РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 884 по описа на
Административен съд – гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и следв. от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от
„Данмар 17“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № **-ФК/31.03.2022 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на
дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка
върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – вендинг-автомат, находящ се в гр. Д., кв. П,
ул. „Р.“ до пекарна „Чочо“, и забрана на достъпа до него за срок от 14
(четиринадесет) дни.
В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна и неправилна. По-конкретно жалбоподателят счита,
че налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, а срокът
не отговаря на тежестта на нарушението. Посочва още, че заповедта е издадена от
некомпетентен орган и при допуснати съществени нарушения в
административнопроизводствените правила. Моли заповедта да бъде отменена и в
полза на дружеството да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответникът в
производството, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност
на жалбата. Твърди, че е установено извършено от дружеството нарушение на чл.
25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, което е
предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС и било доказано от
съставения протокол по чл. 50 от ДОПК. Счита, че са налице и останалите
предпоставки, предвидени в нормата. Твърди, че административният орган действа
в условията на обвързана компетентност, а наложената принудителна мярка има
превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния. Срокът е определен от административния орган по
целесъобразност, като преценката е упражнена в рамките на закона. Моли заповедта да бъде
потвърдена като правилна и
законосъобразна и в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № **-ФК/31.03.2022
г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – вендинг-автомат, находящ се в гр. Д., кв. П,
ул. „Р.“ до пекарна „Чочо“, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
От обстоятелствената част на обжалваната заповед се
установява, че при проверка, извършена на 24.03.2022 г. на обекта е извършена
контролна покупка на кафе еспресо на стойност 0,50 лева, при което е
установено, че на контролния дисплей на автомата не се появява данни за лицето,
стопанисващо обекта, за генериран фискален бон и за фискалното устройство.
Установено е, че вендинг-автоматът е собственост на „Данмар 17“ ЕООД. На
29.03.2022 г. представляващият дружеството е представил документи за
използваното в обекта фискално устройство, включително контролна лента от
датата на покупката, в която не е отразена сумата 0,50 лева. Обстоятелствата са
квалифицирани като нарушение на чл. 25, ал. 6, вр. чл. 3, ал. 8 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., според която при продажби чрез автомат на самообслужване
фискалната касова бележка се визуализира на екрана на устройството, без да се
издава хартиен документ. Констатациите са отразени в протокол от извършена
проверка от същата дата и от 29.03.2022 г. и въз основа на тях
административният орган е издал обжалваната заповед, в която е възприел същите
като осъществяващи състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Като
мотиви за определения срок на принудителната мярка е посочено, че са били взети
предвид вида и тежестта на нарушението – неотчитане на продажба от фискалното
устройство, последиците от същото
вредоносен резултат за бюджета, и необходимостта да се защити
общественият интерес като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения.
Посочено
е, че нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява
пълна отчетност на лицата и тяхната регистрация, както и последваща възможност
за проследяване на реализираните обороти. Деянието показва поведение, насочено
срещу фискалната дисциплина и организация в обекта, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. НепР.гането на ПАМ би довело до
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно
поправими вреди, и за
да бъде извършена
промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен
срок. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция и
преустановяване на незаконните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.
За констатираното
нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № F **8042/08.04.2022 г.
В констативните
протоколи липсват данни за обороти от предходни периоди и за фактическа
наличност Няма данни до последното проведено по делото открито съдебно
заседание да е издадено наказателно постановление.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта.
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на
законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите,
на когото съгласно Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП е възложено
издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Твърденията за съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта са общи и при служебната
проверка такива нарушения не се установяват. Обжалваният акт отговаря на изискванията за
писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в
достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол.
Правното
основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл.
186, ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до
един месец се пР.га на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съдът намира, че обжалваната
принудителна мярка е наложена при неправилно приложение на материалния закон и
в нарушение на целта на закона.
Според твърденията на
ответника, при констатиране на административно нарушение на реда за отчитане на
оборотите в търговските обекти административният орган е длъжен във всеки
случай да наложи принудителна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Дори това да е така, при определяне на срока на мярката
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност,
като законът определя възможна продължителност на принудата до един месец, без
да фиксира критериите, които административният орган трябва да приложи.
Следователно индивидуализацията на срока
на принудителната мярка е резултат от упражняване на оперативната
самостоятелност на административния орган. При тази индивидуализация е
необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да позволят на съда да
провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност
правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато
проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.
Във връзка с това,
чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и предвидимост, които
задължават административните органи своевременно да огласяват публично
критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята
оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност,
според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с
която актът се издава.
Съответно мотивите
във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни
обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода,
че мярката ще постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния
размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение
права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.
Съдът отбелязва, че
мотивите относно продължителността на наложената мярка са общи, противоречиви и
без логична последователност с изводите на административния орган. На практика
вместо мотиви за продължителността на срока са повторени предпоставките за
налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и част
от критериите за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Не е ясно кои са установените незаконни практики в обекта, доколкото от
представените документи е безспорно, че вендинг-автоматът разполага с фискално
устройство, което е от одобрен модел, въведено е в експлоатация и е
регистрирано в приходната администрация преди датата на проверката. Няма данни
органите по приходите да са установили, че неотразяването на продажбата се
дължи на целенасочени действия на дружеството и каква е промяната в организацията
на дейността в обекта, която се очаква от дружеството. Направено е изявление, че
при определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който
административният орган упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, без да това изявление да се свързва с конкретни
факти. Не е ясно и как се отнася към продължителността на този срок целта да се
осигури защитата на обществения интерес като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения.
Изложените общи съображения относно фискалната дисциплина и изброяването на всички
задължения на данъчнозадължените лица по чл. 118 от ЗДДС нямат
връзка с определения срок на мярката.
При това положение съдът
счита, че липсват конкретни мотиви относно необходимостта
от административната принуда и специфичната нейна цел в случая. Не е ясно кое от
констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне и
до извода, че дружеството е въвело организация, която няма за цел спазване на
данъчното законодателство, съответно тези твърдения са недоказани и не могат да
обосноват необходимостта от принудата. Тези мотиви противоречат на установеното
от представените документи обстоятелство, че в обекта два дни преди проверката е
било въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от
одобрен тип, при правилното функциониране и отчитане на което не би следвало да
има човешка намеса. Не е ясно каква организация на отчитане следва дружеството
да въведе по време на запечатването.
По отношение на срока на принудителната мярка
съдът отбелязва, че освен конкретни за
разглеждания случай, липсват и законоустановени или обявени от администрацията
критерии, вътрешни правила или установена практика за определяне на срока
съобразно задължението на административния орган по чл. 13 от АПК за
последователност и предвидимост при упражняване на своята оперативна
самостоятелност.
Сами по себе си, изложените мотиви относно
продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални
изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на
извършеното нарушение (за която не е ясно каква е според
административнонаказващия орган), последиците от нарушението (които също не са
посочени) и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Същите мотиви на практика се повтарят без
изключение във всяка от заповедите на административния орган, преминали през
съдебния контрол на настоящия състав, и могат да се отнасят за всеки търговец и
всяка дейност, независимо от конкретните констатации, като най-често налаганият
срок е 14 дни при различен предмет на нарушението, различни по естеството на
дейността си и обема й обекти. Следователно правило как се определя срокът и
каква е неговата връзка с размера на неотчетените продажби не може да бъде
изведено и от практиката. Това създава опасност от произвол при упражняване на
оперативната самостоятелност на административния орган да определя срока на
принудителните мерки, което, съчетано с липсата на всякакви реални мотиви за
определянето му, препятства възможността на съда да извърши преценка относно
съответствието на наложената мярка с целта на закона.
Предвид предоставената на административния
орган възможност да налага принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни, тоест от 0 (нула) до 30 дни,
твърдението, че определеният срок е съобразен с целената превенция е
несъстоятелно. Не са изложени конкретни мотиви защо избраният от органа срок е
именно 14 дни, а не примерно 15 дни, 7 дни, 10 дни или 3 дни, което също
препятства възможността на съда да проведе контрол за съответствие на мярката с
целта на закона и за спазване на принципа на съразмерност.
Мотивите относно съразмерността също са
напълно формални, като за съда остава напълно неясно по какъв начин
твърдението, че „административният орган упражнява правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо“ обосновава извод, че принудителната мярка
не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта,
за която се налага, каквото е изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК.
Ето защо, съдът намира, че при издаване на обжалваната
заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК,
съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Наложената
принудителна мярка без да е установено и доказано нарушението и без възможност
дейността да продължи правомерно след понасяне на санкцията за евентуалното
нарушение, предотвратява извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на приходи от нея. В случая запечатването
не обслужва друга, ясно посочена в заповедта цел, освен ограничаване на правата на търговеца. Запечатването обаче води и до пропуснати приходи за държавата от данъчни
плащания. В
случая, административната принуда засяга не само правата на данъчнозадълженото
лице, но и интересите на фиска от извършване на регистрирани продажби, в
резултат от които да бъдат генерирани данъчни приходи, поради което
административният орган е следвало да претегли тези противоречиви интереси и да
мотивира защо за фиска е по-важно търговецът да не работи четиринадесет дни и
какви точно противоправни деяния се презюмира, че ще бъдат извършени, и
съответно ще бъдат предотвратени за този период в резултат от запечатването.
Наложената принудителна административна мярка
не отговаря и на специфичните цели на
ЗДДС. От анализа на чл. 186, ал. 1 във връзка с
чл. 187, ал. 4 от ЗДДС,
съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде
доказано от административнонаказаното
лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без
нарушителят да има качеството административнонаказано лице, тоест преди
издаване на наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, е да принуди нарушителя
доброволно и
възможно най-скоро
да плати санкцията, като по този
начин понесе
веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това се
постигне своевременно предупредително-възпитателният ефект на административната
санкция. Предвидено е това доброволно изпълнение да води до прекратяване на мярката, тоест законодателят е
преценил, че след изтърпяване на административното наказание необходимостта от
административната принуда отпада. В
случая заповедта за ПАМ е издадена преди
да бъде издадено наказателно постановление. Липсата на наказателно постановление
предотвратява пР.гането на чл. 187, ал. 4
от ЗДДС. Поради това не може да се приеме, че целта на принудителната мярка е
предотвратяване на бъдещата дейност на обекта за определения срок, за да не
бъдат извършвани нови нарушения, или за реорганизиране на дейността му (за
което не е ясно в какво се изразява, след като е налице констатация, че в
обекта действа фискално устройство в съответствие с нормативните изисквания,
нито как ще бъде извършено в запечатан обект, достъпът до който е забранен),
или за поправяне на хипотетични вредни последици от неотчитане на продажбите,
както приема административният орган.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че
заповедта е необоснована,
издадена в противоречие
с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, поради което
следва да бъде отменена.
При този изход от делото на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
450 лева (50 лева д.т. и 400 лева за адвокатско възнаграждение) съобразно
направеното искане.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от „Данмар 17“ ЕООД – гр.
Варна, ЕИК ***, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № **-ФК/31.03.2022 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – вендинг-автомат, находящ се в гр. Д., кв. П,
ул. „Р.“ до пекарна „Чочо“, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на „„Данмар
17“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***, сумата 450 (Четиристотин
и петдесет) лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: