Решение по дело №218/2019 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                       10.10.2019г.                                Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                               Граждански състав

На 02.10.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №218 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата 631,00лв. за неизпълнение на Договор №17/28.10.2014г., и за заплащане на сумата 802,00лв. за неизпълнение на Договор №49/01.12.2014г., както и два обективно съединени иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1000,00лв. – неустойка по Договор №17/28.10.2014г. и за заплащане на сумата от 3000,00лв. - неустойка по Договор №49/01.12.2014г. Претендират се и направените разноски по делото.   

Исковете са предявени от “Енергоремонт-Гълъбово” АД гр.Гълъбово срещу А.И.Н. ***. С исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение. Съгласно Закона за професионално образование и обучение, ищецът бил лицензиран да осъществява професионално обучение. Между страните бил сключен Договор №17/28.10.2014г. за обучение в курс за придобиване на правоспособност “Заварчик по метода РЕДЗ”, модули Е1, Е2 на стойност 990,00лв., както и Договор №49/01.12.2014г. за обучение в курс за придобиване на правоспособност “Заварчик по метода РЕДЗ”, модули Е3, Е4 и Е5 на стойност 1200,00лв. Ответникът е завършил курсовете, разходите по които били поети от ищеца. Съгласно клаузите на договора ответникът е следвало да работи при ищеца минимум пет години, считано от завършването на съответния курс, като в случай на неизпълнение на това задължение, ответникът е следвало да заплати на ищеца съответната част от стойността на обучението съразмерно на отработения период, както и неустойка. Ответникът е следвало да работи като “Котляр”, тъй като при работа на тази длъжност се използвали уменията, придобити по време на курса. Трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 15.09.2016г. Въпреки, че ответникът не изпълнил задължението си да работи при ищеца пет години след завършването на обучението, същият не заплатил договореното обезщетение. Поради тази причина ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати дължимото обезщетение във връзка с проведеното обучение, което възлиза на 631,00лв. по Договор №17/28.10.2014г., и 802,00лв. по Договор №49/01.12.2014г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Моли да бъде осъден ответника да заплати и неустойка по Договор №17/28.10.2014г. в размер на 1000,00лв. и неустойка по Договор №49/01.12.2014г. в размер на 3000,00лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат заплатени направените по делото разноски. 

Ответникът изразява становище, че не е ясно по какъв начин са изчислени сумите по претенциите на ищеца. Счита и, че клаузата от договорите, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Договорената неустойка надхвърляла очакваните вреди от неизпълнението и била несправедлива по размер. Ответникът частично бил изпълнил договорите, а се претендирала неустойка в пълен размер. Договорената неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ответникът твърди, че били налице обстоятелства предвидени в раздел ІV, т.3 от договорите, тъй като имал травма на дясното око и продължаването на работата при ищеца щяло да доведе до окончателна загуба на зрението му.

Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

 

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Безспорно е установено по делото, че ответникът е работил в “Енергоремонт-Гълъбово” АД гр.Гълъбово. По делото са представени и приети като доказателства копие от Трудов договор №69/18.03.2014г.; Допълнително споразумение №391/22.04.2015г.; Длъжностна характеристика за длъжността “Котляр”, от които е видно, че ответникът е работил в ищцовото дружество първоначално на длъжността “Общ работник КО” на срочен трудов договор, а впоследствие – на длъжността “Котляр” на безсрочен трудов договор.

От представените и приети като писмени доказателства копие от Договор №17/28.10.2014г.; Договор №49/01.12.2014г.; Удостоверение за завършени квалификационни курсове, е видно, че ответникът е преминал две обучения в курс за придобиване на правоспособност “Заварчик по метода РЕДЗ”, модули Е1, Е2 на стойност 990,00лв., завършен а 27.11.2014г., и в курс за придобиване на правоспособност “Заварчик по метода РЕДЗ”, модули Е3, Е4 и Е5 на стойност 1200,00лв., завършен на 23.01.2015г. 

Задължение на работодателя – ищец в настоящото производство, предвидено в договора, е било да осигури на работника – ответник в настоящото производство, подходяща работа, съобразно квалификацията му. Съдът намира, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, която обстоятелство не се оспорва от ответника.

Безспорно установено е по делото, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с дисциплинарно уволнение със Заповед №142/15.09.2016г.

Задължение на работника – ответник в настоящото производство, предвидено в договорите за обучение е било да работи при работодателя минимум пет години след успешното завършване на курса. Санкцията, предвидена в раздел ІV, т.2 от договорите, за неизпълнение на това задължение се изразява в задължение на работника за заплати всички разноски по обучението си ведно със законната лихва съразмерно на отработеното време. По договорите е предвидена и допълнителна санкция – неустойка.

Съдът не споделя съображенията на ответника, че е прекратил трудовото си правоотношение поради обективна невъзможност. Представеното писмено доказателство в тази насока – копие на Епикриза от ПОКБ-очно отделение гр.Стара Загора не удостоверява такова обстоятелство. Епикризата касае престой в болница през 1989г. – много преди ответникът изобщо да започне работа при ищеца и няма данни по делото работата при ищеца да се отразила зле на здравословното състояние на ответника.

Въпреки че ответникът не изпълнил задължението си да работи при ищеца пет години след завършването на обучението по двата договора, същият не заплатил договореното обезщетение, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните.

Видно от заключението на вещото лице, ответникът е бил страна по Договор №17/28.10.2014г. и Договор №49/01.12.2014г. с “Енергоремонт-Гълъбово” АД. Считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение размерът на дължимото обезщетение по Договор №17/28.10.2014г. възлиза на 634.85лв. Считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение размерът на дължимото обезщетение по Договор №49/01.12.2014г. възлиза на 804.10лв.

            Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си по договорите за обучение да работи при ищеца пет години от завършване на съответния курс, като не са налице предпоставките на обективна невъзможност за изпълнение на договорите. Поради тази причина съдът намира, че исковете за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорите съразмерно на неотработения период, а именно за времето от прекратяване на трудовото правоотношение – 15.09.2016г. до изтичане на пет години от завършване на съответния курс за обучение – 27.11.2019г. по първия договор и 23.01.2020г. по втория договор са основателни за предявения размер от 631,00лв. по Договор №17/28.10.2014г., и 802,00лв. по Договор №49/01.12.2014г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане и следва да бъдат уважени в този размер.

По предявения акцесорен иск за неустойка.

Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Дължимата неустойка се начислява, когато вземането е станало изискуемо. Съгласно клаузата на т.ІV.2 от Договор №17/28.10.2014г., при неизпълнение на задължението на работника да работи пет години след завършване на курса при работодателя, той има задължение освен да възстанови разходите по обучението и да заплати неустойка в размер на 1000,00лв. Съгласно клаузата на т.ІV.2 от Договор №49/01.12.2014г., при неизпълнение на задължението на работника да работи пет години след завършване на курса при работодателя, той има задължение освен да възстанови разходите по обучението и да заплати неустойка в размер на 3000,00лв. В конкретния случай, както вече се посочи, ответникът е неизправна страна по договорите - не е изпълнил задължението си да работи пет години след завършване на съответния курс в ищцовото дружество. Поради това за него възниква задължение да обезщети изправната страна по договорите така, както това е договорено с клаузата на т.ІV.2 от договорите. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на клаузата за неустойка. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В конкретния случай клаузата за неустойка и в двата договора за обучение, според настоящия състав не излиза извън присъщите й функции. Тя има за цел да обезпечи изпълнението на договорите, да обезщети работодателя при неизпълнение и да санкционира виновния за неизпълнението на договорите. Съдът не споделя становището на ответника, че действителните вреди от неизпълнението са много по-малки, тъй като при неизпълнението на договора за обучение, работодателят се лишава от един обучен за нуждите му и по неговите правила квалифициран работник, на работната сила на който той е разчитал за определен минимален период от време. Напускането на такъв квалифициран работник може да доведе до съществени вреди за работодателя свързани с невъзможност да спази срокове или изисквания за качество по договори, сключени между работодателя и негови контрагенти. Освен това работодателят трябва да инвестира в обучението на друг работник и да търпи загуби докато евентуално новият обучен придобие нужния опит и умения. Предвид гореизложеното съдът намира, че клаузата за неустойка по двата договора за обучение не е нищожно поради противоречие с добрите нрави, нито е несправедлива, нито е прекомерна с оглед стойността на обучението и с оглед периода, за който се дължи изпълнение от страна на работника по договорите. Исковете за неустойка се явяват основателни и следва да бъдат уважени в претендирания размер.  

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, в негова тежест следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебни и деловодни разноски в размер на 270,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 200,00лв. за възнаграждение за вещо лице, както и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1340,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА А.И.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на “ЕНЕРГОРЕМОНТ-ГЪЛЪБОВО” АД, гр.Гълъбово, ЕИК ***, представлявано от прокуриста Е.В.С., сумата от 631,00лв. /шестстотин тридесет и един лева/, представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор №17/28.10.2014г., сумата от 802,00лв. /осемстотин и два лева/, представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор №49/01.12.2014г., сумата от 1000,00лв. /хиляда лева/, представляваща неустойка за неизпълнение на Договор №17/28.10.2014г., сумата от 3000,00лв. /три хиляди лева/, представляваща неустойка за неизпълнение на Договор №49/01.12.2014г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.04.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1810,00лв. /хиляда осемстотин и десет лева/, представляваща направените от последния съдебни и деловодни разноски.

 

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: