Определение по дело №470/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №29/11.03.2014год., постановена по Н.ч.х.дело №6/2014 год., Момчилградският районен съд е признал Н. Х. А. от с.Ч., О. М., с ЕГН * за виновен в това, че на 04.12.2013 год. в землището на с. Ч. причинил на А. Х. А. от с.с. болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което на основание чл.130 ал.2, във връзка с чл.78 а от НК,го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв.Осъдил е Н. А. да заплати на А. Х. А. от с.Ч. с ЕГН * сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, ведно със законната лихва , считано от 04.12.2013 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1050 лв. - адвокатски хонорар и платена държавна такса.Отхвърлил е предявения иск до пълният му размер от 1000 лв., като неоснователен и недоказан.Осъдил е Н. А. да заплати по сметка на PC - М. сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна такса върху присъденото обезщетение.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Н. Х. А.,който обжалва същата, като необоснована, неправилна и несправедлива, постановена при грубо противоречие с материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото. Моли съда да отмени присъдата, като постанови нова такава, с която да го признае за невиновен по повдигнатото обвинение.В съдебно заседание защитника му,поддържа жалбата.

Въззиваемият А. Х. А.,редовно призован не се явява.От повереника му-А.Д.Ч. от АК К. е постъпило становище,в което се възразява срещу жалбата и се иска от съда да потвърди присъдата,като правилна и обоснована.Моли за присъждане на разноските пред тази инстанция.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят и подсъдимият са братя, живеещи в съседни къщи в с. Ч., О. М..Преди време,тъжителя е бил осъден за деяние срещу съпругата на подсъдимия.Същият ползва земя, като пасище близо до кошарата, в която отглежда животни в землището на селото. Понякога в същата земя влизали животни на подсъдимия. По този повод на 04.12.2013 год. в късния следобед тъжителят и съпругата му са гонили крава собственост на подсъдимия от въпросната земя. Виждайки това подсъдимия, който се връщал от Г. Крумовград, спрял и отишъл към тъжителя и след словесен спор хвърлил няколко камъка, единият от които ударил подсъдимия в лицето в областта на дясната скула. След това тъжителят отправил обидни думи и закани към подсъдимия и двамата се сдърпали помежду си,след което подсъдимия си взел кравата и се прибрал.На следващия ден тъжителят посетил кметството и разговарял с кмета на селото - свидетеля Ф. Али, на когото обяснил, че е бил ударен с камък от брат си,а свидетелят го посъветвал да отиде на доктор. Със свидетелката Зелиха А. тъжителя посетил съдебния лекар и си изкарал съдебномедицинско удостоверение.

Видно от съдебно медицинската експертиза на тъжителя е причинено синкаво мораво кръвонасядане по дясната скула и клепачите на дясното око на обща площ 5-6 см.,при затворена очна цепка, както и охлузване на кожата по лявата ръка. Било му е причинено болка и страдание.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.

Съдът е възприел тази фактическа обстановка,въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства,като е приел,че следва да кредитира напълно обясненията на тъжителя и показанията на свидетеля А. - кмет на селото,както и на свидетелката Ю., тъй като същите са логични,взаимно се допълват, установяват една и съща фактическа обстановка и кореспондират със съдебномедицинското удостоверение и най-вече с наличието на видимата телесна повреда,установена и от медицинското удостоверение.Изложил е мотиви защо не дава вяра,частично на показанията на свидетелката З. А., тъй като е взел предвид, че е съпруга на тъжителя и установява фактическа обстановка, която не кореспондира с нито едно друго доказателство по делото/следи от нож/,както и защо също така частично дава вяра на обясненията на подсъдимия.Всички те са съпоставени с останалите доказателства по делото и е направен пълен и обоснован анализ.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимия Н. Х. А., е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК, до каÛъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия,който е увредил телесната неприкосновеност на тъжителя, причинявайки му лека телесна повреда, изразила се в болка и страдание без разстройство на здравето. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината – пряк умисъл: подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът се обективира в поведението му – замерването с камъни,при улучване на целта безспорно води до вредоносен резултат,какъвто има и в случая,а с оглед нивото на физическото и психическо развитие на дееца,същия е съзнавал и целял неминуемото настъпване на този вредоносния резултат.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като при условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Въпреки,че е „икономисал” описването в мотивите си, наличните предпоставки за приложение на чл.78а НК,то същите обективно са налице.Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. Определен е размер на административното наказание „глоба” от 1000лв., и настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 500 лв.,както и в тази, с която е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 500 лв. до пълния му размер от 1000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 500 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Ето защо, настоящата инстанция намира, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване.

При постановявяне на присъдата, съдът неправилно е разчел,представената по делото „вноска на каса към бюджетна сметка”, за държавната такса за образуване на делото, където изрично е посочено,че внесената сума по сметката на МРС е 12лв./дължимата такса за ч.х.дело/ но адвоката е дал на касата 50лв. от които са му върнали 38 лв.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която подсъдимия е осъден за заплати 1050лв.-адвокатски хонорар и платена държавна такса,като се отмени същата в частта и за разликата от 1012лв.до 1050лв.

С оглед изхода на делото следва да се осъди подсъдимия Н. А. да заплати на пострадалия А. А., разноските за адвокат пред тази инстанция в размер на 300лв.

В останалата част, първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.3, във вр. с чл. 334 т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №29/11.03.2014год., постановена по Н.ч.х.дело №6/2014 год., Момчилградският районен съд в частта й, с която подсъдимия Н. Х. А. със снета самоличност е осъден да заплати на А. Х. А. от с.Ч. с ЕГН * сумата в размер на 1050 лв. - адвокатски хонорар и платена държавна такса, като ОТМЕНЯ същата в частта и за разликата от 1012лв.до 1050лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА Н. Х. А. със снета самоличност да заплати на пострадалия на А. Х. А. от с.Ч. с ЕГН *, разноските за адвокат пред тази инстанция в размер на 300лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/