РЕШЕНИЕ
№ 1713
гр. Пловдив, 17 октомври, 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на двадесет и първи
септември, две хиляди двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора от ОП – Пловдив Тодор Павлов,
като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно
дело № 2093 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.285, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и глава XII от АПК.
Депозирана е касационна жалба от името на С.П.П. чрез
пълномощника му адв. Д., против решение № 1310/06.07.2023 г., постановено по
административно дело № 415/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХII състав, в
частта му, с която е отхвърлена исковата претенция на П. за разликата от 768
лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, претендирани неимуществени
вреди. Касационният жалбоподател сочи неправилност и необоснованост на
съдебното решение в обжалваната му част, като се заявява, че от събраните пред
първоинстанционния съд доказателства безспорно е била установена фактическата
обстановка, отразена по исковата молба на ищеца П.. Сочи се необоснованост на изводите
на първоинстанционния съд относно липсата на причинени неимуществени вреди на
ищеца П. в резултат от наличието на дървеници и хлебарки в Затвора Пловдив
и преминаването му през двора на затвора
за достигане до банята, като се сочи, че отварянето на прозорците не означавало
достатъчно проветрение. Твърди се, че съдът изцяло е игнорирал като
неимуществени вреди наличието на задименост в килиите и невъзможността да се
ползва пералня, както и липсата на адекватна медицинска грижа и настаняване с
болни от заразни болести лица и с такива с психически проблеми. Сочи се, и че съдът е игнорирал факта, че П. е с
диагноза хепатит С и за него не се полагат медицински грижи. В съдебно
заседание жалбоподателят П. присъства чрез видеоконферентна връзка и заявява,
че поддържа посоченото по жалбата му от неговия пълномощник.
По касационната жалба е постъпил писмен отговор от страна
на процесуалния представител на ответника Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Сочи се неоснователност на касационната жалба поради липса на
нови доказателства, които да променят установеното от първоинстанционния съд. Моли
се да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание, редовно призован,
ответникът по касация не е изпратил представител.
Прокурор Павлов при ОП Пловдив изразява становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение по повод на наведените от жалбоподателя оплаквания, както и във
връзка с дължимата служебна проверка по чл.218,
ал.2 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното производство, за която в съответната
обжалвана част решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество касационната жалба съдът намира за неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд в оспорената му част
се явява валидно, допустимо и правилно.
Съдът, постановил оспореното решение, като е изложил
възприетата от него на базата на събраните относими доказателства фактическа
обстановка, е приел в мотивите си, че предявената искова претенция с правно
основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за исковия период от 01.04.2022 г. до
13.02.2023 г., вкл., следва да се уважи отчасти, като я е намерил за частично
основателна, предвид доказване оплакванията на ищеца само по отношение на пренаселеността
в условията на задържане в Затвора Пловдив за 128 дни в рамките на посочения
период на престой там. Правилно в тази насока Административен съд – Пловдив, в
състава, постановил обжалваното решение, е установил на базата на приетите
доказателства точния период, в който П. практически е бил задържан, както и по
отношение на колко точно дни в рамките на същия на ищеца не е била осигурена
разполагаема площ от 4 кв.м., според изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС.
Съставът, постановил съдебното решение, след като преди това е задължил
затворническата администрация да представи съответна информация,
законосъобразно е приложил и нормата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС само по отношение
на онзи период от време, в рамките на исковия такъв, за който, въпреки задължаването,
не е била представена информацията, необходима за правилното решаване на делото,
като по отношение на останалите периоди от време, за които такава информация е
била налице, е анализирал достатъчно обстойно събраните доказателства и е направил
и верни крайни изводи. Обосновано съдът е отхвърлил останалите оплаквания,
свързани с твърдяно бездействие на администрацията в Затвора Пловдив по
осигуряване на благоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода в съответствие с чл.3 от ЗИНЗС. Последното съдът е сторил, след като е
анализирал събраните писмени доказателства и след като ги е съпоставил и с
гласните такива. В тази насока не е основателно твърдението на касационния
жалбоподател П., че съдът е игнорирал гласните доказателства, доколкото е
видно, че същите са били на практика в значителната им част кредитирани от
първоинстанционния съд и съответно съпоставени с останалите доказателства.
Приетото от съда обстоятелство относно липсата на
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца по повод
на всички останали оплаквания, освен това за пренаселеност, противно на
твърденията в касационната жалба, е обосновано в мотивите на първоинстанционния
съдебен акт. Факт е, че съдът е приел липсата на доказани вреди от сочените
неблагоприятни условия, но не поради обстоятелството, че те сами по себе си не
биха могли да причинят неимуществени вреди, както се сочи по касационната
жалба, а понеже не е доказано тези условия да се дължат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. В тази насока първостепенният съд е приел на базата на събраните
доказателства, че в Затвора Пловдив са извършвани периодично дейности по
дезинсекция и дератизация. Очевидно,
въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми – дървеници и
хлебарки, за които са свидетелствали и разпитаните
свидетели - не са изчезнали. Това обаче, както е видно и от приетото в мотивите на обжалваното решение, не се дължи на незаконосъобразно
бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, която е имала активно поведение
през целия исков период за справяне с проблема. Следва тук да се има предвид,
че обезщетение за неимуществени вреди в това специално производство по чл.284 и
следващите от ЗИНЗС може да се присъди, когато се установи, че такива са
възникнали, но като пряка и непосредствена последица от допуснато преди това
нарушение на специализираните органи по изпълнение на наказанията по чл.3 от ЗИНЗС. Затова и при установено съобразяване с въведените законови стандарти,
като например съобразяване на условията по чл.20 от ППЗИНЗС, каквото е налице в
случая, не е налице основание за търсене на обезщетение. Все в тази връзка
следва да се има предвид, че дори и да се приеме за
категорично установено от показанията на свидетел
обстоятелството, че в стаите на лишените от свобода се пушил
„бонзай“ /наименование на синтетичен наркотик за пушене/,
то липсват каквито и да било
доказателства по отношение на този факт ищецът да е отправял сигнал до управата
на затвора за преустановяване на тези незаконни действия на лишени от свобода,
като се има предвид, че се касае до държане на забранени вещи /вещества/. От
страна на ищеца в тази насока не са наведени конкретни оплаквания от
незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на Затвора Пловдив, а
напротив- налице е оплакване от поведението на други лишени от свобода, което
същият би следвало да отправи към Началника на Затвора Пловдив с оглед проверка
и вземане на конкретни мерки за преустановяване на незаконна практика.
Правилен и обоснован
отговор е даден в обжалваното решение и на оплакването относно липсата на
пералня, като в тази връзка първоинстанционният съд е изложил достатъчно
подробни мотиви, които е ненужно да се повтарят,
поради което и в тази част съдът препраща към мотивите на първоинстанционното
решение, съгласно възможността по чл.221, ал.2 от АПК.
Що се касае до посоченото в касационната жалба обстоятелство, че не било
отчетено като причиняващо вреди преминаването през двора на територията на
затвора за достигане до помещението, обособено като баня, то изводът за липса
на нарушения от страна на администрацията на затвора, който е направил
първоинстанционният съд, на практика се явява обоснован и правилен. Следва да се
има предвид, че в случая не се е установило по делото изобщо неизпълнение на
задълженията на затворническата администрация по чл.151 от ЗИНЗС, като не са
налице доказателства и лишените от свобода да са били
принудени да преминават мокри или необлечени през двора на затвора, за да
достигнат до банята, доколкото същата, както е ноторно известно, включително и
от публикуваните доклади от проверки
на Омбудсмана по Националния превантивен механизъм, се намира в закрито оборудвано по надлежния ред
помещение, в което има и съблекалня и в което е осигурена течаща топла вода.
Относно оплакванията по жалбата относно игнориране от съда, постановил
обжалваното решение, на обстоятелствата, свързани със здравословното състояние
на ищеца и оттам твърдението за липса на адекватна медицинска грижа, то същите
са неоснователни. В обжалваното съдебно решение изрично е посочено и това е в
съответствие с характера на производството като исково такова, че от страна на
ищеца не са били ангажирани каквито и да било доказателства, включително и
медицинска документация, за неговото здравословно състояние, като следва да се
има предвид, че и в самата искова молба ищецът не е заявил изобщо конкретно
заболяване, от което да страда и което да налага специални здравни грижи,
каквито да не са му били оказвани. Впрочем, че е боледувал от Хепатит тип С е
налице единствено заявление на свидетели по делото /без да е налице отразяване
по исковата молба/, но същевременно не е налице категоричност относно
конкретното му състояние и липсват доказателства на същия да не е била оказвана
медицинска помощ при нужда, или да е било препятствано лечението му. Напротив,
свидетелят Кметски изрично е посочил, че ищецът П. е приемал лекарства за
заболяването си, витамини и добавки. Следва да се има предвид, че медицинската
наука е приела, че в никой случай не се налага изолация на носителите на вируса
ХИВ и те биха могли да общуват и съжителстват с околните в ежедневието, без
опасност последните да бъдат заразени, освен по трите основни пътя – кръвен,
сексуален, от майка – на дете, поради което и заявеното оплакване на
жалбоподателя за настъпили за него вреди от неизвършена изолация на такива
лица, не може да се отчете изобщо като нарушение на администрацията на затвора,
но напротив, подобно поведение би могло да се тълкува като дискриминация спрямо
определена група лица. За първи път в касационната жалба е заявено, че П. бил
претърпял вреди от настаняването му в затвора заедно с лица със сериозни
психични проблеми, като следва да се има предвид, че посочването на основанията,
от които произтичат твърдените вреди, следва да стане с исковата молба, или по
реда на изменение на иска до посочения в ГПК краен момент, като в тази връзка и
напълно неоснователно е твърдението, че съдът, постановил обжалваното решение
бил игнорирал такова оплакване на ищеца, каквото той изобщо не е бил заявил.
Не е налице изрично оплакване по касационната
жалба по начина на определяне на обезщетението за П., като с оглед искането за
уважаване на претенцията му в пълния ѝ предявен размер, следва да се има
предвид, че по повод на установеното като доказано оплакване на ищеца първоинстанционният съд е отчел при
разрешаване на случая указаното в пилотното Решение на ЕСПЧ „Нешков и други
срещу България“ и в други решения на ЕСПЧ, че и само поставянето в условия на
пренаселеност е достатъчно основание да се счете, че е налице нарушение на чл.3
от ЕКПЧОС, респ. чл.3 от ЗИНЗС. В тази връзка съдът е съобразил размера на присъжданото обезщетение и с отправните точки,
които е имал възможност да посочи ЕСПЧ в цитираните точно от първоинстанционния
съд решения, както впрочем и в Решение Stella and others v.
Italy, че с оглед различията в жизнения стандарт в
различните държави, то присъждане на обезщетение, съставляващо 30 процента от това,
което този съд е определил, би било достатъчно и справедливо. При това положение и настоящата съдебна
инстанция намира, че посоченият размер на обезщетение по иска против ГДИН, който
е бил присъден, съответства изцяло на установения принцип за обезщетяване на
неимуществените вреди по справедливост, както и на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти. Ето защо и като се има предвид, че първоинстанционният съд е
приложил правилото на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, но същевременно ищецът, чиято е
тежестта на доказване да установи точният характер и тежестта на претърпените
от него вреди, не е доказал да е претърпял приетите от съда за настъпили вреди
да са били такива с особен и/или по-значителен интензитет, или да са довели до
сериозни, тежки временни, или постоянни, неблагоприятни последици, то твърдение
на П. за това, че обезщетението не отговаря на действително претърпените вреди
се явява изцяло необосновано.
Предвид всичко изложено и съдът намира, че следва да остави в сила първоинстанционното
решение в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно. Не са налице
основания, въпреки това, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
ответната страна, предвид липсата на предвидена такава хипотеза в специалната
норма на чл.286 от ЗИНЗС, приложима във връзка с чл.228 от АПК.
По изложените мотиви и съобразно чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1310 от 06.07.2023 г., постановено по АД № 415/2023
г. на Административен съд – Пловдив, ХII състав в обжалваната
му част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.