Решение по дело №586/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от К.Г.Г., чрез адв. С.М. ***, против Заповед № 1/19.04.2023 г. на Кмета на Община Маджарово.

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон, на административнопроизводствените правила, както и поради несъответствие с целта на закона. В тази връзка най-напред се твърди, че процесната сграда била построена съобразно издадено разрешение за строеж № 12 за „Временна постройка с обслужващо предназначение - склад за инвентар“ — VI категория, влязло в сила на 26.08.2017 г., и всички необходими по закон строителни книжа и документи за сграда съгласно чл. 147 ЗУТ. Тя се използвала именно за склад, в който се държали инструменти, дървен материал, уреди и мебели, който жалбоподателят носил от Швеция, където живеел и работил от около 20 години. Когато си идвал в България, той отсядал в апартамента на родителите си в гр. Маджарово, ***. Твърдението, че сградата не отговаряла на изискванията на чл. 42, ал. 3 ЗУТ, било неверно, тъй като била построена в местност, която била много релефна и поземления имот бил с денивелация. Поради това се наложило да се изгради фундамент, въз основа на който да се изравни терена, като от тази основа не се надвишавала предвидената в чл. 42, ал. 3 ЗУТ височина. На следващо място, сградата не се ползвала като жилище и никой не живеел в нея. В действително в нея имало складирани мебели, но те не се ползвали, а били на временно съхранение. Сочи се и че в съставените Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 178, ал. 6 ЗУТ било налице голямо противоречие, тъй като в единия се твърдяло, че нямало издадени строителни книжа и одобрени инвестиционни проекти за жилищна сграда, а в другия - че жилищната сграда не била въведена в експлоатация. Срещу констативния акт № 1/15.03.2023 г. жалбоподателят подал възражение с вх. № 889/04.04.2023 г., с което оспорил констатациите в акта, но не било взето под внимание, нито били обсъдени и оборени доводите ми в оспорената заповед. предмет на настоящото обжалване. Освен това проверката в имота се извършила, без да бил сезиран административният орган за това писмено, без присъствието на наемателя или някой от собствениците по време на проверката, за да се установи по безспорен начин кой извършвал ремонтните дейности в имота. Не били надлежно връчени Констативния акт № 2/26.08.2020 г. на комисията за констатиране на незаконно строителство и Заповед № 2/10.09.2020 г. за спиране изпълнението на всички видове строително монтажни работи на незаконен строеж „Реконструкция на покривна конструкция“ на Кмета на община Маджарово на собствениците и на наемателя, което опорочавало цялата административно - наказателна процедура.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената заповед, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Кмета на Община Маджарово, чрез процесуалния си представител – адв. И.И.от АК – Хасково, я оспорва като неоснователна, поради което се иска тя да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том III, peг. 6195, дело № 454/2016 г. на нотариус А. П. се установява, че К.Г. е собственик на УПИ XI в кв. 16 по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Маджарово.

С Виза за проектиране № 11/22.03.2017 г. на Гл. архитект на Община Маджарово в същия имот е предвидено временно застрояване с „Временна постройка с обслужващо предназначение - склад за инвентар и тоалетна", за което е изготвено и одобрено Конструктивно становище.

Въз основа на гореописаните документи и подадено заявление от К.Г., е издадено Разрешение за строеж № 12/09.08.2017 г. на Гл. архитект на Община Маджарово, VI – та категория, влязло в сила на 26.08.2017 г.

На 24.02.2023 г. Й. К. К. е подал жалба до началника на РДНСК-Хасково във връзка с незаконно построена къща в западната част на гр. Маджарово, обитавана от К.Г. и брат му С. Г., която е изпратена на Кмета на Община Маджарово, който предвид предоставените му правомощия да разпореди проверка по изнесените данни.

В тази връзка е издадена Заповед № 49/08.03.2023 г., с която Кметът на Община Маджарово е назначил работна група в състав инж. И.О.и З.П., която да извърши проверка по документи и на място на реализирания строеж в УПИ XI в кв. 16 по плана на гр. Маджарово.

Според Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ на работната група реализираният строеж представлява жилищна сграда на един етаж, като са обособени всекидневна с кухненски бокс, 3 спални и WC, от североизток е изпълнена веранда, а от северозапад подход с допълнителен вход. Разрешението за строеж е издадено за VI категория строеж от допълващото застрояване, а съгласно чл. 42, ал. 3 ЗУТ такива постройки са с височина до 3,60 м. На място постройката само спрямо фасадата към улицата е до 3,60 м., но останалите три фасади са с по-голяма височина. Посочено е още, че постройката не е склад за инвентар, както е дадено в разрешението за строеж, а представлява жилищна сграда, и че строежът е V – та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Въз основа на тези констатации е направен извод, че в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж на жилищна сграда, поради което е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

В Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 178, ал. 6 ЗУТ на работната група се съдържат същите констатации, като въз основа на тях е прието, че в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ строежът се ползва като жилищна сграда, без да е въведен в експлоатация.

Двата констативни акта са получени от К.Г. на 29.03.2023 г., като с възражение вх. № 889/04.04.2023 г. е изложил доводите си срещу тях, които са аналогични на тези в жалбата му пред съда.

Със Заповед № 1/19.04.2023 на Кмета на Община Маджарово, на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж - жилищна сграда, намиращ се в УПИ XI, кв. 16 по плана на гр. Маджарово, собственост на К.Г.. В заповедта са възпроизведени констатациите и изводите на Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, като изрично е отбелязано постъпилото в законоустановения 7-дневен срок възражение. Прието е, че въпреки изложеното в него, от издадените строителни книжа и констатациите при извършената проверка може категорично да се направи извод, че строежът представлява жилищна сграда, който е изпълнен без необходимите строителни книжа за това, както и че с възражението не се представят данни за законност на строеж жилищна сграда. Освен това е посочено, че строежът не може да бъде класифициран като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е изпълнен след 31.03.2001 г.

От представеното известие за доставяне се установява, че заповедта е получена на жалбоподателя на 04.05.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена направо в съда на 12.05.2023 г.

От приетото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че с процесната сграда е построена и довършена с намерението да може да изпълнява жилищна функция, като доводи за това са: плановото разпределение и функционалност с разнообразни по площ и контур помещения; функционалната взаимосвързаност, площи и контур на всяко от помещенията, удовлетворяващо специфично предназначение - спалня, дневна, санитарен възел, склад и т.н.; големи по площ прозорци за три от помещенията; излаз на веранда с парапет (тераса) за три от помещенията; характерното за жилищен план разположение на санитарното помещение - достъп с преход през помещение, а не с пряк достъп в близост до входа на сградата или достъп отвън; висококачествено обзавеждане и довършителни работи в санитарното помещение; довършителни работи по интериора - обшивка с гипсокартон, латекс, подова настилка с линолеум, нехарактерни за „склад за инвентар"; климатик в голямото помещение. Използването на строежа като склад е посочено като възможно, но предвид плановото разпределение, вида и качеството на извършените довършителни работи се приема, че оптималната и икономически целесъобразна функция на строежа е жилищната, а не складовата. С оглед установените от вещото лице височини на сградата, изпълненият строеж нарушава „строителните правила и нормативи", и по - конкретно максимално допустимите височини както по чл. 46 ЗУТ (при всички фасади), така и по чл. 42, ал. 3 ЗУТ (при една от фасадите). Изяснява се, че строежът е разрешен и реализиран в условията на чл. 147 ЗУТ и като такъв има необходимите строителни книжа, но ако сградата се ползва като жилищна, то за нея липсват необходимите строителни книжа, понеже представлява строеж „пета категория" и е необходим одобрен инвестиционен проект по общия ред на чл. 142 ЗУТ. Установява се още, че за сградата няма налични дневници за строителството и актове за пускане в експлоатация, защото не е било необходимо, доколкото е разрешена и реализирана в условията на чл. 147 ЗУТ, като „временна второстепенна постройка от допълващото застрояване, строеж „шеста категория", а като такава тя не подлежи на въвеждане в експлоатация - чл. 178, ал. ЗУТ и чл. 2, ал. 4 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. Г. П., Б. Д. В. /сочени и водени от жалбоподателя/, И. Х. О. и Й.н К. К. /сочени и водени от ответника/. Първите двама описват процесната сграда и заявяват, че там не живее никой, а когато К.Г. се връща в България, отсяда в апартамента на родителите си. В показанията си свид. И.О.потвърждава описаните в Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ обстоятелства, а свид. Й. К. – изнесените от него данни в жалбата му от 24.02.2023 г.

Относно релевантните по делото обстоятелства, а именно тези, свързани с вида, характеристиките и предназначението на строежа, съдът счита, че следва да се кредитират единствено показанията на свид. И. О., тъй като не само са логични и последователни, в резултат на непосредствени възприятия, но кореспондират както на събраните в производството пред административния орган и приети по делото писмени доказателства - неоспорения Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, но и на събраните в съдебното производство - кредитираното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт по чл. 214, т. 3 ЗУТ, от надлежнo легитимирано лице с правен интерес - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в законоустановения срок за това по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган, с оглед разпоредбите на чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, и местонахождението на имота.

Същият е обективиран в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. конкретни и ясни фактически и правни основания, т.е. той е надлежно мотивиран, както и е индивидуализиран в необходимата степен обектът, представляващ незаконен строеж и подлежащ на премахване.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направените в тази връзка оплаквания не могат да бъдат споделени. Ответникът е бил надлежно сезиран с писмо с изх. № МО-218-00-109/01.03.2023 г. на началника на РДНСК-Хасково, към което е била приложена жалба с вх. № МО-218-00-390/24.02.2023 г. от свид. Й. К.. За извършената проверка на имота и сградата на жалбоподателя е съставен констативен акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ от служители за контрол по строителството в администрацията на Община Маджарово, т.е. по чл. 223, ал. 2 с. з., в присъствието на С. Г. – брат на собственика. На 29.03.2023 г. актът е връчен лично на К.Г., видно от представеното известие за доставяне, като той е подал в срок писмени възражения, които са изрично обсъдени в мотивите на заповедта. Не е налице и твърдяното противоречие между Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 178, ал. 6 ЗУТ, доколкото те съдържат еднакви констатации и формираните в тях правни изводи не си противоречат, а са в пълен синхрон, като с единия от тях е започнато административно производство за премахване на процесния строеж, а другият е за започване на административно производство за забрана на ползването му. Правото на защита на жалбоподателят не е накърнено, тъй като той го е упражнил с подаването на жалба както против Заповед № 1/19.04.2023 на Кмета на Община Маджарово, така и против Заповед № 2/24.04.2023 на Кмета на Община Маджарово, забраняваща ползването на строежа, въз основа на която е образувано адм. д. № 587/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. По отношение на сочените Констативния акт № 2/26.08.2020 г. и Заповед № 2/10.09.2020 г. следва да се отбележи, че такива не се съдържат в административната преписка и няма други данни за тяхното съществуване, поради което и няма как да му бъдат надлежно връчени. Следователно, в случая не е налице твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК - съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В настоящия случай не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че обектът – предмет на заповедта, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че е бил разрешен като временен строеж с обслужващо предназначение от шеста категория. Oт Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, обаче се установява, че всъщност той представлява жилищна сграда и е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ ЗУТ, както и че три от фасадите на сградата са с по-голяма височина от предвидената в чл. 42, ал. 3 ЗУТ, което е възприето от административния орган. Следва да се има предвид, че констативният акт е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и предвид неоспорването му от жалбоподателя по предвидения в чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК ред по отношение на удостоверените с него обстоятелства, обвързва съда с материална доказателствена сила. От друга страна, събраните в настоящото производство и кредитирани от съда показания на свид. И.О.- длъжностното лице, съставило Констативен акт № 1 от 15.03.2023 г. по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ след посещение на място, напълно съответстват на описаното в него. При съпоставката на тези свидетелски показания с приетото заключение на вещото лице арх. Г.Т., съгласно което сградата е построена и довършена, за да може да изпълнява жилищна функция, и че изпълненият строеж нарушава максимално допустимите височини както по чл. 46 ЗУТ (при всички фасади), така и по чл. 42, ал. 3 ЗУТ (при една от фасадите), се стига до същия еднозначен извод относно вида, характеристиките и предназначението на строежа. Констатациите относно предназначението на сградата се подкрепят и от приложения към заключението на съдебно-техническата експертиза снимков материал, от който е видно разположението и разпределението на помещенията, както и тяхното обзавеждане. От всичко изложено до тук може да се направи обоснован извод, че сградата е предназначена за постоянно обитаване, а помещенията в нея са обединени функционално и пространствено в едно цяло и то по начин, който е за задоволяване на жилищни нужди. Следователно, в случая са налице жилищна сграда и жилище по смисъла на легалните дефиниции, дадени в § 5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ. Обстоятелството, че към настоящия момент сградата не се обитава и че липсва кухненско обзавеждане в нея, е ирелевантно относно спора за предназначението й.

В случая не се спори, а и не се установява за процесния строеж да има одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж на жилищна сграда и други строителни книжа в тази връзка, необходими съобразно изискванията на чл. 148 ЗУТ.

При това положение следва да се приеме, че същият действително е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което обжалваната заповед се явява издадена при спазване на материалноправните предпоставки на цитираната разпоредба, респ. административният орган законосъобразно е разпоредил неговото премахване на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ.

За пълнота на изложението е уместно да се посочи, че в случая не може да се касае за търпим строеж, с оглед безспорно установената по делото година на неговото извършване.

Накрая следва да се отбележи и че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, a именно да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, поради което заповедта на Кмета на Община Маджарово в случая не само не й противоречи, но и е напълно пропорционална на тази цел, т.е. не е налице противоречие и с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на К.Г. е неоснователна, респ. обжалваната от него заповед е законосъобразна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива в общ размер на 2 160,00 лв., от които 360,00 лв. за внесено възнаграждение на вещо лице и 1 800,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

При постановяване на настоящото решение съдът констатира, че жалбоподателят не е заплатил в срок сумата от 60,00 лв., представляваща дължими от него разноски във връзка с определеното окончателно възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, съотв. не е представил платежен документ по делото. Следователно, в случая е налице хипотезата на чл. 77 ГПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, поради което следва да се осъди К.Г. да я заплати в полза на Административен съд – Хасково.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв. С.М. ***, против Заповед № 1/19.04.2023 г. на Кмета на Община Маджарово.

ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв. С.М. ***, да заплати на Община Маджарово, седалище: гр. Маджарово, ул***, сумата от 2 160,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв. С.М. ***, на основание чл. 77 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, да заплати по сметка на Административен съд – Хасково сумата от 60,00 лева, представляваща дължими от него разноски във връзка с определеното окончателно възнаграждение на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: