Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1306
гр. Русе , 25.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието на прокурора
…………………………….
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 7024 по
описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно
основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Ищцата И.А.И. твърди, че до м.декември 2015 г. с ответника са били съсобственици при равни части
на апартамент ”Е”, находящ се в гр.Русе, кв. ..., бл. ..., вх. 2, ет.6.Сочи, че
от м.януари 2004 г. тя няма достъп до тази
недвижимост.С нотариална покана от 21.06.2006 г. отправила искане към З.М. да й престира обезщетение за
ползване на нейната част от вещта.С влязло в сила
решение, постановено по гр.дело № 150/2007 г. по описа
на РОС, ответникът бил осъден да й заплати такова за периода 21.06.2006 г.- 31.03.2008
г.Твърди, че за времето 01.12.2010 г.-31.05.2012 г. и
01.06.-25.11.2015 г. не е имала достъп до имота.Иска ответникът да бъде осъден
да й заплати сумата от 2 383,33 лв., представляваща обезщетение за
ползване от негова страна през процесния период на
собствената й ½ ид.част от апартамента, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба.Търсят се разноски за производството.
Ответникът З.С.М. оспорва иска. Направено е възражение за прихващане с
вземанията му срещу ищцата по изп.дело № 29/2010 г.
по описа на ЧСИ рег.№ 760 на КЧСИ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Страните
са придобили по покупко-продажба, при равни права, процесния
недвижим имот на 19.12.2001 г. (л.6), като от м.декември 2015 г. З.С.М. е негов едноличен собственик.Няма
спор, че през
2006 г. ищцата отправила покана до ответника да й заплаща обезщетение за това,
че я лишава от ползване на нейната част от вещта (л.45).С влязло в сила решение
ответникът бил осъден да престира такова на
съсобственика за периода 21.06.2006 г.-31.03.2008 г.Между страните са
водени и други съдебни производства.Няма спор, че към
настоящия момент мъжът има вземане към И.А.И. за
сумата от 5 614,29 лв. (л.23,л.30-л.33).
С влязло в сила решение по гр.дело № 2867/2015 г. по описа на РРС е отхвърлен иска на
ищцата срещу З. С.М. по чл.31 ал.2 от
ЗС за ползване на спорния имот през периода 01.06.2012 г.-31.05.2015 г.
Ответникът
е представил доказателства, че на заявения му по исковата молба адрес е
регистриран от 17.08.2009 г.Той се явява настоящ за него.Това е адрес, различен от този, на който се намира
спорния апартамент (л.21).
Св.К.Т. установява, че след смъртта на баща си през 2008 г., З.С.М.
напуснал съсобствения апартамент.От ответника обаче
свидетелят знае, че той е предоставил на ищцата ключ от това жилище.Твърдението
се оспорва от И.А.И..К.Т. установява, че по молба на ответника, той сменил
патрона на входната врата на апартамента през м.декември
2015 г.На свидетеля е известно, че от 2009 г. имотът се отдава под наем, но не
знае кой е наемодател.В съдебно заседание ищцата е
заявила, че от посочения момент ответникът е сключвал еднолично договори за
наем с различни лица.
Представена
е Книга на собствениците на бл., вх.Б, ул. ..., гр.Русе.В нея е записано, че в
периода 01.11.2010 г.-22.09.2013 г. съсобственият имот се е обитавал от семейство Е..Впоследствие,
за време, извън исковия период, там са живели други лица (л.74-л.79).На
09.08.2015 г. като обитатели са вписани М.Д. и З. Ф. (л.80).С тях ответникът има сключен писмен договор за
наем от 09.11.2015 г. (л.59).
Назначеното
по делото вещо лице е определило, че следващото се обезщетение за ползване на
½ ид.част от имота през процесния
период на база среден пазарен наем за такъв
тип недвижимости, според местонахождението и
състоянието на вещта, възлиза общо на 2 409 лв.
При
тази фактическа обстановка , съдът прави следните
правни изводи :
Съгласно
чл.31 ал.2 от ЗС когато общата вещ се използва
лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
От
събраните в производството доказателства се установява по безспорен начин, че
страните са били съсобственици при равни права на процесния
недвижим имот до м.декември 2015 г., като през 2006 г.
ищцата е изявила писмено претенция да й се заплаща обезщетение за едноличното
ползване на общата вещ от ответника.Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването
от съсобственика.То представлява едностранно
волеизявление на съсобственика, че иска за в бъдеще да получава обезщетение за
това, че е лишен от ползването на вещта. То е равнозначно на покана и по
смисъла на чл.81 ал. 2 ЗЗД, като след получаването й съсобственикът изпада в
забава по отношение задължението си да плати обезщетение.
По делото обаче се установява, че за времето 01.12.2010
г.-31.05.2012 г. жилището е било обитавано от трети лица, най-вероятно
наематели.Доказателствата непротиворечиво сочат, че ответникът не е живял в
имота през това време.Аналогично е положението и за периода 09.08.-25.11.2015 г.Считано от 09.11.2015 г. апартаментът е бил
отдаден под наем от З.С.М. с писмен договор.Самата
ищца признава, че от 2009 г. ответникът предоставя имота за ползване на трети лица.В съдебно заседание на 20.04.2016 г. страната е навела
твърдения, че се касае за наемни правоотношения.Съдът
намира, че ангажираните в производството доказателства могат да обосноват такъв
извод.
Мъжът е представил документи, от които се установява, че от
17.08.2009 г. той живее на друг адрес.В производството
не се доказва да има промяна в това положение за времето 01.06.-08.08.2015
г., за което липсват данни дали имотът не е бил обитаван от трети лица.По
делото остават недоказани твърденията на ответника, че през 2008 г. е
предоставил ключ от жилището на ищцата.В този смисъл
са само показанията на св.К.Т., който пояснява,че този факт му е известен единствено от З.С.М..
При наличие на наемно правоотношение с трето лице,
невладеещият собственик може да търси обезщетение от съсобственика-наемодател
било като претендира припадащата му се част от гражданските плодове
/договорения наем по чл.30 ал.3 от
ЗС/, било като търси обезщетение, изчислявано на базата на средномесечен
пазарен наем по чл. 31 ал.2 от ЗС, но не кумулативно и двете.В тази връзка следва да се
има предвид възприетото в ТР № 7 от 02.11.2012 год. по тълк.д.
№7/2012 г. на ОСГК на ВКС становище,
че възмездното
предоставяне на общата вещ на трето лице
е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй като нормата на чл.
31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от ЗС– когато съсобственик
претендира получаване на добиви и граждански плодове–разпоредбата на чл.31 ал.2
от ЗС не намира приложение.По изключение обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС може
да се претендира само за разликата между уговорена наемна цена, съобразно
сключения от ползващия имота съсобственик наемен договор и средната пазарна
цена, когато първата е по-ниска.Процесният случай не
попада в тази хипотеза.Твърденията на ищцата са, че ответникът я лишил от
възможността да ползва своята част от общия имот, възползвайки се еднолично от
целия апартамент.Не се търсят граждански плодове от вещта, нито са ангажирани
доказателства за определяне на стойностна разлика между уговорен наем и средна
пазарна цена.Искането е предявено по чл.31 ал.2 от ЗС и не може да бъде
преквалифицирано от съда по чл.30 ал.3 от ЗС. Претенцията на ищцата по чл.31
ал.2 от ЗС за времето 01.12.2010 г.-31.05.2012 г. и 09.08.-25.11.2015 г. следва
да се отхвърли, ,като неоснователна.
Доколкото по делото остават
недоказани твърденията на ответника, че е осигурил достъп на жената до имота
през периода 01.06.-08.08.2015 г., съдът намира, че
искът за сумата от 476 лв. се явява основателен.Следва
да се съобрази обаче направеното от страната възражение за прихващане с
безспорните му и ликвидни вземания към И.А.И. на обща
стойност от 5 614,29 лв.Насрещните вземания
съгласно чл.103 от ЗЗД трябва да се смятат погасени до
размера на по-малкото от тях.За времето 01.06.-08.08.2015
г. искът също следва да се отхвърли.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.А.И., ЕГН **********,***,
срещу З.С.М., ЕГН **********,***, сутерен, по чл.31 ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 2 383,33 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. Русе , кв. ..., бл.
..., вх. 2, ет.6, апартамент ”Е” за периода 01.12.2010 г.-31.05.2012 г. и 09.08.-25.11.2015 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 26.11.2015 г., като неоснователен, а за времето 01.06.-08.08.2015 г.-поради извършено
прихващане.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/