№ 6474
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Ива Ат. И.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100108462 по описа за 2022 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3
пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ в общ размер на сумата от 50 000 лв.
Ищецът И. Г. П. твърди в исковата си молба, че срещу него било образувано
наказателно производство за извършено престъпление по чл. 249 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2
вр. с чл. 26 ал.1 от НК, затова че в часовия пояс между 19.27.45 ч. и 19.35.44 ч. на
12.11.2014 г. в гр. София на АТМ устройство, собственост на ЦКБ, използвал банкова
карта на името на Н.Д. И.а като изтеглил общо сума в размер на 2 000 лв.
Твърди се, че било образувано нохд 5583/2017 г., по което с присъда
128/28.05.2018 г. на СГС, НО, 18 състав бил признат за виновен за извършване на
посоченото престъпление като бил осъден на лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца и глоба в полза на държавата в размер на 3 000 лв. Твърди се, че
с решение 176/25.04.2019 г. на САС, Първи състав, НО по внохд 1004/2018 г.
присъдата на СГС била потвърдена. С решение № 191/12.11.2019 г. на ВКС, Първо НО,
постановено по нд 729/2019 г. решението на САС било отменено и делото върнато на
въззивния съд за разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на
производството пред САС с присъда 1024/11.11.2020 г., постановена по внохд
1315/2019 г. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
Присъдата влязла в сила на 27.11.2020 г.
Твърди се, че през целия период на разследване и водене на досъдебното и
съдебно производство бил потиснат и стресиран. Същото продължило шест години и
1
го довело до психически и емоционален срив, който довел до поява на сърдечни и
урологични заболявания, довели до спешни мерки за тяхното лечение в продължителен
период от време. Твърди се в исковата молба, че през целия период на наказателно
производство не можел да намери подходяща работа. Положението му се отразило и
на семейството му, а той се депресирал, ограничил социалните си контакти с близки и
приятели, затворил се в себе си, станал некомуникативен. Сторил и имуществени
разходи за адвокатски възнаграждения.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявеният иск и от
съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 48 894 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото
срещу него наказателно производство и сумата от 1 106 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство и такса за СУ, представено по същото, съобразно
уточнителната молба на ищеца от 20.09.2022 г. /стр. 39 в делото/. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р България, чрез своя представител оспорва
иска по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което
твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или
не.
Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на
Прокуратурата на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е
привлечен като обвиняем с постановление от 07.04.2016 г. за престъпление по
престъпление по чл. 249 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК като му е взета
мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 500 лв.
2
Видно от представената по делото присъда 128/28.05.2018 г. на СГС, НО, 18 състав
същият е признат за виновен в това, че в часовия пояс между 19.27.45 ч. и 19.35.44 ч.
на 12.11.2014 г. в гр. София на АТМ устройство, собственост на ЦКБ в условията на
продължавана престъпна дейност – с пет деяния- в съучастие с неустановено по делото
лице, използвал платежен инструмент - банкова карта, издадена от „УниКредит
Булбанк“ АД на името на Н.Д. И.а като изтеглил общо сума в размер на 2 000 лв. като
е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в полза
на държавата в размер на 3 000 лв. при първоначален общ режим за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Присъдата е потвърдена с с решение
176/25.04.2019 г. на САС, Първи състав, НО по внохд 1004/2018 г., представено по
делото.
Видно от ангажираните по делото доказателства, с решение 191/12.11.2019 г. по
нд 729/19 г. на ВКС, Първо НО решението на САС е отменено и делото е върнато за
разглеждане от друг състав при САС в стадия на съдебното заседание.
Видно от приложената присъда 1024/11.11.2020 г., постановена по внохд
1315/2019 г. на САС, НО, 6 състав присъдата на СГС от 29.05.2018 г. е отменена и
вместо нея И. Г. П. е признат за невиновен за извършване на гореописаното деяние.
Видно от данните по делото, същата е влязла в сила на 27.11.2020 г.
Видно от ангажираните по делото доказателства, присъдата на СРС е потвърдена
с решение 181/04.03.2020 г. на СГС, НО, Втори въззивен състав по внохд 5251/2020 г. и
същата е влязла в сила на сочената дата.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата
предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди
вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен
характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне
размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението за обичайните,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /
решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от
23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС и др./.
Настоящият съдебен състав счита, че в следствие на воденото срещу ищеца
наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза той е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния
стереотип на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с душевното му
3
равновесие. Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит
на свидетелката М.П.С., съпружески фактически съжител на ищеца, чийто показания
се кредитират при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК като съдът приема, че
същите са обективни и логически обосновани като преки впечатления. Свидетелката
безпротиворечиво установява, че ищецът е търпял неблагоприятни в психологически и
емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и емоционално напрежение
на личността.
В случая, при определяне на дължимото обезщетение, следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време - около 4
години и 5 месеца водено наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, през
което време същият е търпял негативни преживявания, тежестта на повдигнатото
обвинение – за извършване на престъпление, което носи белезите на „тежко
престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, определената мярка за неотклонение все
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед съдебната практика –
решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. Следва да бъде
отчетено обстоятелството, че ищецът е бил признат за виновен и осъден на две
инстанции с ефективно налагане на наказание лишаване от свобода за значителен
период от време, което обстоятелство неминуемо също е дало неблагоприятно
отражение върху психическия статус и емоционално състояние.
При определяне на обезщетението на ищеца настоящият съдебен състав следва
да съобрази обстоятелството, че видно от изготвената справка за съдимост, приложена
по наказателното дело, приобщено към настоящото такова /стр. 121 – 134 в
досъдебното производство/ по отношение на същия са налице 15 записа, касаещи
постановени присъди и одобрени споразумения в периода 1985 – 2013 г. вкл. наложени
и изтърпени ефективни наказания „лишаване от свобода“. Обстоятелството, че е
реабилитиран по право за част от тези деяния е ирелевантно с оглед на дължимата от
съда преценка, че уврежданията за ищеца са с много по-нисък интензитет, отколкото за
човек, който не е имал досег с правосъдните органи респ., че от обстоятелството, че е
осъждан и изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода” преди обвинението
следва и изводът за недоказаност на твърдението, че е преживял унижението да бъде
считан за участник в тежки престъпления в причинна връзка с незаконното
обвинение/решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. 593/2010 г. на Четвърто ГО,
решение 61/28.04.2016 г. по дело 4546/2015 г. на Трето ГО на ВКС/.
На следващо място, константната съдебна практика приема, че когато ищецът
претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. В
настоящия случай ищецът е изложил твърдения за нарушения в здравния си статус и
невъзможност да си намери подходяща работа. Видно от изводите на вещото лице по
4
допуснатата по делото СМЕ – д-р Н. С. няма данни за влошаване на здравословното
състояние на ищеца, свързани със сърдечно съдовата система. Вещото лице е
посочило, че приложената медицинска документация обективизира наличието на
диагнозата артериална хипертония като при сравнение с извършени ЕКГ 2016-2017 г.
не се наблюдават промени. Посочено е, че психоемоционалния стрес е един от
основните рискови фактори на нейното възникване. Съобразно изявленията на вещото
лице в съдебно заседание от 27.11.2023 г. останалите рискови фактори за отключване
на заболяването са – наследствена обремененост, наднормено тегло, тютюнопушене,
заседнал начин на живот. Видно от записванията в амбулаторен лист 1592/02.10.2020 г.
/стр. 27, представен от ищеца/, в същия се съдържа запис относно обстоятелствата, че
ищецът пуши по кутия цигари на ден дълги години и е с наднормено тегло. При
съвкупен анализ на тези доказателства настоящият съдебен състав не може да
обоснове извод относно наличие на причинно-следствена връзка между наличната при
ищеца артериална хипертония с воденото срещу него наказателно производство,
доколкото от същите се установява, че липсва промяна в състоянието му от 2016 г.,
когато е повдигнато обвинението срещу него.
Вън от фактическите твърдения за невъзможност да си намери подходяща
работа по повод воденото наказателно производство доказателства по делото не са
ангажирани.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен състав същият
намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 3 000 лв., която би репарирала
душевния дискомфорт на ищеца от воденото срещу него наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 3 000 лв., като за горницата
до пълния предявен размер от 48 894 лв. следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил и искане за присъждане на сумата от 1 106 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и ДТ за СУ
в рамките на воденото срещу него наказателно производство. Липсата на процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от лицето,
подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените
разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна
присъда респ. постановление за прекратяване на наказателното производство,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед
нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на ВКС,
решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./ В подкрепа на
твърденията си за сторено такова ищецът е ангажирал препис от договор за правна
помощ с уговорено възнаграждение респ. доказателства, че сумата е реално заплатена
5
в размер на 800 лв. /стр. 42 в делото/, доказателства за платено възнаграждение в
досъдебното производство в размер на 300 лв. / стр. 41/ и платена ДТ за удостоверение
от 5 лв. за/стр. 43 в делото/. Поради което така заявения иск е основателен и доказан до
размера на 1105 лв. като за горницата до пълния предявен размер от 1 106 лв. същият
подлежи на отхвърляне.
Следва да бъде присъдена и законна лихва върху определените обезщетения за
неимуществени вреди и за имуществени, касаещи пропуснатите ползи като същата е от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство – 27.11.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. С оглед, на което на ищеца се следва
и сумата от 10 лв. – ДТ и сумата от 82,10 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковата му претенция. Претендираната в списъка по чл. 80 от ГПК
сума в размер на 149 лв. – такса консултативен преглед няма характер на съдебни
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” №
2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на И. Г. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, ет.5, офис 1 – адв. Д. Т. сумата
от 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд
5583/2017 г. по описа на СГС, НО, 18 състав като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 48 894 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата
от 1 105 /хиляда сто и пет / лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство и такса за СУ,
представено по същото като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
1 106 лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 27.11.2020 г. до
окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 92, 10
/деветдесет и два лева и десет стотинки/ лв. – сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6
7