РЕШЕНИЕ
№ ……………………..
гр. Велики Преслав
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание,
проведено на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 232 по описа за 2020 г. по описа на съда,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Б.Д.“ЕАД, срещу Е.М.М., обективно кумулативно
съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл.
79, ал.1 и 86, ал. 1 ЗЗД, да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните
суми: 21 902.38 лв. - главница,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 31.10.2017
г. до окончателното заплащане; 636.02 лв. договорна лихва за периода от 26.06.2017
г. до 27.10.2017 г.; сумата от 16,26 лева за обезщетение за забава за
периода от 26.06.2017 до 27.10.2017 г. и
120.00 лева заемни такси, за които е
издадена
Заповед № 371/02.11.2017 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 774/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, както и при условията на евентуалност, се предявяват осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неизпълнение по
Договора за кредит от 05.04.17г за
осъждане на ответника да заплати същите суми.
В исковата молба се излага, че на
05.04.2017г., „Б.Д.“ЕАД, сключва Договор с ответника по делото,
в качеството на кредитополучател по
Договор за отпускане на кредит за текущо потребление, съгласно който на ответника е отпуснат кредит
в размер на 22 200 лв. Кредитът е бил със срок за издължаване 120 месеца. За
предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на
кредитора възнаградителна лихва в размер на 6,85 % годишно или 0,02 % на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,326 %, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 6,524 %, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж,
подробно описани в Приложение № 2 към договора за кредит (Условията), сключен
на 05.04.2017 г. между страните. При нарушаване на Условията, кредитополучателят
губел правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката, съгласно
Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в
резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим
по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124 %.
Погасяването на кредита по
договор от 05.04.2017 г. съгласно уговореното в чл. 5 от него следвало да се
осъществява от разплащателна сметка с IBAN ***н план - приложение № 1 към
договора - с месечни вноски на
всяко 26-то число, като реално били заплатени само две вноски от
кредитополучателя.
Поради преустановяване погасяване задължението по Договора за кредит и при
наличието на предпоставките по т.18.2 от Общите условия, кредиторът превърнал
кредита в предсрочно изискуем, след което
подал заявление по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение с предмет неизплатените от ответника по посочения договор парични задължения,
въз основа на което било образувано
гр.д.774/2017 г. по описа на РС-Велики Преслав и е издадена
Заповед№371/02.11.2017 г. и Изпълнителен лист. Претендира се присъждане
на сторените в настоящото производство разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез особен представител - адв. И., която сочи, че
исковете са допустими, но неоснователни.
Излага, че установителния иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да бъде отхвърлен и
заповедтта за незабавно изпълнение обезсилена, доколкото съобразно
представените писмени доказателства и разпоредбите на т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, по делото няма безспорни данни преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
банката да е уведомила длъжника за това, че е обявила кредитът му за предсрочно
изискуем. Оспорва и размера на така претендираните суми. Счита същите за
недоказани.
В проведеното по делото на 26.04.2021
г. открито съдебно заседание ответникът,
чрез назначения му особен представител – адв. И., поддържа
становище за оставяне без уважение на исковите претенции. Сочи се липсата на
доказателства лицето да е представлявано и да е било уведомено по надлежният
ред за предсрочната изискуемост на неговия кредит, поради което така предявият
иск се явява неоснователен и недоказан. Алтелнативно се иска, ако се приеме, че
са налице предпоставки за предсрочната изискуемост, то срокът да се приеме така
както е посочен в писмения отговор, а не в исковата молба.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед № 371/02.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 774/2017 г. по описа на Районен съд –Велики Преслав,
е разпоредено длъжникът Е.М.М.
да заплати следните суми: 21902.38лв. - главница,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 31.10.2017
г. до окончателното заплащане; 636.02 лв. договорна лихва за периода от 26.06.2017
г. до 27.10.2017 г.; сумата от 16.26 лева
- обезщетение за забава за периода от 26.06.2017 до 27.10.2017 г. и сумата от 120.00 лева, представляваща заемни такси. На основание издадените
изпълнителни титули, срещу ответника било образувано и изпълнително дело №20187740400008/2019
г. по описа на ЧСИ Яница Джинджева с район на действие ОС-Шумен.
По делото не е
спорно, а и от представените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че на 05.04.2017г., „Б.Д.“ЕАД, сключва Договор с ответника по делото,
в качеството на кредитополучател по
Договор за отпускане на кредит за текущо потребление, съгласно който на ответника е отпуснат кредит
в размер на 22 200 лв. Кредитът е бил със срок за издължаване 120 месеца. За
предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на
кредитора възнаградителна лихва в размер на 6,85 % годишно или 0,02 % на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,326 %, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 6,524 %, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж,
подробно описани в Приложение № 2 към договора за кредит (Условията), сключен
на 05.04.2017 г. между страните. При нарушаване на Условията, кредитополучателят
губел правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката, съгласно
Условията. Максималният размер, който можел да достигне лихвеният процент в
резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим
по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124 %.
Независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на
Условията, същият се променял с промяната на 6-месечния SOFIBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите условия към договора за
кредит.Погасяването на кредита по договор от 05.04.2017 г. съгласно уговореното
в чл. 5 от него е следвало да се осъществява от разплащателна сметка с IBAN ***н план -
приложение № 1 към договора - с месечни вноски на всяко 26-то число, като реално
били заплатени само две вноски от кредитополучателя.
Видно от представеното
по делото извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ за погасяване на
усвоеният изцяло от страна на кредитополучателя кредит в размер на 22 200
лева, същият е станал изискуем на 24.10.2017 г., поради забава от 123 дни, като
са непогасени/частично погасени 3 броя вноски.
Не е
спорно по делото, че по кредита са извършени плащания в общ размер от 514, 25 лева, с която сума са погасени 2 бр.погасителни вноски и трета –
частично, както и липсата на други извършени
плащания по кредита от страна на ответника, както и изпратено му уведомление
- с писмо от 24.10.2017 г. за обявяване на предсрочна
изискуемост на усвоения и непогасен кредит, като видно от представено по
делото Уведомление на същото е удостоверено, че е получено от Александър Емилов
М. – син на кредитополучателя.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че по
кредита е усвоена на 05.04.2017г.,
чрез банкова сметка ***туляр Е.М.М., сума в размер на 22200,00лв,
като за периода от датата на усвояване на кредита, до датата на постъпване на
исковата молба по делото във връзка с погасяване на кредита
са постъпили общо 514,25лв. С тази сума
се сочат за погасени главница
- 297,62лв. и лихви - 216,63 лв., както и че издължените погасителни
вноски съобразно погасителен план към Договора за кредит са съответно
изцяло 2 бр. и 1 бр.-частично погасена.
Според вещото лице размерът на задължението по Договор за кредит за текущо
потребление от 05.04.2017г. към датата на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК е общо 22 675,56лв., от които:главница -21
902,38лв., договорни лихви
- 636,02лв./за период от 26.06.2017г. до 02.11.2017г./, обещетение
за забава- 17,16лв./за период до 02.11.2017г./ и такси -120,00лв. При
настъпила предсрочна изискуемост на вземането на 24.10.2017г. размерът на
цялото задължение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-главница, лихви, санкциониращи надбавки и такси, съгласно
уговореното в договора за кредит, приложениятакъм него е общо 22654,10лв., от които:-главница
-21902,38лв.-лихви-договорни -
615,46лв. /за период от 26.06.2017г. до 24.10.2017г./ -обещетение
за забава- 16,26лв. за период до 24.10.2017г./-такси -120,00лв.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
По настоящото дело е
приобщено гр.дело 774/2017 г. по
описа на РС-Велики Преслав, от
което е видно, че в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата
молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Предявените искове намират
правното си основание в разпоредбите на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове са
с правно основание чл.430 от ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Предмет на предявения иск е установяване със сила на
присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно
изпълнение. Последната, е обоснована с представен по чл.417 т.2 ГПК документ –
извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличието на действително
правоотношение по Договор за отпускане на кредит за текущо потребление от 05.04.2017 г., по силата на който кредиторът
предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а
потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума от 22000 лв.; 3)
кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила
за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 4) индивидуалното
договаряне на условията по договора; 5) осъществяването на всички уговорени
обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това,
както и 6.) размера на всяко от претендираните вземания (по пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по
същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства, неоспорени
от ответника и изслушаната по делото ССчЕ се установи, че кредитополучателя е получил по банковата си
сметка уговорената сума,
предмет на договора. В този смисъл за кредитополучателя е
възникнало задължението да върне сумата по кредита в уговорения срок.
Наличието на забава в плащането на дължимите
от ответната страна вноски съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото, в т.ч. и от приетата съдебно-счетоводна
експертиза.
Във връзка с наличието на
забава в плащането на дължимите от ответната страна погасителни вноски
съобразно постигнатите между страните уговорки ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита при условията на т.18.2 от договора, а именно
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,
уведомлението за което се сочи за връчено на 24.10.2017 г. на сина на
кредитополучателя.
Именно и релевираното твърдението
на ищеца за надлежност на посоченото уведомяване се оспорва от
проц.представител на ответната страна, като по така спорния за предмета на
делото между страните въпрос, съдът намира следното:
В т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС, по тълк. Дело № 4/2013 г. ОСГТК, изрично е дадено разрешение на така
повдигнатия спор /относно предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от
договор за банков кредит/. Така даденото разрешение е
задължително за прилагането му от съдилищата, при разрешаване на конкретните
хипотези. Според даденото разрешение, ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочна изискуемост, не са съществували преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на посоченото основание. В
решението са посочени и предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Изложено е, че предсрочната изискуемост представлява едностранно
изменение на договора. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл. 60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит,
или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Изрично е посочено, че
извлечението от счетоводните книги на банката установява вземането, но не
представлява документ удостоверяващ, че до длъжника е достигнало
волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата
в договора предварителна договорка при какви условия договора за кредит става
предсрочно изискуем, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това заявление
да е достигнало до длъжника. Прави се извод, че предпоставките за постановяване
на незабавно изпълнение са налице, ако получаване на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В настоящото производство се
установи, че уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита е получено от
сина на ответника преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Преценката на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
обосновават извод, че съобщение за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита е достигало до ответника, доколкото и се счита, че за да е надлежно връчването на уведомлението, не е необходимо
то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което
е допустимо съобразно общите правила, уредени в ГПК, както и съобразно специалния
закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В този смисъл са и всички
налични по делото доказателства, които в своята логична последователност
обуславят извода, че уведомлението е достигнало до адресата си. В същото /л.22 по
делото/е
посочено е, че касае "уведомление…относно:обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, изпратено е до адреса на
ищеца, където е получено от лице от кръга на домашните на ответника, неговият син.
От служебно изготвената по делото справка от НБД "Население", се
установява, че действително ответникът има син – Александър Емилов
М.
който към 24.10.2076 г. е бил
пълнолетен, което прави връчването надлежно. Доколкото
обявяването на предсрочната изискуемост предшества подаването на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки за съществуване на вземанията, предмет на
заповедта за незабавно изпълнение
От допусната и изслушана по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно
изготвена, в съответствие с така поставените задачи и съотносима към останалия
доказателствен материал по делото, се установява, че банката е предоставила уговорения
кредит на М. като във връзка
с погасяване на кредита са постъпили общо 514,25лв. – на 26.04.2017 г.- 256,00 лева, на 26.05.2017 г. – 4,72 лева, на
29.05.2017 – 251,33 лева и на 26.06.2017 г. – 2,15 лева, с които издължените
погасителни вноски съобразно погасителния план към Договора за кредит до датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК са съответно изцяло 2
бр. и 1 бр.-частично погасена, като е допуснатото просрочие на 1 погасителна вноска частично и 4 броя
погасителни вноски изцяло. Установява, че размерът на непогасената главница към датата на подаването на Заявлението, съгласно уговореното
между страните и при настъпилата на 24.10.2017 г. предсрочна изискуемост е 21
902,38лв., договорната лихва
- 636,02, съотв.615,46 лв, обещетение за забава- 17,16, респ.16,26 лв. лв.,
а размерът на заемните такси -120,00лв.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че не са извършени никакви плащания след 26.06.2017 г., поради което ответникът е изпаднал в
забава и в нарушение на договора не е заплащал задълженията си по кредита.
Съответно е доказано настъпването на уговореното между страните обективно
условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Доказано е и упражненото от ищеца право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е
обективирано в обсъденото по-горе уведомление, което съдът намира, че е връчено надлежно на длъжника преди датата на подаване на заявлението в съда.
Ето защо цялата неизплатена главница е станала
изискуема. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза същата
възлиза в размер на претендираната сума от 21902,38лв., поради което установителният иск за главница
следва да бъде изцяло уважен.
С оглед горното ответникът дължи договорна
лихва за ползване на кредита. Според приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза начислената лихва към датата на подаване на Заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 26.06.2017 г. възлиза на 636,02 лв. Съдът намира, че така предвидената лихва е индивидуално
договорена, съобразна с допустимия от закон размер, поради което същата не е
неравноправна и следва да се присъди.
С оглед установената от експертното заключение
забава на ответника при изпълнение на паричните му задължения по кредита, на
основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за същия е възникнало и задължение за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендираната наказателна
лихвена надбавка от 16,26 лв. не надвишава размера на дължимата законна
лихва за посочения
в искането период, поради което претенцията в този размер
следва да бъде изцяло уважена.
Искът за сумата от 120 лв., представляваща такса
разходи при изискуем кредит , съгласно чл.17 от Договора, във
връзка с
Тарифата на банката, съдът намира същата за основателна. Начислените
такси са съгласно Тарифата на Банката като ответникът се е съгласил с
подписване на договора от 05.04.2017
г., че ще заплаща такси съгласно последната и е запознат със съдържанието й.
Същата има санкционен характер при предсрочна изискуемост на вземането по
договора и поради недобросъвестното изпълнение на поетите към кредитора
задължения, същата се явява дължима.
В заключение,
настоящият съдебен състав намира, че предявените установителни искове следва да
бъдат изцяло уважени в посочените размери, с оглед недопустимост за произнасяне извън тях.
Поради
несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие съдът намира, че предявените в
условие на евентуалност осъдителни искове не подлежат на разглеждане и не дължи
произнасяне по тях.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода
на делото и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски.
По
делото са представени доказателства за извършени разноски за заплатена държавна такса - 453,49 лв., за депозит за вещо лице – 200,00 лв., както и 1210,24 лв. за депозит за особен представител.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Ето
защо при доказани
разходи в общ размер
на 2163,73 лв., същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.
12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с
издадената заповед за незабавно изпълнение в размер на 453, 49 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Е.М.М. с ЕГН **********,
с адрес *** дължи на Б.Д.“ЕАД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление *** следните
суми: сумата от 21 902.38 лв. -главница по Договора за кредит, сключен на 05.04.2017г
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 31.10.2017 г. до окончателното
погасяване на дълга; сумата от 636.02 лева
възнаградителна лихва за периода от 26.06.2017 г. до 27.10.2017г., сумата
от 16.26 лева - обезщетение за забава за периода от
26.06.2017 до 27.10.2017 г. и сумата от 120.00
лева, представляваща заемни такси, които суми са предмет на Заповед № 371/02.11.2017 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 774/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, на основание чл. 422, ал.1 от
ГПК , вр. чл.430 ТЗ, вр.чл. 79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД .
ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Б.Д.“ЕАД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2163.73лв. представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от
503,49 лв. представляваща
сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: