№ 342
/ 09.05.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Евгения Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №143 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Ж.А.М. ***,
срещу Решение №352/01.12.2022г., постановено по АНД №476 по описа на Районен
съд Хасково за 2022г. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Навеждат се доводи, че като не събрал и обсъдил всички
релевантни по случая доказателства и не установил спорните между страните факти
и доказателства, поискани от страните доказателства и не се произнесъл по
доказателствените им искания, съдът опорочил процеса и нарушил императивните
разпоредби на чл.12 и чл.13 от НПК, което довело и до незаконосъобразно постановен
съдебен акт. Счита се, че в случая били нарушени съществено процесуалните
правила и императивните разпоредби на чл.13 и чл.14 от НПК. Липсата на проверка
и оценка на доказателствата по делото, липсата на посочване на конкретни
доказателства и/или конкретно установени факти и обстоятелства по спорните
основания, ограничавала и възможността за проверка на правилността на
формирането на вътрешното убеждение на съда по така постановеното съдебно
решение, което съставлявало съществено процесуално нарушение, довело и до
незаконосъобразно постановен съдебен акт. Съдът не изследвал всички приложени
по административната преписка доказателства, а избирателно и еднозначно обсъдил
само част от събраните по делото доказателства, както и игнорирал представените
по делото от жалбоподателя доказателства. Наказателното постановление било
издадено при неправилно приложение на ЗАНН и ЗЧОД и порочни действия на
констатиращия и административнонаказващия орган. Съдът не се бил произнесъл по
спора относно приложението на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН
относно начина на съобщение и съставянето на АУАН в отсъствието на
административнонаказаното лице. Не било установено посоченото в АУАН и в НП
административно нарушение. Съдът не се произнесъл и по наведеното в жалбата
твърдение относно нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗАНН. Твърди се, че в случая бил налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се да бъде отменено решението на районния съд и наказателното
постановление, като ако касационната инстанция установи допуснати съществени
процесуални нарушения на районния съд, както и липсата на произнасяне по
наведените с жалбата доводи и основания, то се иска делото да бъде върнато за
ново разглеждане на районния съд, като бъдат заплатени и направените разноски.
Ответникът – Директор Главна Дирекция
Национална полиция София, не взема становище по касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
С обжалваното Решение №352/01.12.2022г.,
постановено по АНД №476/2022г., Районен съд Хасково потвърждава Наказателно
постановление №421/18.03.2022г., издадено от Директор на Главна Дирекция
Национална полиция София, с което на Ж.А.М., за извършени нарушения на чл.50,
ал.5, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и на чл.50, ал.7 изр. второ от Закона за частната
охранителна дейност са наложени пет административни наказания глоба в размер на
100,00 лева на основание чл.75 ал.2 от Закона за частната охранителна дейност и
едно административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.82
от Закона за частната охранителна дейност. Не са установени от съда допуснати
процесуални нарушения, а санкционираните деяния били безспорно установени и
доказани. Въззивната инстанция приема, че на 19.08.2021г. в гр.Хасково е била
извършена проверка на ООД Секюрити Х. СОТ – Х., притежаващи Лиценз за извършване на частна
охранителна дейност №2267/30.08.2012г. и Лиценз №2966/03.05.2016г. за
дейностите – Охрана на имуществото на физически или юридически лица и Охрана на
мероприятия. Управител на ООД Секюрити Х.
СОТ-Х. бил Ж.А.М.. В хода на проверката на документите,
съхранявани в офиса, били изискани такива по чл.50, ал.5 от Закона за частната охранителна дейност за
определените ръководители, съответно изпълнители на охранителната дейност лица,
сред които и А. П. Р., назначен по силата на сключен между страните Трудов
договор №393/10.12.2020г. на длъжността „охранител“ в ООД Секюрити Х.СОТ – Х., представлявано
от управителя Ж.А.М., на обект „Арастекстил“ гр. Х..
