О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 24.09.2020 г.

Административен съд - Кърджали, в закрито съдебно заседание на  двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

като разгледа административно дело № 286/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл.166, ал.4 от АПК.

Делото е образувано по жалба от М.Б.Б. от *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239- 000104/18.05.2020 г. издадена от началник на РУ-Асеновград при ОДМВР – Пловдив. Жалбата съдържа и особено искане за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед, с твърдения за очевидна незаконосъобразност на приложената ПАМ. Във връзка с направеното особено искане жалбоподателят сочи, че изпълнението на заповедта го лишава от възможността да води новороденото си дете и съпругата си на следродилна консултация, тъй като е единственият правособен шофьор в семейството, а личният лекар на детето се намира в гр.Асеновград.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, приема за установено следното:

Със  ЗППАМ № 20-0239- 000104/18.05.2020 г. на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, ал.1, б.»б» ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като са отнети и СУМПС №***, както и контролен талон №***. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН ***/***г., за нарушение на чл.174, ал.3 - отказ да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Видно от отбелязаното в разписката към заповедта, последната е получена от жалбоподателя на 13.07.2020 г.

Към жалбата е приложено и удостоверение за сключен граждански брак, както и удостоверение за раждане, от които се установява, че на 02.05.2012 г., жалбоподателят е сключил граждански брак със С. Д. Б., а на 15.07.2020 г. им се е родило дете - М. Б. 

Въз основа на горните факти, съдът прави следните правни изводи.

Искането е допустимо, като направено в срок и от легитимирано лице. Разгледано по същество е неоснователно.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.171, т.1 от Закона за движение по пътищата, с който е предвидено прилагането на ПАМ “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство», като целта на мярката е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка не спира нейното изпълнение.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК предвижда възможност допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Според чл.166, ал.2 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Следователно, в случаите, в които законът е допуснал предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той е предпоставил наличието на една или повече от предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК. Или, за да е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на заповедите, с които се прилагат ПАМ, е необходимо жалбоподателят да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда, или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим по значимост на обществения интерес, съгласно предвиденото в чл.60, ал.1 АПК.

Съдът счита, че в разглежданата хипотеза, такива значителни или трудно поправими вреди, респ. засягане на особено важен интерес нито се твърди, нито се доказа от жалбоподателя. Сочените в искането неудобства, касаещи  липсата на правоспособен водач в семейството, не са с характера, посочен по-горе, тъй като не са противопоставими по значимост на обществения интерес, свързан с осигуряване на безопасността на движението по пътищата, респ. с опазване живота и здравето, както на другите участници в движението, така и на жалбоподателя и неговото семейство.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да остави без уважение направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, като неоснователно, поради което  

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на  за спиране предварителното изпълнение на  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239- 000104/18.05.2020 г. издадена от началник на РУ-Асеновград при ОДМВР – Пловдив, като неоснователно. 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба до Върховен административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                        

 

 

  С Ъ Д И Я: