№…………….…………….../08.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1462 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В исковата си молба Т.К.С.
твърди, че ответникът Прокуратурата на Република България следва да бъде осъден
да заплати
сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди изразяващи се в причинени психически страдания, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, по което
воденото срещу него наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда по НОХД № 209/2013 г. по описа на Окръжен съд - *****. Излага се, че
спрямо С. е взета мярка задържане под стража, считано от 24.09.2011 г. до
12.07.2012 г. По време на наказателното производство спрямо ищеца е взета ПАМ
от Прокуратурата по реда на 68 от НПК, а именно: „Забрана за напускане
пределите на РБ“, която е отменена чак през есента на 2015 г. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратурата
на Република *****депозира отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, като оспорва изцяло иска като
неоснователен. Излага се, че същият е погасен по давност. Твърди се, че не са
доказани вредите и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение,
както и техния размер. Твърди се, че лицето в периода от 1986 г. до 2004 г. е
осъждано общо на 11 г. и 3 м. лишаване от свобода за различни тежки
престъпления, което го характеризира като личност с висока обществена опасност.
Излага се, че Прокуратурата не носи отговорност за начина, по който
наказателното производство против ищеца е интерпретирано медийно.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
материалите по приобщеното дознание ДП № 21/2010
г. по описа на ОД на МВР – ***** се
установява: С Постановление от 08.02.2011 г.
на разследващ полицай при ОД на МВР – ***** ищецът е привлечен задочно като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 115 от НК за
това, че на 28.07.2010 г. в м. *****, находяща се в землището на с. Одърци, обл. ***** в условията на опасен
рецидив, умишлено е умъртвил В. Й. К. от
гр. *****, като за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода“
от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
право на замяна. На 08.02.2011 г. е извършен задочен разпит на Т.К.С., в
качеството му на обвиняем, на който е представляван от служебен защитник.
С Постановление от 17.10.2011 г. на Прокурор в отдел „Международно правно
сътрудничество“ на ВКП е възложено на упълномощен служител приемането на
21.10.2011 г. на ГКПП – „Кулата-Промахон“ в 10:00 на Т.К.С. и конвоирането му
до ОС-„ИН“ – *****. От писмо на Гранично полицейско управление – Петрич, РД
„Гранична полиция“ – Смолян при МВР е видно, че Т.К.С. има регистрирано
излизане от РБългария на 05.08.2010 г. през ГКПП – Кулата – „Гара“ и на
21.10.2011 г. в 10:00 ч. е оказано съдействие за приемането му обратно в
страната, въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от ОП – *****.
С
Постановление от 22.10.2011 г.
на разследващ полицай при ОД на МВР – ***** ищецът е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 115 от НК за
това, че на 28.07.2010 г. в м. Бивака, находяща се в землището на с. Одърци,
обл. ***** в условията на опасен рецидив, умишлено е умъртвил ***** от гр. *****,
като за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без право
на замяна. На 22.10.2011 г. е извършен разпит на Т.К.С., в качеството му на
обвиняем, при който същият не се признава за виновен, но отказва да дава
обяснения.
С протоколно определение от 24.10.2011 г. по ЧНД № 511/2011 г. по описа на
ДОС по отношение на Т.К.С. по искане на ОП – ***** е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
На 04.11.2011 г. е извършен разпит на Т.К.С., в качеството му на обвиняем,
при който същият не се признава за виновен, но отказва да дава обяснения без
присъствието на защитниците си. На 04.11.2011 г. е извършен разпит на Т.К.С., в
качеството му на обвиняем, в присъствието на защитниците му, при който същият
не се признава за виновен, но отказва да дава обяснения. На 14.11.2011 г. е
извършен разпит на Т.К.С., в качеството му на обвиняем, при който същият не се
признава за виновен, но отказва да дава обяснения. На 22.12.2011 г. е извършен
разпит на Т.К.С., в качеството му на обвиняем, в присъствието на защитника му,
при който същият не се признава за виновен, но отказва да дава обяснения. На
29.02.2012 г. е извършен разпит на Т.К.С., в качеството му на обвиняем, в
присъствието на защитника му, при който същият не се признава за виновен, но
отказва да дава обяснения. На 25.03.2013 г. е извършен разпит на Т.К.С., в
качеството му на обвиняем, при който същият дава обяснения единствено за
документа за самоличност, който ползва в момента.
С Постановление от 01.03.2012 г. на Зам. Окръжен прокурор във ОП – ***** Т.К.С.
е приведен в Затвора – Белене в изпълнение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“.
