Решение по дело №629/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.54, ал.6 от ЗКИР. Образувано е по жалба на Община Несебър срещу писмо изх. № 17-51/08.02.2023г. на Началника на СГКК Бургас, с което е отказано да се извърши изменение на кадастралната карта (КК) по отношение на [ПИ] по КК на [населено място], като е прието, че е налице спор за материално право между Община Несебър, от една страна, и носители на вещни права върху ПИ, от друга.

В жалбата се оспорва законосъобразността на писмото, имащо характер на индивидуален административен акт. Твърди се, че грешката в КК била налице още към момента на одобряването  – 2008г., тъй като с влязъл в сила през 1995г. ПУП-ПР била предвидена за изграждане улица, която неправилно не била отразена в КК още през 2008г. Развиват се правни съображения защо ПУП-ПЗ следва да се счита за приложен, поради което следвало да се приеме, че Община Несебър е придобила собствеността върху тази част от ПИ, която е предвидена да бъде включена в обхвата на предвидената улица и която е включена в ПИ с проектен № 61056.502.653. Счита за ирелевантни възраженията срещу исканото изменение с твърдението, че подателите на възраженията не били придобили вещни права върху процесните 770.00 кв.м., щом тази площ вече била придобита от общината.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и връщане на преписката на органа за произнасяне по искането.

Като заинтересовани по делото страни са конституирани дружество „ВИВЕМ-С“ ООД, В. Т. Ж., Г. Н. М., Т. Д. Х., М. С. П., И. П., Т. П., С. Г. К. и С. В. В..

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването не е подал писмен отговор.

Заинтересованите страни В. Ж., чрез пълномощника си адвокат Ж. Д. от Бургас, и С. К., са подали отговори с идентично съдържание. Оспорват жалбата, като възразяват, че Община Несебър не се легитимира като собственик на част от [ПИ] и няма законно призната възможност да инициира производство по КК за този имот. План при действието на ЗСТУ (отм.) в частта му за уличната регулация нямал непосредствено отчуждително действие и тъй като не бил приложен в тази му част, то и общината не била придобила собствеността върху частта от имота, която била предвидена за улица. Правилен бил изводът на административния орган, че е налице спор за материално право, заради който било отказано исканото изменение на КККР. Молят за отхвърляне на жалбата и за присъждане на направените по делото разноски.

Останалите заинтересовани лица не са взели становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по пълномощие от адвокат Т. Д.-И. от АК Бургас, която поддържа жалбата и наведените в нея отменителни основания. Разноските се претендират, съобразно представен списък.

Ответникът оспорването – Началникът на СГКК Бургас, не се явява и не изпраща представител.

Заинтересованите страни не се явяват и не се представляват.

С молба, депозирана преди съдебното заседание, пълномощникът на заинтересованата страна В. Ж. поддържа отговора срещу жалбата, както и претенцията за разноски.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК са постъпили писмени бележки от Община Несебър и от заинтересованата страна В. Ж., в които се развиват подборни правни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Административното производство пред СГКК Бургас е започнало по заявление на жалбоподателя Община Несебър, регистрирано с вх. № 01-47870/21.10.2019г., за изменение на КК на [населено място], състоящо се в нанасяне на [улица].502.653 между о.т. 230, о.т.230а, о.т.230б и о.т.230в на база частично изменение (ЧИ) на застроителния и регулационен план (ЗРП) на [населено място], одобрено със Заповед № 280/18.07.1995г. на Кмета на Община Несебър. Представена е скица-проект за изменение на границите на [ПИ] – листи 66-85.

Според КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, [ПИ] е с площ 6329 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване – комплексно застрояване.

Към проекта за изменение на КККР е приложена обяснителна записка от съставителя на проекта – правоспособно лице по кадастъра, в която е описано, че [ПИ] се намира в крайната югозападна част на [населено място] в района на бившите пионерски лагери и транспортният достъп се осъществява по асфалтирани благоустроени улици. В ПИ са построени пет сгради с различна етажност. Инициатор на исканото изменение бил собственикът на съседния от североизток [ПИ], който имал инвестиционно намерение за имота си, но нямал до него транспортен достъп. Контурът на улицата, предвидена с ЧИ от 1995г. не бил нанесен в КККР. Площта и конфигурацията на УПИ ІV-479, кв.22, също не отговаряли на тези от процесното изменение, затова е прието, че е налице грешка в кадастралната основа. Собствеността върху засегнатите от промяната имоти не се променяла. Новообразуваният [ПИ] преминава в собственост на Община Несебър с НТП – за второстепенна улица, вид собственост – публична общинска.

