№ 11913
гр. С., 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110112950 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 28 октомври 2022 г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 12950 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 47238/11.03.2022г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 49532/15.03.2022г. на СРС, подадена във
връзка със Заповед № 9253 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 22.08.2022г., издадена по ч.гр.д. № 46416/2021г. на СРС.
Ищецът „********“ ЕАД чрез юрк. И.М. е предявил срещу А. Н. Г. и П.
Г. Г. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответниците, че същите дължат на „********“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "********",
1
бл. 881, вх. В, ет. 6, ап. 71, аб. № 290037, всеки по / част от сумите, както
2
следва:
1244,24 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2017г.-м.04.2019г. и 19,38 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.10.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.08.2021г.) до
окончателното им изплащане;
189,55 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-30.10.2020г. и 4,36 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.12.2017г.-30.10.2017г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици на топлоснабдения
имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Дарина Кирчева или не
изпраща представител. Депозирано е становище в писмен вид. Предявените
искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. Н. Г. и П. Н. Г. чрез адв.
И. С. са подали Отговор на исковата молба, вх. № 102970/23.05.2022г. на СРС,
с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че не са
клиенти на топлоснабдителното предприятие, както и че не са собственици,
наематели или ползватели на топлоснабдения имот. Същият бил собственост
приживе на П. Г. Петров. След неговата смърт по иск за делба с влязло в сила
на 11.12.2012г. съдебно решение апартаментът бил възложен в дял и
изключителна собственост на другия съделител С.К.Р., който следвало да
2
заплати процесните суми. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответницата А. Г. се явява лично. Ответникът П. Г. не се явява. И
двамата ответници се представляват от адв. С., който оспорва предявените
искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „********" ЕООД не изпраща представител за
насрочените по делото публични съдебни заседания. С молба, вх. №
137814/01.07.2022г. на СРС, негов процесуален представител заявява, че не
извършва дялово разпределение на процесния имот.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, поради което обективираните в нея искове са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с
неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
3
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт се установява от
приложеното по делото тяхно копие. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар
и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от
законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
Представените към исковата молба заверени копия от нотариални
актове нямат отношение нито към процесния имот, нито към ответниците: те
касаят други имоти и други лица. Основателно е възражението на
ответниците, че те не са собственици или носители на вещно право върху
процесния имот. Видно от представеното по делото заверено копие, с
Решение № ІІ-78-229/15.10.2012г. по гр.д. № 56924/2010г. на СРС, ІІ ГО, 78
състав, влязло в сила на 11.12.2012г., недвижимият имот - апартамент в град
С., ж.к. "********", бл. 881, вх. В, ет. 6, ап. 71, след извършена делба е
поставен в дял и изключителна собственост на лицето С.К.Р.. Следователно в
рамките на процесния период ответниците не се легитимират нито като
собственици, нито като носители на вещно право на ползване върху него.
Това обстоятелство е достатъчно за окачествяване на всички
предявени искове като неоснователни и отхвърлянето им, като
обсъждането на останалите доводи на страните и събраните в тази връзка
доказателства се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат само ответниците. Съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство. Ищецът е оспорил като прекомерни
заплатените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответниците са представили доказателства за заплатени общо 1000,00
лева за адвокатски хонорар в заповедното производство. Същият
действително е прекомерен. Процесуалното представителство за подаване на
възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК не е изрично предвидено в
НМРАВ, поради което и на основание §1 НМРАВ то следва да се определи по
аналогия. Възражението се подава по утвърден образец, не представлява
каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като
цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със съдържащо се в него
изявление за недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без
каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на мотиви и съображения
защо вземането не се дължи и представянето на доказателства към
4
възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното
производство. Затова и най-близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5
НМРАВ – изготвяне на други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася
единствено до защитата и правното съдействие, оказани на заявителя. В този
смисъл е и практиката на съдилищата: опр.9443/19.06.2020г.-
ч.гр.д.4348/2020г.-СГС, опр.3262/10.10.2017г.-в.гр.д.3474/2017г.-АпС-С.,
опр.255/09.07.2018г.-в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-Велико Търново,
опр.872/22.03.2017г.-в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна, опр.431/02.07.2019г.-
в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-Шумен. Оттук и разноските на всеки от ответниците-
длъжници за адвокатското възнаграждение за заповедното производство
следва да се присъди до размер от по 50,00 лева.
Като прекомерни следва да се окачествят и заплатените разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство, заплатени от всеки
един от ответниците - по 1000,00 лева от всеки, което надхвърля защитавания
от всеки от тях материален интерес по делото. Същото не се отличава с
фактическа, правна и професионална сложност. Производството се е развило
в рамките на две съдебни заседания, не са разпитвани свидетели и
изслушвани вещи лица. При това положение съдът намира, че адекватният
размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определи на
по 300,00 лева за всеки един от ответниците.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище в град С., срещу А. Н. Г. , ЕГН **********, от град С., и П. Г. Г. ,
ЕГН **********, от град С., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответниците, че същите дължат на „********“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
1
"********", бл. 881, вх. В, ет. 6, ап. 71, аб. № 290037, всеки по / част от
2
сумите, както следва
1244,24 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2017г.-м.04.2019г. и 19,38 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.10.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.08.2021г.) до
окончателното им изплащане;
189,55 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-30.10.2020г. и 4,36 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.12.2017г.-30.10.2017г.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище в град С., да
заплати на А. Н. Г., ЕГН **********, от град С., и П. Г. Г. , ЕГН **********,
от град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по 50,00 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство (ч.гр.д.
5
№ 46416/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище в град С., да
заплати на А. Н. Г., ЕГН **********, от град С., и П. Г. Г. , ЕГН **********,
от град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по 300,00 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното исково
производство (гр.д. № 12950/2022г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „********“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6