С Постановление от 25.10.2012 г. на Прокурор в ОП – ***** е забранено на
ищеца да напуска пределите на РБ, на основание чл. 68, ал. 1 от НПК.
С постановление от 28.06.2012 г. на Прокурор в ОП – ***** е прекратено ДП №
21/2010 г. по описа на МВР – Варна срещу Т.К.С., отменена е определената С.
мярка за неотклонение „задържане под стража“, като делото продължава срещу
неизвестен извършител. С постановление от 22.10.2012 г. на прокурор при АП –
Варна е отменено постановление на ОП – *****, с което е прекратено ДП № 21/2010
г. спрямо Т.К.С. и е спряно ДП срещу неизвестен извършител.
С постановление от 07.12.2012 г. на Прокурор в ОП – ***** е прекратено ДП №
21/2010 г. по описа на МВР – Варна срещу Т.К.С., отменена е определената С.
мярка за неотклонение „подписка“, като делото продължава срещу неизвестен
извършител, като е отменено постановление от 25.10.2012 г., с което е наложена
забрана на С. да напуска пределите на РБ. С постановление от 04.02.2013 г. на
прокурор при АП – Варна е отменено постановление на ОП – *****, с което е
прекратено ДП № 21/2010 г. спрямо Т.К.С. и е спряно ДП срещу неизвестен
извършител.
С протокол от 09.04.2013 г. на ищеца е предявено разследването, като последния
се възползва от правото си да не дава обяснения.
Видно е от
НОХД № 209/2013
г. по описа на ДОС, н.о., че
същото е образувано по обвинителен акт от 03.06.2013 г. по ДП № 21/2010
г. по описа на ОД-МВР-*****, с който е
повдигнато обвинение на Т.К.С. за това, че на 28.07.2010 г. в м. *****,
находяща се в землището на с. Одърци, обл. ***** в условията на опасен рецидив,
умишлено е умъртвил ***** от гр. ***** – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 115 от НК. С
присъда № 9/13.03.2014 г. по НОХД № 209/2013 г. по описа на ДОС, н.о.Т.К.С. е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. С определение от 13.03.2014
г. по НОХД № 209/2013 г. по описа на ДОС, н.о. е отменена постановената по
отношение на подсъдимия Т.К.С. мярка за неотклонение „подписка“. С решение №
129/21.08.2014 г. по ВНОХД № 132/2014 г. по описа на Варненски апелативен съд,
н.о. е потвърдена присъда № 9/13.03.2014 г. по НОХД № 209/2013 г. по описа на
ДОС, н.о. С решение № 492/21.04.2015 г. по КНОХД № 1704/2014 г. по описа на
ВКС, ІІ н.о. е оставено в сила въззивно решение № 129/21.08.2014 г. по ВНОХД №
132/2014 г. по описа на Варненски апелативен, н.о., с което е потвърдена
присъда № 9/13.03.2014 г. по НОХД № 209/2013 г. по описа на ДОС, н.о.
Представени са пет броя публикации в пресата по повод екстрадирането от
Република *****и повдигането на обвинение на ищеца за убийството на В. Йорданов Костадинов /листи 10 – 14/.
Представена е справка за съдимост на Т.К.С. /листи 21 и 22/, от която е
видно, че същият е бил подсъдим по девет НОХД в периода от 1987 г. до 2003 г.,
по които е признат за виновен и има влезли в сила присъди за кражба в особено
големи размери, хулиганство и квалифицирано такова, групово изнасилване, блудство,
умишлено заразяване с венерическа болест, вещно укривателство, унищожаване на
чужди вещи, управляване на МПС в нетрезво състояние, кражби в условията на
опасен рецидив.
Видно от писмо на ДРП /лист 57/ ищецът е изтърпял наказание „лишаване от
свобода“ за периода от 01.10.2002 г. до 17.05.2008 г. с помощта на 8 месеца и
15 дни от работа и арест 7 месеца и 29 дни.
Видно е от писмо на ОД на МВР – ***** /лист 84/, че за периода от
01.01.2008 г. до 21.09.2020 г. по отношение на Т.К.С. няма данни за извършени
криминални регистрации по смисъла на чл. 68 от ЗМВР.
От писмо на Дирекция „БДС“ при МВР /лист 85/ се установява, че на
26.10.2012 г. спрямо Т.К.С. е била въведена мярка „Забрана за напускане
пределите на РБ“ по чл. 68 от НПК, като съгласно постъпило в ОД на МВР – *****
писмо от 10.08.2015 г.на ОП – ***** на 12.08.2015 г. е въведена отмяна на
мярката спрямо лицето.
Представена е молба на ищеца от 07.08.2015 г. до Началника на ОД на МВР – *****
за отмяна на забраната да напуска пределите на РБ /лист 124/. С писма с рег. №
357000-8180/11.08.2015 г. същата е изпратена по компетентност на ОП – *****
/лист 126/. С писмо от 10.08.2015 г. на ОП - ***** до Директора на ОД на МВР – *****,
група „БДС“ с вх. № 357000-8157/11.08.2015 г. дирекцията е уведомена, че
необходимостта от ПАМ „забрана за напускане на страната“ взета спрямо Т.К.С. е
отпаднала /лист 127/.
От писмо на ГД „Изпълнение на наказанията“ /лист 87/ се установява, че Т.К.С.
е постъпил в ареста в гр. ***** на 21.10.2011 г., на основание постановление на
ОП – ***** от 09.02.2011 г. С протокол
от 24.10.2011 г. на ДОС му е наложена мярка „задържане под стража“ по ДП №
21/2010 г. На 05.03.2012 г. е приведен в затвора - Белене, като постъпва в затвора в гр. ****
на 06.03.2012 г. като обвиняем по ДП № 21/2010 г. и е освободен на 12.07.2012
г., поради отмяна на мярката.
С влязло в законна сила на 24.07.2004 г. решение № 141/18.06.2004 г. по
гр.д. № 112/2004 г. по описа на ДРС, г.к. е прекратен с развод бракът между *****
и Т.К.С., като родителските права върху детето В. Т. С. са предоставени на майката.
По
искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, са разпитани свидетелите В. Т. С. /дъщеря на ищеца/ и
Т. И. Д. /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в
частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите причинени на граждани от органи на МВР, следствието и
прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай
твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени и имуществени вреди в
следствие на това, че срещу него е повдигнато, поддържано
обвинение за извършено престъпление
по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 115 от НК, завършило с оправдателна
присъда.
Съдът намира, че са
налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно
– повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
12, пр. 1, във вр. с чл. 115 от НК и влязла в сила присъда № 9/13.03.2014 г. по
НОХД № 209/2013 г. по описа на ДОС, с което Т.К.С. е признат за невиновен за
това, че на 28.07.2010 г. в м. *****, находяща се в землището на с. Одърци,
обл. ***** в условията на опасен рецидив, умишлено е умъртвил ***** от гр. *****
и е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1,
във вр. с чл. 115 от НК.
Прокурорът е
държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е
да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване
или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. Ето защо,
обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги когато лицето е
оправдано. Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между
действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от
общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Със събраните гласни
доказателства се доказа претърпяването на неимуществени вреди от ищеца. Свидетелите
**** и Д. установяват настъпили
неблагоприятни последици в емоционалното състояние на ищеца в следствие на
образуваното спрямо него наказателно производство, което е преминало и двете
фази – досъдебна и съдебна, а именно: отрицателна промяна в характера,
изразяваща се в затваряне в себе си, отчужденост от околните, влошаване на семейния
микроклимат и на психическото му състояние, стрес, преживяно чувство на притеснение в отношенията с близки и
познати. Няма събрани категорични доказателства обаче за трайно и необратимо влошаване
на психическото състояние на ищеца. Напротив, от свидетелски показания се
установява, че С. е водил сравнително нормален семеен живот, не се е
дистанцирал от нуждите на дъщеря си, а се е стремил да я обезпечи финансово
според възможностите си – работил е, както през летата, така и през зимите
преди още да приключи окончателно наказателното производство водено срещу него.
Безспорно
е налице правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната
страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Недоказани обаче останаха твърденията
за уронване на честта и доброто име на ищеца сред обществото. Липсват изнесени
от свидетелите конкретни данни как точно това наказателно
производство се е отразило на създадената от С. репутация
в обществото и то в отрицателна посока, предвид деветте му
осъдителни присъди и престоя му в затвора за ефективното им изтърпяване в
периода от 01.10.2002 г. до 17.05.2008 г. Напротив, от досъдебното производство се установява, че към момента образуване на ДП ищецът е бил в Република Гърция, т.е. няма
данни да е имал сключено трудово правоотношение в страната, което да е
прекратено в следствие повдигнатото му обвинение. От показанията на
свидетелката Симеонова е видно, че след отмяна на наложената му мярка
„задържане под стража“ баща й е започнал работа на водните спортове на плажа в
гр. Балчик, като е имал трудова заетост и през зимата. От изложеното пред съда
от свидетелката Д. е видно, че
нейните родители, които познавали ищеца, не са се отдръпнали от него след
предявеното му обвинение за извършване на убийство, не са проявили недоверие
спрямо него и дори са позволили на малолетната си по това време дъщеря да
прекара един месец през лятото сама заедно със С. и дъщеря му В. в една
каравана в гр. Балчик.
От друга
страна не се установи, воденото срещу ищеца конкретно наказателно
преследване да е станало широко обществено достояние именно поради действия на прокуратурата и по тази причина да са били накърнени честта
и доброто име на С. в обществото. Не се доказа
наличие на публикации в пресата с източник ответната страна досежно воденото
спрямо ищеца досъдебно производство. Публикациите в пресата, представени от
ищеца, са преразказ на изявленията на Прокуратурата пред съда по повод
провеждани съдебни производства по вземане по отношение на С. на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, като заседанията по тях са публични с
възможност за присъствие, както на журналисти, така и на неограничен брой трети
лица. От показанията на разпитаните по делото свидетели Симеонова
и Д. се установява, че същите не са научили за наказателното производство спрямо
ищеца от официални изявления на разследващите органи, а от трети лица –
съученици и роднини.
Вярно е, че спрямо С. е наложена принудителна административна мярка
„Забрана за напускане пределите на РБ“ по чл. 68 от НПК за периода от
26.10.2012 г. до 12.08.2015 г. /2 г., 9 месеца и 17 дена/. По делото обаче не
се ангажираха надлежни доказателства за конкретно претърпени от него вреди по
повод на същата.
Воден от
горното съдът намира, че прокуратурата дължи обезщетение
на ищеца, като при определяне размера на същото следва да се изхожда, както от
общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по
справедливост визиран в разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до вредите, ”които
са пряка и непосредствена последица от увреждането”. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите. В настоящата хипотеза съдът
съобразява продължителността на воденото наказателно
производство срещу ищеца в негово присъствие – три години и половина; предвиденото наказание за престъплението, в
което е бил обвинен – от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна; вида на търпените от него психически
страдания; взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за период от 8 м. и 22 дни, наложената му принудителна административна
мярка „Забрана за напускане пределите на РБ“ по чл. 68 от НПК за периода от
26.10.2012 г. до 12.08.2015 г. /2 г., 9 месеца и 17 дена/, намира,
че сумата от 3500 лева
справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди. За разликата до претендираните 100 000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ответникът е направил своевременното възражение за погасяване на вземането
по давност. На
основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД Прокуратурата е изпаднала
в забава по отношение на вредите от деня на непозволеното увреждане, което за
неимуществените такива е от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършеното престъпление /т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/. Видно е от
приложеното НОХД № 209/2013 г. по описа на ДОС, че решение №
492/21.04.2015 г. по КНОХД № 1704/2014 г. по описа на ВКС, ІІ н.о. е окончателно
и влиза в сила, считано от датата на постановяването му – 21.04.2015 г. От
тогава започва да тече срока на С. за предявяване на настоящия иск, който
следва да изтече на 21.04.2020 г., но с приемането на чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, давността за ищеца
спира да тече считано от 13.03.2020 г. Съобразно §13 от ПЗР на Закона за
здравето сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
този закон в "Държавен вестник". Същият
е обнародван на 13.05.2020 г., поради което сроковете започват да текат считано
от 21.05.2020 г., като този за ищеца изтича на 29.06.2020 г. вкл. Но видно от
пощенското клеймо на плика /приложен към корицата на делото/, исковата молба е
изпратена по пощата на 26.06.2020 г. и съобразно чл. 62, ал. 2 от ГПК претенцията на ищеца за присъждане на неимуществени вреди не се явява
погасена по давност, тъй като е предявена в предвидения в чл. 110 от ЗЗД
петгодишен давностен срок.
Ищецът не е отправил искане за присъждане на направени по делото разноски по
чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което и такива не следва да бъдат възлагани в
тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на
РЕПУБЛИКА *****, с адрес: гр.*****,
представлявана от Главния прокурор **** да заплати на Т.К.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени
психически страдания, в следствие на обвинение в извършване на
престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда по НОХД № 209/2013 г. по описа на Окръжен съд
- *****, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ в частта за претендираните неимуществени вреди за
разликата над сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева до пълния размер на претенцията от 100 000 /сто хиляди/ лева, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: