Решение по дело №1432/2018 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 2189              Година  2018,26.10           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 08.10.2018 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1432 по описа за 2018 година и като обсъди:

      

    Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от „***“ООД, със седалище и адрес на управ­ле­ние гр.Пловдив, ул.“Шумен“№2, срещу експертно решение/ЕР/ №0078 от 05.02.2018г. на НЕЛК - София, специализиран състав по ортопедични болести, с което е отменено като незаконосъобразно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Плов­див“АД, Трети състав, №4371 от 04.10.2017г., с което по искане на „***“ООД е дадена частична експертиза /трудова препоръка/ относно възмож­ност­та за заемане на предложената за трудоустроени лица длъжност и изпълнение на възложената работа от страна на освидетелстваното лице.

Недоволен от така издаденото решение на специализирания състав на НЕЛК, дружеството-жалбоподател обосновава твърдения за неговата незаконо­съоб­разност, поради което настоява за отмяната му. Подробни съображения из­лага в писмена защита. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата НЕЛК – София намира същата за неоснователна. Подробни съображения излага в придружаваща административната преписка молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна К.П.П. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, поради кое­то моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в приложена по де­ло­то писмена защита. Претендира сторените разноски.

Заинтересованата страна – Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ ПЛОВ­ДИВ“АД не взема становище по спора.

Заинтересованата страна - АХУ - София не взема становище по спора.

Заинтересованата страна - ТП на НОИ - Пловдив не взема становище по спора.

Заинтересованата страна - РДСП - Пловдив не взема становище по спо­ра.

Пловдивският административен съд – VІІ състав, след като прецени поот­­­­­­­­дел­но и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателст­ва, намира за установено следното.

Жалбата е допустима, доколкото няма данни дружеството да е било уве­домено за постановеното ЕР на НЕЛК, а съдът намира и че е подадено от лице, имащо правен интерес от оспорването, попадащо в кръга на заинтересованите лица и органи, посочени в чл.112 ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, като съобра­женията за това ще бъдат изложени по-долу в решението.

Административното производство е стартирало със заявление вх.№ 11382/03.10.2017г. по описа на РЗИ - Пловдив, подадено от „***“ООД , с което се иска произнасяне относно възможността за заемане на предложената за трудоустроени лица длъжност и изпълнение на възложената работа от стра­на на освидетелстваното лице.

На 04.10.2017г., ТЕЛК при „УМБАЛ Пловдив“АД, Трети състав се е произ­не­съл с експертно решение №4371, че работата като „окачествител“ в „***“ООД е подходяща за здравословното състояние на К.П.П..

С оспорваното ЕР №0078 от 05.02.2018г. специализиран състав на НЕЛК по ортопедични болести, е отменил решението на ТЕЛК при „УМБАЛ Пловдив“ АД, Трети състав, като е приел, че не са налице правоотношения между „***“ООД и освидетелстваното лице след дата 20.05.2004г., поради което и към момента на сезиране на органа на медицинската експертиза – ТЕЛК със заявление вх.№11382/03.10.2017г., дружеството не притежава качеството на ра­бо­тодател и не попада в кръга на заинтересованите страни, изрично посоче­ни в чл.112 ал.1 ЗЗ, с оглед на което и за него не е налице правен интерес от ини­ции­ране на производство по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване­то /НТ/. Поради тази причина, решението на ТЕЛК е прието, че е постановено по недопустимо искане и е отменено като незаконосъобразно само на това основа­ние.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Фактическата обстановка не е спорна между страните. Настоящият със­тав намира, че спорът в случая е за правото, като касае правния интерес на „***“ООД да инициира производство по реда на чл.3 НТ, или иначе каз­ано, „***“ООД „предприятие“ по смисъла на чл.3 НТ ли е или не.

Разпоредбата на чл.3 от Наредбата за трудоустрояването определя сред кръга на легитимираните да подават искане пред здравния орган за изменение или допълнение предписанието за трудоустрояване предприятието, работника  или служителя, без да сочи дали това предприятие е настоящо, предходно или бъдещо такова.

В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че настъпи­лата на 10.09.2003г. трудова злополука е именно в предприятието на „***“ООД с всички произтичащи от нея законови последици за дружеството, като не е спорно между страните за наличието на множество искове за обезщетение по чл.200 КТ за претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудова зло­полука, предявени от П. именно срещу „***“ООД.

Освен това, П. е била освидетелствана, докато е била работник в предприятието на „***“ООД, видно от ЕР на ТЕЛК №1711/20.05.2004г.

И не на последно място, съществено в случая се явява и обстоятелство­то, че по делото няма данни, след 20.05.2004г., когато са прекратени трудовото и осигурителното правоотношения между К.П.П. и „***“ ООД, физическото лице да има друг осигурител, респ. да е придобило статута на самоосигуряващо се лице.

Или иначе казано, няма данни да е опосредена връзката „предприятие – работник“, поради което и под „предприятие“ по смисъла на чл.3 НТ в кокретния случай следва да се има предвид именно „***“ООД като предприятие, в което е станала трудовата злополука, в което лицето е било освидетелствано и към което това лице насочва исковете си по чл.200 КТ.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира за недопустимо интере­сите на „***“ООД да бъдат лишени от защита, като на дружеството се отка­же правото да инициира производство по чл.3 НТ, респ. да участва в разви­лото се производство пред ТЕЛК, в т.ч. и при последващо обжалване реше­нието на ТЕЛК, каквото именно е сторил НЕЛК/така Определение №11428 от 14.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10609/2011 г., VI о./.

Отделно от това, в качество си на бивш осигурител дружеството-жал­боподател е и заинтересовано лице по смисъла на чл.112 от Закона за здра­вето, като правният му е интерес е обусловен именно от исковите производст­ва, в т.ч. и висящи такива за обезщетения от трудовата злополука на освиде­телстваното лице, тъй като възможността за заемане на предложената за тру­до­устроени лица длъжност и изпълнение на възложената работа от страна на освидетелстваното лице, подлежи на доказване в гражданския процес с всички доказателствени средства и там бившият работодател не би могъл да се защи­ти от неблагоприятното за него експертно решение/в този смисъл Определе­ние №6767 от 16.05.2011г. по адм. дело №1889/2011г. на ВАС на РБ, VІ отд./.

Изложения смисъл се подкрепя и от предста­веното по делото последно влязло в сила осъдително решение по иск с основа­ние в чл.200 КТ между стра­ните/л.71-72 от делото/, а и е видно от представените по делото дока­зателства, че е налично и към настоящия момент ново, висящо производство/това по гр. дело №10283/2017г. на РС - Пловдив - така писмени дока­зателства на л.49-53 от делото/. В този ред на мисли поисканата частична експертиза/трудова пре­по­ръка/ относно възможността за заемане на предложе­ната за трудоустроени лица длъжност и изпълнение на възложената работа от страна на освиде­телстваното лице безспорно би имала значение за гражданския съд с оглед пре­ценката му при разглеждане на основание и по размер на заявените пре­тенции по чл.200 КТ. Дали това значение ще е „съществено“ от гледна точна на съда, а и на страните в производството е въпрос, който ще подлежи на пре­ценка именно в него/ в тази връзка самият граждански съд, разглеждащ конкретния спор по гр. дело №10283/2017г. е спрял производството по него до приключване на настоящото дело, като приема преюдициалност, а в тази насо­ка е налице и позоваване на оспорващото дружество на практика на ВКС на РБ - Решение №286 от 16.07.2010г. по гр.дело №69/2009г., IV г.о./.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая решението на НЕЛК е постановено в предвидената от закона форма и от компетентния за това орган /впрочем, спор по отношение тези факти не се формира между страните/, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отме­нително основание  по чл.146 т.3 и т.4 АПК.

Доколкото обаче с акта на специализирания състав на НЕЛК не се из­вършва преценка по същество на разрешените с акта на ТЕЛК въпроси, то и по изложените съображения, оспореното ЕР на НЕЛК следва да бъде отменено, като преписката бъде изпратена на НЕЛК, Специализиран състав по ортопе­дични болести за ново произнасяне по жалбата на К. Пет­рова П. с вх. №9252/30.10.2017г. против ЕР №4371/04.10.2017г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД, при съобразяване с мотивите на настоя­щето реше­ние.

При посочения изход на спора, на жалбоподателя се дължат извърше­ните разноски по производството. Те се констатираха в размер на 650 лева, представляващи заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ експертно решение №0078 от 05.02.2018г. на НЕЛК - София, специализиран състав по ортопедични болести, с което е отменено като неза­коносъобразно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД, Трети състав, № 4371 от 04.10.2017г., с което по искане на „***“ООД е дадена частична екс­пертиза/трудова препоръка/ относно възможността за заемане на предложе­ната за трудоустроени лица длъжност и изпълнение на възложената работа от страна на освидетелстваното лице, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ИЗПРАЩА административната преписка на НЕЛК - София, специализи­ран състав по ортопедични болести за ново произнасяне по същество, съоб­разно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и при­ла­гане на закона.

ОСЪЖДА НЕЛК София с адрес на призоваване гр.София, бул.“Акад. И. Евстратиев Гешов”№15 да заплати на „МОНИ МГ“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Шумен“№2 сумата от общо 650/шест­стотин и петдесет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: