РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20215300900775 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, против С. К. В., ЕГН
**********, с адрес: **** и Н. М. В., ЕГН **********, с адрес: ****, с който
се моли да се осъдят солидарно ответниците да заплатят на ищеца сумата от
28 220.25 лв., представляваща дължима главница, от която 5 890.30 лв. е
падежирала от 28.12.2019 год. до 28.10.2021 год., като останалата част от
главницата е дължима поради настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по повод на извършено волеизявление за това от кредитора с
исковата молба, както и сумата от 10 458.03 лв. дължима договорна лихва за
периода 28.08.2017 год. до 02.11.2021 год., сумата от 807.84 лв. обезщетение
за забава съгласно чл. 20, т. 1 от Общи условия към Договор за ипотечен
кредит от 16.08.2006 год. за периода от 29.09.2017 год. до 02.11.2021 год.,
сумата от 525.74 лв., представляваща такса управление в размер на 380 лв. и
застраховка в размер 145.74 лв. Ищецът твърди, че на 16.08.2006 год. между
него и ответниците в качеството на кредитополучатели е сключен договор за
ипотечен кредит, по силата на който кредиторът предоставя на
кредитополучателите кредит в размер на 52 000 лв. Кредиторът твърди, че
кредитът е усвоен изцяло на 28.08.2006 год. Била е учредена договорна
ипотека на недвижим имот по повод на кредита. „Банка ДСК“ АД установява,
че С. и Н. В. не обслужват кредита редовно и са изпаднали в забава към
датата на исковата молба, като не са погасени 50 броя погасителни вноски.
Кредиторът твърди, че е обявил изцяло за предсрочно изискуема цялата
1
кредитна експозиция с исковата молба, която е стигнала до знанието на
ответниците. Претендира направените разноски в производството и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците изцяло оспорват иска по подробни съображения в
отговора на исковата молба и в допълнителния отговор на исковата молба. В
същия се правят три възражения за прихващане при условията на
евентуалност в аспекта, че ако се приеме, че ответниците дължат исковите
суми, се желае да се намалят същите с дължими от ищеца парични средства в
размер на 10 000 лв., която сума е получена от кредитора без основание по
повод на заплатени от кредитополучателите на банката наказателни лихви по
процесния договор за ипотечен кредит за периода 16.08.2006 год. – 20.04.2015
год.; 10 000 лв., получени без основание за периода 16.08.2006 год. –
20.04.2015 год. от ищеца, представляващи възнаградителни лихви в резултат
на едностранно увеличение на лихвения процент на възнаградителната лихва
и сумата от 10 000 лв., получени от ищеца без основание и заплатени от
ответниците за периода 20.04.2015 год. до 01.02.2017 год., представляващи
начислени и платени наказателни лихви по договора за ипотечен кредит.
Правят се възражения и за погасителна давност на твърдените неплатени
погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва. Претендират
разноски.
По делото е постъпила в срок писмена защита от ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, във във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Безспорно е между страните сключването на договор за банков кредит
от 16.08.2006 г., изцяло усвоен от ответниците, който е бил предмет на друг
правен спор, завършил с влязъл в сила съдебен акт. С решение № 387 от
16.12.2019 г. по в.т.д. № 352/2019 по описа на Апелативен съд – Пловдив,
постановено по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, са обявени за
недействителни и част от договорните клаузи, за който са наведени
възражения за нищожност и в настоящото производство, поради което съдът
приема, че е изключено със сила на присъдено нещо приложението на
нищожните клаузи между страните, като в останалата си част кредитното
правоотношение е валидно и поражда действие. Предвид това следва да бъде
изследван фактът на неизпълнението, възникването на правото на банката да
бъде обявен за предсрочно изискуем целия дълг, както и надлежно упражнено
ли е това право от кредитора, и в евентуалност възникнало ли е правото на
прихващане на ответната страна по наведеното възражение за прихващане.
Съгласно чл. 430 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
2
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В процесния
договор е предвидено, че кредиторът отпуска кредит в размер на 52 000 лв. за
срок на издължаване от 240 месеца с падеж на издължаване 28.08.2026 г. и
уговорена възнаградителна лихва в размер на 8.99 %. Уговорено е, в чл. 11 от
общите условия към договора, подписани от страните, че кредитополучателят
е длъжен да осигурява по сметка преди всяка месечна падежна дата
дължимата погасителна вноска. При забава на плащането на месечната вноска
за главница и лихва е предвидено обещетение за забава, както и възможността
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Предвид установеното от вещото лице в изготвеното заключение,
неоспорено от страните и кредитирано от съда, кредитополучателите са
спрели плащанията на 18.09.2017 г., като още към онзи момент са изпаднали в
забава. В предходния съдебен процес е обсъден периода на забава и е прието,
че не са били налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, но са присъдени просрочените падежирали вноски за
главница от м.08.2017 г. до м.11.2019 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане. Към настоящия момент
се установява, че след приключване на процеса отново е налице липса на
изпълнение за заплащане на погасителни вноски. Видно от заключението на
вещото лице, по кредита има непогасени вноски съответно от м.12.2019 г. до
подаване на исковата молба. Предвид липсата на плащания в този период,
може да се направи изводът, че е осъществен обективния факт на
неизпълнението на погасителни вноски, поради което е възникналото и
правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно т.21.1
от общите условия към договора.
С т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК, са дадени разяснения, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
3
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Настоящият състав споделя и приетото в съдебната практика, че в
исковата молба по осъдителен иск за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит, може да бъде обективирано волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост. В случая, ищецът изрично и
недвусмислено в исковата молба е заявил, че обявява кредита за предсрочно
изискуем, поради неплащане на 50 бр. погасителни вноски, като претендира
за дата на настъпване на предсрочната изискуемост датата на подаване на
исковата молба – 03.11.2021 г. Препис от исковата молба е надлежно връчен
на ответниците на 30.11.2021 г., поради което следва да се приеме, че с това
волеизявлението на банката достига до тях, като от този момент настъпва
предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно заключението на вещото лице, остатъкът по главницата към
датата на подаване на исковата молба възлиза на 28 220,25 лв. като
непогасената главница към датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита е в размер на 5 980.30 лв., представляваща сбор от
падежирали вноски по главницата от 28.12.2019 г. до 28.10.2021 г., съгласно
таблица № 2 от заключението, а остатъкът от сумата в размер на 22 239.95 лв.
представлява предсрочно изискуема главница.
Ответниците са възразили за изтекла погасителна давност за неплатени
погасителни вноски за главница и лихва. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността следва да се изчислява от датата на изискуемостта на съответната
просрочена погасителна вноска. По отношение на вноските по главницата и
като се има предвид продължителността на предвидените в закона давностни
срокове /чл. 110 от ЗЗД/, между периода на първата изискуема падежирала
вноска от 28.12.2019 г. и подаване на исковата молба – 03.11.2021 г. не е
изтекъл давностния срок за погасяване на вземанията за просрочени вноски
по главницата, поради което релевираните от ответниците възражения за
изтекъл срок на погасителна давност са неоснователни в тази им част.
Поради изложеното, претенцията на банката за заплащане на
изискуемите падежирали вноски по главница към момента на завеждане на
исковата молба е основателна и следва да се уважи в пълния й размер.
Следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца законна лихва върху
предсрочно изискуемата главница, считано от датата на предявяването на
иска - 03.11.2021 г. до деня на окончателното плащане на посоченото
парично задължение.
Възражението за погасителна давност на вноските за възнаградителни
лихви е частично основателно за периода от 28.08.2017 г. до 28.10.2018 г., тъй
4
като за този период е изтекъл давностният срок, съгласно чл. 111 б. „в“ от
ЗЗД и вземанията за лихви са погасени по давност.
За пълнота следва да се отбележи, че вноските за лихви за посочения
период не са били предмет на предходния процес и не са обхваните от силата
на присъдено нещо на решението, поради което за тях не е спирана и/или
прекъсвана погасителната давност, съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Поради изложеното, дължимата възнаградителна лихва към датата на
настъпване на предсрочната изискуемост следва да се присъди само за
периода от 28.11.2018 г. до завеждане на исковата молба. Редовната
договорна лихва за този период възлиза на 7646,36 лв., поради което искът
следва да се уважи до този размер, а за разликата до пълният размер от
10 458,03 лв. се отхвърли като погасен по давност.
Съгласно т.20.1 от общите условия към договора страните са уговорили,
че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска от 7-мия ден
след падежната дата, определена в договора, кредитополучателят дължи на
кредитодателя върху остатъка от кредита договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Претендирано е обезщетение за
забава в размер на 807.84 лв. за периода 29.09.2017 – 02.11.2021 г.
Уговореното има характер на неустойка за забава, поради
неизпълнение на съответния падеж, която се начислява върху неиздължената
част от кредита върху всяка неплатена вноска до датата на предявяване на
исковата молба. Както бе посочено, в предходен съдебен процес са присъдени
падежирали вноски за периода от м.08.2017 г. до м.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху тях, считано от 31.08.2017 г. Присъдената законна
лихва от своя страна представлява обещетение за забавеното плащане като
вид неизпълнение на паричното задължение. Последиците от неизпълнението
в този случай следва да се уреждат съобразно законовите норми, а по
правилата на чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е недопустимо кумулирането
на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обещетение
по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение, тъй
като по този начин би се възмездил кредитора два пъти за едно и също
неизпълнение, поради което за периода от 29.09.2017 г. – 28.11.2019 г.
обещетение за забава не следва да се присъжда.
За периода от 28.12.2019 г. до подаване на исковата молба претенцията
е основателна и обещетение за забава следва да се присъди, съгласно
приетото в ССЕ. Според данните от заключението на вещото лице в таблица
№ 4, съобразно датата на падежа на всяка отделна неплатена вноска с падеж
от 28.12.2019 г. до 03.11.2021 г., и остатъка от главницата, размерът на
дължимото обезщетениe за забава е сумата от 573,50 лв., представляващ
разликата между общия размер на обещетението за целия претендиран период
и недължимата част за периода до 28.11.2019 г. С оглед изложеното, искът ще
се уважи за сумата от 573,50 лв., а за разликата до пълния претендиран
размер от 807,84 лева ще се отхвърли, като неоснователен.
5
Относно претенцията за такси в размер на 525,74 лв. се установява от
извършената съдебносчетоводна експертиза, че дължимите неплатени заемни
такси към датата на предсрочната изискуемост на кредита са в размер на
145,74 лв. /таблица № 5 от заключението на вещото лице/, като не се доказа
дължимост на остатъка от сумата в размер на 380 лв. Предвид изложеното,
претенцията за такси е основателна за сумата от 145,74 лв., като за разликата
до пълния размер от 525,74 лв. ще се отхвърли като недоказана.
С оглед частично уважената искова претенция, съдът следва да се
прознесе и по възраженията за прихващане от ответната страна.
В таблица № 8 и № 9 от заключението на вещото лице е установена
заплатената наказателна лихва за периода от 16.08.2006 г. до 20.04.2015 г., в
размер на 4,64 лв. и в размер на 1,79 лв. за периода от 20.04.2015 г. до
01.02.2017 г. Поради което неоснователни и недоказани са възраженията на
ответника за получени без основание суми от по 10 000 лв. за наказателни
лихви и следва да се отхвърлят. По отношение на възражението за
прихващане с неоснователно платени възнаградителни лихви за периода
16.08.2006 год. – 20.04.2015 год. на ищеца, в резултат на едностранно
увеличение на лихвения процент на възнаградителната лихва се установи,
съгласно т.12 от заключението, че няма увеличение на възнаградителната
лихва. Представена е начислената, дължимата и платена лихва за периода по
дати и суми в таблица № 10, според която дължимата възнаградителна лихва
е изчислена по фиксиран лихвен процент за целия период от 8.99 % като
начислената лихва е в размер на 36 354,71 лв., дължимата в размер на
36 135,06 лв. и платената възнаградителна лихва в размер на 36 135,06 лв. С
оглед на изложеното неоснователно е и възражението за прихващане с
получена в размер на 10 000 лв. сума, поради едностранно увеличение на
лихвения процент по възнаградителната лихва.
По отношение на разноските:
Съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 78 от ГПК при разпределяне на
отговорността за разноски. Поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски,
направени в настоящото производство в общ размер на 1 691,13 лв.,
съразмерно с уважената част от иска, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответниците разноски в размер на – 16,89 лв., съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Мотивиран от горните съображения, Съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. К. В., ЕГН **********, с адрес: **** и Н. М. В., ЕГН
**********, да заплатят СОЛИДАРНО на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
съгласно Договор за кредит от 16.08.2006 год. сумата от 22 287,27 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 5 980,30 лв., представляваща просрочена
падежирала главница за периода 28.12.2019 г. до 28.10.2021 г., сумата от
7646,36 лв. възнаградителна лихва върху главницата за периода 28.11.2018 г.
до 02.11.2021 г., сумата от 573,50 лв. обещетение за забава за периода
28.12.2019 г. до 02.11.2021 г., сумата от 145,74 лв. заемни такси, като
ОТХВЪРЛЯ като погасена по давност претенцията за възнаградителна лихва
за периода 28.08.2017 г. до 28.10.2018 г. до пълния й размер от 10 458.03 лв.,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията за обещетение за забава за
периода 29.09.2017 г. – 28.11.2019 г. до пълния размер от 807,84 лв.,
ОТХВЪРЛЯ като недоказана претенцията за такси до пълния размер от
525,74 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни ВЪЗРАЖЕНИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ
на С. К. В., ЕГН **********, с адрес: **** и Н. М. В., ЕГН **********, с
адрес: ****, с дължими от Банка „ДСК“ АД, ЕИК ********* парични
средства в размер на 10 000 лв., представляваща заплатени без основание от
кредитополучателите на банката наказателни лихви по процесния договор за
ипотечен кредит за периода 16.08.2006 год. – 20.04.2015 год.; 10 000 лв.,
получени без основание за периода 16.08.2006 год. – 20.04.2015 год. от ищеца,
представляващи възнаградителни лихви в резултат на едностранно
увеличение на лихвения процент на възнаградителната лихва и сумата от 10
000 лв., получени от ищеца без основание и заплатени от ответниците за
периода 20.04.2015 год. до 01.02.2017 год., представляващи начислени и
платени наказателни лихви по договора за ипотечен кредит.
ОСЪЖДА С. К. В., ЕГН **********, с адрес: **** и Н. М. В., ЕГН
**********, с адрес: **** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на
Банка „ДСК“ АД, ЕИК ********* разноски, направени в настоящото
производство в общ размер на 1 691,13 лв., съразмерно с уважената част от
иска, както и сумата от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.
25, ал. 2 от НЗПП.
ОСЪЖДА Банка „ДСК“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК да заплати на С. К. В., ЕГН **********, с адрес: **** и Н. М. В., ЕГН
**********, с адрес: **** направени разноски в производството в размер на
7
16,89 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Апелативен Съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8