№ 274
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100502608 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против Решение № 2932/30.09.2022 г.,
постановено по гр.д. № 6263/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са уважени
предявените искове от Д. Д. Н. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за заплащане
на сумата от 802,98 лева, частичен иск от целия в размер на 962 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, на основание чл. 432 КЗ. Присъдени са направените разноски по делото в тежест
на ответника в първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Посочва се, че в първоинстанционното решение не са разгледани в цялост и
съвкупност всички приобщени писмени доказателства. Оспорва се размерът на присъденото
застрахователно обезщетение, като основен акцент се поставя върху обстоятелството, дали
уврежданията на процесната гума по автомобила са настъпили вследствие на посоченото
ПТП и дали нейната смяна е била наложителна. Въззивникът намира, че
първоинстанционният съд, необсъждайки тези въпроси, е постановил едно неправилно и
необосновано решение, налагащо неговата отмяна. Претендира, че направеното възражение
пред ВРС за остатъчна 54%-на стойност на гумата, е останало без отговор. Предвид
изложеното моли за отмяна на първоинстанционния акт и отхвърляне изцяло на
1
предявените искове като неоснователни. Претендират се направените разноски по делото от
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Д. Н. депозира отговор на
въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение депозираната въззивна жалба
като неоснователна, тъй като решението на ВРС е правилно, законосъобразно и мотивирано
с оглед на което следва да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че размерът на реалната
стойност на вредата по процесния автомобил е посочена със САТЕ и тя е съобразена с
изготвения от застрахователя опис на щетите. Претендира за потвърждаване на решението
на ВРС и присъждане на разноски в настоящата инстанция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
ВРС е бил сезиран с осъдителен иск от Д. Д. Н. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД за осъждане ответника на основание 432, ал. 1 КЗ да заплати на ищеца
сумата от 802,98 лева (след допуснато изменение в размера на иска с протоколно
определение от 12.09.2022г.) – частичен иск от целия в размер на 962 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Ленд ровър рейндж ровър» с рег.
№ ******, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 04.05.2022 г. по вина на водача на
л.а «Мазда 121» с рег. № ******, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № ***** , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2022г. до окончателното изплащане
на сумата.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 от КЗ. В тежест на ищеца е да установи
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност», покриващо отговорността на водача на увреждащия автомобил със
застраховател ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на
действие на застрахователния договор; противоправно поведение на застрахования водач;
настъпване на твърдяните имуществени вреди в причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие; съответно размер на разходите нужни за репариране на вредите.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на
противното. В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите и правоизключващите си
възражения.
2
Между страните не се спори, че гражданската отговорност на водача на л.а «Мазда
121» с рег. № ****** е покрита от ответника по силата на договор за застраховка
«Гражданска отговорност“ съгласно полица № *****; че в срока на действие на
застраховката е настъпило на 04.05.2021г. ПТП с участие на застрахования автомобил и този
собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен и за което е изготвил опис по щета №
******.; че ответникът е извършил плащане на застрахователно обезщетение от 387,20лева;
че ищецът е собственик на л.а «Ленд ровър рейндж ровър», с рег. № ******.
Не се спори пред настоящата инстанция относно установения в производството пред
ВРС механизъм на настъпване на процесното ПТП от 04.05.2022 г. Оспорва се единствено
факта, че в резултат на катастрофата е била увредена задна лява гума на л.а «Ленд ровър
рейндж ровър», както и размерът на дължимото обезщетение в случай че се приеме, че е
налице увреждане на гумата.
По делото е представен опис към застрахователната претенция, от който е видно, че
застрахователят след извършен оглед на автомобила е отразил като вид и степен на
увреждания, следното: задна лява врата за боядисване със средна деформация; лайсна задна
лява врата за боядисване и задна лява гума General Graber 255/60/18 – 54% остатъчна
стойност за подмяна. Според направената калкулация по претенцията, задна лява гума е
приета за детайл подлежащ на подмяна, за който е определено съответното обезщетение с
коригиращ коефициент 0,54.
От приетото по делото заключение на вещото лице не се установява, увреждането на
гумата да е в резултат на друго събитие. Всички събрани по делото доказателства сочат, че
задна лява гума е увредена в резултат от процесното ПТП и това е признато и от самия
застраховател при огледа на автомобила и описването на щетите. Ето защо съдът намира за
неоснователно поддържаното с въззивната жалба възражение за липса на причинна връзка
между застрахователното събитие и увреждането на задна лява гума.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се закупи друго от същия вид и качество,
съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). В този смисъл е и константната практика на ВКС (решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д.
№ 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т.
о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.), съгласно която за възстановителна стойност се приема
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
3
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ.
При това положение районният съд правилно е определил дължимото
застрахователно обезщетение на база установената от вещото лице средна пазарна стойност
на необходимия ремонт към датата на събитието без обезценка на определената за подмяна
задна лява гума, т.е 1190,18 лева, от която сума е приспаднал полученото вече от увредения
застрахователно обезщетение от 387,20 лева.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното решение ще
бъде изцяло потвърдено като въззивният съд на осн. чл. 272 от ГПК препраща и към
мотивите на ВРС.
На въззиваемта страна ще се присъдят сторените в производството пред ВОС съдебно
деловодни разноски в размер на 480,00 лева платено адвокатско възнаграждение на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2932/30.09.2022 г., постановено по гр.д. №
6263/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА "Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество "Булстрад Виена
Иншурънс Груп"" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано” № 5 да заплати на Д. Д. Н., ЕГН ********** с адрес ******* сумата от 480
лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4