Р Е Ш Е Н И
Е
№
1403 23.06.2020
година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
четвърти юни две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 9111 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *****, действащо чрез пълномощника си
адвокат Г., уточнена и допълнена с допълнителни молби, против С.С.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се
претендира установяването дължимостта на част от
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 3118/22.08.2018 г. по ч.гр.д. № 6107/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 254. 93 лева, представляваща стойност на потребени далекосъобщителни услуги в периода от 05.08.2016
г. до 04.01.2017 г., от които 50. 21 лева по договор за далекосъобщителни
услуги за абонатен номер ***** от 09.12.2015 г., новиран
посредством сертификат за пакетни услуги от 23.01.2016 г., и 204. 72 лева по
договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер ***** от 09.12.2015 г., новиран посредством допълнително споразумение от 23.01.2016
г. и сертификат за пакетни услуги от същата дата, ведно със законната лихва за
забава от 13.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане
на направените разноски по делото.
Установителна
претенция е съединена с осъдителна такава за заплащането на сумата от 375. 87
лева, от която 363. 87 лева – главница, дължима съгласно сключен между страните
договор за лизинг от 23.01.2016 г. за мобилен номер ***** за периода от месец
януари 2017 г. до месец декември 2017 г. за клиентски номер ***** и 12 лева по договор за лизинг от
09.12.2015 г. за мобилен номер ***** за периода от месец януари 2017 г. до
месец ноември 2017 г. за клиентски номер
*****.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения за
съществували между
страните облигационни правоотношения по договор за далекосъобщителни услуги за
абонатен номер ***** от 09.12.2015 г., новиран
посредством сертификат за пакетни услуги от 23.01.2016 г., договор за
далекосъобщителни услуги за абонатен номер ***** от 09.12.2015 г., новиран посредством допълнително споразумение от 23.01.2016
г., договор за лизинг от 23.01. 2016 г. и договор за лизинг от 09.12.2015 г.,
съгласно уговорките по които са останали дължими търсените в настоящото
производство суми.
Правното
основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД по установителния такъв и чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД по осъдителните такива.
По
делото в срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат У., с
която исковете се оспорват като неоснователни. Оспорват се приложените по
делото фактури, като се заявява, че същите имат само формална доказателствена сила. Развиват се подробни доводи относно
това, като се твърди и че липсват данни да са връчвани на ищеца, както и данни
за надлежното прекратяване на договора. В заключение се оспорва предоставянето
на твърдените от ищеца услуги, както и твърдяното виновно неизпълнение от
страна на ответницата. Не се оспорва сключването на процесните
договори, но се твърди, че липсват данни за прекратяването им, дали това е
достигнало до ответника, плащал ли е някакви задължения по договорите и как са
изчислени търсените в настоящото производство главници.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 6107/2018 г. по описа на съда, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите, част от които са предмет на установителния
иск по настоящото дело. Длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес,
като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е
указала на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Съществувалите
между страните облигационни отношения се установяват от сключените между тях
договори. С договор за мобилни услуги от 09.12.2015 г.
на ответницата е представена СИМ карта № *****и
ползването на мобилен номер *****, по абонаментен план за стандартен месечен
абонамент от 7.99 лв. на месец, включваща 150 минути към мобилни номера на Теленор и 15 национални извън мрежата на Теленор, за срок от 24 месеца. Предстовена
е и втора СИМ карта № ***** за предпочетен мобилен номер ***** по абонаментен
план Резерв Стандарт 39.99 лева, като е уговорена и отстъпка от 62. 51 % от
цената, за срок на договора от 24 месеца, считано от датата на успешното
пренасяне на номер от мрежата. В тази връзка е представено и заявление за смяна
на собствеността от *****на ответницата, подписани от последната. Представена и подписана от ответницата и
съответната ценова листа към договора. С допълнително споразумение от 23.01.2016
г. досежно мобилен номер *****, страните са се
уговорили ответницата да получи устройство HTC Desire 820 Dark Grey, като се продължава срока на договора до 23.01.2018
г. На същата дата страните са сключили и договор за лизинг досежно
горното устройство, на стойност от 671. 76 лева, платими на 24 месечни вноски
от по 27.99 лева. Представена е подписана от ответницата актуална ценова листа.
Отново на 23.01.2016 г. страните са сключили и сертификат за пакетни услуги Combo+ за следните мобилен/фиксиран номер *****по
абонаментен план Internet 6500,*****по абонаментен план Start 7.99,
***** по Rezerv Standart 8.99 и *****
по Rezerv Standart 39.99, като срокът за всеки от горепосочените номера е
до 23.01.2018 г. Представена е подписана от ответницата актуална ценова листа. За
ползването на процесния *****по абонаментен план Internet 6500 е открит абонатен номер *****, а досежно
мобилните номера *****.
Представени
по делото са и отделните месечни фактурите, обективиращи
задължения въз основа на горепосочените договори и горните абонатни номера,
издадени за отчетния период от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г., като общата
стойност по фактурите досежно абонатен номер ***** за
05.08.2016 г. до 04.12.2017 г. възлиза на 50. 21 лв., като изрично е заявено,
че не се търси в настоящото производство неустойка от 235. 42 лв., за която е
последната фактура. Във всяка от фактурите е начислен и 1 лв. за вноска лизинг.
Общата стойност по фактурите досежно абонатен номер *****
за периода от 05.08.2016 г. до 04.09.2016 г. възлиза на 204. 72 лева, като
изрично е заявено, че не се търси в настоящото производство неустойката от 670.
79 лева по последната фактура. В същата е начислена и сумата от 363. 87 лева – главница, дължима съгласно
сключен между страните договор за лизинг от 23.01.2016 г. за мобилен номер *****.
От
заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа експертиза,
която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице
с нужните специални познания и като неоспорена от страните, се установява какви
са дължимите суми от страна на ответника по процесните
договори и ползваните въз основа на тях услуги. Вещото лице посочва установения
размер на дължимите суми по договорите за отделните абонатни номера, мобилни
номера и интернет, като се потвърждава дължимостта на
заявените в настоящото производство такива. Не са открити депозирани молби,
искания и т.н. до ответницата за някакви дефекти или рекламации по предоставените
й устройства, нито пък данните същите да са върнати. Няма данни и да е налице
плащане по процесните фактури. Платените лизингови
вноски не са отчетени от ищеца и са приспаднати от търсената сума в тази
връзка.
При
това съдът намира, че съобразно уговорките
между страните по
горните договори и ползваните услуги по тях са
останали дължими търсените в настоящото производство суми. По отношение
оспорването на фактурите, следва да се отбележи, че същите обективират
уговорки между страните по договорите свързани с плащането на дължимия месечен абонамент, ползвани услуги,
извън него ако има такива, и лизинговите вноски, и съответно сумите са дължими
на договорно основание. Това че са издадени фактури, в които са обективирани отделните месечни задължения, които са
оспорени, не променя горния извод. Това се отнася и по отношение на доводите,
че фактурите не са получени от ответницата. Друг е въпросът, че с подписването
на договорите тя сама се отказала да получава хартиена фактура. Вещото лице също
потвърди дължимостта на сумите. Не са представени
доказателства за плащането им. При това съдът намира, че исковете като
основателни и доказани следва да бъдат уважени.
При
този изход на спора и по разноските.
Дължими по принцип са разноските, направените
в заповедното производство, които
съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство. В тази връзка и
предвид частичното заявяване на сумите, заявени
по заповедното производство, относно същото остават дължими разноски в
размер на 82. 84 лева.
Основателна
се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и
следва да се осъди ответницата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати
сумата от 685 лв.
Или общата
дължима сума за разноските възлиза на 767. 84 лв.
При този изход на делото следва да
се осъди ответницата да заплати по сметка на съда сумата от 55 лв. за
изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че С.С.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, част
от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 3118/22.08.2018 г. по ч.гр.д. № 6107/2018 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата от 254. 93 лева-главница, представляваща стойност на месечни
абонаменти и потребени далекосъобщителни услуги в
периода от 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г., от които 50. 21 лева за абонатен номер ***** и 204. 72 лева за абонатен номер *****, дължими съгласно договор за
мобилни услуги от 09.12.2015 г. относно ползването на СИМ карта № *****и
мобилен номер *****, и СИМ карта № ***** и мобилен номер *****, новиран с допълнително споразумение от 23.01.2016 г. и
сертификат за пакетни услуги от същата дата, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 13.08.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Осъжда
С.С.А. с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *****, сумата от 375. 87 лв. /триста седемдесет и пет лева и 87 ст./, от
която 363. 87 лева – главница,
дължима съгласно сключен между страните договор за лизинг от 23.01.2016 г. за
мобилен номер ***** и абонатен номер *****
и 12 лева по договор за лизинг от
09.12.2015 г. за мобилен номер ***** и абонатен номер *****.
Осъжда
С.С.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, сумата от 767. 84 лв. /седемстотин
шестдесет и седем лева и 84 ст./ за направените по делото разноски, от които 82. 84 лв. по
ч.гр.д. № 6107/2018 г. и 685 лв. по настоящото гр.д. № 9111/2018 г., двете по
описа на Бургаския районен съд.
Осъжда
С.С.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 55 лв. /петдесет и пет лева/
за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.