За лицето А. П. Р. били представени: Свидетелство за съдимост
№1516/16.12.2020г., издадено от РС Харманли; Удостоверение №А-566/16.12.2020г.,
издадено от РП – Харманли; карта за предварителен медицински преглед от
14.12.2020г.; копие на Удостоверение за професионално обучение
№171-1/08.02.2021г.; копие на медицинска бележка от психиатричен кабинет
№410/14.12.2020г.; копие на свидетелство за завършен курс Ж№027545/30.06.1974г.
Въз основа на тези констатации, контролните органи достигнали до извод, че при
сключване на трудовия договор с лицето А. П. Р. не били изискани, съответно
представени: свидетелство за съдимост; служебна бележка от окръжната или
Софийската градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че не е привлечено
като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер; медицинско
удостоверение, че не страда от психическо заболяване, издадено след преглед от
лекар-психиатър; медицинско удостоверение за физическото му клинично здраве;
документ за професионална квалификация по професия „Охранител“ или за успешно
преминат курс – в случаите по ал.4, издаден от институция от системата на
професионалното образование и обучение, както и декларация, че не е привлечен
като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, а оттам достигнали и до
извод за извършено нарушение на разпоредбите на Закона за частната охранителна
дейност. Съдът е приел за обосновани изводите на контролните органи, като е посочил,
че част от документите очевидно са издадени след момента на сключване на
трудовия договор, а декларация, че не е привлечено лицето като обвиняем за
умишлено престъпление въобще не е представена на проверяващите. Посочил също,
че действително, такава декларация с дата 10.12.2020г. била представена по
делото, но изложил съображения, че същата не следва да се кредитира. Приел е за
установени описаните от административнонаказващия орган нарушения. За същите
били наложени глоби в минимален размер. Приел е също, че не е налице хипотезата
на маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
При извършената служебна проверка
касационната инстанция счита, че в обжалваното решение относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са направени след анализ и
преценка на събраните по делото доказателства.
При съставянето
на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити,
визирани в чл.57 от ЗАНН.
Не се споделя възражението за допуснато процесуално
нарушение, касаещо обстоятелството,
че районният съд не обсъдил представени по делото доказателства – в с.з.
15.07.2022г. била представена декларация от 10.02.2020г. В самата касационна
жалба е изложено обаче становището на съда по отношение на декларацията, като
съдът се аргументира накратко защо не я приема за достоверността ѝ. Това становище
се споделя напълно от настоящата инстанция, като следва да се има предвид, че
от събраните в преписката доказателства се установява, че проверяващите са
иззели като веществени доказателства с Констативен протокол от 19.08.2021г.
копия от трудовите досиета на служителите, между които и това на А.П., а именно в
трудовото досие е следвало да бъде приложена изискуемата по чл.50, ал.5
декларация, че лицето не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от
общ характер. Свидетелските показания на Б., З. и Ц.са в посока, че след
извършената проверка са постъпили документи, липсващи по досиетата. За
документите, които допълнително били представени, било взето отношение, а
описаните в АУАН били тези документи, които били представени. Неоснователно е и
възражението относно съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. В случая
няма спор относно самоличността на нарушителя и неговото качество на управител
на съответното дружество-работодател, както и няма данни, че Ж.М. не може да
бъде намерен. Видно от писмените доказателства – призовка, ведно с писмо УРИ
272р-23428/14.10.2021г., той не се е явил на определената дата и в съответния
час във връзка с извършваната му проверка, а е представил болничен лист. Дори
да се приеме, че след това с пристъпването за съставяне на АУАН
административнонаказващият в настоящия случай е допуснал нарушение, то следва
да се има предвид, че това нарушение не е от категорията на съществените, така
че да се обуслови извод за отмяна на оспореното НП. Съставения АУАН от
01.11.2021г. с изписано предварително съдържание е подписан от Ж.М. на
20.12.2021г., а препис от него е получен
на 04.03.2021г., но така правото на защита на лицето, срещу когото се води
административнонаказателно производство не е ограничено. След съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление Ж.М. е имал възможност да
реализира предоставените му от закона възможности да възрази и да обжалва
наказателното постановление, което и е сторил. Поради това касационната
инстанция счита, че не е налице процесуално нарушение, от категорията на
съществените, което да ограничава правото на защита на лицето и участието му в
образуваното съдебно производство.
В конкретния случай между страните не е
спорно обстоятелството, че Ж.А.М. е управител на ООД Секюрити Х. СОТ – Х.и има
задължения по чл.50, ал.5, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и на чл.50, ал.7 изр. второ
от Закона за частната охранителна дейност преди сключването на трудовия договор
физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния
орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице,
оправомощено да го управлява и представлява, изисква от лицето по ал.1 и 2 да
представи по т.3. - свидетелство за съдимост; т.4.- служебна бележка от
окръжната или Софийската градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че
не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер; т.5. - медицинско
удостоверение, че не страда от психическо заболяване, издадено след преглед от
лекар-психиатър; т.6. - медицинско удостоверение за физическото му клинично
здраве; т.7. - документ за професионална квалификация по професия
"Охранител" или за успешно преминат курс – в случаите по ал. 4,
издаден от институция от системата на професионалното образование и обучение.
Така всички посочени в ал.5 документи следва да бъдат представени най-късно до
датата на сключване на трудовия договор. Датата на извършване на нарушението е
датата на сключване на договора с А. П. – 10.12.2020г., а към тази дата няма и
спор, че Петров не е представил посочените в чл.50, ал.5, т.3-7 от ЗЧОД
документи. Представените документи са с по-късна дата от назначаването. Нещо
повече съгласно чл.50, ал.7 от ЗЧОД документите по ал.5, т. 3 – 6 е трябвало да
са издадени не по-рано от 6 месеца преди сключването на трудовия договор.
Съгласно чл.50, ал.7, изр. посл от ЗЧОД при сключване на договора лицето
представя декларация, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление
от общ характер, т.е. тази декларация трябва да бъде съставена и представена
пред работодателя към датата на сключване на договора, но доколкото настоящата
инстанция споделя становище на въззивната инстанция относно представената
декларация в с.з., че е създадена Про кауза, тъй като не установена в трудовото
досие при проверката, а и не е представена допълнително пред проверяващите, а
едва в съдебното производство, то не се споделят възраженията на жалбоподателя
относно липса на нарушението по чл.50, ал.7, изр.посл. от ЗЧОД.
Касационната инстанция счита, че е налице пълно
съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената
въз основа на цялата административнонаказателна преписка такава в НП. По
безспорен начин са посочени елементите от обективната и субективната страна на
нарушението
по чл.50, ал.5, т.3-7 и по ал.7, изр.посл. от ЗЧОД, както и законните разпоредби,
които са нарушени виновно. Нарушенията не са с резултатен характер и не е
необходимо за реализирането им да са настъпили вредни последици, а е достатъчно
установеното фактическо положение. Административнонаказващият орган е определил глоба в
минимален размер при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност
поради маловажност на случая съгласно чл.3 и чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното настоящата инстанция
счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният
съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран и са обсъдени наведените възражения
от наказаното лице.
По изложените
съображения решението на Районен съд Хасково следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№352/01.12.2022г., постановено по АНД №476/2022г. на Районен съд Хасково, с
което се потвърждава Наказателно постановление №421/18.03.2022г., издадено от
Директор на Главна Дирекция Национална полиция София, с което на Ж.А.М., за
извършени нарушения на чл.50, ал.5, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и на чл.50, ал.7
изр. второ от Закона за частната охранителна дейност са наложени пет
административни наказания глоба в размер на 100,00 лева на основание чл.75 ал.2
от Закона за частната охранителна дейност и едно административно наказание глоба
в размер на 200 лева, на основание чл.82 от Закона за частната охранителна
дейност.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.