№ 5861
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110168462 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 340973/25.10.2024 г.
/подадена чрез ССЕВ на 22.10.2024 г./, с която „Д” АД, ЕИК *** е предявило срещу
ЗК „Л” АД, ЕИК ***, положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ
за сумата от 763,81 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение с включени 15,00 лева
разноски по определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на 15.09.2023 г., в гр.
Варна, на бул. х" по вина на водача на лек автомобил с рег. № ***, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ЗК "Л" АД, при което са
причинени щети по автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***, застрахован по
имуществена застраховка при ищеца, ведно със законна лихва за период от
04.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума на 17.09.2024 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 54079/2024 г.
Със заявление вх. № 282752/05.09.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЗК „Л” АД, ЕИК *** за сумата от
763,81 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско
на МПС“ застрахователно обезщетение с включени 15,00 лева разноски по
определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на 15.09.2023 г., в гр. Варна, на
1
бул. х" по вина на водача на лек автомобил с рег. № ***, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ЗК "Л" АД, при което са причинени щети по
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка
при ищеца, ведно със законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на
вземането. На 17.09.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 23.10.2024 г.
Исковата молба е подадена на 20.11.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, а именно на 15.09.2023 г., в гр. Варна, на бул. х",
е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него автомобил - автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „Д” АД, ЕИК *** е
подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования
автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото
при последното МПС – автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***03 е било
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица №
****/16.12.2022 г., със срок на застрахователно покритие от 01.01.2023 г. до
31.12.2023 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана преписка по
щета № *********, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти,
описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП. Сочи, че за
отстраняване на щетите по увреденото в резултат на процесното ПТП,
застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от 748,81 лева. Поддържа,
че вредите по МПС – автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***, застрахован при
ищцовото дружество, са причинени от водача на лек автомобил с рег. № ***, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ЗК "Л" АД. Поддържа, че
ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ размер от
763,81 лева, включваща заплатеното застрахователно обезщетение в размер на
748,81 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, както и че от страна
на ответника не е извършено никакво погасяване по заявената претенция.
Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено, че ЗК
„Л” АД, ЕИК *** дължи в полза на „Д” АД, ЕИК *** сумата от 763,81 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“
застрахователно обезщетение с включени 15,00 лева разноски по определянето му,
вследствие от ПТП, настъпило на 15.09.2023 г., в гр. Варна, на бул. х" по вина на
водача на лек автомобил с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била
2
застрахована при ЗК "Л" АД, при което са причинени щети по автомобил „Дачия
Докер“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума
на 17.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54079/2024 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗК „Л”
АД, ЕИК *** е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище
за неоснователност на предявения иск. Оспорва се приложения към исковата
молба двустранен констативен протокол за ПТП относно обстоятелствата
обективирани в него, както и относно противоправното поведение на водача на лек
автомобил с рег. № *** за настъпване на ПТП.
Поддържа се, че ищецът не представя надлежни доказателства за вината и
осъществяване на противоправното поведение на застрахованото в ЗК „Л” АД,
ЕИК *** лице.
Оспорва се механизмът на ПТП, описан от ищеца в исковата му молба. В
тази връзка се поддържа, че от ДКП не става ясно къде точно е настъпило
процесното ПТП и каква точно е била причината за настъпване на същото.
Оспорва се процесното застрахователно събитие да е реализирано по вина
на водача на лек автомобил с рег. № ***, като се твърди, че доказателства в тази
връзка не са ангажирани по делото.
Предявеният иск за главница се оспорва и по размер по подробно изложени
в отговора на исковата молба съображения.
Моли, за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се разноски.
Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
В тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
3
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на
15.09.2023 г., в гр. Варна, на бул. х" между лек автомобил с рег. № ***, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ЗК „Л” АД, ЕИК *** и автомобил
„Дачия Докер“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при „Д” АД,
ЕИК ***, при което са причинени щети на автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***; че
към датата на реализиране на процесното ПТП /15.09.2023 г./ за автомобил „Дачия
Докер“, рег. № *** е била сключена застраховка „Каско“ по застрахователна
полица № ****/16.12.2022 г., със срок на застрахователно покритие от 01.01.2023 г.
до 31.12.2023 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /15.09.2023 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил с рег. № ***, е била
застрахована при ответното дружество; както и че ищецът е предявил пред
ответника регресна претенция, по която последният е поставил отказ от изплащане
на обезщетение.
Следователно, настоящият съдебен състав намира за установено в
производството, че на 15.09.2023 г., в гр. Варна, на бул. х" е настъпило събитие -
ПТП между лек автомобил с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ЗК „Л” АД, ЕИК *** и автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***,
застрахован по имуществена застраховка при „Д” АД, ЕИК ***, при което са
причинени щети на автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***.
Спорно е по делото, дали водачът на лек автомобил с рег. № *** е виновен
за реализирането на процесното ПТП, респективно за настъпване на причинените
щети по автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***.
От събраните по делото доказателства се установява в производството
следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: на 15.09.2023 г. около
08:30 часа, в гр. Варна, на бул. х", лек автомобил с рег. № *** се движи по бул. „х“ с
посока на движение към центъра на града, където водачът предприема маневра за
престрояване в лява лента за движение. В същия момент, в съседната лява лента, в
4
колона от автомобили /задръстване/, се движил автомобил „Дачия Докер“, рег. №
***. Поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и неправилна
преценка на пътната обстановка /предприел маневра за престрояване без да се е
уверил, че има достатъчно място между него и движещия се от лявата му страна
автомобил, за да завърши маневрата/, водачът на лек автомобил с рег. № ***
навлиза в съседната лява лента за движение, при което траекториите на двата
автомобила се пресекли и настъпило съприкосновение между тях, при което върху
автомобилите са причинени имуществени щети.
Описаният по-горе механизъм се установява от събраните в производството
доказателства, които са еднопосочни и безпротиворечиви. В показанията си пред
съда свидетелят Г. същият изрично заяви, че на 15 септември през 2023 г. участвал
в ПТП, реализирано в гр. Варна, като той управлявал служебен автомобил на
Енерго - Про. Посочва, че на мястото, където бил реализирано проишествието има
четири ленти за движение в една посока. Той се движил в трета лента, която е за
направо, до него, от лявата му страна, имало още две ленти за движение, а от
дясната му страна имало една лента за движение, която била за надясно. Посочва,
че управлявал автомобил „Дачия Докер“, рег. № *** по булеварда в колона от
автомобили /задръстване/, като другият водач идвал отдясно, като искал да се
престрои в лентата за движение, в която се движил автомобил „Дачия Докер“, рег.
№ ***, управляван от свидетеля Николов. Посочва, че другият автомобил дошъл от
дясната му страна, като първоначално бил зад автомобил „Дачия Докер“, рег. №
***, но бързо се изравнил с него и опитал да извърши маневра за престрояване в
лентата, в която се движил автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***, но поради липса
на достатъчно място за завършване на маневрата между предна дясна част на
автомобил „Дачия Докер“, рег. № *** и задна лява част на лек автомобил с рег. №
***, настъпило съприкосновение. Свидетелят посочи още, че водачът на лек
автомобил с рег. № *** опитал да извърши маневрата на място, на което това било
забранено, но съдебния състав не кредитира показанията на свидетеля Николов в
тази им част, доколкото не само не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал, но и се опровергават от него, включително от
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 15.09.2023 г.
/за който свидетелят Николов изрично заяви, че е документът, които водачите на
автомобилите, участвали в процесното ПТП, съставили във връзка с последното/ и
изготвената в него схема на реализиране на проишествието, от която се установява,
че осевата линия на мястото, където водачът на лек автомобил с рег. № *** опитал
да извърши маневрата за престрояване в съседната му отдясно пътна лента за
5
движение, в която по същото време се движил автомобил „Дачия Докер“, рег. №
***, е била прекъсната, а не както се твърди в показанията на свидетеля Николов –
непрекъсната.
В останалта част показанията на свидетеля Николов са ясни, конкретни,
безпротиворечиви и разкриват лични възприятия и впечатления на свидетеля
относно факти и обстоятелства, свързани с механизма на реализиране на
процесното ПТП. Същевременно, в същите части, показанията му напълно се
подкрепят от останалия събран в производството доказателствен материал,
включително от заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебна автотехническа експертиза и приобщените писмени доказателства.
Следователно, настоящият съдебен състав намира за установено в
производството, че на 15.09.2023 г. около 08:30 часа, в гр. Варна, на бул. х", лек
автомобил с рег. № *** се движи по бул. „х“ с посока на движение към центъра на
града, където водачът предприема маневра за престрояване в лява лента за
движение. В същия момент, в съседната лява лента, в колона от автомобили
/задръстване/, се движил автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***. Поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост и неправилна преценка на пътната
обстановка /предприел маневра за престрояване без да се е уверил, че има
достатъчно място между него и движещия се от лявата му страна автомобил, за да
завърши маневрата/, водачът на лек автомобил с рег. № *** навлиза в съседната
лява лента за движение, при което траекториите на двата автомобила се пресекли и
настъпило съприкосновение между тях, при което върху автомобилите са
причинени имуществени щети.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от
страните съдебна автотехническа експертиза, от техническа гледна точка, причина
за реализиране на проишествието е: 1/ както поведението на водача на лек
автомобил с рег. № ***, който е предприел маневра за престрояване в съседна
пътна лента за движение без да се съобрази с разположението на намиращия се в
тази пътна лента, от лявата му страна, автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***, така
и 2/ поведението на водача на автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***, който не се е
съобразил с извършващия пред него маневра за престрояване лек автомобил с рег.
№ ***, не го е изчакал и пропуснал, за да му осигури възможност за завършване на
маневрата.
Същевременно по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП
/15.09.2023 г./ за автомобил „Дачия Докер“, рег. № *** е била сключена застраховка
6
„Каско“ по застрахователна полица № ****/16.12.2022 г., със срок на
застрахователно покритие от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.; че към датата на
реализиране на процесното ПТП /15.09.2023 г./ гражданската отговорност на
водачите на лек автомобил с рег. № ***, е била застрахована при ответното
дружество; както и че ищецът е предявил пред ответника регресна претенция, по
която последният е поставил отказ от изплащане на обезщетение.
От събраните по делото доказателства, а именно заключенията на вещите
лица по допуснатите, приети и неоспорени от страните съдебно-счетоводна и
съдебна автотехническа експертиза, се установи в производството, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в
размер на 748,81 лева, както и че при ликвидация на щета по риск „Каско“ при
ПТП, обичайните разноски за ликвидиране на щетата са в диапазон от 15,00 до
25,00 лева.
Следващите спорни по делото въпроси, които следва да намерят
разрешение в настоящото производство са свързани с обстоятелствата, дали е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените
увреждания на автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - автомобил „Дачия
Докер“, рег. № *** и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение. Това е така, тъй като от събраните в производството
доказателства се установи, че причина за реализиране на процесния пътен
инцидент, е: 1/ както поведението на водача на лек автомобил с рег. № ***, който е
предприел маневра за престрояване в съседна пътна лента за движение без да се
съобрази с разположението на намиращия се в тази пътна лента, от лявата му
страна, автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***, така и 2/ поведението на водача на
7
автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***, който не се е съобразил с извършващия пред
него маневра за престрояване лек автомобил с рег. № ***, не го е изчакал и е
предприел маневра за потегляне. Следователно и двамата водачи са виновни за
настъпване на процесното проишествие, от което следва, че са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***, към датата на
процесното събитие /15.09.2023 г./ е 5 години 11 месеца и 19 дни, считано от датата
на първоначалната му регистрация – 27.09.2017 г., както и че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния автомобил
„Дачия Докер“, рег. № ***, определена на база средни пазарни цени /към датата на
ПТП/ е в размер на 968,69 лева. Установява се също, че щетите по автомобил
„Дачия Докер“, рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 15.09.2023 г. ПТП. Установява се още, че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния автомобил „Дачия Докер“, рег.
№ ***, определена на база средни пазарни цени само на алтернативни доставчици
/към датата на ПТП/ е в размер на 968,69 лева.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид, че съгласно константната
съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
8
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.,
І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице
да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с
овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с
по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а и
в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира
по реда на чл. 202 ГПК, като обективно, пълно и компетентно изготвено, към
момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 968,69 лева, като при
определяне на този размер вещото лице е остойностило увредените детайли, които
се установи, че се намират в пряка причинно-следствена връзка с конкретното
ПТП. Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер, установени от събраните по делото доказателства, т.е. общият размер на
регресното вземане на ищеца възлиза на 968,69 лева, като към тази сума следва да
се добавят и извършените от ищеца ликвидационни разноски във връзка с щетата в
размер на 15,00 лева, т.е. общият размер на дължимото в полза на ищеца
обезщетение е 983,69 лева.
Предвид горното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ се явява основателен и доказан за пълния предявен размер, доколкото от ищеца
се претендира сума в по-малък размер, а именно 763,81 лева и следва да бъде
уважен.
В процесния случай, в законоустановения за това срок, а именно в срока за
отговор на исковата молба, не е заявено от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на автомобил „Дачия Докер“, рег. №
9
***. Действително по делото се установи, че с поведението си водачът на
автомобил „Дачия Докер“, рег. № *** е допринесъл за настъпването, както на
процесното събитие, така и на вредоносния резултат, но доколкото по делото не е
своевременно релевирано, в законоустановените за това срокове, възражение за
съпричиняване на на вредоносния резултат от водача на автомобил „Дачия Докер“,
рег. № ***, то съдът не следва да отчита това поведение на водача на автомобил
„Дачия Докер“, рег. № ***, при определяне на размера на дължимото обезщетение.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 763,81
лева, респективно, следва да бъде уважен.
Върху главницата, чиято дължимост се установи в настоящото
производство, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда /04.09.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 225,00 лева; за заплатен депозит за вещо лице по
изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200,00
лева, за заплатен депозит за разпит на свидетел в размер на 200,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Л” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С” ***, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца „Д” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление бул. „к” ** сумата от 750,00 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. **462/2024 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в заповедното
10
производство по ч.гр.д. № 54079/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав за
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, като са представени и доказателства за
извършването на тези разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Л” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С” ***, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца „Д” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление бул. „к” ** сумата от 75,00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 54079/2024 г., по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „Д” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
бул. „к” ** против ЗК „Л” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „С” ***, иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, че ЗК „Л” АД,
ЕИК *** дължи в полза на „Д” АД, ЕИК *** сумата от 763,81 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“
застрахователно обезщетение с включени 15,00 лева разноски по определянето му,
вследствие от ПТП, настъпило на 15.09.2023 г., в гр. Варна, на бул. х" по вина на
водача на лек автомобил с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ЗК "Л" АД, при което са причинени щети по автомобил „Дачия
Докер“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума
на 17.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54079/2024 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „С” *** да заплати в полза на „Д” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление бул. „к” **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 750,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. **462/2024 г., по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „С” *** да заплати в полза на „Д” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление бул. „к” **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75,00 лева,
11
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 54079/2024 г.,
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12