Решение по дело №1498/2017 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 76
Дата: 27 февруари 2018 г. (в сила от 25 април 2018 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20175640201498
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       76        / 27.02.2018 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

    

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   На  тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година

   в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                                                         Районен съдия : Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Веселина Красева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

АН  дело 1498  по описа за    2017 година на РС-Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите  от ЗАНН.

         Образувано е по повод постъпила жалба от Д.В.Д.,***, против Наказателно постановление № 17-1253-001144/17.11.2017г. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Твърди се, че при измерването на концентрацията на алкохола са допуснати процесуални нарушения и, че техническото средство е негодно. Развиват се доводи за множество процесуални нарушения водещи до отмяната на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

            Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:     С атакуваното в настоящото производство НП на ВПД Началник СПП на ОДМВР-Хасково, на основание чл.174, ал.1,т.1 от ЗДв.П  на жалбоподателя е наложено наказание - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на 15.08.2017г. около 16:40 часа  на път първи клас №8, на КПП Подкрепа, км.310+296, управлява лек автомобил Фолксваген „Туарег“ с ДК№ ******, собственос на К. П. С.. При извършена проверка с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с №0085, уредът отчел 0.58 промила в издишаният въздух. На жалбоподателят е връчен и талон за медицинско изследване на кръвна проба с № 0418408/ 55.08.2017г. В последствие жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба. На место на водача е съставен АУАН № 008768/15.08.2017г. от св.Т.Т.. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. В акта не е записано възражение. Такова няма направено и в срока по ЗАНН. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П.

            Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП фактическа обстановка изцяло отговаря на тази описана в текстовата част на АУАН, като в Нп е дописано, че жалбоподателят управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително. Нарушението в НП е квалифицирано от административно-наказващия орган като такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П.  НП е  връчено на  нарушителя на 05.12.2017г., за което е направено отбелязване и е положен негов подпис в НП.

                  Като свидетели по делото са допуснати и разпитани св.Т.Т.  и св. П.М. ***. Те поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на  АУАН на жалбоподателя.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

     Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – чл.5, ал.(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно средство е забранено: т. 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози

Според разпоредбата на чл.174, ал.1,т.1 от ЗДв.П действаща към датата на нарушението – Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ал.(1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т.1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Следователно, деянието, за което са наложени  наказанията на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН  и издаването на НП не е описано конкретно точно и ясно установеното нарушение. Не са посочени са всички реквизити с оглед място, дата начин на извършване на нарушението и обстоятелствата при които това е станало. В случая видно ат АУАН описаната в него фактическа обстановка и съответно нарушение не съдържа констатации, за наличие на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство. Видно от последният акт се твърди, че жалбоподателят е изпробван с техническо средство, което е отчело 0.58 промила в издишаният въздух. Липсва обаче изрично уточнение какво точно е измерило това техническо средство, дали концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя или нещо друго. Твърдение, че посочената стойност в АУАН е концентрация на АЛКОХОЛ в кръвта на жалбоподателя липсва. Тоест на практика липсва и твърдение той да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, още по малко се твърди, че тази стойност на алкохола в кръвта е в рамките на 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. Тоест според настоящият състав на съда липсва описание на извършеното нарушение, до колкото не се твърди един от основните елементи от обективна страна на това нарушение а именно наличието на АЛКОХОЛ в кръвта на жалбоподателя над 0.5 на хиляда. Това на практика води и до разминаване в текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Последното се е пренесло и в НП. Тук действително следва да се отбележи, че административно наказващият орган се е опитал да санира съществените процесуални нарушения допуснати в АУАНН, като след описанието на нарушението така както е възприето в АУАН е записал под 1. – управлява МПС, … с концентрация на алкохол в кръвтанад 0.5 на хиляда до  0,8 на хиляда включително. Дадена е и същата правна квалификация - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.  В случая според настоящият състав на съда е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като няма как АНО да е установил по безспорен начин два от комулативно изискващите се елементи в горната правна норма, а именно, че жалбоподателят е извършил нарушението и неговата вина. Това е така защото на практика в АУАН е описано едно несъставомерно от гледна точка на нарушение по ЗДвП деяние. Тоест липсва описано нарушение до колкото никъде не се твърди в АУАН и в констатациите на контролният орган, че жалбоподателят е управлявал МПС с алкохол в кръвта с концентрация над 0.5 на хиляда. Думата АЛКОХОЛ в кръвта на жалбоподателя липсва в описаното нарушение и обстоятелствата при които е извършено. Последното е съществено процесуално нарушение, до колкото не дава възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен.

Освен всичко това няма как по тълкувателен път да се извежда извода, че се касае за концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя, само по името на техническото средство и по мерната единица описана в АУАН. Нещо повече административно наказващият орган не е контролен такъв и няма как той за пръв път да установява, че се касае за концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя и да дава за пръв път в НП границите в която е установена тази концентрация. Въвеждането на нови факти и обстоятелства за пръв път от АНО в НП е процесуално нарушение. Последното е съществено процесуално нарушение и самостоятелно води до отмяната на НП.

Освен всичко до тук според настоящият състав на съда правната квалификация на нарушението в НП е неточна или по-точно непълна. До колкото е налице изменение на чл.174, ал.1,т.1 от ЗДв.П (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) то в случая следва квалификацията да е чл. 174, ал.1,т.1, вр.чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П. Освен това в текстовото описание на АУАН и НП следва да е посочено и обстоятелството, че се касае за алкохол в кръвта на жалбоподателя в рамките на 0.5 на хиляда до  0,8 на хиляда включително. Последното се налага с оглед факта на разграничаване на границите на концентрацията на алкохол в кръвта за които се налагат и различни по размер наказания, а и с оглед факта, че тези описани в нормата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП граници не са посочени в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП където по принцип се забранява управлението при концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Ето защо и до колкото липсва точна правна квалификация на нарушението съдът намира, че и това е съществено процесуално нарушение водещо до отмяната на НП.

За пълнота следва да се отбележи, че АУАН и НП са издадени и съответно съставени от компетентни органи с оглед приложената по делото Заповед №8121з-952/20.07.2017г. Освен това и от приложеният протокол за лабораторна проверка е видно, че техническото средство е преминало технически преглед и е било в изправност и годно да установява концентрацията  на алкохол в кръвта.

По същество съдът намира, както вече бе отбелязано по-горе, че на практика жалбоподателят не е извършил описаното нарушение, за което е бил наказан, тъй като същото е несъставомерно. Последното води до отмяната на атакуваното НП.

            Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-1253-001144/17.11.2017г.  на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                  Районен съдия: /п/ не се чете

 

 

Вярно от оригинала!!!

Секретар: В.К.