Р Е
Ш Е Н
И Е
№........, град Шумен, 30.06.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Р. Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от
административен съдия Р. Цветкова адм.д №95 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с Наредба №4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
за периода 2014 – 2020 г., образувано въз основа на жалба от земеделски
производител /ЗП/ М.Р.К.от град Шумен с ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат
Е. Х. от САК, със съдебен адрес ***, против Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
за кампания 2020 г. изх.№01-6500/554 от 11.02.2022 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ град София.
Жалбоподател излага аргументи за незаконосъобразност на атакувания
административен акт по смисъла на чл.146 т.2, т.3 и т.4 от АПК. Счита, че оспореният
акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в частност при нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, както
и е издаден в нарушение на изискванията за форма по смисъла на чл.59 ал.2 т.4
от АПК – липсват фактически и правни основания, както и е издаден в
противоречие с материалния закон и неговата цел. В тази връзка се твърди, че
административният орган не е изяснил относимите факти и не е обсъдил подадените
възражения от жалбоподателя, ведно с представените от него доказателства в
административното производство. Твърди се, че оспореният акт не съдържа никакви
фактически основания, обосноваващи неговото издаване и които да съответстват на
цитираните в акта разпоредби на материалния закон, поради което обжалваният акт
е лишен от мотиви, обосноваващи извода за прекратяване на многогодишния
ангажимент. Жалбоподателят навежда доводи и за материална незаконосъобразност
на оспорения акт, като твърди, че с общо шест парцели в размер общо от 6.47 ха
е кандидатствал и е бил одобрено за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“
ПРСР 2014-2020, като имотите са сертифициран за подпомагане по направление
„Биологично растениевъдство“ и за пет последователни години, като за всяка
година от поетия ангажимент жалбоподателят е представял пред ДФ „Земеделие“
сертификат по смисъла на пар.7 от ДР на Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. със
съответните реквизити, ведно с количеството произведена продукция. В този
смисъл се излагат доводи, че оспореният акт противоречи на разпоредбата на
чл.36 от Регламент /ЕО/ на Съвета №88982008 г., по силата на който, за да се
считат растителните продукти за биологични трябва да са отглеждани върху
земеделски площи в преход най-малко две години преди сеитбата. Въз основа на
изложеното и сочените основания жалбоподателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени като незаконосъобразен атакувания Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, редовно призован, за него се явява главен юрисконсулт Т. С., редовно
упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
актът е издаден от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон,
поради което отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е кандидатствал и е бил одобрен за подпомагане по мярка
11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020, направление
"Биологично растениевъдство" през 2016 г., видно от Заявление за
подпомагане за кампания 2016 с УИН 2705071689895 от 27.05.2016 г. От
приложеното Уведомително писмо изх.№02-270-6500/08.12.2016 г. се установи, че
жалбоподателят е бил одобрен за участие по направление „Биологично
растениевъдство“, с конкретно одобрени и площи, посочени в Таблица №1 към
писмото, а именно: парцел 70099-298-1-1, култура ябълки и одобрена площ 0.57ха;
парцел 70099-303-1-12, култура орехи и одобрена площ 0.99ха; парцел 70099-303-1-11, култура орехи
и одобрена площ 0.92ха; парцел 70099-62-1-3, култура орехи и одобрена площ 0.85ха;
парцел 70099-290-1-1,
култура орехи и одобрена площ 1.14ха; парцел 70099-62-1-2, култура орехи и одобрена площ 2ха.
Жалбоподателят е подал и Заявления за подпомагане за кампания 2017 с УИН
2719061796943, за кампания 2018 с УИН 2714061802048, за кампания 2019 с УИН 2705061907483,
за кампания 2020 с УИН 2715062013886.
Следва да се посочи, че към всяко Заявление жалбоподателят е представил
и Договор за контрол и сертификация, а към заявленията за 2019 г. и 2020 г. за
подпомагане и Сертификати за съответната година, с приложени към тях
Сертификационни писма за всички одобрени площи за подпомагане.
С писмо
изх.№02-270-6500/2591 от 17.09.2020 г., връчено лично на жалбоподателя на
16.10.2020 г., същият бил уведомен, че кампания 2020 г. се явява пета година от
ангажимента по направление „Биологично растениевъдство“, поради което и
съгласно чл.39 т.1 б.а от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. подпомаганите лица са длъжни
да представят копие на сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологично производство най-късно до 30 ноември на петата година от
ангажимента, който започва да тече от подаване на първото одобрено заявление за
подпомагане по съответното направление. В писмото е посочено и съдържанието на
сертификатът или писменото доказателство. Указано е, че при неспазване на
посочените изисквания, ДФЗ-РА има право да прекрати ангажимента по съответното
направление на основание чл.15 ал.3 т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., както и
ще се възстанови получената до момента финансова помощ по това направление на
основание чл.15 ал.4 т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г.
Въз основа на това писмо, със Заявление вх.№02-271-6500/240 от
21.10.2020 г. жалбоподателят е представил на органа Сертификат №BG-BIO-17-095-С-04, издаден на 30.09.2020 г. и валиден от 30.09.2020
г. до 30.09.2021 г. и Сертификационно писмо към Сертификат №BG-BIO-17-095-С-04,
издаден на 30.09.2020 г. и валиден от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г.
С писмо изх.№02-270-6500/240 от 24.03.2021 г., връчено лично на
жалбоподателя на 29.03.2021 г., същият бил уведомен на основание чл.40 от
Наредба №4 от 24.02.2015 г.,
че при извършването на административна проверка за спазване на поет ангажимент
с направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР 2014-2020 е установено, че представения Сертификат №BG-BIO-17-095-С-04,
издаден на 30.09.2020 г. и сертифициращо писмо към него не отговаря на
изискванията на чл.33 ал.1 т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., а именно всички
парцели да са преминали периода на прехода. В Приложение №1 към писмото са
посочени резултатите от проверката, съгласно която за кампания 2020 г. по
отношение на парцел 70099-298-1-1 с площ от 0.57ха не е предоставен сертификат.
Жалбоподателят е подал възражение вх.№02-271-6500/240 от 21.04.2021 г., в което
посочил, че съгласно КП от 21.09.2020 г. на БАБХ и МЗХ са спазени всички
изисквания по мярка 11 “Биологично производство“, а съгласно Доклад от
инспекцията на Агенцията за биологична сертификация не са налице несъответствия
по посочената мярка 11 и са спазени всички изисквания на Регламента на /ЕО/.
Посочил е също, че към всяко заявление е представял и съответния сертификат.
С уведомление изх.№01-6500/6057 от 21.12.2021 г., връчено лично на
жалбоподателя на 04.01.2022 г., същият е уведомен на основание чл.26 ал.1 от АПК за откриване на производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2020 по мярка 11
„Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“.
С Възражение вх.№01-6500/6057 от 13.01.2022 г. жалбоподателят посочил,
че винаги е изпълнявал дадените указания по мярката и е представял изисканите
документи, както и произведените растителни продукти са изцяло със статут
биологичен, което се установява и от представения Сертификат №BG-BIO-17-095-С-05,
издаден на 20.09.2021 г. и валиден от 20.09.2021 г. до 20.09.2022 г. и
Сертификационно писмо към Сертификат №BG-BIO-17-095-С-05, издаден на 20.09.2021
г. и валиден от 20.09.2021 г. до 20.09.2022 г., приложен към заявление за
подпомагане за кампания 2021 г. Сертифициращият орган извършвал ежегодни
инспекции, при които не е имало никакви забележки и били издавани съответните
сертификати.
С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 «Биологично
земеделие» от ПРСР за периода 2014-2020 г. за кампания 2020 г. с изх.№01-6500/554
от 11.02.2022 г., издаден на основание чл.15 ал.3 т.3 от Наредба №4 от
24.02.2015 г. и в съответствие с чл.63 т.1 във връзка с чл.77 т.4 б.в от
Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г.
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика, Заместник изпълнителният директор на ДФ «Земеделие» гр.София отказал
финансова помощ и прекратил поетия от жалбоподателя ангажимент по направление
«Биологично растениевъдство». За да постанови този резултат административният
орган посочил, че съгласно чл.33 ал.1 т.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., в
редакция относима към настоящия казус, преди последното й изменение с ДВ
бр.32/2022 г. от 26.04.2022 г., подпомаганите лица, изпълняващи дейности по
направленията по чл.3, са длъжни до 30 октомври на петата година от
ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление
за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство, като сертификатът следва
да удостоверява произведена биологична продукция. А според §1 т.7 от ДР на Наредба
№4 от 24.02.2015 г. /неправилно посочено в Акта пар.7/, в редакция относима към
настоящия казус, преди последното й изменение с ДВ бр.32/2022 г. от 26.04.2022
г., „сертификат" или „писмено доказателство“ е документ, издаван от контролиращо
лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета №834/2007 и на Регламент (ЕО) на
Съвета №889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство е
изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО)на Съвета №889/2008.
Посочено е също, че съгласно чл.36 от Регламент (ЕО) на Съвета №889/2008 г., за
да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за
производството трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период
най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с многогодишни
фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж, произведен по
метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури, различни от
фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти.
Съгласно чл.48 ал.9 от Наредба №5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата за
биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за
контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както
и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, контролиращото лице
издава документ по смисъла на чл.29 §1 от Регламент (ЕО) 834/2007 г. на
оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и
сертификация, като документът трябва да отговаря на посочените изисквания в
приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008 г., както и да съдържа
произведена продукция, т.е. от 2018 г.
Въз основа на цитираните разпоредби административният орган е заключил,
че от цитираните законови норми изискването всички одобрени земеделски площи да
са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделска
култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, е съществувало при
възникване на многогодишния ангажимент, доколкото това задължение произтича от
регламента. Посочил е, че бенефициентът е предоставил документ, който не
отговаря на изброените по-горе условия всички одобрени земеделски площи да са
преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани
по мярката парцели, в годината на издаване на документа.
Актът е връчен на жалбоподателя лично на 01.03.2022 г., който го е
оспорил пред АдмС град Шумен с жалба чрез органа, депозирана на 14.03.2022 г.
В хода
на проведеното съдебно производство е изискана и приета по делото цялата
административна преписка по издаване на оспорвания акт.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на оспорване е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент, с
който е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от жалбоподателя
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2020 г. Този Акт засяга
пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата срещу него е
депозирана в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което съдът
приема, че е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема, че жалбата е основателна, поради
следните съображения:
Съгласно чл.20 т.2 и т.3 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" организира и ръководи дейността му и го представлява.
Съгласно чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на Фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция,
респективно я представлява. По силата на чл.20а ал.1
и ал.2 т.1 и
т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. На този
орган, според чл.10 т.7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие",
е предоставено правомощието да взема решения за одобряване или отхвърляне на
заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от
Разплащателна агенция, каквато е и мярка 11 "Биологично земеделие"
направление "Биологично растениевъдство" от ПРСР за периода 2014-2020
г. По силата на чл.20а ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на РА може
да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет
правомощия за сключване на административни договори и/или за издаване на
административни актове по чл.12 ал.7
на заместник изпълнителните директори; както и правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и
такива, делегирани на основание чл.2д ал.2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Въз основа на цитираните
разпоредби и като съобрази, че оспореният Акт е издаден от Заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с делегирани правомощия от
изпълнителния директор съгласно Заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019 г., съдът
приема, че Актът е издаден от компетентен административен орган, при условията
на валидно делегирани правомощия.
Обжалваният Акт е издаден в изискуемата писмена форма, но не притежава
всички реквизити, визирани в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК и е постановен
при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила,
по следните съображения:
В рамките на инициираното административно производство административният
орган е издал писмо изх.№01-6500/6057 от 21.12.2021 г., с което на основание
чл.26 ал.1 от АПК е уведомил жалбоподателя, че открива производство по издаване
на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания
2020 г., както и му е предоставил възможност в 7-дневен срок от уведомяването
да направи възражения и да представи допълнителни доказателства. Като причина
за инициираното производство е посочено, че при извършените по реда на чл.46 ал.1
от Наредба №4 от 24.02.2015 г. административни проверки за спазване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“, е констатирано, че жалбоподателят не е представил
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство по съответната мярка, който да отговаря на изискванията. Като
конкретно законово изискване в писмото е посочена разпоредбата на чл.33 ал.1 т.2
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., по силата на която до 30 октомври на петата
година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено
заявление за подпомагане по съответното направление, подпомаганите лица най-малко
веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство
удостоверяват произведена биологична продукция. В писмото също е посочено, че
представения от жалбоподателя документ не отговора на условията всички одобрени
земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно
декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа.
Следователно в Уведомлението по чл.26 ал.1 от АПК, дало началото на
административното производство, не е индивидуализирано, нито са направени констатации
относно приетото несъответствие с конкретните нормативни изисквания. Не става
ясно дали е налице неизпълнение от страна на подпомаганото лице на изискването
да получи в срока по чл.33 ал.1 т.2 от Наредба №4/24.02.2015 г. сертификат или
писмено доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата на
биологичното производство; дали такъв сертификат е получен, но не удостоверява
наличие на биологична продукция; дали такъв сертификат е получен, но не е
представен пред органа в годината на издаването му; дали не е спазено
изискването за прилагане на разпоредбите за производството върху земеделските
площи в преходен период в сроковете по чл.36 от Регламент (ЕО) № 889/2008; дали
е представен документ по смисъла на чл.29 §1 от Регламент (ЕО) № 834/2007,
който не отговаря на изискванията, посочени в приложения ХІІ и ХІІа от
Регламент (ЕО) № 889/2008. Не е конкретизирано и кое от изискванията на чл.33
ал.1 т.2, 3 и 5 от Наредба №4/24.02.2015 г. не е изпълнено от жалбоподателя.
Единствено навеждащо някаква конкретика за откриване на производството
по издаване на процесния Акт за прекратяване на биологичния ангажимент е писмо изх.№02-270-6500/240
от 24.03.2021 г., с което жалбоподателят е уведомен на основание чл.40 от
Наредба №4 от 24.02.2015 г., че при извършването на административна проверка за
спазване на поет ангажимент с направление „Биологично растениевъдство“ от мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 е установено, че представения
Сертификат №BG-BIO-17-095-С-04, издаден на 30.09.2020 г. и сертифициращо писмо
към него не отговаря на изискванията на чл.33 ал.1 т.3 от Наредба №4 от
24.02.2015 г., а именно всички парцели да са преминали периода на прехода, като
в частност за кампания 2020 г. по отношение на парцел 70099-298-1-1 с площ от
0.57ха не е предоставен сертификат. В Уведомлението по реда на чл.26 ал.1 от АПК обаче административният орган не се е позовал на тези констатации, посочени
в писмото от 24.03.2021 г.
Следователно от Уведомлението по чл.26 ал.1 от АПК не може да се
установи с категоричност каква е конкретната причина, поради която
бенефициентът не е изпълнил поетия от него многогодишен ангажимент. При това
положение оспорващият не е бил в състояние да разбере конкретната причина,
поради която се предприема прекратяване на поетия от него ангажимент,
респективно не е бил в състояние пълноценно да организира своята защита. Това е
видно и от подаденото от последния възражение от 13.01.2022 г., в което е
заявил, че е спазил всичките си задължения за производство на земеделска
продукция с биологичен произход, както и представял сертификати за всяка година,
прилагайки към възражението копие от КП и Доклад за извършена проверка за
спазване на правилата за добра земеделска практика, както и Сертификат №BG-BIO-17-095-С-05,
издаден на 13.09.2021 г.
В съответствие със задълженията си по чл.35 от АПК за изясняване на
всички факти и обстоятелства от значение за случая, административният орган е
следвало да укаже на жалбоподателя, че представените от него документи не
подкрепят твърдението му. Това обаче не е сторено. Изложеното обосновава
категоричния извод, че оспореният Акт е издаден при допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, визирани в чл.26 ал.1 от АПК и чл.35
от АПК, доколкото, от една страна, макар и да е бил уведомен за започналото
административно производство, на жалбоподателя не е било разяснено по
непротиворечив начин кое свое задължение по поетия многогодишен ангажимент не е
изпълнило, а от друга – Актът е издаден без да се изяснят всички факти и
обстоятелства, от значение за случая, както и без да се обсъдят възраженията на
жалбоподателя. Тези нарушения съдът намира за съществени, тъй като допускането
им е рефлектирало върху постановеното властническо волеизявление по начин, че
ако не бяха допуснати, същото би имало друго съдържание.
Противоречието, съдържащо се в Уведомлението по чл.26 ал.1 от АПК, е
възпроизведено от административния орган и в издадения от него Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент, доколкото от мотивите на същия отново не
става ясно дали допуснатото от жалбоподателя неизпълнение се изразява в това,
че представените от него документи и то кои документи, издадени от
сертифициращото дружество, не съдържат изискуемите съгласно чл.48 ал.9 от
Наредба № 5 от 03.09.2018 г. реквизити относно количеството произведена
продукция за кампания 2020 г.; или, че такъв сертификат/писмено доказателство
за кампания 2020 г. изобщо не е бил представен; дали такъв сертификат е получен, но не
удостоверява наличие на биологична продукция; дали такъв сертификат е получен,
но не е представен пред органа в годината на издаването му; дали не е спазено
изискването за прилагане на разпоредбите за производството върху земеделските
площи в преходен период в сроковете по чл.36 от Регламент (ЕО) № 889/2008. Допуснатото
противоречие е съществено, тъй като обективира непреодолима неяснота досежно
формираното властническо волеизявление, лишило адресата на Акта от възможността
да разбере какво е действителното фактическо основание за издаване на
обжалвания Акт, респективно да организира адекватно защитата си. Описаните
пропуски по същество следва да се приравнят на липса на посочени в оспорения
Акт фактически основания, тъй като констатираното противоречие не позволява да
се установи по еднозначен начин фактическото основание за формиране на
властническия акт, съставляващо съществено нарушение на изискванията за форма.
В конкретния случай актът съдържа множество цитати на нормативни
текстове, а във връзка с фактическото основание е изписано следното изречение:
"предоставеният от Вас документ не отговаря на изброените по-горе условия,
всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е
произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане
за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на
издаването на документа". Цитираното изречение е общо формулирано и от
него не могат да се извлекат конкретни факти. В хода на съдебното производство
от процесуалния представител на ответната страна се допълват мотивите на
оспорен административен акт, което е недопустимо. Вярно е, че мотивите на
административния акт могат да се съдържат не само в самия него, но следва
административният орган изрично да се позове на тях в издадения от него акт. В
открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поясни
фактите, довели до издаването на обжалвания административен акт, но това
действие не може да допълни мотивите на оспорения административен акт.
В оспореният акт не е конкретизирано и кое от изискванията на чл.33 ал.1
т.2, т.3 и т.5 от Наредба №4/24.02.2015 г. не е изпълнено от жалбоподателя. При
липса на каквито и да било фактически констатации в акта, напълно неясни
остават съображенията на административния орган за неговото издаване. В чл.33
ал.1 т.2, 3 и 5 от Наредба №4/24.02.2015 г., към които препраща посочената в
акта разпоредба на чл.15 ал.3 т.3 от същата Наредба, са очертани няколко
хипотези: 1)до 30 октомври на петата година от ангажимента подпомаганото лице
следва най-малко веднъж да е получило сертификат за съответствие, който
удостоверява и произведената биологична продукция; 2)да предостави документите
по т. 2 и т. 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената
продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината
на издаването им; 3)до края на ангажимента поне веднъж да получи сертификат за
съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното
производство, който удостоверява произведена биологична продукция. Коя от посочените
хипотези е налице според административния орган не става ясно от съдържанието
на акта.
Гореизложените съображения налагат извода, че оспореният административен
акт не съответства на изискванията на процесуалния закон, тъй като е налице
порок по смисъла на чл.146 т.2 АПК, което е достатъчно основание за неговата
отмяна.
Мотивиран от горното и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК,
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен
орган, но е постановен в разрез с изискванията за форма и при съществено
нарушение на процесуалните правила – отменителни основания по смисъла на чл.146
т.2 и т.3 от АПК, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Тъй като предметното естество на оспорения пред настоящата съдебна
инстанция административен акт не позволява тя да реши сама делото по същество,
следва делото се изпрати като преписка на ответника за повторно произнасяне,
при което да се отстранят нарушенията, описано по-горе в мотивите на решението,
и да се обективира ново произнасяне по същество с мотивиран акт при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона.
Съобразно изхода на делото, съдът намира искането на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски за основателно, като се
претендират разноски в общ размер 1910.00 лв., от които 1900.00 лв. договорено
и заплатено възнаграждение за един адвокат и 10.00 лв. държавна такса. С оглед
размера на адвокатското възнаграждение, основателно се явява възражението на ответника
за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. В настоящата хипотеза е приложима
разпоредбата на чл.8 ал.2 т.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която, минимално определеният
размер на адвокатското възнаграждение за дела по ЗПЗП е 500.00 лв. Съобразно
така определения минимален размер съдът приема, че следва да бъдат присъдени
разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. и
10 лв. държавна такса, или общо в размер на 610.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Р.К.от
град Шумен, с ЕГН **********, Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания
2020 г. изх.№01-6500/554 от 11.02.2022 г. на заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ град София.
ИЗПРАЩА преписката на
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" град
София за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на
решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София да заплати на М.Р.К.от град Шумен, с ЕГН **********
направените по делото разноски общо в размер на 610.00 /шестстотин и десет
лева/ лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3 във
вр. с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: