РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Варна, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20243110108258 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. М. Д., с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. Ц. К. № * срещу „Кр.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. Ц.ш. № * иск с правно основание чл. 21, ал.1 от ЗПК за прогласяване на
клаузата на чл. 3, ал. 2, т.9 от сключения между страните Договор за паричен заем № * г. за
нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съединен в условията на евентуалност
с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на клаузата на чл. 3,
ал. 2, т.9 за нищожна поради накърняване на добрите нрави, които искове са обективно-
кумулативно съединени с иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 32,89 лв., представляваща платена без
основание сума по нищожната клауза, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба - 02.07.2024 г. до окончателното заплащане на
сумата.
В исковата и уточняващата молба ищцата твърди чрез адв. С. К., че ответникът е
предоставил в заем сумата от 200,00 лв. по Договор за паричен заем № * г., в чл. 3, ал. 2, т.9
от който е уговорено, че заемателят дължи „Такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем“ от 32,89 лв. Ищцата поддържа, че клаузата е нищожна на
основание чл. 21, ал.1 от ЗПК поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, позволяващ
събиране на такси и комисионни само за допълнителни услуги свързани с договора за
кредит. Сочи се нищожност на клаузата и поради противоречие с добрите нрави, тъй като с
нея във вреда на потребителя са възложени задължения, които следва да изпълнява
кредитора, от което само търговецът има интерес. Излага, че на 08.09.2023 г. е заплатил
общата дължима сума по кредита сума от 236,64 лв. включително процесната такса. Поради
нищожността на последната сочи, че ответникът се е обогатил неоснователно, поради което
дължи нейното връщане, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата. По изложените съображения моли за
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Кр.“ ООД е депозирал отговор на исковата
молба, чрез адв. Х. М. от АК - София, с който исковете се оспорват като недопустими поради
злоупотреба с правото на иск, тъй като ищцата е разделила споровете по единадесет
договора за кредит в единадесет отделни производства само за да се възложи в тежест на
1
ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Излага се, че исковите молби по
настоящото дело и по гр.д. № *** г. са идентични, като се оспорват един и същи клаузи, на
един и същ кредитен продукт, въпреки че страната е имала възможност да защити правата
си в едно производство. Излага, че всеки от исковете е на стойност между 30,00 лв. до 40,00
лв. Поддържа, че на ищеца не следва да се присъждат разноски за повече от едно
производство, като цитира съдебна практика. В евентулност исковете се оспорват като
неоснователни, като се сочи, че клаузите на договора покриват всички изисквания на ЗПК и
ЗПФУР. Сочи, че оспорената клауза за такса за експресно разглеждане дава възможност за
потребителя да получи разглеждане на искането за сключване на договор за кредит в много
по-кратък период от време от стандартния, в случая за шест минути, поради което и
ответникът е изпълнил поетото задължение за бързо разглеждане точно в количествено и
качествено отношение. Поддържа, че тази допълнителна услуга не представлява
задължително условие за отпускане на кредита и ищецът е изразил изрично желание да я
закупи, като предварително е бил наясно с нейната цена, като е сключил още петнадесет
договора със същата клауза. Излага се, че единственото намерение на ищеца за изтегляне на
петнадесет кредита е било да образува несъстоятелни производства, от които да се обогатява
с присъдените разноски, респективно е договарял недобросъвестно в нарушение на чл. 12 от
ЗЗД и чл. 3 от ГПК. Поддържа, че е налице индивидуално договаряне на клаузата и е
съставена по прозрачен начин. Излага се, че таксата не следва да се включва в ГПР. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В о.с.з. страните не се явяват, чрез докладваните от съда писмени молби от
процесуалните им представители поддържат изразените позиции по спора.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на исковата защита по главния иск с правно основание чл.
21, ал.1 от ЗПК, по евентуалния с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и иска с
правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ищецът следва да установи наличието на
посочените основания за нищожност на процесната клауза на чл. 3, ал. 2, т.9 от сключения
между страните Договор за потребителски кредит № * г., а именно противоречие с чл. 10а,
ал.2 от ЗПК, в евентуалност противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
както и плащането на сумата от 32,89 лв. на 08.09.2023 г. по нищожната клауза.
В случая е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, а и от приетите доказателства по делото се установява по безспорен
начин наличието на възникнало облигационно отношение между Г. М. Д. и „Кр.“ ООД по
Договор за паричен заем № * г., както и че в чл. 3, ал. 2, т.9 от договора е предвидена такса
за експресно разглеждане в размер на 32,89 лв., както и че ищецът е заплатил същата на
08.09.2023 г.
Съдът намира, че не е налице твърдяното от ищцата несъответствие на клаузата на чл.
3, ал. 2, т.9 с клаузата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, която сочи, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Напротив, визираната клауза е свързана пряко с преддоговорните отношения на страните, но
не и със самия договор за кредит, доколкото такъв може и изобщо да не се сключи,
независимо дали търговецът е осигурил темпорално предимство на конкретния потребител
при влизането в преговори по отпускане на заема. Липсата на връзка между основанието,
въз основа, на което възниква вземането на кредитната институция за услугата по чл. 3, ал.
2, т.9 от договора и самия договор за кредит, с който е уговорена, сочи за наличие на
противоречие с друга клазуа на ЗПК, а не със сочената от ищеца, а именно чл. 10а, ал.1 от
ЗПК, който предвижда, че кредиторът по договор за потребителски кредит може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, но свързани с договора за
потребителски кредит.
Предвид липсата на твърдяното от ищеца противоречие, то и искът с правно
основание чл. 21, ал.1 от ЗПК за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2, т.9
поради противоречие с чл. 10а, ал.2 от ЗПК следва да се отхвърли като неоснователен.
Респективно съдът приема, че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за
прогласяване на клаузата на чл. 3, ал. 2, т.9 за нищожна поради накърняване на добрите
нрави,
2
който съдът намира за основателен по следните съображения:
Подписвайки визираната клауза на чл. 3, ал. 2, т.9 ответникът се е задължил да
заплати договорената сума за такса експресно разглеждане, но в нея напълно неясно е
формулирано дължимо поведение на кредитора предвид липсата на каквито и да е било
описание в какво точно се изразява приоритетното разглеждане, съответно за точния вид на
получаваното предимство спрямо останалите заемополучатели, които не са избрали да
сключат тази клауза. Респективно от тази допълнителна услуга кредитополучателят не
извлича полза или изгода от възникналото облигационно правоотношение, т.е. не получава
услуга, а само бъдещ сигурен пасив. Така се обезсмисля единствения мотив на длъжника да
сключи процесния договор за потребителски кредит, а именно да си набави средства в
спешен порядък за задоволяване на текущи нужди. При това положение съдът не открива
никаква разумна и съразмерна икономическа връзка между възнаграждението за експресно
разглеждане платимо от потребителя и кореспондиращата насрещна престация на кредитора.
Т.е. налице е очевидна нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни
по облигационното правоотношение, като неравностойността в насрещните престации на
страните по клаузата на чл. 3, ал. 2, т.9 от договора е такава, че практически е сведена до
липса на престация от страна на кредитодателя, при което правно положение съдебната
практика е категорична и константна, че е налице противоречие на договореното с добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Респективно евентуалният иск за
прогласяване нищожността на процесната клауза като противоречаща на добрите нрави се
явява основателен и следва да се уважи.
Предвид нищожността на клаузата, въз основа на която ищцата е заплатила
процесната сума от 32,89 лв. на ответника, то тя се явява недължимо платена и следва да се
върне на ищеца на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради което и предявеният
кондикционен иск се явява доказан по основание и следва да се уважи до заявения размер,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищцата, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищецът е представил доказателства за сторени разноски за
платена държавна такса от 85,00 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение от 480,00
лв. по договор за правна защита и съдействие от 16.07.2024 г.
Неоснователно е твърдението на ответника, че на ищцата не следва да се присъждат
разноски доколкото същата злоупотребява с процесуалните си права предвид множествтото
изтеглени от нея кредити и последващите множество заведени производства идентичнис
настоящото. Това е така, защото чрез установяване в чл. 3, ал. 2, т.9 договора на задължение
за заемателя да заплати на заемодателя „Такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем“, ответникът със своето извънпроцесуално поведение е
претендирал сумата, дължима на основание посочената клауза, като до постановяване на
съдебно решение за прогласяване на недействителността на клаузата, пораждаща това
задължение, възникналите на това основание парични притезания остават дължими, ведно
със всички законни последици. В този смисъл е и съдебната практика - Решение №
186/19.06.2013 г. по гр.д. № 927/2012 г. на ВКС, ІV г.о., Определение №242/31.05.2018 г. по
ч.гр.д. № 2062/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и Определение № 709/28.12.2012 г. по ч.гр.д. №
592/2012 г. на ВКС, III г.о., в които се приема, че когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, то и ответникът е дал повод за завеждане на
делото. В този смисъл, след като ответникът продължава да поддържа текста на нищожната
клауза на чл. 3, ал. 2, т.9 в типизираните си договори за кредит (недоказано остана по делото
от страна на отвеника, че клаузата е индивидуално договорена), отричането последиците на
която изисква потребителят да прояви активно поведение посредством завеждането на
искове като настоящия, то и поведението на ответника стои в пряка - причинна следствена
връзка с необходимостта ищецът да инициира настоящото производство.
В обобщение съдът намира, че ответникът следва да репарира сторените от ищеца
разноски в общ размер от 565,00 лв.
Водим от горното,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Ц. К. № *
3
срещу „Кр.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц.ш. № * иск с
правно основание чл. 21, ал.1 от ЗПК за прогласяване на клаузата на чл. 3, ал. 2, т.9 от
сключения между страните Договор за потребителски кредит № * г. за нищожна поради
противоречие с чл. 10а, ал.2 от ЗПК, като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на Г. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. Ц. К. № * срещу „Кр.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
Ц.ш. № *, клаузата на чл. 3, ал. 2, т.9 от сключения между страните Договор за
потребителски кредит № * г. за нищожна поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кр.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц.ш.
№ * да заплати на Г. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Ц. К. № * сумата от 32,89
лв., представляваща платена без основание сума по нищожната клауза, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 02.07.2024 г.,
до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кр.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц.ш.
№ * да заплати на Г. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Ц. К. № * сумата от
565,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4