Носители на право на собственост в [ПИ] са следните лица :

1/дружество „ВИВЕМ-С“ ООД – с нотариален акт № 34/29.04.2004г., том VІ, рег № 3161, нотариално дело № 978/2004г. на нотариус С. А., рег. № 208 на НК, дружеството е придобило собствеността върху почивна база – ваканционно селище, включваща УПИ ІV-479, кв.22, по действащия регулационен план на [населено място], целият с площ 8900 кв.м., заедно с построените в него сгради (листи 48-49).

2/В. Т. Ж. - с нотариален акт № 8/18.10.2019г., рег. № 15282, нотариално дело № 2314/2019г. на нотариус С. А., рег. № 208 на НК, заинтересованата страна В. Ж. придобила собствеността върху апартамент с идентификатор № 61056.502.498.8.7 в сграда № 8 заедно със 7.35 кв.м. от общите части на сградата и съответстващия процент от правото на строеж върху поземления имот, съответстващи на 22.39/6329 идеални части от [ПИ] (листи 34-35).

3/Г. Н. М. - с нотариален акт № 139/02.03.2018г., рег. № 2093, нотариално дело № 299/2018г. на нотариус С. А., рег. № 208 на НК, заинтересованата страна Г. М. придобил собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № 61056.502.498.8.1 – апартамент в сграда № 8 с идентификатор № 61056.502.498.8, ведно със 7.35 кв.м. от общите части на сградата и съответстващия процент от правото на строеж върху поземления имот, съответстващи на 22.39/6329 идеални части от [ПИ] (листи 121-122).

4/Т. Д. Х. – с нотариален акт № 140/02.03.2018г., рег. № 2094, нотариално дело № 300/2018г. на нотариус С. А., рег. № 208 на НК, заинтересованата страна Т. Х. придобил собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № 61056.502.498.8.2 – апартамент в сграда № 8 с идентификатор № 61056.502.498.8, ведно със 7.35 кв.м. от общите части на сградата и съответстващия процент от правото на строеж върху поземления имот, съответстващи на 22.39/6329 идеални части от [ПИ] (листи 30-31).

5/М. С. П. - с нотариален акт № 33/18.06.2018г., рег. № 7590, нотариално дело № 1116/2018г. на нотариус С. А., рег. № 208 на НК, заинтересованата страна М. П. придобила собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № 61056.502.498.8.14 – апартамент в сграда № 8 с идентификатор № 61056.502.498.8, ведно със 7.38 кв.м. от общите части на сградата и съответстващия процент от правото на строеж върху поземления имот, съответстващи на 22.52/6329 идеални части от [ПИ] (листи 61-62).

6/И. П. и Т. П. - С нотариален акт № 32/11.09.2019г., рег. № 13110, нотариално дело № 1951/2019г. на нотариус С. А., рег. № 208 на НК, заинтересованите страни И. П. и Т. П. придобили собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № 61056.502.498.8.20 – апартамент в сграда № 8 с идентификатор № 61056.502.498.8, ведно със 7.35 кв.м. от общите части на сградата и съответстващия процент от правото на строеж върху поземления имот, съответстващи на 22.39/6329 идеални части от [ПИ] (листи 42-43).

8/С. Г. К. – с нотариален акт № 22/09.12.2019г., рег. № 17268, нотариално дело № 2717/2019г. на нотариус С. А., рег. № 208 на НК, заинтересованата страна [населено място] придобила собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № 61056.502.498.8.19 – апартамент в сграда № 8 с идентификатор № 61056.502.498.8, ведно със 7.38 кв.м. от общите части на сградата и съответстващия процент от правото на строеж върху поземления имот, съответстващи на 22.51/6329 идеални части от [ПИ] (листи 123-124).

9/С. В. В. - С нотариален акт № 175/20.08.2020г., рег. № 7725, нотариално дело № 1131/2020г. на нотариус С. А., рег. № 208 на НК, заинтересованата страна [населено място] придобила собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № 61056.502.498.8.13 – апартамент в сграда № 8 с идентификатор № 61056.502.498.8, ведно със 7.35 кв.м. от общите части на сградата и съответстващия процент от правото на строеж върху поземления имот, съответстващи на 22.39/6329 идеални части от [ПИ] (листи 125-126). Предишният собственик е П. С. В., която се е легитимирала с нотариален акт № 141/02.03.2018г., рег. № 2096, нотариално дело № 301/2018г. на нотариус С. А., рег. № 208 на НК (листи 38-39).

С уведомление изх. № 24-4503/18.02.2020г. носителите на вещни права в [ПИ] – П. В., „Аебтри-Сервиз и учебен център“ ЕООД, „ВИВЕМ-С“ ООД, Т. Д. Х., Г. Н. М., И. П. и Т. П. са уведомени за започнатото по искане на жалбоподателя административно производство за промяна на КККР и им било разяснено в 7-дн. срок да изразят писмено становище, с предупреждението, че ако не представят изрично становище, аргументирано с документи, ще бъде издадена заповед по чл.51, ал.4 от ЗКИР за промяна на КККР – лист 63.

До заинтересованата страна М. П. е изпратено отделно уведомление с изх. № 24-5469/27.02.2020г. (лист 59), получено от нея на 04.03.2020г. На 09.03.2020г. подала възражение, изразявайки несъгласие с исканото изменение на КККР, тъй като се отнемат части от ПИ (лист 27).

П. В. получила уведомлението на 26.02.2020г. (лист 54). На 02.03.2020г. подала възражение със съдържание, идентично на това на останалите собственици (лист 36-37).

Т. Д. Х. получил уведомлението на 25.02.2020г. (лист 55). На 04.03.2020г. подал възражение със съдържание, идентично на останалите собственици (лист 28).

Дружество „Аебтри-Сервиз и учебен център“ ЕООД получило уведомлението на 25.02.2020г. (лист 56)

Г. Н. М. получил съобщението на 24.02.2020г. (лист 57)

Дружество „ВИВЕМ-С“ ООД получило съобщението на 24.02.2020г. (лист 58). На 02.03.2020г. дружеството подало възражение със съдържание, идентично на останалите собственици (листи 44-45).

Няма данни уведомление да е било изпратено до В. Ж., но тя е подала възражение на 02.03.2020г. със съдържание, идентично на останалите собственици (лист 32).

Няма данни кога уведомлението е връчено на Т. П. и на И. П.. Т. П. подала възражение на 02.03.2020г. със съдържание, идентично на останалите собственици (лист 40).

С писмо изх. № 17-51 / 08.02.2023г. Началникът на СГКК Бургас отказал на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР вр. чл.59, ал.1 от АПК и чл.71, ал.7 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г., в сила от 13.01.2017 г. (Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г.) да извърши поисканото от жалбоподателя изменение на КККР по отношение на [ПИ], при следните мотиви : С исканото изменение поземленият имот ще намали площта си от 6329 кв.м. на 5560 кв.м., и ще бъде променен контурът на границите на север и североизток, като бъде обособен нов ПИ с проектен № 61056.502.653 с проектна площ 770 кв.м., съответстващ на създадената със Заповед № 280/18.07.1995г. на Кмета на Община Несебър улица с о.т. 230, 230а, 230б и 230в, като по този начин северната и североизточната граници на [ПИ] ще бъдат съответни на регулационните граници. Сезираният орган е приел, че е инициирано производство по чл.51, ал.1, т.2 вр. чл.54 от ЗКИР и чл.70 и сл. от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за отстраняване на непълноти и грешки, тъй като е поискано отразяване на ПУП-ПРЗ от 1995г., предхождащ одобряване на КККР през 2008г., когато не са били подадени възражения. Материализираните на място граници съвпадали с отразените в КККР, на място нямало реализирана улица или път по начина, по който е показано на проекта за изменение. Нямало данни ПУП-ПРЗ да е бил приложен, като са анализирани разпоредите на §22 от ПЗР на ЗУТ, водещи до неприложимост на §5 от ПЗР на ЗКИР. Тъй като Община Несебър не разполагала с документ за собственост, а лицата, подали възраженията срещу исканото изменение, се легитимирали с нотариални актове за собственост, бил налице спор за материално право, който следвало да се разреши по съдебен ред от граждански съд и едва след това да се отрази исканото изменение при положително за искателя съдебно решение.

Писмото съдържа изрично указание, че може да се обжалва пред АдмС Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението било съобщено на жалбоподателя на 13.02.2023г. Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена на 27.02.2023г., при спазване на 14-дневния срок за обжалването му.

Според приобщеното към доказателствената съвкупност експертно заключение, изготвено от инж. С. И. (листи 227-246), със Заповед № 63/01.04.1988г. на Председателя на ОбНС е одобрен КЗРП на [населено място], с който се образува УПИ ІV „за социален отдих на Асоциации по съобщенията“ за имот с пл. № 479 по кадастралния план на [населено място] – по червените линии (лист 240). В обхвата на парцела се включват площта на имот с пл. № 479, както и тази площ, която с исканото изменение е била включена в обхвата на ПИ с проектен № 61056.502.653.

През 1995г. със Заповед № 280/18.07.1995г. на Кмета на Община Несебър на основание чл.32, ал.1 от ЗТСУ (отм.) е одобрено ЧИ на ЗРП, както и частично попълване на кадастралния план за североизточна сграда в парцел І „за пионерски лагер“ – втори вариант, като се обособява общински парцел V-общински с триетажни застроителни площи, както и за парцел ІV-479 с триетажни застроителни площи и създаване на улица с осови точки 230, 230а, 230б и 230в, съгласно приложения проект със съответните цветове и сигнатури – листи 233-234.

По делото е представена обяснителна записка към ЧИ на плана (лист 251), в която се сочи, че парцел ІV е включен в границите на населеното място с промяната на регулационния план, т.е. през 1988г. Предприетото през 1995г. изменение се състои в следното : отрежда се парцел ІV за жилищни и курортни нужди на собствениците на имот с пл. № 479; отрежда се парцел V за жилищни и курортни нужди, общинска собственост; продължава се обслужващата улица с направа на обръщател, тъй като тя е тупикова с дължина над 100 м.; изместена е регулацията в западната страна на парцел ІV поради ерозиране на терена; в двата парцела е предвидено триетажно застрояване от сгради за жилищни и курортни нужди.

В Община Несебър вещото лице не е открило документи относно прилагането на регулацията по някой от способите по §22 от ПРЗ на ЗУТ.

Поддържа се, че [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] съответстват частично на УПИ ІV, кв.22. Достъпът на всеки един от имотите се осъществява през [ПИ]. Достъпът на автомобили на пожарната и аварийна безопасност и спешна помощ до плажа се осъществява по път, началото на който започва през [ПИ], минава през [ПИ], и продължава между УПИ ІV и [ПИ].

Според вещото лице, след одобряване на КККР на [населено място] през 2008г. няма процедирани изменения, освен процесното, по което е постановен обжалваният по настоящото дело отказ.

В тази му част съдът не кредитира експертното заключение, тъй като се опровергава от изпратените от СГКК Бургас преписи от преписките по изменение на КККР за [ПИ]. Тази си конфигурация [ПИ] придобил след изменението, съобразно заявление на „Вивем-С“ ООД от 15.05.2015г. Към него момент ПИ е бил с площ 9950 кв.м. С оглед разделяне на имота, на бъдещите имоти са определени проектни идентификатори. Сключен е договор за доброволна делба, по силата на който „Вивем-С“ ООД става собственик на [ПИ], вече с площ 6329 кв.м., на [ПИ] с площ 1495 кв.м. и на [ПИ] с площ 618 кв.м., а в дял на останалите съделители е възложен [ПИ] с площ 1507кв.м.

За процесната територия няма одобрявани ПУП за периода от одобряване на КККР.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Жалбата е насочена срещу писмо, имащо характер на индивидуален административен акт и подлежащо на оспорване по реда на АПК. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, направило искане за изменение на КККР, което е отхвърлено. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Оспореното писмо е издадено от Началника на СГКК Бургас, който е материално и териториално компетентен орган, предвид нормата на чл.54, ал.4 от ЗКИР.

Актът е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти и е посочил правното основание за отказа да бъде извършено исканото от жалбоподателя изменение на КККР на [населено място].

Съдът не установи съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на оспореното писмо. Административният орган е осигурил участието на страните в производството, като им е дал възможност да изложат становища и да ангажират доказателства. Събраните по административната преписка доказателства са проверени и преценени от административния орган и така обжалваното писмо е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Оспорваното писмо е постановено в съответствие с материалноправните норми. Правилно в писмото исканията на жалбоподателя са квалифицирани като такива по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, според който КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти и грешки, които са били налице към момента на одобряване на КККР. Според ал.3-та, измененията на КККР се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или във основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Очевидно в случая, жалбоподателят, твърдейки да е собственик на ПИ с проектен идентификатор № 61056.502.653 с площ 770 кв.м., е поискал изменение на КККР чрез нанасянето му в КК и вписване на Община Несебър в КР като негов собственик.

Непълнотите или грешките по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра, съгласно чл.23 от ЗКИР, са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения, като данните за тези обекти се документират в КККР, съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания - чл. 29 от ЗКИР и чл.38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл.51, ал.1 от ЗКИР, след информация, получена по реда на чл.52 и чл.86, ал.1 от ЗКИР и чрез геодезически измервания.

Предвид изложените в оспорваната заповед фактически и правни основания, следва да се установи : дали е налице грешка в КККР (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР); ако е налице грешка, дали тя се отстранява чрез исканото изменение; при положителен отговор по предходните два пунка, отстраняване на грешката свързана ли е със спор спор за материално право, което е пречка за одобряване на изменението на КК – чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Спорът по делото следва да се разреши при отговор на повдигнатия в жалбата въпрос дали ЧИ на ПРЗ от 1995г. има вещноотчуждително действие и дали този план е приложен.

Процесната територия е била урегулирана за първи път с КЗРП от 1988г. при действието на ЗТСУ (отм.), когато е била включена в пространствения обхват на парцел ІV „за социален отдих на Асоциации по съобщенията“. Липсват доказателства за осъществяване на общественото мероприятие, предвидено с плана.

От обяснителната записка към проекта за ЧИ на плана от 1995г. става ясно, че имот с пл. № 479 към него момент вече не е бил собственост на Община Несебър, а частна собственост (реституиран, според изявлението на пълномощника на жалбоподателя в открито съдебно заседание, проведено на 22.04.2024г.). Именно с това ЧИ е предвидено да се прокара тупикова улица с обръщател (уширение в крайната  част) с дължина около 100 метра. Площта, предвидена за улица от осови точки 230, 230а, 230б и 230в, е част от площта на имот с пл. № 479.

Предвиждането на улица е обществено мероприятие по чл.22, т.1 от ЗТСУ (отм.). В случая е била приложима разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗТСУ, в редакцията  към ДВ, бр.31 от 1990г., съгласно която отчужденията на места за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните планове не са приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели, а в определени случаи - за сметка и на общината съгласно правилника за приложение на този закон. Според чл.262, ал.5 от ППЗТСУ (отм.), при прокарване на задънени или други улици по искане на заинтересувани собственици, какъвто е настоящият случай, необходимите отчуждения са изцяло за тяхна сметка независимо от това, дали предходният план е приложен. По делото е приложената преписката по ЧИ от 1995г., от която е видно, че прокарването на задънената улица е предприето по искане на собствениците на имот с пл. № 479. В решение № 6726 от 20.06.2006 г. на ВАС по адм. д. № 1905/2006 г., II о., е указано, че „тази разпоредба регламентира т. нар. "улична тегоба" и буквалното  тълкуване означава, че мястото, което се отнема от прилежащия парцел за улица, не се заплаща на собственика на отнетото място от държавата или от общината, т. е. собственикът понася тегобата (загубата) на мястото си, но и той не заплаща нищо на държавата (общината) за прокарване на улица покрай неговия парцел“.

Заповедта за одобряване на частичното изменение от 1995г., за която не се спори, че е влязла в сила, има директно вещноправно действие и Община Несебър е придобила собствеността върху тази част от имот пл. № 479, която е отредена за улица – тупик : решение № 12447 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2014 г., III о. Именно затова Община Несебър е легитимирана да иска изменение на КККР, тъй като е лице по чл.51, ал.3 от ЗКИР.

Имотът обаче не е завзет по реда на чл.105 от ЗТСУ (отм.) и регулационните предвиждания не са били осъществени, вкл. и към момента. Разпоредбата на §5 от ПЗР на ЗКИР, в относимата  редакцията до изменението с ДВ, бр.49 от 2014г., се отнася само до парцели с приложена дворищна регулация, които се нанасят в КК като поземлени имоти в съответствие с регулационните граници. Източниците на данни за границите на имотите към момента на приемане на КК и тяхната поредност за нанасянето им са предвидени в чл.14, ал.1, т.1 - 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.), в относимата редакция към датата на одобряване на кадастралната карта - ДВ, бр. 16/2006 г. Чл.14, ал.1, т.4 от тази наредба има предвид регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ, но за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани. Одобрената през 1995 г. улична регулация не е била приложена нито по реда на ЗТСУ (отм), нито по реда на сега действащия ЗУТ. Правилно площта, отредена за улица, е включена в обхвата на [ПИ] при одобряване на КККР през 2008г., поради което съдът приема, че не е налице грешка в КК, тъй като границата на [ПИ] откъм североизток отговаря на действителното състояние.

Дори и обаче да се приеме, че регулацията от 1995г. се счита за приложена и чрез исканото изменение допуснатата грешка се отстранява, то е налице спор за материално право по смисъла на §1, т.16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г., тъй като в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Лицата, които са се легитимирали като собственици на [ПИ] към момента на поисканото изменение, са били уведомени за образуваното производство по изменение на КККР и са възразили, като са се противопоставили на исканото изменение.

В решение № 14615 от 25.11.2020г., постановено по административно дело № 5921/2020г., на ВАС, II о., е възприето тълкуване в следния смисъл : „Всяко несъгласие (възражение) от заинтересовано лице, вписано в регистъра като собственик или носител на ограничено вещно право, вкл. носител на правото на управление върху засегнат от изменението поземлен имот, се счита като оспорване на правото на собственост на искателя върху частта от имота - предмет на изменението, независимо от наличието на документ за собственост“.

Всички заинтересовани лица, подали възражение срещу исканото изменение, се легитимират като собственици на определени идеални част от [ПИ] и е безспорно, че тяхното право на собственост се засяга съществено чрез исканото изменение, тъй като площта на имота се редуцира от 6329 кв.м. на 5560 кв.м. Заедно с възраженията си заинтересованите лица „Вивем-С“ ООД, П. В. (собственик към него момент), Т. Х., В. Ж. и Т. П. са представили нотариалните актове за собственост, които правилно са били зачетени от СГКК Бургас с произтичащите от това последици. Несподелим е доводът в жалбата, че СГКК Бургас е следвало да извърши преценка (проверка, контрол и пр.) на представените от заинтересованите страни документи за собственост и да приеме, че щом Община Несебър била придобила частта от имота, отредена за улица, то тези заинтересовани лица нямало как да придобият правото на собственост върху тази площ, след което техните възражения да бъдат игнорирани. В случая е налице класически спор за материално право, защото Община Несебър прави искане за изменение на КК, като предявява вече придобито право на собственост върху част от [ПИ], на което право противостоят правата на други лица, които притежават легитимационни документи за собственост досежно същата част от имота и тези лица възразяват срещу исканото изменение. Такъв контрол е невъзможно да се осъществи нито от сезирания административен орган, нито от административния съд, пред когото отказът да се извърши промяна на КККР е обжалван. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред - чл.54, ал.2 от ЗКИР, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Тъй като съдът установи, че е налице спор за материално право, разрешимо по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР от граждански съд, то административният орган правилно е отказал да допусне исканото от жалбоподателя изменение на КККР, поради което жалбата срещу писмото, обективиращо отказа, следва да бъде отхвърлена.

По разноските :

Според чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая актът е благоприятен за заинтересованите страни и съдът отхвърли оспорването. Заинтересованата страна В. Ж. претендира разноските по списък в размер на 1250.00 лева. Според договора за правна помощ (лист 157), уговореното адвокатско възнаграждение е платено, поради което подлежи на присъждане.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Несебър, срещу писмо изх. № изх. № 17-51/08.02.2023г. на Началника на СГКК Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.4 от АПК Община Несебър да заплати на В. Т. Ж., [ЕГН], [населено място], [жк], ул.82-ра № 40А, сумата 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.