№ 20
гр. София , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стела Б. Кацарова
Членове:Галина Г. Ташева Николова
Натали Пл. Генадиева
като разгледа докладваното от Стела Б. Кацарова Въззивно гражданско дело
№ 20201100509809 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 28.06.2020г., гр.д.2526/20г., СРС, 76 с-в признава за
установено на основание чл.124, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ
и чл.86 ЗЗД, че Изпълнителна Агенция „А.П.“ дължи на ЗД „Д.З.“ АД сумата
1 176.49 лв. – обезщетение по щета № *********, ведно със законна лихва,
считано от 05.12.2019г. до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до
окончателното й изплащане и сумата 311.11 лв. – мораторна лихва за периода
от 13.04.2017г. до 20.11.2019г., като осъжда ответника да заплати на ищеца
363.88 лв. – разноски за заповедно производство и 534.13 лв. – разноски за
исков процес.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по него
Агенция „А.П.“. Счита за недоказан механизмът на ПТП. Не се установява с
каква скорост е управляван застрахования автомобил, нито обстановката на
пътя – климатични условия, движение на други МПС-та и разположение на
дупката върху платното. Иска се отмяна на решението и постановяване на
1
друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът ЗД „Д.З.“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима.
Изцяло обжалваното решението е валидно, но недопустимо.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Според твърденията в исковата молба, водачът на автомобил,
имуществено застрахован при ищеца ЗД „Д.З.“ АД, попада в необозначената
и необезопасена дупка от пътната лента на АМ „Хемус“, в тунел „Ечемишка“,
км. 41+000, община Ботевград, при движение в посока гр. София. За пътния
инцидент е съставен протокол за ПТП № 1637414/16.01.2017г. от
автоконтрольор при ОДП - Ботевград
Ответникът по исковете Агенция „А.П.“ с отговора на исковата молба и
в срока по чл.130, ал.1 ГПК предявява възражение за неподсъдност на спора
пред СРС. Същото не е уважено от първоинстанционния съд със съдебния
доклад по чл.140 ГПК, по съображения за приложимост на чл.108, ал.1 ГПК.
Към момента, когато е подадена исковата молба, релевантен за
определяне на местната подсъдност предвид чл.120 ГПК, приложение намира
специалния чл.108, ал.2 ГПК (ред. ДВ, бр. 86/2017г.). Разпоредбата
предвижда искове срещу държавата и държавни учреждения, включително
поделения и клонове на последните да се предявяват пред съда, в чийто район
е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите
по чл.109 и чл.110, а когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява
пред надлежния съд в София. Съобразно чл.119, ал.3 ГПК (нова, в сила от
07.08.2018г.) преценка на подсъдността по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2
ГПК се извършва при възражение на ответника в срока за подаване на
2
отговора на исковата молба и служебно от съда до приключване на първото
по делото заседание.
В случая, ответната агенция притежава статут на държавно учреждение
по смисъла на чл.108, ал.2 ГПК, в качеството си на държавна администрация
на бюджетно финансиране, законодателно овластена с правомощия за
осъществяване на държавната политика по управление на републиканските
пътища. Според чл.21, ал.2 Закона за пътищата (ред. в сила от 28.09.2018г.)
АПИ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със
специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол
управление и Институт по пътища и мостове. По силата на чл.19, ал.1 от
Закона за пътищата, агенцията управлява републиканските пътища.
След като правоотношението, от което произтича спорът с ответното
държавно учреждение, възниква в община Ботевград, на основание чл.108,
ал.2 ГПК местно компетентен да се произнесе по исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД е Районен съд –
Ботевград.
Решението е недопустимо, като постановено, въпреки основателното
възражение за неподсъдност и при неупражнен служебен контрол за спазване
на особената местна подсъдност. На основание чл.270, ал.3, изр.2 ГПК изцяло
обжалваното решение следва да се обезсили и делото се изпрати на местно
компетентния първоинстанционен съд за ново разглеждане.
По разноските не се дължи произнасяне с решението за обезсилване, с
което не приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 28.06.2020г., гр.д.2526/20г., СРС, 76 с-в.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Ботевград, като
първа инстанция.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4