Решение по дело №2652/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260075

 

гр.***,18.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2652 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на Н.Д.Д. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-000915/30.03.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-***, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, пр.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 70 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно. Изтъква се, че жалбоподателят не е виновен за настъпване на ПТП-то, както и че не е знаел, че трябва да остане на място до идване на органите на КАТ. Застъпва се, че поради тази причина той е отишъл да си вземе кафе, след което се е върнал на мястото, но полицейските органи вече са си били отишли. В последствие е получил обаждане от тях и е оказал пълно съдействие за установяване на щетите от произшествието. Допълва се, че жалбоподателят, въпреки големия си стаж като шофьор, няма предишни наказания, както и че наказанието „Лишаване от право“ би му създало непреодолими пречки, доколкото трябва да се грижи за възрастните си родители, има дископатия, която  му пречи да се движи нормално пеша и за това използва лекия автомобил ежедневно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и доразвива. Пледира за отмяна на НП, като акцентира, че е съгласен да плати даже по-висока глоба, само и само да не му се отнема СУМПС.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. ***, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което и се пледира за неговото потвърждаване изцяло.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.4) НП е връчено на жалбоподателя на 26.06.2020г., а жалбата е депозирана на 01.07.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 24.02.2020г., около 09.12 часа в гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № 28 настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя лек автомобил „***“ с рег. № *** и автобус на градския транспорт с рег. № ***, собственост на Община – ***. Виновен за произшествието бил водачът на автобуса, който при включване в движението от автобусна спирка не пропуснал правомерно движещия се лек автомобил. В следствие на сблъска били причинени дребни материални щети и по двете МПС. Жалбоподателят Д. спрял и след като видял, че щетите са минимални заявил, че няма претенции към водача на автобуса. Доколкото обаче автобусът бил собственост на Община *** шофьорът решил, че е най-добре да сигнализира органите на КАТ, за да съставят съответните документи, необходими във връзка със застраховката на автобуса. Докато водачите чакали на място пристигането на КАТ жалбоподателят Д. решил да отиде с автомобила и да си купи кафе. Малко след това той се върнал на мястото на ПТП-то, но констатирал, че там нямало никого, поради което и се прибрал у дома си в ж.к. „***“. Междувременно, докато Д. бил за кафе, на мястото на инцидента пристигнал полицейски патрул, в състава на който влизал и св. Г. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ – ***. Той възприел фактическата обстановка, както и че виновен за произшествието е именно водачът на автобуса. Доколкото жалбоподателят не бил на място св. Г. поискал съдействие от ОДЧ. Дежурните полицейски служители се свързали по телефона с Д., от когото научили че се е прибрал, като му казали, че трябва да окаже съдействие за установяване на щетите от ПТП. Жалбоподателят казал, че ще съдейства напълно, при което слязъл пред блока си и изчакал пристигане на полицейските служители. Предоставил лекият автомобил за оглед и подписал без възражения протокола за ПТП. Въпреки това св. Г. преценил, че с напускането си на местопроизшествието Д. не е изпълнил задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП, поради което и на място му съставил АУАН с бл. № 627931/24.02.2020г., квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, отразявайки в графата за възражения, че не е знаел, че трябва да изчака на място, както и че след като си е купил кафе се е върнал. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 30.03.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена и в акта. Административнонаказващият орган също приел, че с действията си Д. е осъществила състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 70 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че действително е бил участник в ПТП, както и че е напуснал местопроизшествието без да изчака идването на органите на КАТ, но изтъква съображения, защо се е стигнало до там.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.***, която към дата 30.03.2020г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва извършване на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Това е така по следните причини:

Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. От събраните по делото гласни доказателства, както и от обясненията на самия водач Д. се установява, че при управление на МПС е настъпил сблъсък между неговия автомобил и автобус от градския транспорт. В резултат на съприкосновението са налице материални щети по автомобила и по автобуса. Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му, а съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема за безспорно установено, че жалбоподателят е участник в ПТП, при което са настъпили имуществени вреди. Настоящият състав обаче, не споделя извода на административнонаказващия орган, че Д. не е изпълнил задължението си да съдейства за установяване на вредите от ПТП, тъй като не е останал на мястото на произшествието. Установеното деянието е квалифицирано от актосъставителя и АНО като нарушение на  чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, в която изрично не е установено задължение за водача на ППС да остане на място, нито да сигнализира контролните органи. Подобно задължение водачът има в хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП при несъгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, както и в хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" ЗДвП при настъпило ПТП, от което има пострадали хора, но разглежданият случай не е такъв. Поради това и за Д. не е имало задължение да остане на място, а само да окаже съдействие за установяване на вредите (Решение № 306 от 25.02.2020 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 162/2020 г). От своя страна оказването на съдействие може да включва различни действия: попълване на двустранен констативен протокол, предоставяне на данни за самоличността си и за задължителната застраховка "Гражданска отговорност", уведомяване на собственика на увреденото имущество, предоставяне на автомобила за оглед от страна на полицейските органи и др., но не означава обезателно, че водачът не трябва да напуска местопроизшествието. Поради това, съдът счита, че за Д. не е имало задължение да стои на място до идване на полицейските органи, още повече че той е отишъл само, за да си вземе кафе, след което се е върнал на мястото. Нещо повече – в конкретния случай жалбоподателят в действителност е оказал съдействие за установяване на вредите, като още от самото начало е предоставил данни за самоличността си, след обаждане от полицейските служители е дал обяснения за инцидента, предоставил е автомобила си за оглед, подписал е протокола за ПТП и т.н. При това положение настоящият състав счита, че неправилно АНО е преценил, че с поведението си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, поради което и неправилно му е наложил съответните наказания.

На самостоятелно основание и дори да не се споделят горните доводи, съдът счита, че деянието на Д. носи всички признаци на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.  Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.

Дори да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от типичния случай на нарушения от този вид. Не следва да се подминава, че се касае за ПТП, настъпило не по вина на жалбоподателя, който изрично е заявил от самото начало, че няма никакви претенции към виновния водач. Същевременно Д. е правоспособен водач категория „В“ от 1978г, а дори през 1997г. е придобил и категория „С“. За целия този период, видно от справката за водач (л.9) спрямо него има издадени само две НП и то преди 16 години. Не може да не се отчете, че напускането на МП е било за кратко и то, за да може Д. да си вземе кафе, след което се е върнал на мястото, но не е заварил никого. Веднага след като е получил обаждане от полицейските служители той е оказал пълно съдействие за установяване на вредите. Отделно от това Д. заяви пред съда, че полага грижи за болните си родители (действително той не сочи доказателства в тази насока, но настоящият състав не намира причина да не се довери на изложеното от него), както и че работата му е свързано с ежедневно управление на МПС, поради което и наказанието „Лишаване от право“ по мнение на съда не би постигнало целите на закона, а по-скоро в конкретния случай би се явило самоцел. 

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на извършено нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, а и не е ангажирал доказателства за сторването на такива, поради което и съдът не може служебно да се произнесе по тях.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-000915/30.03.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-***, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, пр.5 ЗДвП на Н.Д.Д. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 70 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.