помощ). В този смисъл, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да
присъди в полза на ищеца сумата 100.00лв., която да бъде заплатена от ответната
страна.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ да се издаде паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ
документ/ на детето М.И.С.– родена на ***г. в гр.Г.О., с
ЕГН**********,
представлявана от своята майка и законна представителка С.Е. Д. с ЕГН**********
– двете ***, без да е необходимо съгласието на бащата И.С.К. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо СЪГЛАСИЕТО на бащата И.С.К. с ЕГН**********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, детето М.И.С.– родена на ***г. в гр.Г.О., с
ЕГН**********, да
напуска пределите на Р.България, придружена от своята майка и законна
представителка С.Е. Д. с ЕГН**********,***, или друго упълномощено от майката
пълнолетно лице, както и да пътува до Кралство Нидерландия, както и до всички държави членки на
Европейския съюз, преминавайки преминавайки през държави членки на Европейския съюз, като пътуването да се извършва два пъти
годишно, както следва: пет дни от зимната и десет дни от лятната ваканция на детето(през
време, различно от това на режима на лични отношения на бащата И.С.К. с детето), за срок от пет години, считано от влизане в законна
сила на решението по гр.дело№1715/2019г.
по описа на ГОРС.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ да се издаде паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ
документ/ на детето С.И.С. – роден на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********, представляван от своята майка и
законна представителка С.Е. Д. с ЕГН********** – двете ***, без да е необходимо
съгласието на бащата И.С.К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо СЪГЛАСИЕТО на бащата И.С.К. с ЕГН**********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, детето С.И.С. – роден на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********, да напуска пределите на
Р.България, придружен от своята майка и законна представителка С.Е. Д. с ЕГН**********,
с постоянен адрес: гр.С. ул.„...., или друго упълномощено от майката пълнолетно
лице, както и да пътува до Кралство Нидерландия, както и до всички държави членки на Европейския съюз,
преминавайки преминавайки през държави членки на Европейския съюз, като пътуването да се извършва два пъти
годишно, както следва: пет дена от зимната ваканция и десет дни от лятната
ваканция на детето(през време, различно от това на режима
на лични отношения на бащата И.С.К. с детето), за срок от пет години, считано от влизане в законна сила на решението по гр.дело№1715/2019г. по описа
на ГОРС.
ОСЪЖДА И.С.К. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Е. Д. с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.С. ул.„...., сумата 100.00лв./сто лева/,
представляваща направените разноски по гр.дело№1715/2019г. на ГОРС.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта относно: разрешението за издаване паспорт за пътуване в чужбина/или
друг заместващ документ/ на детето; разрешението, заместващо съгласието на
майката за пътуванията на детето в чужбина.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: