№ 597
гр. Бургас, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232100101654 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. А. П., ЕГН
********** срещу „Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Джеймс
Баучер № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата 180000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й от смъртта на нейния съпруг Л. Г. П., починал на 15.10.2020 г.
вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 28.09.2020 г. на
път III-2302, к. 10+100 Семерджиево – Ветово, в землището на с.
Семерджиево, от водача на товарен автомобил Пежо Партнер с рег. №
Р2947КМ, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
15.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 28.09.2020 г. П. В. Н. е управлявал товарен
автомобил Пежо Партнер с рег. № Р2947КМ, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”, на път III-2302, к. 10+100
Семерджиево – Ветово, област Русе. Същият е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. П..
Последният е изпълнявал служебните си задължения, като е извършвал
геодезическо замерване, намирайки се на пътното платно, и е бил блъснат от
автомобила. Откаран е по спешност в болницата, състоянието му било
1
изключително тежко. На третия ден пристигнала линейка с лекарски екип от
София за транспортирането му до Пирогов. На 15.10.2020 г. П. починал
вследствие на тежките травми от произшествието. Съпругата му рухнала
психически, мъката й била изключително силна. Започнала да употребява
алкохол, за да не се налага да пие успокоителни и да може да заспи. Будела се
постоянно. Притеснявала се и за децата си и за това да не загубят и майка си.
Трудно й било да приеме, че децата й никога повече няма да усетят бащина
подкрепа. Животът й минавал в непрекъсната мъка, животът й изцяло се
променил без подкрепата на съпруга й. Въпреки изминалите години, тя все
още не можела да приеме случилото се, мислела постоянно за съпруга си и за
живота, който са имали заедно.
Наложило се да бъде вписана като съдружник във фирмата на
мъжа си на негово място, което също изживяла много тежко.
Счита, че лихва за забава върху главницата се дължи от датата
на уведомяване на застрахователя, а в случая от датата на деликта –
15.10.2020 г., която следва датата на уведомяване.
Моли съда да уважи иска и осъди ответника да й заплати и
направените по делото разноски.
Ответното дружество чрез процесуален представител е оспорило
размера на предявения иск. Счита, че претенцията за неимуществени вреди е
прекомерно завишена и не отговаря на трайно установената практика на
съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на
справедливостта.
На следващо място е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на съпруга на ищцата, тъй като същият като
пешеходец се е движел по пътното платно, предназначено за движение на
автомобили, на място, където това не е разрешено. Същия е нарушил
предвиденото в разпоредбата на чл. 108 ЗДвП, без да се съобрази с
положението и скоростта на приближаващите автомобили.
Моли се съда да отхвърли иска, евентуално да намали
обезщетението съобразно направеното възражение за съпричиняване и
вземайки предвид принципа на чл. 52 ЗЗД, и да присъди на дружеството
съдебно-деловодни разноски.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С определението на съда по чл. 146 ГПК са приети за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно осъществяване на
деянието, вината и противоправността в поведението на П. Н. съобразно
влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и собственика на товарен автомобил Пежо
Партнер с рег. № Р2947КМ. Прието за ненуждаещо се от доказване е
обстоятелството, че на 31.05.2021 г. пред застрахователя е депозирана
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищцата чрез
пълномощника й.
Тези обстоятелства се установяват и от приложеното към
настоящото дело НОХД № 28/2022 г. по описа на Русенския окръжен съд. С
Присъда № 17 от 09.05.2022 г., постановена по делото и влязла в сила на
29.01.2024 г., подсъдимият П. В. Н. е признат за виновен в това, че на
28.09.2020 г. на път III-2302, км 10+100 Семерджиево – Ветово, в землището
на село Семерджиево, общ. Ветово, обл. Русе, при управление на моторно
превозно средство – товарен автомобил Пежо Партнер с регистрационен
номер Р2947КМ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1
ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, не контролирал уредите за управление на
автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на Л. Г. П., настъпила на
15.10.2020 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. в НК е осъден на
три години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е
отложено за изпитателен срок от пет години. Подсъдимият П. В. Н. е лишен
от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години.
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански
брак, Л. Г. П. и С. А. Х. (приела фамилното име на мъжа) са съпрузи от
08.11.1992 г. От приложеното удостоверение за наследници се установява, че
наследници на Л. П. са С. А. П. – съпруга, и Г. Л. П. и Ц. Л. П. – деца.
Със заявление вх. № 593539/30.09.2020 г. застрахователят е
уведомен от П. Н. за настъпилото произшествие.
Представени са 2 броя договора за геодезически услуги от
3
02.09.2020 г. между „Трансконсулт 22“ ООД като възложител и „Л енд Л
консулт“ ООД, представлявано от Л. П., като изпълнител с предмет
геодезическо заснемане за рехабилитация на пътен участък (път III-2003 (Цар
Калоян – о.п. Разград) – Осенец – Дряновец – Сеново – Глоджево, от км
11+400 до км 17+080 и път III-2302 Червена вода – Семерджиево – Ветово –
Ситово, от км 0+000 до км 17+855).
Приета по делото е съдебна автотехническа експертиза, вещото
лице по която е обяснило механизма на местопроизшествието. Вещото лице е
изготвило мащабна скица на ПТП, като е посочило къде е настъпил ударът,
къде се е намирало превозното средство преди и след него, къде е изхвърлено
тялото на починалия. Обяснено е, че не са установени спирачни следи по
платното на движение. По автомобила са били налице увреждания в предната
му лява част, където е настъпил ударът. Скоростта на автомобила е била
около 70-75 км/ч, поради което тялото на пешеходеца не е отхвърлено напред,
а се е възкачило на предния капак, като главата му е достигнала до предното
стъкло и лявата колона на тавана. След удара е изпаднало от лявата страна на
автомобила извън платното за движение. Вещото лице е посочило, че
причина за произшествието са следните технически причини: водачът на
товарен автомобил Пежо Партнер Н. е имал техническа възможност
своевременно да възприеме опасността на платното за движение и да намали
скоростта и да спре, което той не е направил, същият е допуснал автомобилът
рязко и неочаквано да се отклони от траекторията си на движение, при което
е навлязъл в насрещната пътна лента, където в този момент се е намирал
пешеходец, а освен това не се е движил възможно най-вдясно на платното за
движение.
Съдът изцяло кредитира заключението по приетата експертиза,
доколкото е пълно, компетентно дадено и безпротиворечиво, а констатациите
в него се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Посоченото от вещото лице се потвърждава от показанията на
свидетеля В. Ч., който е очевидец на произшествието. Същият е посочил, че
познава Л. П. от 2004 г., когато започнал работа в неговата фирма. През 2020
г. в изпълнение на договор за геодезическо замерване на пътя от Червена
вода, през Семерджиево до Ветово, двамата с П. започнали работа
приблизително на км 8800, след село Семерджиево и преди град Ветово.
4
Геодезическата нивелация се извършвала от двама души, които стоели на
различни позиции. Времето било слънчево, ясно, сухо. Нямало движение по
пътя. Точно преди ПТП-то Л. се намирал в средата на пътя в неговата ос и
тъкмо тръгнал да се изтегля към левия край на пътя. Покрай свидетеля
преминал автомобил и след секунда достигнал и до Л., като в последните
метри направил рязък завой наляво, все едно умишлено искал да го удари.
Самият удар настъпил в лявата лента по посока град Ветово, може би на
около метър от края на банкета. Ударът не бил в лентата за движение на
автомобила, а в насрещното движение. Л. бил висок, облечен със зелен
панталон и чисто бяла тениска, като се виждал отдалеч. След удара Л. паднал
на около 20 метра след мястото на удара в банкета, не реагирал, бил в
безсъзнание. Свидетелят не видял някакви видими тежки наранявания, но
имал кръв по главата. Лявото му око било затворено, а дясното наполовина.
Свидетелят е посочил, че няма конкретно изискване и никъде в
нормативната уредба, която съществува в България, не било записано по
какъв начин и как следва да бъде облечен геодезист на пътя. Нямало
изискване за носене на светлоотразителни жилетки или друго облекло, както
и за обозначение на пътя чрез знаци за дейности, които се извършват по пътя.
Свидетелката С. К. е посочила, че е сестра на починалия.
