№ 320
гр. Перник, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200935 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 373 от 20.02.2023г. (НП),
издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)–Кюстендил, с
което на А. Н. А., ЕГН ********** за нарушение на чл. 257, ал.1, т.1 от
Закона за горите (ЗГ), вр. чл. 49, ал.2 и чл. 11 от Наредба № 8/2011г. за сечите
в горите на основание чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно
наказание глоба в размер на по 300 лв (триста лева).
Жалбоподателят А. Н. А. твърди в жалбата си, че не е извършил
процесното нарушение. Счита, че маркирането не влияе на плътността и
маркирането не може да сведе пълнотата на насаждението под нормативно
определената такава, тъй като маркиращият лесовъд не носи отговорност за
провеждането на сечта. Изтъква, че правната квалификация на нарушенито е
сгрешена, което съществено нарушава правото му на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Н. А. – редовно призован, не
се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Г. Б. от ПАК, който
поддържа жалбата с наведените в нея доводи, изтъквайки допълнителни
съображения. Счита, че обжалвания акт е издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Пледира за отмяна на процесното НП. Претендира за
присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) директор РДГ-Кюстендил
1
се представлява от юрисконсулт С.А., която оспорва жалбата, като пледира за
потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд и в предвидения законоустановен срок, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
За горски имот кад. № 44656.95.10, съставен от отдел 15 подотдел „в”
(стар „д”), намиращ се в землището на с. Люлин, общ. Перник, собственост на
физически лица, съгласно утвърдена горскостопанска програма е предвидена
за извеждане отгледана сеч – пробирка с интензивност 25%. За имота е
издадено Позволително за сеч № 0678736/03.08.2022г., след като А. А., като
лице регистрирано да упражнява лесовъдна практика, извършил маркиране с
пълно клупиране и издал карнет-опис, който е регистриран на 03.08.2022г. в
11:37 часа в системата на Изпълнителна агенция по горите, с подпис на
маркиращия – 02.08.2022г.
На 14.11.2022г. горски инспектори от РДГ-Кюстендил, сред които и св.
Р. Д. Д., извършили проверка в имота, при която установили, че дървета за
сеч са маркирани. Извозени са 31 куб.метра, като сечта в имота не е
приключила. Проверяващите счели, че интензивността на сечта е висока, като
окомерно пълнотата е сведена под 0,5. Резултатите обективирали в
съставения Констативен протокол № 142371 от 14.11.2022г. С тези
констатации жалбоподателят бил запознат с Констативен протокол № 142372
от 16.11.2022г., както и че ще се извърши допълнителна проверка на терен
във връзка със съмнения за намалена пълнота на отгледана сеч-пробирка.
Последната се провела на 18.11.2022г., в присъствието на проверяваното
лице. Била направена пълна инвентаризация, включваща клупиране на
оставащия на корен дървостой, като измерването е реализирано посредством
клупа на гръдна височина 1,3 метра, средната височина на дървостоя, както и
на останалите дървета, намиращи се в имота. Измервания били вписани в
изготвени карнет-описи, като установените при проверката обстоятелства
били отразени в съставен Констативен протокол № 141221. По направените
измервания са изготвени за процесния имот № № 44656.95.10 сортиментни
ведомости, въз основа на които е изчислена реалната пълнота, получена след
провеждането на отгледаната сеч в имота, която е 0,6 и е по-ниска от
максимално допустимата такава от 0,7 съгласно Наредба № 8/2011г. за сечите
в горите.
2
Със Заповед № РД 05-519 от 21.11.2022г. на директора на РДГ-
Кюстендил е обезсилено Позволително за сеч № 0678736/03.08.2022г.,
издадено за процесния имот.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия ПА07, № 000018 от 02.12.2022г. за това, че като
лице, регистрирано да упражнява лесовъдска практика е извършил маркиране
в отдел 15 подотдел „в” на отгледана сеч – пробирка, с което маркиране
пълнотата на насаждението се свежда под нормативно разрешената от 0,7, а
именно до 0,6, с което е нарушил чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, вр. чл. 49, ал.2 и чл.
11, ал.1 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, извършено в периода от
02.08.2022г. до 21.11.2022г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал пред АНО
бланкетно възражение срещу констатациите в АУАН, което е регистрирано с
вх. № РДГ07-7522 от 09.12.2022г.
Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП, с
което за предявеното обвинение за нарушение на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, вр.
