№ 930
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110128407 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/, с
която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 4605/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 3787,20лв.,
представляващи остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за ПТП, настъпило на 02.11.2020г. в гр. София
между л. а. "БМВ Х5" с рег. № ********** и влекач "Скания" с рег. № **********, за
което при ищеца е образувана щета № ***************, ведно със законната лихва от
26.01.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 02.11.2020г. в гр. София, на „3020-та“, е реализирано ПТП
между л. а. „БМВ Х5““ с рег. № **********, и влекач „Скания“ с рег. № **********,
управляван от П. КР. К.. Според ищеца, вина за настъпване на ПТП има водачът на
БМВ Х5, който при потегляне ударил влекача. За процесното ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол, в който водачът на БМВ признал вината си. В
резултат от ПТП, на влекача били нанесени материални вреди. Към датата на
произшествието увреденият влекач бил застрахован по договор за имуществена
застраховка „Каско“ при ищцовото дружество. За отстраняване на настъпилите вреди
от страна на ищцовото дружество било изплатено застраховането обезщетение в
размер на 3969,40лв., като били сторени и обичайни ликвидационни разноски в размер
на 25,00лв. Към датата на събитието за лекия автомобил имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника. С изплащането на
застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на вредата, както и срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“. Ищецът посочва, че предявил извънсъдебна претенция
спрямо ответника, но същият заплатил само сумата от 207,20лв., а остатъкът от
3787,20лв. останал дължим.
Съобразно изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи претендираната сума.
1
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“
между него и собственика на л. а. „БМВ Х5“ към датата на ПТП, както и че ишцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение на собственика на влекача в
размер на 3969,40лв. Оспорва механизма на настъпване на ПТП да е този, описан в
исковата молба, и вина за произшествието да има водачът на л. а. „БМВ Х5“. Посочва,
че водачът на влекача е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като е
паркирал върху тротоарна площ, въпреки че теглото на товарния автомобил
надвишавал допустимите 2,5 тона. Оспорва претенцията и по размер, като счита, че
същата е значително завишена, доколкото не отговаря на сумата, необходима за
ремонт на увредения детайл. Поддържа, че с изплатеното обезщетение в размер на
207,20лв. е покрита напълно стойността на уврежданията.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва
в обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното
дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно, че на 02.11.2020г. в гр.
София, на 3020-та“, е реализирано ПТП между л. а. „БМВ Х5“ с рег. № **********, и
влекач „Скания“ с рег. № **********, управляван от П. КР. К.; че към датата на
събитието за влекача е имало сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото
дружество, а за л. а. „БМВ Х5“ застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение във връзка с
увреждането на влекача в размер на 3969,40лв; че ответното дружество е възстановило
на ищцовото сумата от 207,20лв.
Спорен е въпросът относно механизма на настъпване на ПТП и чие
противоправно поведение е довело до инцидента.
За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол между
участниците, в който е посочено, че на 02.11.2020г., в 09:05ч., в /адрес/, е настъпило
ПТП между л. а. „БМВ Х5“ с рег. № **********, управлявано от П. С. (превозно
2
средство А), и влекач „Скания“ с рег. № **********, управляван от П.К. (превозно
средство Б). Като обстоятелства, при които е настъпило произшествието, е отбелязано
„при тръгване/при отваряне на врата“ за МПС „А“ и „паркирано/спряло състояние“ за
МПС „Б“. Отразените видими щети по автомобилите са задна броня за МПС „А“ и
десен спойлер за МПС „Б“. В графа „забележка“ водачът на МПС „А“ е посочил, че е
виновен за ПТП и не е употребил алкохол, а водачът на МПС „Б“, че не е виновен и не
е употребил алкохол. Протоколът е подписан от двамата водачи.
За изясняване точния механизъм на пътно-транспортното произшествие по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на участника П.К. и е изслушано
експертно заключение.
В показанията си св. К. посочва, че бил паркирал до малка бензиностанция и
чакал да се премести друг камион пред него, за да зареди, когато бил ударен от
автомобил марка „БМВ“. Ударът бил отстрани на влекача, като бил повреден само
спойлерът. Разяснява, че се е намирал в спряло състояние, като изчаквал другият
камион пред него да се премести, когато МПС „БМВ“ предприел маневра назад и го
ударил. Заявява, че не са имали разногласия с другия водач и вината е поел
последният. Посочва, че не е имало знак за забранено паркирането, че не бил спрял на
тротоар, а на част от бензиностанцията.
От допусната, изслушана и приета съдебна авто-техническа експертиза, която не
е оспорена от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадена, се
установява, че ПТП е настъпило при предприета маневра за движение на заден ход за
потегляне на ул. „3020-та“, пред бензиностанция „И.“, от водача на л. а. „БМВ Х5“, в
резултат на което е реализирал ПТП с паркирания влекач. Вещото лице разяснява, че
щетите по влекача се намират в причинно-следствена връзка с произшествието, като
тяхната средна пазарна стойност е 4901,78лв. Посочва, че с оглед установената
деформация по спойлера на резервоара, технологично се препоръчва подмяна на
детайла с нов, а не поправката му. Също така посочва, че на мястото, където е
настъпило процесното ПТП, не е установил наличието на пътни знаци, забраняващи
или разрешаващи паркирането на МПС.
След анализ на горните гласни и писмени доказателства и експертно
заключение, съдът намира, че механизмът на настъпване на ПТП е именно описаният
от вещото лице, който съответства на констатациите в двустранния протокол, на
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение /л. 6/ и на показанията на
свидетеля. Тоест, при предприемане на маневра на заден ход за потегляне, водачът на
МПС „БМВ Х5“ е ударил намиращият се в спряло състояние влекач, като ударът е
настъпил в задна лява част на лекия автомобил и в предна дясна част на влекача. С това
си поведение водачът на л. а. „БМВ Х5“ е нарушил правилата на чл. 40, ал. 1 и 2 от
ЗДвП., които го задължават преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, а по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно,
да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая, същият е предприел
маневрата на заден ход без да се убеди, че пространството зад него е празно, като не е
изпълнил и задължението си по ал. 2 да следи непрекъснато положението зад
превозното средство. Именно това противоправно действие се явява първопричината за
настъпване на вредоносния резултат, с оглед на което не може да бъде споделен
доводът на ответника, че изключителна вина за произшествието има водачът на
влекача.
Следва да бъде разгледано и възражението на ответника, че с поведението си
водачът на влекача е допринесъл за настъпване на вредоносните последици, тоест че е
3
налице съпричиняване, доколкото бил паркирал върху тротоарна площ в нарушение на
чл. 94, ал. 3 ЗДвП. В Решение № 78/10.07.2014г. по т. д. № 1982/2013г., I ТО на ВКС, е
разяснено, че съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване
на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е.
когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона
за движение по пътищата и виновно. От значение е наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
По делото е установено от събрания доказателствен материал, че влекачът
действително е бил спрян върху тротоарна площ. В тази насока свидетелят К.
признава, че бил спрял пред бензиностанцията, като изчаквал да влезе да зарежда, а
самото местоположение на влекача е описано в схемата от двустранния протокол и в
заявлението за изплащане на обезщетението. От представената извадка от
регулационния план и от изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза се
установява, че това пространство представлява тротоарна площ, като регулационният
план е влязъл в сила. Вещото лице е констатирало при извършен оглед на място и че по
линиите А-Б и В-Г има изградени бордюри. Вещото лице Й. по САТЕ пък посочи при
изслушването си в открито съдебно заседание, че теглото на влекача при всички
случаи е над 2,5 тона. С оглед на това, водачът на влекача е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП., като е бил в престой с МПС над 2,5 тона върху
тротоар.
Следва обаче да се изследва доколко това противоправно поведение реално е
допринесло за настъпване на произшествието. Настоящият съдебен състав счита, че
същото е допринесло незначително, като поведението на водача на лекия автомобил е в
основата на инцидента и същият не би настъпил, ако последният не бе процедирал по
конкретния начин, независимо от нарушението на пострадалия. Причината е, че при
маневра на заден ход водачът има задължение по чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП. преди
започване на маневрата да извърши проверка и да изгради в съзнанието си сигурна
убеденост, че зад него няма препятствия и няма да създаде опасност, а при самото
извършване непрекъснато да съблюдава положението зад него. В случая е повече от
очевидно, че водачът на л. а. „БМВ“ не е извършил нито едно от сочените действия,
доколкото не е видял влекач /камион/ зад него, който се отличава със значителни
размери и габарити. След като същият не е видял едно значително голямо превозно
средство, което се е намирало в неподвижно състояние, се налага извода, че въобще
не е погледнал назад нито при започване на маневрата, нито при самото й извършване.
Ето защо, съдът определя съотношението между приноса на двамата водачи в
съотношение 90% за водача на л. а. „БМВ“ към 10% за водача на влекача.
Вещото лице по САТЕ е посочило, че увреденият детайл по влекача е било
необходимо да се замени с нов, като средната пазарна цена към датата на ПТП за
закупуването на нов, ведно със съпътстващите дейности по демонтаж, монтаж и т. н.,
възлиза на 4901,78лв. с ДДС. Съдът кредитира изцяло експертното заключение в тази
част, доколкото е налице обоснован отговор на поставения въпрос, а и същото не е
оспорено от страните. С оглед на това, следва да се приеме, че средната пазарна цена за
ремонт на увреденото МПС е в размер на 4901,78лв. Ищецът обаче признава, че е
извършил ремонт на по-ниска стойност, а именно 3969,40лв., като в този случай
релевантен е реално извършеният разход, след като е в по-нисък размер. От този
размер следва да бъдат приспаднати 10% съпричиняване на водача на влекача, който е
бил застрахован при ищеца, и се получава разлика от 3572,46лв., която е дължима от
ответното дружество в качеството му на застраховател по ГО на л. а. „БМВ“. По
4
делото е безспорно, че последният е заплатил на ищцовото дружество извънсъдебно
сумата от 207,20лв., с оглед на което остава дължима сумата от 3365,26лв., към която
следва да се добавят и 25лв. ликвидационни разноски.
От изложеното следва, че предявеният иск се явява основателен до размер на
сумата от 3390,26лв. и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер
от 3787,20лв.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в заповедното производство в размер на 75,74лв. за
платена държавна такса и 362лв. за платено адв. възнаграждение или общо 437,74лв.
Съразмерно на уважената част на иска, следва да му се присъди сумата от 391,86лв.
Ответникът претендира юрк. възнаграждение за заповедното производство в
размер на 50лв., което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК намира за нормален размер
за депозирането на възражение по чл. 414 ГПК. Съразмерно на отхвърлената част от
иска, следва да му се присъди сумата от 5,24лв.
За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75,74лв. за
държавна такса, 200лв. депозит за експертиза и 30лв. депозит за свидетел или общо
305,74лв. Съразмерно на уважената част от иска, следва да му се присъди сумата от
273,70лв.
За исковото производство ответникът е доказал разноски в размер на 450лв.
депозити за експертизи и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските – 550лв.,
съразмерно на отхвърлената част на иска следва да му се присъди сумата от 57,65лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 4605/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: сумата от 3390,26лв.,
представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за ПТП, настъпило на 02.11.2020г. в гр. София
между л. а. "БМВ Х5" с рег. № ********** и влекач "Скания" с рег. № **********, за
което при ищеца е образувана щета № ***************, ведно със законната лихва от
26.01.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 3390,26лв. до пълния предявен от 3787,20лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 391,86лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 273,70лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 5,24лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 57,65лв. – разноски в исковото производство.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6