Разпореждане по дело №29702/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 79917
Дата: 30 август 2022 г.
Съдия: Слава Сергиева Гьошева
Дело: 20221110129702
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 79917
гр. София, 30.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
като разгледа докладваното от С Г Частно гражданско дело №
20221110129702 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление, вх. № .../03.06.2022 г., предявено от С. ДЖ. Б., за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника П. Й. Д. за сумата 8700 лева- главница.
Заявлението е неоснователно, тъй като не отговаря на императивните изисквания за
редовност, предвидени в нормата на чл. 410, ал. 2 ГПК, която препраща към изискванията на
чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК. Това означава, че заявителят следва да посочи всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на
вземането.
Настоящият състав намира, че спорните права на вземания не са достатъчно
индивидуализирани. Като всяко гражданско субективно право, правото на парично вземане
/притезанието/ винаги е част от правоотношение, възникнало между страните, което следва
да бъде индивидуализирано с правопораждащ го юридически факт, със страните и
съдържанието на възникналите права и задължения.
В случая заявителят не е изпълнил това изискване и претендираното вземане не е
индивидуализирано, доколкото обстоятелствата, от които произтича вземането не са
подборно посочени. Не става ясно кой какви задължения е имал по договора за извършване
на ремонтни дейности, не е посочено и при какви условия длъжникът е изпаднал в забава, за
да се обоснове изискуемост. Целта на заповедното производство е да се установи дали
длъжникът оспорва вземането, но без изложение на фактите, които го пораждат, същият
обективно не е в състояние да вземе становище по претенцията, тъй като последната не е
конкретизирана в достатъчна степен. В този смисъл правото на длъжника за защита, е
нарушено.
Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК, когато заявлението не отговаря на изискванията на чл.
410 ГПК, районният съд е длъжен да постанови разпореждане, с което да откаже издаването
на заповед за изпълнение. Няма пречка заявителят да предяви претенцията си чрез сезиране
на съда с последващо редовно заявление.
1
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № .../03.06.2022 г., предявено от С. ДЖ. Б., за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника П. Й. Д. за сумата 8700 лева- главница.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2