чл. 49, ал.2 и чл. 11 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, АНО наложил
на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300 лв
Процесното НП е връчено на санкционираното лице на 02.05.2023г.
От правна страна:
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП
са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са накърнили
правото на защита на санкционираното лице, като описаното нарушение не
кореспондира с правната му квалификация.
Съгласно чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв,
ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдна практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконови нормативни актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях. Тази норма е бланкетна, поради
което и индивидуализацията на твърдяното нарушение е обвързано с чл. 49,
ал.2 и чл. 11 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Съгласно
първата разпоредба маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се
извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в
горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в
наредбата, а чл. 11, ал.1 предвижда, че пробирките се провеждат в периода на
интензивен растеж на дърветата по диаметър до започване на възобновителна
сеч за създаване на условия за нарастването на дърветата с желани стъблени
форми по диаметър, както и за подобряване на индивидуалната им жизненост
и механична стабилност, като след сечта пълнотата на насаждението не се
допуска да бъде по-малка от 0,7.
От съдържанието на нормата на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗТ е видно, че в
3
нея са посочени следните изпълнителни деяния: не изпълни задължения или
изпълни несвоевременно задължения, както и не изпълни контролни
правомощия или изпълни несвоевременно контролни правомощия. В
процесния случай с АУАН е предявено словесно обвинение, че
жалбоподателят като лице, регистрирано да упражнява лесовъдска практика е
извършил маркиране с контролна горска марка за отгледна сеч – пробирка, с
което маркиране пълнотата на насаждението се свежда под нормативно
разрешената от 0,7, като е изведена сеч, която е свела пълнотата на
насаждението до 0,6 (до датата на проверката), т.е. не е ясно за неизпълнение
на задължения или неизпълнение на контролни правомощия е обвинен
жалбоподателя, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 42, ал.1,
т.4 от ЗАНН. Този недостатък е пренесен и в НП, което е довело до
съществено нарушение, предвид повелята на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Пълното и точно описание на фактите, относими към състава на
нарушението, освен, че се явява задължителен реквизит на АУАН и НП,
индивидуализира пряко и нарушението като такова. След като самата
санкционна норма на чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ съдържа диспозиция с няколко
хипотези, то АНО е следвало да се установи и еднопосочно да предяви
обвинение за реализираната конкретно такава от нарушителя. Вярно е, че
съдържанието на тази норма е попълнена с разпоредби от Наредба № 8/2011г.
за сечите в горите, но в частност, самата разпоредба на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ
също вменява на визираните в нея субекти задължения и контролни
правомощия, които макар и формулирани общо следва да бъдат посочени при
словесното обвинение. Без въвеждане на съставомерните признаци по ясен и
категоричен начин винаги съществено се нарушават процесуалните правила,
тъй като подобен подход пряко рефлектира върху правото на защита. Освен,
че ограничава възможността нарушителят да разбере, в извършването на
какво деяние е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон, има ли
извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и съответно
приложена ли е относимата санкционната норма. В конкретния случай
описанието на твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за
прецизност и съобразяване императива за пълно отразяване на всички
съставомерни признаци на деянието и провеждане на ясно разграничение на
отделни прояви, консумиращи различни състави на нарушения. Процесът по
осъществяване на сеч е поредица от своевременни конкретни действия, чийто
начин на реализиране, срок и др. са обвързани с времеви интервал, през който
задълженото лице следва да осъществява. При това положение очертаването
на рамките на предмета на доказване е изключително правомощие на АНО.
Фактическите рамки на обвинението не могат да бъдат допълвани или
извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
Съдебният състав констатира допуснато нарушение и на чл. 42, ал.1,
т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН при съставянето на АУАН и НП, изразяващо се
в не посочване на датата на извършване на нарушението. Като такава е вписан
4
времевия диапазон от 02.08.2022г. до 21.11.2022г. Липсват каквито и да са
изложени мотиви в тази насока, поради което не е ясно как е определен този
период. АНО не ангажира доказателства, нито излага обстоятелства при
описание на нарушението за това каква деятелност е реализирал
жалбоподателя през този времеви отрязък. Единственото безспорно в случая
е, че жалбоподателя е извършил маркиране с пълно клупиране, за което е
издал карнет-опис, който е с подпис на маркиращия от 02.08.2022г., първата
проверка в имота е извършена на 14.11.2022г., когато по окомерна преценка е
прието, че пълнотата е сведена под 0,5, във връзка с което на 18.11.2022г. е
извършена пълна инвентаризация със съответните измервания с посочените
измервателни уреди, които резултати са вписани в карнет описи, както и че
със Заповед № РД 05-519 от 21.11.2022г. на директора на РДГ-Кюстендил е
обезсилено Позволително за сеч № 0678736/03.08.2022г., издадено за
процесния имот. При положение, че не е ясно какво е предявено словесно
обвинение на санкционираното лице - дали за това, че не е изпълнило
задължения или, че е изпълнило несвоевременно задължения, както и дали за
това, че не изпълнило контролни правомощия или е изпълнило
несвоевременно контролни правомощия, няма как дори и по пътя на
тълкуването да се изясни посочения в АУАН и в НП времеви отрязък как е
определен. Датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим
реквизит на НП, като в конкретния случай, тя е от значение при описване на
нарушението и неговата индивидуализация, чрез нея се очертава и предмета
на доказване, поради което не изясняването му не може да бъде отстранено в
процеса на обжалването на НП. Същото води до ограничаване на правото на
защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано
по административноправен ред.
Предвид изложеното съдът намира, че неизпълнението на
изискванията на чл. 42, ал.1, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН при всички
случаи са съществени процесуални нарушения и в разглеждания случай, след
като не са спазени, са довели до незаконосъобразност на обжалваното НП,
което като последица води до неговата отмяната единствено на формално
основание, без да се разглеждат доводите на страните по същество на делото.
Независимо от наличието на съществени процесуални нарушения при
издаването на НП, съдът маркира, че в конкретния случай АНО не е доказал
по несъмнен и безспорен начин участието на жалбоподателя във вмененото
административно нарушение.
По делото не се спори, че А. А. е извършил маркирането за отгледна
сеч-пробирка. Не са налице причини да не бъдат кредитирани дадените
показания от св. Г. И. Г., който подробно обяснява за начина по който е било
измерено насаждението в процесния имот. Неговите показания
кореспондират с тези на св. Р. Д. Д., които са последователни и обективни,
защото почиват на непосредствените му лични възприятия. Те са в унисон с
отразените обстоятелства в Констативен протокол № 141221 от 18.11.2022г.
Не се представени от АНО, обаче, съставените при проверката карнет-описи,
5
по които са правени изчисленията, като срещу начина на провеждане на
измерванията е възразил жалбоподателя още при съставянето на
констативния протокол. Именно въз основа на тях са изготвени
сортиментните ведомости, които са приложени по
административнонаказателната преписка и на които се позовава АНО, че
изчислената реална пълнота, получена след провеждането на отгледната сеч е
0,6, поради което и наведените от пълномощника на жалбоподателя
твърдения в тази насока са основателни. Не може да се приеме, че А. А. само
поради качеството си на лице, регистрирано да упражнява лесовъдска
практика, което е извършило маркирането на насажденията следва да носи
административнонаказателна отговорност за нарушение, за което АНО не е
доказал по безспорен начин участието на лицето в осъществяването на
деянието.
Поради изложеното, отразените в АУАН и НП констатации при
описание на нарушението и посочения времеви период на реализирането му
не могат да доведат до законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, още повече и
поради обстоятелството, че реално не е предявено обвинение за нито едно от
посочените в 257, ал.1, т.1 от ЗТ изпълнителни деяния, като същевременно с
това и административнонаказателното обвинение се явява и недоказано.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.45 договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023г. се установява, че
жалбоподателят А. Н. А. е възложил на адвокат Г. Б. от АК Перник
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500.00 лева и е
заплатено изцяло в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело №
6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
По делото не е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
поради което и Регионална дирекция по горите - Кюстендил следва да
заплати на А. А. претендираната сума от 500 лева.
Предвид отмяната на процесното НП неоснователно е своевременно
направеното искане от процесуалния представител на АНО за присъждане на
разноски в настоящето производство, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от
6
ЗАНН и чл.69д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 373 от 20.02.2023г., издадено
от директора на Регионална дирекция по горите–Кюстендил, с което на А. Н.
А., ЕГН ********** за нарушение на чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите, вр.
чл. 49, ал.2 и чл. 11 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите на основание чл.
257, ал.1, т.1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в
размер на по 300 лв (триста лева).
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес гр.
Кюстендил, бул. „България” № 33 да заплати на А. Н. А., ЕГН **********
сумата в размер на 500 лв (петстотин лева), представляваща направени от
лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7