№ 255
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20211110207516 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
и при участието на секретаря Анна Стоянова като разгледа докладваното от
1
съдията НАХД № 7516 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-005394 от
25.03.2021 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция”–
СДВР, с което срещу Б. ОЛ. Г. е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 186, ал.7
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена му е глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 3 ЗДвП;
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
цялостната отмяна на същото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. За него не се явява и адв. М.М., надлежно
упълномощен с пълномощно по делото. Последният е депозирал становище
по хода на делото и по същество, в което поддържа изцяло изложените в
жалбата съображения и искания.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не
се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което същата се
явява процесуално допустима.
На 06.03.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 03:20
часа, в гр. София, на бул. Ботевградско шосе, с посока на движение от
Околовръстен път към Северна скоростна тангента (ССТ) и на 200 метра
преди нея, управлявал товарен автомобил Пежо Боксер с рег. № ВР с
наложено наказание „глоба“ с фиш, незаплатена в срока за доброволно
2
плащане – нарушение по чл. 186, ал.7 ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
за това че на същото време и място е управлявал процесния автомобил без да
носи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за превозното средство, което управлява.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН
срещу жалбоподателя е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 186, ал.
7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл. 185 ЗДвП;
2. наложена му е глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 183, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност,
събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и в НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения,
се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласни
доказателствени средства, съдържащи се в показанията на разпитания пред
настоящия съдебен състав свидетел Б.К. (актосъставител) и в писмените
доказателствени средства по делото, приети по надлежния процесуален ред по
чл. 283 НПК – справка-картон на водача, заповед № 8121К-
13318/23.10.2019г. и заповед № 8121з-515/14.08.2018г. на министъра на
вътрешните работи.
От показанията на свидетеля Б.К., се установява, че на процесните
време и място, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил и е бил спрян
за проверка; при проверката било констатирано, че жалбоподателят имал
наложено наказание „глоба“ с фиш, незаплатена в срока за доброволно
3
изпълнение; че за автомобила е налице задължителна застраховка гражданска
отговорност, но не носи такава и не я представя по време на проверката.
Показанията са еднопосочни, непротиворечиви, логични и добросъвестни,
поради което съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при
формиране на вътрешното си убеждение. Действително свидетелят заяви
липса на спомен относно цвета и регистрационния номер на процесния
автомобил, но в същото време заяви, че актът е съставен непосредствено след
извършената проверка и в него точно са били описани всички детайли, имащи
значение за делото. По този начин, по преценка на настоящата инстанция,
свидетелят по един допустим от закона начин възстановява своите спомени.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
По отношение на нарушението на чл.186, ал.7 ЗДвП настоящият състав
счита, че АУАН и НП не съдържат фактическо описание на установено
нарушение. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 186, ал.7 ЗДвП не
съдържа конкретни правила за поведение, задължения или забрани за
управляване на МПС с неплатена глоба. Нормата единствено указва, че
издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от
датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление
и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Да се счита, че липсата
на плащане в рамките на указания срок, представлява ново административно
нарушение, е твърде разширително тълкуване на закона, което е недопустимо
при ангажиране на отговорност дори и тя да е административнонаказателна.
Предвид изложеното съдът намира, че актосъставителят и наказващият орган
неправилно са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 186, ал.7 ЗДвП, а
като е наложил административно наказание за същото на основание чл.185
ЗДвП, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на материалния
закон, предвид което наказателното постановление в тази част следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП), касателно нарушението
описано в точка (пункт) втори, не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени
в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
4
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, вр. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП,
като не е носил в себе си и не е представил на контролните органи при
проверката полица за задължителна застраховка гражданска отговорност.
Съдът намира за неоснователно оплакването на защитата, че това нарушение
е било описано в нарушение на закона и същото било недоказано. От
обсъдените по-горе доказателства се установи, че жалбоподателят не е
представил на контролните органи полицата за гражданска отговорност на
управляваното от него МПС, което е очевидната и установима в обективната
действителност последица от това, че същият не е носел в себе си полицата.
Ето защо съдът възприе за неоснователни оплакванията на защитата в
обратен смисъл, поради което ги остави без уважение.
Нарушението е било извършено от жалбоподателя с форма на вината
пряк умисъл – лицето е съзнавало общественоопасния характер на деянието и
е искало неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално”
(„на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в
съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, по т.
2 от НП, АНО е наложил административни наказание, което е с абсолютно
определен размер, поради което и не може да бъде намалявано от настоящата
инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (за същия
не се установени, нито многобройни, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска
обществена опасност, а отделно от това са налице данни, че същият е
извършил и редица други нарушения на ЗДвП, в период близък до
процесния), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен
случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
5
постановление, в неговия пункт (точка) 2. е правилно - законосъобразно и
обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено, а в пункт (точка) 1. –
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съдът като съобрази изхода на делото, както и разпоредбата на чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН (измененията на ЗАНН, които касаят процесуални норми имат
незабавно действие и се прилагат и по отношение на висящите дела /по арг.
от параграф 44-46 от ПЗР на ЗИД на ЗАНН – обн. ДВ бр. 109/2020 г. в сила от
23.12.2021 г. – в които е предвидено изрично изключение от това правило/),
според която в производствата по ЗАНН на страните се присъждат разноски
по реда на АПК. За присъждането на разноски на страната обаче е
необходимо административният акт (по АПК), респ. наказателното
постановление (по ЗАНН) да бъде изцяло отменено. Частичната отмяна или
изменение на атакуваното НП води до неоснователност на претенцията за
присъждане на разноски по делото. В посочения смисъл е и Определение №
12679/27.09.2019 г., по адм. дело № 8590/2018 г., 1-во отделение на ВАС,
където е възприето подобно тълкуване на разпоредбата на чл. 143 от АПК, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо
искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 21-4332-005394 от
25.03.2021 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция”–
СДВР, срещу Б. ОЛ. Г., В ЧАСТТА МУ, с която му е наложена глоба в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 186, ал.7 от Закона за движение по
пътищата
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.М., за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7