Познава ищцата от 1990 г. За годините на съвместно съжителство съпрузите
превъзмогвали житейските трудности, преминали през много, но това, което
преживели, ги съхранило още повече, живеели в споделено разбирателство,
любов и уважение и емоционална подкрепа. Запознали се, когато били на 19
години, и оттогава до смъртта на П. живеели заедно.
Свидетелката е посочила, че на 28.09.2020 г. към обедните
часове на деня С. П. й се обадила, била тревожна и уплашена. Съобщила за
произшествието. По лекарска препоръка организирала транспортирането на
съпруга си до София. Тревожела се, че го боли нещо и не може да му
помогне. Три дни, преди да почине, К. също отишла до София, за да й даде
кураж. Видяла, че тя е много разстроена и сломена. Видимо била отслабнала
със сенки под очите. След като настъпила смъртта на Л. П., К. отново отишла
в София. П. била в много тежко емоционално състояние, треперела, плачела и
въпреки всичко имала една малка надежда, че е станала грешка. Когато
видели, че това не е така, просто тя рухнала. След неговата смърт се
5
затворила много в себе си. Болката за нея била много силна. Имало моменти,
в които свидетелката просто не знаела какво да прави с нея, виждала, че
потъва, затова потърсила многократно контакт с брат й Антон Христов, с
който се опитвали да я изкарат от това състояние и по някакъв начин да й
помогнат. Чувството за загуба било непоносимо, отречено, непревъзмогнато
до този момент. Притеснявало я бъдещото развитие на фирмата, притеснявало
я бъдещето на децата. Прочела няколко книги, за да си помогне и
превъзмогне душевната болка. Загубата й причинила негативно влияние
върху физическото, емоционално и умственото й благосъстояние. Звънели й
познати, които й предлагали допълнителна работа, но тя отказвала, нямала
сили да поеме допълнителни ангажименти. Допускала грешки в работата си.
С наближаването на празниците и най-вече с нереализирания юбилей, който
заедно трябвало да отпразнуват, тъгата, болката и усещането за
безнадеждност се засилвали. Нарушил се обичайният й дневен режим по
отношение на почивка, хранене и движения. През този период, а и към
днешна дата П. изпитвала шок, вина, тъга, отрицание, скръб, самота,
депресия, безпомощност, загубила енергията, която притежавала. През
първата година от смъртта ходели всяка седмица на гробищата. Тя не можела
да приеме реалността, изпитвала вина и безпокойство от неразрешените
въпроси и чувства. Емоцията й била толкова силна, че имало случаи, в които
започвала да плаче от нищото, изпитвала много силно носталгия и копнеж,
нарушил й се сънят, често сънувала съпруга си в определени ситуации.
Много често имала силно главоболие, дори на моменти била дезорганизирана
и дезориентирана в дневния си режим. Към настоящия момент нямала друга
връзка.
Свидетелката Нели П. е посочила, че познава Л. и С. повече от
32 години, от студентските години, по едно и също време се оженили, в
Студентски град живеели в един и същ блок. Били много близки и си
помагали. Когато Л. създал фирмата, С. работела на друго място, но се
наложило да напусне работа, за да помага на съпруга си, като поела
счетоводството във фирмата му и отглеждала децата си. Имала желание да се
развива, но обстоятелствата я принудили неотлъчно да бъде със съпруга си. Л.
бил ученическата любов на С. и единствената й. Били отдадени един на друг и
взаимно се допълвали в семейството. От него идвали основните доходи за
семейството.
6
За самото ПТП свидетелката научила същия ден от С., била
силно притеснена. Тя била много силен човек и трудно се поддавала на
паника, но в този момент била в шок от случилото се и не знаела къде се
намира. Когато С. научила за смъртта на съпруга си, била неадекватна,
изпаднала в дупка. С. вече не била същият човек отпреди смъртта на Л..
Опитвала се да бъде силна заради децата и защото имала отговорност към
фирмата, за която полагала неимоверни усилия да продължи да съществува и
да работи, защото това бил хлябът на семейството, иначе би се сринала.
Емоционалното състояние, в което била, допринесло и за физическото
състояние, в което е в момента, имала куп заболявания, с които трябвало да се
бори. След смъртта на Л. имунитетът й спаднал много. Затворила се вкъщи,
вече не се чувствала в цялост. Липсата на Л. много я притеснявала, споделяла,
че често го сънува. Финансово смъртта на Л. също се отразила на
семейството.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете за главница, е необходимо да са
налице няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинени от
застрахования на трето лице вреди, причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и вредите.
Съдът приема за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на увреждането между
ответника и собственика на автомобила, управляван от причинителя на
вредите П. Н.. Полицата за сключена застраховка е валидна към датата на
процесното ПТП, видно от справката в публичния сайт на Гаранционния
фонд и представената застрахователна полица, този факт не е спорен между
страните по делото.
На следващо място, за да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45
ЗЗД за носене на деликтна отговорност от застрахованото лице, което е
причинило вредите.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. От присъдата на наказателния съд, цитирана по-горе,
се установяват деянието, противоправността му и вината на П. Н., както и
механизмът на процесното ПТП. На 28.09.2020 г. сутринта В. Ч. и Л. П.
започнали работа по геометрична нивелация в участък от пътя между с.
Семерджиево и гр. Ветово, като около 10 часа двамата се намирали в средата
на прав участък, дълъг около 1800 метра, на км 10+100, при ясна видимост в
двете посоки и сухо и слънчево време. В. Ч. се намирал в края на пътя –
вдясно по посока гр. Ветово, измервал с геодезически нивелир надморските
височини по пътя. В същото време Л. П. бил на оста на пътя на около 30 метра
пред В. Ч. в посока гр. Ветово и тръгвал да се придвижва към левия край на
пътя. В същото време от село Семерджиево в посока към гр. Ветово със
скорост около 75 км/ч се е движел товарен автомобил Пежо Партнер с рег. №
Р2947КМ, управляван от Н.. Пътят в района бил прав участък, с нормална
видимост над 150 метра. Н. не упражнявал необходимия и постоянен контрол
над волана на превозното средство, което довело до рязка промяна посоката
на движение на автомобила, насочил се към лентата за насрещно движение,
където се намирал Л. П., и блъснал Л. П. с предната лява част, вследствие на
което тялото на П. изхвръкнало върху предния капак и предното стъкло на
превозното средство. След това тялото на Л. П. се пренесло напред и паднало
в ляво, извън пътя. За възникналото ПТП подали сигнал на тел. 112, като П.
първоначално бил настанен в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, а на 30.09.2020 г.
бил откаран за специализирано лечение в Клиника по спешна неврохирургия
на МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – София, където въпреки проведеното лечение,
на 15.10.2020 г. починал. Съгласно изводите от съдебномедицинската
експертиза в досъдебното производство бил достигнат и изводът, че
установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди
тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени
при ПТП, както и че смъртта е в пряка и непрекъсната причинна връзка с
травмата. Наказателният съд е приел, че при управлението на автомобила Н. е
нарушил правило за движение, което в това му качество му било вменено с
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – не изпълнил задължението да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, обусловено от
8
това, че не контролирал по нужния за целта начин уредите за управление на
автомобила, което довело до отклоняването (промяна на посоката му на
движение) на автомобила към лявата половина на пътя и закъснението на
водача да започне спирането.
Вещото лице по приетата в настоящото производство
автотехническа експертиза също е анализирало механизма на произшествието
и е посочило, че причина за ПТП е поведението на П. Н., който по
непредпазливост е нарушил установени в ЗДвП правила за движение – не е
възприел своевременно опасността на платното за движение и да намали
скоростта и да спре, въпреки че е имал видимост и възможност, същият е
допуснал автомобилът рязко и неочаквано да се отклони от траекторията си
на движение, при което е навлязъл в насрещната пътна лента, където в този
момент се е намирал пешеходец, а освен това не се е движил възможно най-
вдясно на платното за движение.
Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – вредата за ищеца по делото, изразяваща се в претърпените
страдания от загубата на съпруга й, и причинната им връзка с виновното и
противоправно деяние на виновния за настъпване на ПТП водач на лек
автомобил.
Причинно-следствената връзка между деликта и претърпените
вреди се установява от събраните гласни доказателства. Свидетелите К. и П.
са посочили, че след инцидента със съпруга й П. е била много тревожна,
сломена, изпаднала в шок. Тя не била същият човек, когото познават отпреди
смъртта на Лъзезар П.. По отношение на причинените на П. вреди съдът
приема за установено от цитирания доказателствен материал, че след
пътнотранспортното произшествие е изживяла изключително тежко загубата
на съпруга си. Според показанията на свидетеля С. К. двамата са се запознали
още когато са били на 19 години и оттогава до смъртта на П. живеели заедно
в споделено разбирателство, любов, уважение и емоционална подкрепа.
Между двамата е съществувал хармоничен семеен живот, изпълнен с взаимна
любов и отговорност към двете им деца. Загубата на съпруга й нарушила
обичайния й начин на живот. Фактът на съществувала близка емоционална
връзка между съпрузите и настъпилите негативни промени в
9
психоемоционалната сфера на С. П. вследствие смъртта на нейния съпруг са
установени по категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателства. Свидетелите К. и П. – близки на ищцата, са идентични в
показанията си, че след смъртта на съпруга си П. рухнала и болката за нея
била много силна, а чувството за загуба – непоносимо. Притеснявало я
бъдещото развитие на фирмата, притеснявало я бъдещето на децата, тъй като
семейството разчитало на доходите на мъжа и фирмата, чрез която той
работел. П. е загубила безвъзвратно своя спътник в живота и баща на децата
си, гарант за сигурността и финансовата стабилност на семейството, лишена е
от неговата подкрепа и емоционална близост.
Относно размера на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди съдът взе предвид всички доказателства по делото,
доколкото размерът се определя по справедливост на основание разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД. Справедливо обезщетяване по смисъла на закона и съгласно
Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г. означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата,
емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на
конкретното пострадало лице, и всички неудобства, емоционални, физически
и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът
на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди
следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от
обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.
45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт –
връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Съдът отчита възрастта на починалия и на ищцата – 49 години
към датата на инцидента в период, в който П. е бил в разцвета на силите си,
жизнен и очакващ празнуване на юбилей, отдаден на семейството си –
съпруга и две деца, и на дейността и развитието на собствената си фирма,
дългогодишната им връзка и съвместен живот от 19-годишна възраст, общите
планове и дейността на двамата в семейната фирма, в която работи и
големият им син, интензитета на търпените болки и страдания, резултат от
10
изключително интензивно стресово изживяване на внезапността и
необратимостта на загубата, продължителната скръб и невъзможност за
откъсване от дома и спомените за починалия съгласно показанията на
свидетелите поради загубената подкрепа на житейския спътник до края на
живота й, стандарта на живот и икономическите условия към момента на
деликта и установената съдебна практика по сходни случаи.
Изхождайки от така установените критерии, съдът счита, че
размерът на дължимото обезщетение, изцяло кредитирайки събраните гласни
доказателства, следва да бъде определен на 150000 лева. Поисканото от
ищеца обезщетение в размер на 180000 лева е завишено по размер, като извод
за това съдът прави въз основа на икономическите условия в страната, както и
на практиката на ВКС по сходни случаи.
Следва да бъдат обсъдени възраженията на процесуалния
представител на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия.
Ответникът е посочил, че Л. П. като пешеходец се е движел по
пътното платно, предназначено за движение на автомобили, на място, където
това не е било разрешено, и е нарушил предвиденото в разпоредбата на чл.
108 ЗДвП, без да се съобрази с положението и скоростта на приближаващите
автомобили.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
Както е посочено в мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, дали поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. Съпричиняване е налице, когато
освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден.
В случая от събраните по делото писмени доказателства –
договори за геодезически услуги, както и гласни такива (показания на
свидетеля Челебиев) се установява, че П. се е намирал на пътното платно в
качеството си на геодезист, на когото е било възложено извършване на
геодезическо заснемане за рехабилитация на пътен участък. П. не е бил
пешеходец, а е имал качеството работник на пътя, извършващ геодезическо
замерване. Ето защо и същият не е нарушил правилата за движение по
11
пътищата, доколкото дейността, която е извършвал, му е възложена с договор
и единственият начин същата да бъде изпълнена е било да бъде позициониран
с измервателните си устройства на пътното платно. На следващо място,
вещото лице по изгответната съдебна автотехническа експертиза е
категорично, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на товарния автомобил П. Н., който е допуснал управляваният от него
автомобил рязко и неочаквано да се отклони от траекторията си на движение,
при което е навлязъл в насрещната пътна лента, където в този момент се е
намирал П., а освен това не се е движил възможно най-вдясно на платното за
движение. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал виновно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. Съгласно трайната практика на ВКС по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД приносът на увредения следва да води категорично до
настъпването на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В
случая П. се е намирал в условната лява пътна лента по посока движението на
автомобила, като при положение че автомобилът се беше движил в дясната
част на платното за движение, без да се отклонява, инцидентът не би
настъпил. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този смисъл е например
Решение № 182 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2023 г., III г. о.),
което в случая не се установява.
Поради това и претенцията за главница следва да бъде уважена
до размера от 150000 лева, а за разликата над сумата от 150000 лева до
пълния претендиран размер от 180000 лева искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Основателна се явява претенцията за заплащане на обезщетение
за забава. Съгласно разсяненията, дадени с Решение № 128 от 04.02.2020 г. по
т. д. № 2466//2018 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д.
№ 2273/2019 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 50001 от 03.02.2023 г. на ВКС
по т. д. № 2530/2021 г., I т. о., за разлика от отменения КЗ новият КЗ (в сила
12
от 01.01.2016 г.) в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума лихви за
забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. В случая ищецът претендира лихва за забава
върху главницата от датата на деликта – 15.10.2020 г., която следва датата на
уведомяване на застрахователя. По делото е представено уведомление,
депозирано от виновния за процесното ПТП П. Н. до застрахователя,
входирано на 30.09.2020 г.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр
с ал. 3 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования, т. е. в случая 30.09.2020 г. – най-ранната дата измежду
посочените в цитираната разпоредба, но тъй като ищецът претендира
заплащане на лихва за забава от датата на смъртта на Л. П. – 15.10.2020 г.,
която е последваща датата на уведомяване на застрахователя, лихва за забава
следва да се присъди именно от тази дата до окончателното плащане на
главницата. Ето защо и искът за заплащане на обезщетение за забава е
основателен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. М. адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 38 ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА съдът определя
дължимото на адвоката възнаграждение, като осъжда насрещната страна да го
заплати. С постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съдът е дал отговор на въпросите дали чл.
101, параграф 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от
13
минималния размер, определен с Наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
Прието е, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 ДФЕС във вр. с чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната
по чл. 101 ДФЕС във вр. с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Посочено е още, че
националният съд следва да прецени дали в светлината на всички относими
обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи разглежданите
ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението
на съответната легитимна цел.
Ето защо, поради разясненията, дадени в цитираното решение,
както и предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен на 7000
лева.
Ищецът също дължи разноски на ответника съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на общо 2480 лева.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на дължимата за
производството държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати такава по сметка на Бургаския
окръжен съд в размер на 6000 лева.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Джеймс
Баучер № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, да заплати на С. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул.
Л. К. № ** сумата 150000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на нейния
съпруг Л. Г. П., починал на 15.10.2020 г. вследствие на настъпило
застрахователно събитие – ПТП на 28.09.2020 г. на път III-2302, к. 10+100
Семерджиево – Ветово, в землището на с. Семерджиево, от водача на товарен
14
автомобил Пежо Партнер с рег. № Р2947КМ, ведно със законната лихва върху
главницата от 15.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над уважения размер от 150000 лева до пълния
претендиран размер от 180000 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Джеймс
Баучер № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, да заплати на основание чл. 38 ЗА на адвокат Н. М. от АК
– Русе възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер
на 7000 лева (седем хиляди лева).
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН ********** да заплати на
„Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, съдебно-деловодни
разноски в размер на 2480 лева (две хиляди четиристотин и осемдесет лева)
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Джеймс
Баучер № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна
такса за производството в размер на 6000 лева (шест хиляди лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
15